Точно познание за Бога и неговия Син води към вечен живот
„Това означава вечен живот, да приемат непрестанно познание за тебе, единият истинен Бог и за този, когото си изпратил, Исус Христос“ (ЙОАН 17:3).
1. Защо точното познание за Бога и Исус Христос е толкова важно?
ТОЧНО познание за Бога и неговия Син, Исус Христос, е неизбежно за всеки, който желае да получи вечен живот. „[Божията] воля ... е, да бъдат спасени всякакъв вид хора и да дойдат до точно познание на истината“ (1 Тимотей 2:4). Това точно познание от Божието вдъхновено Слово ни дава възможност да узнаем, кой е Бог и в какво се състои нашето задължение спрямо него (2 Тимотей 3:16, 17; 1 Йоан 2:17). То ни осъществява ясна представа за Исус и отношение към него (Псалм 2:12; Филипяни 2:5–11).
2. Към какво може да доведе липса на точно познание?
2 Без точно познание можем да попаднем в примката на фалшиви учения, които се насърчават от Сатана, Дявола, противника на Бога, който е „лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Ние ще дискредитираме Йехова и ще попаднем в противоречие с него, ако повярваме и се застъпим за учение, което е в противоречие с него и което е лъжа. Следователно, трябва грижливо да изучаваме Свещеното Писание, за да можем да различаваме истината от лъжата (Деяния на апостолите 17:11). Сигурно не искаме да бъдем като тези, „които всякога се учат, а никога не могат да дойдат до точно познание на истината“ (2 Тимотей 3:1, 7).
3. Как гласи недвусмисленото библейско учение за Бога, Исус Христос и светия дух?
3 Както видяхме в предишната статия, учението за троицата не е библейско учение. В своето Слово Бог недвусмислено обяснява, че той е Създателят на всички неща и че неговият Син е бил първото негово създание на небето (Откровение 4:11; Колосяни 1:15, 16). Той изпратил своя Син като човек на земята, за да създаде чрез неговата откупителна жертва основа, за опрощаване на човешките грехове и да предаде на искрени хора повече познание за Бога и неговите преднамерения (Матей 20:28; Йоан 6:38). Но простото, недвусмислено учение, че при Бог и Исус се касае за две отделни личности и че светия дух не е никаква личност в течение на времето било изцяло изместено и заместено чрез учението за троицата. То станало главното учение на християнския свят.
„Аз и Отеца сме едно“
4. Защо твърдението на Църквите по отношение на Йоан 10:30 не отговаря на истината?
4 Като подкрепа за учението за троицата Църквите посочват често Йоан 10:30, въпреки че в този текст не е спомената никаква трета личност. Исус казал: „Аз и Отец сме едно.“ Искал ли е да каже, че той е бил Бог, Всемогъщия, само че в друг образ? Не. Това не може да бъде, защото той винаги посочвал, че е Божий Син, че е по–маловажен от Бога и че му е подчинен. Какво тогава е искал да каже Исус с думите от Йоан 10:30?
5, 6. (а) В какъв смисъл Исус и неговия Баща, както той казал, са едно? (б) Как може да се онагледи това във връзка с учениците на Исус?
5 Исус е искал да каже, че в мислите си и целите си са едно с неговия Баща. Това се разбира от Йоан 17:21, 22. Съобразно този текст Исус се молил на Бога, неговите ученици, както той казал, „да бъдат всички едно, както ти, Отче си заедно с мене и аз съм заедно с тебе, и те да бъдат заедно с нас, ... за да бъдат едно, както ние сме едно“. Молил ли се Исус, че трябва да бъдат всички едно същество? Не. Той се молил да бъдат всички в единност, да имат един ум и да преследват една цел, както били Исус и Бог в единност.
6 Същата мисъл се изразява и в 1 Коринтяни 1:10, където Павел казал, че всички християни трябва да говорят в съгласие и да няма разцепления между тях, а да бъдат съвършено съединени в един ум и в една мисъл. Затова, когато Исус казал, че той и Баща му са били едно, не е искал да каже, че са едно и също същество, така и когато казал, че учениците му трябва да бъдат едно, не е искал да каже, че са едно и също същество.
Кой е бил „Словото“?
7. (а) Какво твърди християнският свят по отношение на Йоан 1:1? (б) По какво може да се разбере в Йоан 1:1 веднага, че не става дума за троица?
7 Но как стои въпроса с Йоан 1:1? Според превода на Библията, издадена от синода на българската църква в 1982г. на това място се казва: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото.“ В Йоан 1:14 четем: „Словото стана плът и живя между нас.“ Хриситянският свят твърди, че това „Слово“ (гръцки: логос), което дошло на земята като Исус Христос, било Бог, Всемогъщия. Нека се обърне внимание обаче, че в Йоан 1:1 също според превода на Библията, издадена от синода на българската църква в 1982г. се казва: „Словото беше у Бог.“ Ако някой се намира при друг, не е другия. Така се вижда и от този превод, че се касае за две отделни личности. Освен това не е спомената никаква трета личност на една троица.
8. Как е предадена в други библейски преводи втората част от Йоан 1:1?
8 Други библейски преводи съдържат във втората част от Йоан 1:1, където се казва в превода на Библията, издадена от синода на българската църква в 1982г.: „Бог беше Словото“, различни предавания. Следват няколко примери:
1896г.: „И самото Слово беше от божествено същество“. Курт Щаге, Новият Завет, Лайпциг.
1910г.: „то само беше... от божествено естество“. Рудолф Бьомер, Новият Завет по немски, Щутгарт.
1926г.: „и един Бог беше мисълта“. Оскар Холцман, Новият Завет, Гисен.
1975г.: „и един Бог (или: Бог по рода си) беше Словото“. Зигфрид Шулц, Евангелието на Йоан, Берлин.
1979г.: „и един Бог беше Словото“. Юрген Бекер, Евангелието на Йоан, Вюрцбург.
И Превод Нов Свят на Светото Писание (също и Превод Нов Свят на християнско-гръцките Писания, издадени в 1950 година от Дружеството Стражева кула Библия и трактати в Ню Йорк) гласи на това място: „И СЛОВОТО беше един Бог.“
9. Какво се появява в гръцкия текст от Йоан 1:1 пред първото съществително тебе (Бог), от което се разбира, че става дума за Бог, Всемогъщия?
9 Схождат ли се тези предавания с граматическата конструкция от Йоан 1:1 в гръцкия език? Да. В Йоан 1:1 гръцкото съществително тебе (Бог) се среща два пъти. В първия случай се отнася за Бог, Всемогъщия, при когото е било Словото — „и Словото [логос] беше у Бога [една форма от тео̀с]“ (‘превода на Библията, издадена от синода на българската църква в 1982г). Преди първият тео̀с стои една форма на определителния член хо. Съществителното тео̀с с предхождащия го определителен член хо сочи върху една отделна личност, в този случай върху Бог, Всемогъщия — „и Словото беше при Бог[ът]“.
10. Какво се посочва чрез липсата на члена хо пред втория тебе в Йоан 1:1?
10 Но във втората част от Йоан 1:1, преводите споменати в откъс 8, предават вторият тео̀с (едно съществително прилагателно) не с „Бог“, а с „божествено същество“ или „един Бог“. Защо? Защото втората дума тео̀с е единствено число на съществително прилагателно, което в гръцкия текст се появява пред глагола и без определителния член хо. Такъв състав на изречението, както в този случай, показва характеристика или качество на личността. То подчертава съществото на „Словото“, а именно, че е „божествено“ или „един Бог“, но не Бог, Всемогъщия. Това се схожда с много други библейски пасажи, които показват, че при „Словото“ се касае за Божия говорител, който бил изпратен от Бога на земята. В Йоан 1:18 се казва: „Никой, кога да е, не е видял БОГА; единородният Бог [от Всемогъщия създаден на небето Син], който е бил в лоното на Баща си, той [Исус като човек дошъл на земята] го [Бог, Всемогъщия] е изявил.“
11. Какъв пример показва, че библейски преводачи прибавят неопределителния член „един“, ако и да не стои в гръцкия и защо?
11 Има много други стихове, при които библейските преводачи прибавят пред съществителното прилагателно неопределителния член „един“, въпреки, че не стои в гръцкия текст. Чрез тази прибавка на неопределителния член в превода се изразява характеристиката или същността на името или на съществителното. Пример за това е Марко 6:49. Когато учениците видяли Исус да се движи върху водата, „помислиха си че е привидение [на гръцки: фантазма]“ (превода на Библията, издадена от синода на българската църква в 1982г). Точното предаване в Превод Нов Свят гласи: „ ... помислиха си: ‘Това е едно привидение!’“ Също така точното предаване от Йоан 1:1 дава да се разбере, че „Словото“ не е било „БОГ“, а „един Бог“.
12. Какви подобни примери за употребата на неопределителния член „един“ намираме в Йоан 8:44?
12 Два подобни примери се намират в Йоан 8:44: „Този беше един човекоубиец, когато започна, ... той е един лъжец и бащата на лъжата.“ Както при Йоан 1:1 тук също в гръцкия текст и в двата случая („човекоубиец“ „лъжец“) стои съществителното прилагателно пред глагола и без определителния член. В двата случая е описано качество или характеристика на Дявола и в много модерни преводи трябва да се прибави неопределителния член („един“) за да се предаде правилно смисъла. Ето защо във Взаимния превод се казва на това място: „Той беше един убиец още от самото начало. ... той е един лъжец и бащата на лъжата.“ (Виж също Марко 11:32; Йоан 4:19; 6:70; 9:17; 10:1, 13, 21; 12:6).
„Мой Господар и мой Бог“
13, 14. Защо Тома е могъл да означи Исус като „мой Бог“, без да искал с това да каже, че Исус е Йехова?
13 Подкрепителите на учението за троицата използват за своя подкрепа също и Йоан 20:28. Според този текст Тома казал на Исус: „Мой Господар и мой Бог!“ Както вече се спомена няма нищо нередно в това, че Исус е означен от Тома като бог. Това е било в съгласие с факта, че Исус в своето предчовешко съществувание със сигурност е бил един бог, т.е. един могъщ, една божествена личност. И несъмнено той е такъв и след неговата смърт и възкрсението си за небесен живот. Исус цитирал даже от Псалми, за да покаже, че мощни хора били наречени „богове“ (Псалм 82:1–6; Йоан 10:34, 35). Апостол Павел обяснил, че има „много ‘богове’ и много ‘господари’“ (1 Коринтяни 8:5). Самият Сатана е наречен „бог на тази система на нещата“ (2 Коринтяни 4:4).
14 Христос заема много по–висока позиция от несъвършени хора или Сатана. Щом като тези са означени като „богове“, то тогава и Исус с пълно право е означен като такъв. Въз основа на единственото по рода си положение спрямо Йехова, Исус е „единородният бог“ (Йоан 1:18), един „Силен бог“ (Исаия 9:6). и „един бог“ (Йоан 1:1). Затова, че Тома го е нарекъл така, няма нищо погрешно, защото Исус бил за него един бог, един божествен, един могъщ. Но той не казал, че Исус е Йехова. Затова казал „мой“ Бог, а не „Богът“.
15. Как от Йоан 20:31 се разбира ясно, кой е Исус?
15 Само три стиха по–нататък, а именно в Йоан 20:31, се казва в Библията: „А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син.“ Тук изчезва всякакво съмнение за това, какво е мислел Тома. Библейският писател Йоан казал недвусмислено, че Исус е Син Божий, не Бог, Всемогъщия.
Не равен на Бога
16. Какво твърдение установили юдеите и както опровергал Исус?
16 Друг библейски пасаж, посочен от Църквите е Йоан 5:18. Този пасаж показва, че юдеите искали да убият Исус, защото „наричаше Бог ... свой Баща и така правеше себе си равен на Бога“. Но кой казал, че Исус прави себе си равен на Бог? Не Исус. Според следващия стих (19) той поправил това, като казал: „Синът не може да върши нищо от само себе си, а само това, което вижда да върши Отеца.“ Следоватлно Исус нито твърдял, че е Бог, Всемогъщия, нито пък, че е равен на него. Той показал на юдеите, че се мамят, че той не е бил Бог, а Син на Бога и че като Божий Говорител не е могъл да действа от само себе си. Можем ли да си представим, че Всемогъщия Бог на вселената би могъл да каже, че не може нищо да върши от само себе си? Юдеите поставили едно твърдение и Исус го опровергал.
17. (а) Какво ясно свидетелство съдържа Божието вдъхновено Слово относно идентитета на Йехова, Исус Христос и на светия дух? (б) Какво може да се направи с всеки текст от Писанията, използван като подкрепа за възгледите на вяра от застъпниците на учението за троицата?
17 Свидетелството, което Бог дал във вдъхновеното си Слово, свидетелството на Исус и свидетелството на учениците на Исус са грандиозни и ясни доказателства затова, че при Бог, Всемогъщия и Исус Христос се касае за две отделни личности, Баща и Син. Тези свидетелства са прекрасни доказателства за това, че при светия дух не се касае за трета личност от една троица, а за Божията дейна сила. Да се изтръгне един текст от взаимната връзка с други текстове и да се извърта така, че да подкрепя учението за троицата е безсмислено. Всички тези текстове се схождат с останалите библейски свидетелства, които са ясни.
Как е могло да се развие учението за троицата?
18. От къде произлиза учението за троицата?
18 Който прочете статията „Историческото развитие на учението за троицата“ (Стр. 18), ще установи, че това учение се корени в езичничеството. То не е библейско учение. Нещо повече, християнският свят го приел от езичниците в четвъртия век. В древния Вавилон, в Египет и на други места са били обожавани божества тройки дълго време преди това. Християнският свят значи е приел езически възглед в ученията си. Към това се дошло по настояване на императора Константин, на когото не било при сърце истината, а неговата империя, чието население се състояло от езичници и отстъпнически християни и който искал да утвърди империята си. Следователно, учението за троицата представлява всичко друго, освен развитието на едно християнско учение, и доказва, че християнският свят е отстъпил от ученията на Христос и на тяхно место е приел езически учения.
19. Как е могло да се развие учението за троицата?
19 Как е могло да се развие таково учение? На интересите на Бога не служи в никакъв случай, след като представя него, неговия Син и светия дух като нещо объркващо и тайнствено. Таково объркване не е също и в интерес на хората. Но колкото по–объркани са хората по отношение на Бога и неговите намерения, толкова по–добре е за Сатана, Дявола, Божия противник, ‘Богът на този свят’, който се насочил само върху това, ‘да заслепи ума на невярващите’ (2 Коринтяни 4:4). Тъй като едно таково учение създава впечатлението, че само теолози могат да разбират ученията на Библията, то е в полза и на религиозните водачи на християнския свят. По такъв начин държат във властта си обикновения народ.
20. (а) Как изглежда простата истина по отношение на учението за троицата? (б) Какво означава за нас точното познание на освобождаващите истини?
20 Но истината е така проста, че дори едно дете може да я разбере. Малко момче знае, че не е неговия баща, а че двамата са два отделни индивида. И когато Библията казва, че Исус Христос е Божия Син, това не означава нищо друго. Това е най–простата истина, докато учението за троицата не отговаря на истината. То е лъжа. Следователно произлиза от този, който „е наречен Дявол и Сатана, който мами цялата населена земя“ (Откровение 12:9). Но простите, освежаващи истини за Бога, неговия Син Исус Христос, за Божия мощен свет дух освобождават хората от робството на фалшиви учения, които се коренят в езичничеството и произлизат от Сатана. Исус казал към искрени търсачи на истината: „Вие ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). Да придобиеш точно познание за освобождаващите истини и да действаш в съответствие с тях „означава вечен живот“ (Йоан 17:3).
Как би отговорил?
◻ Защо точното познание за Бога и неговия Син е толкова важно?
◻ Какво е искал да каже Исус с думите „Аз и Баща ми сме едно“?
◻ Как се прави разлика в Йоан 1:1 между СЛОВОТО и БОГ?
◻ Защо Тома е могъл с право да нарече Исус „мой Бог“?
◻ Как се е появило учението за троицата и кой е инициаторът?
[Блок на страница 18]
Историческото развитие на учението за троицата
В труда The New Encyclopaædia Britannica, 1985, Микропедия, том 11, стр. 928 под темата троица се казва: „Нито думата троица, нито учението като такова се явява в Новия Завет, нито пък Исус и учениците му са искали да противоречат на Израилската схема в Стария Завет: ‘Слушай, о Израел: Господарят, нашият Бог, е един Господар’“ (Второзаконие 6:4), По–нататьк в тази енциклопедия се казва: „Учението се е развило постепенно в течение на много столетия и е предизвикало много спорове. ... Църковният събор в Никеа, формулирал в 325 т. решаващия дословен текст на това учение в своето вероизповедание, че Синът ‘по същество е равен на Баща си’, като в същото време казал много малко за светия дух ... Към края на четвъртото столетие ,.. учението за троицата добило съществена форма, която се е запазила до днес.“
Новата католическа енциклопедия, 1967 г., том 14 на страница 299 признава: „Формулировката ‘е д и н Бог в три лица’ се утвърди истински едва към края на четвъртото столетие и до тогава още не беше напълно приета в християннсния живот и християнското вероизповедание. ... На апостолските бащи такова схващане и такава представа е била чужда.“
Следователно, учението за троицата не е библейско, а е било въведено официално от Църковния събор в Никеа в 325 г. С това учение била приета една езическа представа, чието начало се намирало в древния Вавилон и в Египет и е било познато от дълго и в други страни. Историкът Вил Дюран писал в труда си Културна история на човечеството: „Християнството не разруши езичничеството: То възприе езичничеството в себе си ... Представите за божестевена троица произлизаха от Египет“ (Том 5, стр. 161, печатница Сюдвест, Мюнхен, 1977 г.)
В труда An Encyclopedia of Religion издаден от Вергилиус Ферм, 1964 г. на страница 793 и 794 под изразът „троици“ са въведени богове–троици на вавилонци, будисти, индуисти, таоисти и привърженици на други религии както и троицата на християнския свят. Например казва се, че в Индия „голямата троица Брахма, включва Брахма, създателят, Вишну, съхранителят и Шива, разрушителят. Тези представляват цикъла на съществувание, както вавилонската троица Ану, Енлил и Еа, които представляват абсолютно необходимите елементи въздух, вода и земя.“
В Британския музей в Лондон се намират изкуствени изобретения, в които са представени божества–троици от древността като Изис, Харпократес и Нефтис. Публикация от отдела за средновековието и по–късни времена съдържа следното описание на едно старинно украшение: „Лицева страна: египетските богове Хорус–Байт (с глава на сокол), Буто–Анори (змия) и Хатор (с глава на жаба). Задна страна: гръцкият стих ‘Един Байт, един Хатор, един Акори; могъществото на тези е една. Благополучие [на тебе], Баща на света! Благополучие [на тебе], триобразен бог!’ Така тези богове се идентифицират като три манифестации на едно единствено могъщество, вероятно на бога на слънцето.“
Както доказва историята, учението за троицата е произлезло от езичничеството и възприето от християнският свят и съществувало вече столетия преди Исус да дойде на земята. Едва дълго време след смъртта му това учение намерило застъпници между тези, които попаднали под влиянието на езически философии и които се били отцепили от истинското обожаване, което учели Исус и апостолите.
[Снимка на страница 16]
Исус се молил, учениците му да бъдат едно в мислене и цели, както той и Баща му са били едно