Исус Христос, Божият любим Син
„И дойде глас от небесата, който казваше: ‘Този е моят Син, любимият, в когото е моето благоволение’“ (МАТЕЙ 3:17).
1, 2. (а) Коя обикновена истина учи Библията по отношение на Бог, Всемогъщия и Исус Христос? (б) Какво учат Църквите на християнския свят?
ИСУС ХРИСТОС се кръстил на 30 години, като се оставил да бъде потопен във водата. Когато излязъл от водата, глас от небето казал: „Този е мой Син, любимият, в когото е моето благоволение“ (Матей 3:17). Това бил Божият глас. При друга възможност Исус казал в молитва към Бога: „Отче, прослави твоето име.“ И след като казал това, дошъл Божият „глас от небето: ‘Аз го прославих и пак ще го прославя’“ (Йоан 12:28).
2 От тези докладвания може да разбере дори и едно малко дете, че при отношението между Бог, Всемогъщия и Исус Христос се касае за отношение между един Баща и неговия любим Син, т.е. между две различни личности. Но тази проста библейска истина бива изопачена от Църквите на хриситянския свят. Те твърдят, че Исус Христос е Бог, Всемогъщия, втората личност от една троица или триединство, чиято трета личност според тях е светия дух.
3. Как се показва объркаността относно учението за троицата?
3 Това учение е предизвикало голямо объркване всред привържениците на Църквите на християнския свят, което също е причина за това, че троицата в Нова католическа енциклопедия е означена като тайна. Фактически това учение създава объркване дори и всред самите духовни лица, понеже в енциклопедията се казва също: „В римско–католическите семинари има малко доценти на триединската теология, на които от време на време да не се поставя мъчителния въпрос: ‘Но по какъв начин може да се проповядва Троицата?’ И ако въпросът е типичен симптом за объркаността сред студентите, тогава може би не е по–малко характерен за подобно объркване от страна на техните професори.“
4. Как гласи официалното учение на Църквите по отношение на троицата?
4 Това объркващо учение е главното учение на католическата Църква, на протестантската Църква и на [православната Църква]. В труда Католическа енциклопедия се казва: „Изразът Триединство е характерен за главното учение на християнската религия ... Затова в Атаназианското вероизповедание се казва: ‘Бащата е Бог, Синът е Бог и светия дух е Бог и въпреки това не са трима богове, а един Бог.’“ Подобно било следното обяснение, което дала гръцко–православната Църква в един съдебен случай, отнасящ се за Свидетелите на Йехова в Гърция: „Основното учение на християнския свят, което всички християни ... независимо от техната религия и учения на вяра ... трябва да признаят, че вярват, е ... Триединството, че Бог е един в три личности.“ По–нататък гръцко–православната Църква обяснила: „Християни са тези, които признаят, че Христос е Бог.“ Който не признае троицата не е християнин, а еретик.
5, 6. Защо е толкова важно да се знае истината по този въпрос?
5 Но щом като троицата — това „главно учение“ на християнския свят — не е вярно, ако то е лъжа, то значи, че точно обратното е истина. Истински християни ще го отхвърлят. Вместо това отцепници от християнството ще държат на него. Какво заключение би било това за тях? В последната библейска книга, “Откровение от Исус Христос, което Бог му даде“, може да се прочете, за кого не може и въпрос да става за вечен живот в Божието Царство: „Навън са псетата и тези, които вършат спиритизъм и блудниците и убийците и идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже“ (Откровение 1:1; 22:15).
6 Поради важността трябва да се информираме откъде идва тази представа за една троица и защо се е създала. Кой всъщност се крие зад всичко това? Какво могат да кажат съвременни библейски учени по този въпрос? Но преди да се занимаем с тези въпроси, нека да разгледаме какво казва Божието вдъхновено Слово (2 Тимотей 3:16, 17).
Не „Бог Син“, а „Божий Син“
7. Какво показва едно непредубедено изследване на Библията относно Исус?
7 Исус никога не е твърдял, че е Бог, Всемогъщия. Който чете непредубедено Библията, ще установи това. Така например Исус казал съобразно Йоан 3:16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единородеп Син.“ Два стиха по–нататък Исус отново се означил като „единороден Божий Син“ (Йоан 3:18). Когато юдеите го обвинили в богохулство, той отвърнал: „Вие казвате ... на мене, този, когото Бащата освети и прати в света: ‘Ти богохулстваш’, понеже казах: Аз съм Божий Син?“ (Йоан 10:36). Исус не казал, че е „Бог Син“, а че е „Божий Син“.
8. Какво казал един офицер и тези, които заедно с него пазели Исус?
8 Когато Исус умрял, знаели дори римските войници, които стояли при него, че той не е бил Бог: „А офицерът и тези, които заедно с него пазеха Исуса, като видеха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много и рекоха: ‘Наистина този беше Син на Бога’“ (Матей 27:54). Те не казали: „Този беше Бог“ или: „Този беше Бог Син“, понеже Исус и неговите ученици учели, че Исус е Божий Син, а не Бог, Всемогъщия, в човешки образ.
9, 10. Какво внушително свидетелство съдържат евангелията за отношението между Бог и Исус?
9 Бог сам потвърдил при кръщението на Исус, че той е неговия любим Син, както забелязал библейският писател Матей (Матей 3:17). Други библейски писатели докладвали същото. Марко писал: „И дойде глас от небесата: ‘Ти си моят Син, любимият; в тебе е благоволението ми’“ (Лука 3:22). А Йоан Кръстителят, който кръстил Исус, казал: „И видях и свидетелствувам, че този [Исус] е Божият Син“ (Йоан 1:34). Следователно, Бог лично, четирите евангелисти и Йоан Кръстителят обяснили недвусмислено, че Исус е Божий Син. Известно време след това при преобразяването на Исус станало нещо подобно: „Един глас [този на Бога] дойде изоблака и каза: ‘Този е моят Син, избраник мой; Него слушайте!’“ (Лука 9:35).
10 Според тези докладвания казал ли е Бог, че той е своя собствен Син, че сам е изпратил себе си и че в себе си е намерил благоволение? Не, Бог, Бащата, Създателят, казал, че е изпратил своя Син Исус — отделен индивид — за да извърши Божието дело. Затова навсякъде в Гръцките Писания за Исус е използавно обозначението „Божий Син“. Но нито един единствен път не се появява изразът „Бог Син“, защото Исус не е бил Бог, Всемогъщия. Той бил Божият Син. Двамата са две различни същества и дори и една теологична „тайна“ не може да промени нищо в това.
Бащата стои над Сина
11. Как показал Исус, че Бог стои над него?
11 Исус е знаел, че не е равен на Баща си, а че във всяко отношение се е намирал в подчинено положение. Той знаел, че е бил любим Син и имал дълбока любов към Баща си. Затова от устата му излизали винаги изказвания като следните: „Синът не може да върши нищо от само себе си, а само това, което вижда да върши Отеца“ (Йоан 5:19). „Аз дойдох от небето не моята воля да върша, а волята на този, който ме е изпратил“ (Йоан 6:38). „Моето учение не е мое, а на този, който ме е изпратил“ (Йоан 7:16). „Аз го [Бог] познавам, защото съм от него и той ме е пратил“ (Йоан 7:29). Изпращащият е по–горен. Изпратеният е по–маловажен, служещия. Бог е изпращащият. Исус е изпратеният. Те не са един и същ. Исус казал: „Слугата не е по–горен от господаря си, нито пратеникът е по–горен от този, който го е изпратил“ (Йоан 13:16).
12. Коя притча доказва Исусовото подчинено място спрямо Бащата?
12 Това е изтъкнато и в една притча на Исус. Той сравнил неговия Баща, Йехова Бог, със собственика на лозе, който заминал за чужбина и поверил лозето на лозарите — които очевидно са представяли юдейското духовенство. В определено време собственикът изпратил роб, за да получи нещо от плода на лозето, но лозарите набили роба и го изпратили с празни ръце. След това собственикът изпратил друг роб, но и с него се случило същото. Изпратил трети роб, с когото направили същото. Тогава собственикът [Бог] казал: „Ще изпратя моя Син [Исус], любимият. Може него да почетат.“ Но безскрупулните лозари казали: „‘Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.’ Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха“ (Лука 20:9–16). И с това, че Исус е изпратен от Баща си да върши неговата воля, също се вижда ясно, че той е подчинен на Баща си.
13. Кои ясни доводи на Библията показват, че Бог стои над Исус?
13 Исус лично казал: „Бащата е по–голям от мене“ (Йоан 14:28). Ние трябва да вярваме на Исус, защото той сигурно по–добре е знаел какво е неговото отношение към Баща му. На апостол Павел също така било ясно, че Бог е стоял над Исус, понеже както казал той, ‘сам Синът [Исус] ще се покори на Бог’ (1 Коринтяни 15:28). Това се разбира още от неговото обяснение в 1 Коринтяни 11:3: „Главата на Христос е Бог.“ Исус признал, че има Бог над себе си, като казал на учениците си: „Възнасям се при моя Баща и вашия Баща и към моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:17).
14. Кои други библейски текстове показват, че Исус не е бил Бог, Всемогъщия?
14 Исус показал Божието превъзходство, когато майката на двама негови ученици го молила, когато дойде неговото Царство, двамата й сина да седят единия от левата а другия от десната му страна. Неговият отговор гласял: „Това сядане от ляво ми и от дясно ми не е мое да дам“ (Матей 20:23). Ако Исус бил Бог, Всемогъщия, щял е да разполага с това. Но това не било така. Правото да определя имал неговия Баща. Същото се отнася и когато Исус изказал порочеството за края на настоящата система на нещата: „А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отеца“ (Марко 13:32). Ако Исус бил Бог, Всемогъщия, щял е да знае за оня ден и час. Но той не знаел, защото не е бил всезнаещия Бог. Той бил Божият Син и не е знаел всичко, което е знаел Баща му.
15. Как Исус проявявал подчиненост спрямо Бога, когато му предстояла смъртта?
15 Когато предстояла смъртта на Исус, той проявил покорност спрямо неговия Баща, като се молил: „Отче, ако ти искаш, отстрани тази чаша от мене. Обаче, не моята воля, а твоята да бъде“ (Лука 22:42). На кого се молил Исус? На себе си? Не, той се молил на неговия Баща на небето, който стоял над него. Това се разбира недвусмисле но от неговите думи: „Не моята воля, а твота воля да бъде.“ А при неговата смърт Исус извикал: „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“ (Марко 15:34). Кого извикал Исус? Себе си? Не, той извикал Баща си, който бил на небето.
16. Как смъртта и възкресението на Исус показват, че той не би могъл да бъде Бог, Всемогъщия?
16 След като Исус бил умрял, той се намирал три дни в гроба. Кой го е възкресил? Тъй като е бил мъртъв, не е могъл сам да се възкреси. А ако не е бил наистина мъртъв, тогава не е могъл да заплати откупа за Адамовия грях. Но той бил умрял и не съществувал около три дни. Апостол Петър ни казал, кой е възкрсил Исус: „Бог ... го възкреси, като развърза болките на смъртта“ (Деяния на апостолите 2:24). По–високостоящият — Бог, Всемогъщият — възкресил по–низкостоящия — неговия любим Син Исус — от мъртвите. Кой бил по–високостоящият, когато Исус възкресил Лазар от мъртвите? Това бил Исус, защото той могъл да възвърне Лазар от мъртвите (Йоан 11:41–44). Същото се отнася и когато Бог възкресил Исус. Бог бил по–високостоящият, защото е могъл да възвърне Исус от мъртвите.
17. Какво друго доказателство има за това, че Исус не е бил Бог?
17 Исус не може да е бил Бог, понеже е бил създаден от Бога. Да обърнем внимание на предаването от Откровение, глава 3 стих 14 в превода на Библията, издадена от синода па българската църква в 1982г.: „Тъй казва Амин, верният и истински свидетел [Исус], началото на Божието създание.“ Също и в Колосяни 1:15, 16 се казва за Исус: „Той е образът на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята ... Всички други неща са създадени чрез него и за него.“ Следователно, Всемогъщият Бог е създал непосредствено неговия любим Син и след това е създал „чрез него“ всички други неща, подобно, както един специалист оставя своя добре обучен сътрудник да работи за него. Нещата, които са били създадени „чрез него“, не включват самия Исус, понеже Бог вече го е бил създал. Затова се нарича „първородният“ или „единородният [Син].“ Щом като едно дете е първородено или единородено, то никога не би могло да бъде идентично с баща си. Това означава винаги, че се касае за две различни личности, за бащата и за детето.
Светият дух — личност или дейна сила?
18. Какво учи Библията по отношение на светия дух?
18 Как се отнася с така наречената трета личност на троицата, светия дух, който по сила, същество и вечност трябва да е равен на Бащата и Сина? Никъде в Библията не се казва, че светия дух е равен на Бог или Христос. В Марко 1:10 четем например, че при кръщението на Исус, светия дух „като гълъб“ — не в човешки образ — слезъл на Исус. Светият дух не е бил личност, която слезла на Исус, а Божията дейна сила. Тази, произхождаща от Бога сила, обоспособила Исус да лекува болни и да възкресява мъртви. В Лука 5:17 се казва съобразно превода на Библията, издадена от синода па българската църква в 1982г.: „И Той [Исус] имаше сила Господня [на Бога] да ги изцерява.“ По–късно, на Петдесетница, апостолите получили силата от Бога да лекуват болни и да възкресяват мъртви. Станали ли са чрез това част от едно „божество“? Не, те само получили от Бога чрез Христос силата, да вършат нещо, което за хората нормално не е възможно.
19. защо светия дух не може да бъде третата личност от една троица?
19 Същата дейна сила е описана в Ефесяни 5:18, където четем следните думи на Павел: „Изпълняйте се непрекъснато с дух.“ Съобразно Деяния на апостолите 7:55 Стефан бил „пълен от светия дух“. И на Петдесетница Исусовите последователи били „всички ... изпълнени със светия дух“ (Деяния на апостолите 2:4). Може ли един човек да бъде изпълнен с друг? Не. Но може да бъде изпълнен със сила, която идва от Бога. Този свети дух е същата сила, която Бог използвал за създаването на вселената. В Битие 1:2 четем: „И Божията дейна сила се носеше над водата.“
20. Кое видение на Стефан доказва също, че учението за троицата не може да отговаря на истината?
20 След възкресението на Исус, Стефан получил видение от небето и „видя Божията слава и Исуса седящ от дясно на Бога“ (Деяния на апостолите 7:55). Две отделни личности се появили в небето: 1. Бог и 2. възкръсналият Исус Христос. В това видение не се споменава никакъв свети дух, понеже той не е трета личност на троицата. Светия Дух излиза като дейна сила от Бога, но не като отделно същество. Затова Стефан не видял три личности, а само две.
21, 22. (а) Какво се признава в една религиозна енциклопедия по отношение на светия дух? (б) Какви мисли ще бъдат разгледани в следващата статия?
21 Относно светия дух Нова католческа енциклопедия признава: ,,С[тария] З[авет] смята ясно Божия дух не като една личност, нито във философски смисъл нито пък в семитски смисъл. Божият дух е просто Божията сила. Ако понякога е представен отделно, то само затова, защото дъхът на Яхве действа отвън.“ По–нататък се казва: „От повечето текстове от Н[овия] З[авет] произхожда, че Божият дух не е някой, а нещо; това особено добре може да се разбере от паралелизма между духът и Божията сила.“
22 Предвид на всичко това, троицата, „главното учение“ на Християнския свят, не може да отговаря на истината. Божието Слово опровергава това учение. То показва недвусмислено, че Йехова Бог е любимият Баща и че Исус Христос е неговият любим Син, който имал толкова голяма любов към Баща си, че бил готов, да остане послушен до смърт. Някои твърдят, че има библейски пасажи, които могат да бъдат подкрепа за учението за троицата. Затова в следващата статия ще разгледаме някои от тях. Освен това ще разгледаме, защо това учение има толкова голямо значение в християнския свят и от къде произлиза.
Как би отговорил?
◻ Какво учи Библията за бога и за Исус Христос?
◻ Как се вижда от Свещеното Писание, че между тях съществува Баща–Син, отношение като между баща и син?
◻ Кои библейски пасажи показват, че Бог стои над Исус?
◻ Защо светия дух не може да бъде част от една троица?
[Снимка на страница 13]
Исус обяснил: „Бащата е по-голям от мене“