Предизвикателството, да се следват неговите стъпки
„Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки“ (1 Петър 2:21, Ръош).
1, 2. Какво може да стане истинско предизвикателство и защо това е от интерес за християни? (б) Кои въпроси са подхвърлени?
РАЗХОЖДАЛ ли си се някога по крайбрежния пясък или по снежните полета и възхищавал ли си се от следите на стъпките на този, който е вървял преди тебе? Опитвал ли си се да стъпваш в тези стъпки и да ги следиш по възможност съвсем точно? Ако си правил това, то тогава си установил, че това съвсем не е лесно. Да следваш точно стъпките на някого — било то в буквален или преносен смисъл — е истинско предизвикателство. Но с това, че се наричаме християни показваме, че тъкмо това е нашето желание, а именно да следваме точно стъпките на Христос.
2 Предприемаш ли с готовност нужните усилия, за да се справиш с това предизвикателство? И решен ли си да го вършиш при всички условия? Ако това е така, то правилното разбиране, защо е толкова трудно да се следват буквални те стъпки, ще ти помогне да следваш успешно символичните стъпки на Христос.
Учи се да се приспособяваш
3. Защо следването на стъпките на някого отначало може би изглежда неестествено?
3 Всеки има определена походка. Дължината на стъпките е от човек на човек различна, също така и ъгъла под който стъпва кракът на земята. Пръстите на краката при някои сочат на право или под известен ъгъл навън или навътре, което при някои може да бъде по–силно изразено отколкото при други. Разбираш ли в какво се състои предизвикателството? За да можеш да следваш точно стъпките на друг, трябва да нагодиш твоята дължина на крачките и положението на крака ти към неговите. Може би това отначало да ти изглежда неестествено, но то е задължително. Друга възможност няма.
4. Защо е особено предизвикателство да вървиш по стъпките на Исус?
4 Символично казано, походката на Христос е била единствена по рода си, защото между неговите съвременници той е бил единственият съвършен човек, един човек, „който не познаваше греха“ (2 Коринтяни 5:21). Тъй като хората по рождение са несъвършени и грешници, тяхната нормална походкане се състои в това да следват стъпките на Исус. Това напомнил Павел на коринтяните с думите: „Вие сте още плътски. Защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?“ Наклонността към завист и разпри — „делата на плътта“ — е нормално за несъвършени хора, но Исус вървял пътя на любовта, а „любовта не завижда, ... не се раздразнява“. Затова следването на стъпките на Христос е много по–голямо предизвикателство, отколкото следването на тези на несъвършени хора (1 Коринтяни 3:3; 13:4, 5; Галатяни 5:19, 20; виж също Ефесяни 5:2, 8).
5, 6. (а) Защо много хора са се отказали да вървят по стъпките на Христос и какъв съвет дал Павел поради това? (б) По какъв начин се насърчават хората днес да вървят по стъпките на Христос и какво последствие има това за тях?
5 Освен несъвършеността също и незнание за Бога може да попречи на някого, да не може да следва стъпките на Христос. Затова Павел предупредил християните в Ефес, да не се обхождат повече, „както се обхождат нациите, по безсмилеността на ума си, в духовен мрак и отдалечени от живота, който принадлежи на Бога, поради невежеството, което е в тях и поради безчувствието на сърцето им“ (Ефесяни 4:17, 18).
6 Чрез проповедното дело за Царството хората днес биват подканени, така да се каже, да променят нормалната си походка, това означава, да не се оставят повече поради незнание върху Божиите намерения и поради духовен мрак, да бъдат тласкани от закоравелите си сърца към безполезни цели. Те биват насърчавани да се приспособят към съвършения пример на Христос, ‘да се обхождат в него’ и ‘пленяват всека мисъл, за да я покорят на Христос’ (Колосяни 2:6, 7; 2 Коринтяни 10:5). Който приеме с готовност това предизвикателство, ще бъде утвърден във вярата си. Докато свиква, така да се обхожда, както се обхождал Христос, с времето ще му стане все по–лесно.
7. Каква гаранция имаме за това, че е възможно да вървим по стъпките на Исус, дори когато понякога е истинско предизвикателство?
7 Но безспорно, това е често едно предизвикателство. Разликата между съвършен и несъвършен човек е огромна. Поради тази причина при несъвършени хора са необходими голями промени в живота, ако се стараят да следват един съвършен пример. Въз основа на наследствени качества или средата, в която живеят, може би някои имат по–голями трудности да се приспособят към християнски начин на живот, отколкото други. Но Йехова ни гарантира, че някой, който наистина с готовност положи усилия, е в състояние да направи това. „За всичко съм силен чрез онзи, който ми дава сила“, казал апостол Павел (Филипяни 4:13; виж също 2 Коринтяни 4:7; 12:9). И това се отнася за всички християни.
Внимавай
8, 9. (а) Защо е необходимо всецяло внимание и голяма концентрация при ходене по стъпките на някого? (б) Следването на кой библейски съвет ще ни предпази да не се отклоним от стъпките на Исус?
8 Ние можем да следваме буквалните стъпки само тогава, когато грижливо следим къде стъпваме. Ако очите ни се оглеждат наоколо — все едно дали ги насочваме към близки или далечни неща —, то рано или късно ще направим погрешна стъпка. Ако не се съсредоточим съзнателно и не внимаваме, ще се отклоним от стъпките, които следваме. Трябва непрекъснато да бъдем на щрек, особено когато някакъв внезапен шум или нещо неочаквано може да ни отвлече вниманието. (Сравни Йов 18:10, 11).
9 По символичен начин това може да се случи и с тези, които следват стъпките на Исус. Исус предупредил последователите си, строго да внимават върху себе си, да не би да натегнат сърцата им „от много ядене, много пиене и житейски грижи“ (Лука 21:34). Сатана използва тези всекидневни отвличания, за да ни накара да отклоним погледа си от стъпките на Исус. Често ни изненадва, като използва неочаквани обстоятелства, като например съпротива, болести или финансови затруднения. „За да не се отклоним никога“, трябва „на нещата, които сме чули, да дарим повече от обикновеното внимание“. С други думи: Трябва повече от всякога още по–точно да съсредоточим погледа си върху стъпките на Исус (Евреи 2:1; виж също 1 Йоан 2:15–17).
Не отстъпвай
10. (а) Каква опасност съществува, когато се кръстосват различни стъпки? (б) Защо може да има тежки последствия в духовен аспект, когато следваме погрешни стъпки?
10 На един оживен плаж сигурно откриваме в мокрия пясък различни стъпки и някои може би пресичат следата на този, когото искаме да следавме. Може би много стъпки си приличат, поне на пръв поглед. Затова е много важно да сме сигурни, че се намираме в истинската следа. Иначе бихме могли да бъдем заблудени и да тръгнем в погрешна посока. Колко е опасно да следваш стъпки, които изглеждат да са правилни, но всъщност не са, показва следната предупредителна притча: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътищата на смъртта“ (Притчи 16:25).
11. Какво предупреждение отправил Павел към първите християни и за кого е пример той в днешно време?
11 Поради тази много реална опасност Павел се чувствал подтикнат да предупреди първите християнски събрания по следния начин: „Чудя се как вие оставяте онзи, който ви призова чрез Христовата незаслужена добрина и така скоро преминахте към друго благовестие. ... но това е дело на някои си хора, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. ... Но ако, който и да е, ви проповядва друго благовестие освен това, което приехте, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:6–9). В съгласие с този пример на Павел, ръководното тяло на Свидетелите на Йехова днес ни предупреждава от отцепници и фалшиви братя, които така да се каже поставят фалшиви следи. Нека истински християни никога не се отклонят от пътя, който Исус е начертал по поръчение на Бога (Псалм 44:18).
12. (а) Как може да ни помогне 2 Тимотей 1:13 да се предпазим от следването на погрешни стъпки? (б) По какво се характеризират други видове т.н. благовестия?
12 С това, че внимаваме строго върху характерните белези на стъпките на Христос, не се оставяме да бъдем заблудени. Ако имаме точно познание за Исус и неговите учения и за начина на действие на християнската еклезия, познаваме характеристичния „образец на здравите думи“, което ни предпазва от тези, които „изопачават благовестието за Христос“ (2 Тимотей 1:13). Всички други видове така наречени благовестия — в действителност са фалшиви следи — нямат място в образеца на истината. Те го изопачават и замъгляват. Вместо да покажат ясно основни библейски истини, те им противоречат. Вместо да ни мотивират към по–голяма активност, те предизвикват отслабване. Тяхното основно съдържание е всичко друго, освен положително и не прославя името на Йехова и неговата ораганизация. Те се характеризират чрез отрицателност, чрез негодувание и критика. Несъмнено, такива стъпки не искаме да следаваме.
Запази правилното темпо
13. Защо темпото играе голяма роля, ако искаме да следваме стъпките на някого?
13 Дължината на крачката зависи до известна степен от бързината, с която се движим. Нормално, колкото по–бързо се движим, толкова по–дълги са крачките ни. Следователно, ако приспособим бързината на крачките ни с този, чиито стъпки следваме, ще ни бъде по–лесно. И ако искаме успешно да вървим в символичните стъпки на Исус Христос, трябва да запазим неговата бързина.
14. (а) В кое отношение може би не сме в крак с Исус Христос? (б) Защо е неразумно да бъдеш по–бърз, отколкото „верния и разумен роб“?
14 Да не вървим в крак с Христос може да има две причини. Или се опитваме да вървим по–бързо и да изпреварим „верния и разумен роб“, с когото си служи Исус за осъществяването на преднамеренията на Йехова, или куцаме след ръководството на този „роб“ (Матей 24:45–47). Някои християни в миналото например са станали нетърпеливи, защото не са сметнали за необходими известни промени по отношение на учения или организаторски подобрения. Понеже това нещо им изглеждало много бавно, ядосани се оттеглили от народа на Йехова. Колко неразумно и късогледо! Често това, което ги е ядосало, по–късно се е променило и то в определеното от Йехова време (Притчи 19:2; Еклисиаст 7:8, 9).
15. Как цар Давид и Исус са добри примери за поддържане на правилно темпо?
15 Разумно е да се чака, докато Йехова действа, вместо да се опитваме сами да определяме темпото. Цар Давид ни е дал добър пример в това отношение. Той отказал да се заговори против цар Саул и да направи валидно неговото право за Царството, преди Йехова да му го даде в определеното време (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 24:1–15). Същото разбрал и Исус, „Синът Давидов“, че трябва да чака, докато ще може да упражнява изцяло своята власт като Цар. Той познавал пророческото изказване, което се отнасяло за него: „Седни отдесно ми, докато положа враговете ти за твое подножие.“ Затова, когато една група юдеи се опитвали „да го вземат на сила, за да го направят цар“, бързо се оттеглил назад (Матей 21:9; Псалм 110:1; Йоан 6:15). Около 30 години по–късно според Евреи 10:12, 13 Исус все още чакал за своето Царство. Фактически чакал почти 1 900 г. до установяването на Божието Царство в 1914 г. за да бъде назначен като Цар.
16. (а) Онагледи, как може би се движим по–бавно, отколкото трябва? (б) По каква причина Йехова е търпелив и как можем да избегнем да злоупотребим с това търпение?
16 Да не се запази правилното темпо може да означава също и да се забавиш и да понакуцваш назад. Действаме ли например незабавно, когато разберем от Божието Слово, че трябва да предприемем известни промени в нашия живот? Или застъпваме ли становището, че Бог е търпелив и че можем такива промени да отложим за по–късно с надежда, че ще ни бъде по–лесно? Вярно е, че Йехова е търпелив. Но с това не иска да ни предразположи, да се бавим по отношение на необходими промени. Нещо повече, казва ни се: „Той е търпелив с вас, защото не иска да погине никой, но иска всички да дойдат до покаяние“ (2 Петър 3:9, 15). Затова много по–добре е да подражаваме на псалмиста, който казал: „Побързах и не се забавих, да упазя твоите заповеди“ (Псалм 119:60).
17. От какво значение е истинското темпо в проповедното дело и затова какви въпроси трябва да си зададем?
17 Може да се случи също и да изостанем и по отношение на проповядването на Царството. Съобразно Матей 25–та глава Исус съди понастоящем хората, като отделя „овцете“ от „козите“. Това отделяне се извършва преди всичко чрез проповядване на „благовестието за Царството“ (Матей 24:14; 25:31–33; Откровение 14:6, 7). Определеното време за това разделително дело е ограничено (Матей 24:34). Понеже постепенно изтича, можем да смятаме, че Исус ще ускори делото. Той действа като инструмент в ръцете на Бога, който е предсказал по отношение на събирателното дело: „Аз сам, Йехова, ще ускоря това на времето му“ (Исаия 60:22). Ще ускорим ли нашето темпо като Божии сътрудници, които вървят точно по стъпките на неговия Син така, както ни позволява нашето телесно състояние и нашите библейски задължения? Отчетите за проповядване показват, че при милиони Свидетели на Йехова това е така.
Избягвай прекалена самоувереност, бори се против обезкуражаване
18. Как би могъл някой да прояви прекалена самоувереност и с какви библейски думи сме предупредени от това?
18 Колкото по–дълго се стремим да вървим по стъпките на някого, толкова повече свикваме с неговата походка. Но ако станем самоуверени рано или късно ще направим погрешна стъпка. Ако следваме символичните стъпки на Исус, трябва да осъзнаем опасността от прекалена самоувереност, т.е опасността, по лековерен начин да се предоставим на собствените си сили и способности, с надеждата, че сме успяли вече да се нагодим към неговата походка. Преживяната случка от Петър, за която ни докладва Лука 22:54–62 е съобразно с времето предупреждение. То подчертава истинността на думите от 1 Коринтяни 10:12: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“
19. (а) Какво прави всеки християнин от време на време? (Яков 3:2). (б) Как трябва да разбираме думите на Павел от Римляни 7:19, 24?
19 Въз основа на несъвършенството всеки християнин прави от време на време погрешна стъпка. Отклонението е може би незначително, за други почти незабележимо. Но може да стане и такъв очевиден пропуск на целта, че да забележат всички. За всеки случай е голяма утеха, да си спомним думите на Павел, който съвсем честно признал: „Защото не върша доброто, което желая, но злото, което не желая, него върша. Окаян човек съм аз!“ (Римляни 7:19, 24). Разбира се, тези думи не трябва да използваме като извинение за вършене на несправедливост. Нещо повече, те са ободрение за предани християни, които се борят с техните несъвършености, да полагат непрекъснати старания за справяне с предизвикателството за следване съвършените стъпки на Исус.
20. (а) Как Притчи 24:16 ни е от помощ в съревнованието за живот? (б) На какво трябва да бъдем решени?
20 „Праведният може да падне седем пъти но той несъмнено пак ще стане“, се казва в Притчи 24:16. В съревнованието за живот никой не трябва да се чувства предразположен да се откаже. Това съревнование е подобно на маратонско надбягване, значи не 100–метра бягане, а бягане, което изисква издържливост или изтрайване. Най малката погрешна стъпка на бегач на късо разстояние, може да означава за него край на надбягванията. Но един маратонски бегач, дори и да се спъне, има време да стане и да завърши бягането. Ако ти по причина на погрешна стъпка се чувстваш предразположен да извикаш „Окаян човек съм аз!“, помни, че имаш още време да станеш и продължиш. Ти все още имаш възможността да вървиш по стпъките на Исус Христос. Няма никакво основание за отчаяние! Никакво основание да се откажеш! Бъди решен, с Божията помощ да се справиш с предизвикателството, ‘точно да следваме стъпките на Исус’ (1 Петър 2:21).
Защо християни трябва
◻ да се учат на приспособяване?
◻ да внимават съзнателно?
◻ да помнят образеца на истината?
◻ да запазят правилното темпо?
◻ да избегват прекалена самоувереност?
◻ да оборват обезкуражаването?
[Снимка на страница 25]
Праведният, който е отправил погледа си към целта, несъмнено ще стане отново