Религията — сила подтикваща към морално безупречен начин на действие?

МИЛИОНИ хора споделят мнението на Джордж Бернард Шоу, който е написал: „Религията е могъща сила — единствената истинска двигателна сила в света.“ А от друга страна, размисляйки върху честността, английският писател от XIX–ти век, Джон Ръскин написал тези саркастични думи: „Религията на един мошеник е най–лошият от пороците му.“ Кое от тези изявления ти се струва най–близко до истината?

За да докаже, че религията е сила, подтикваща към морално добро, някой ще цитира може би случай на човек, който „изцяло се е променил“, когато е „отдал живота си на Исус Христос“. Едно международно списание така определило „обръщането към вярата“ на Чарлз Колсон, който преди време бил замесен в аферата Уотъргейт. Други биха посочвали единици, които твърдят, че религията ги е предпазила от проституиране и алкохолизъм. В нехристиянските страни са разпространени милиони екземпляри Библии, което несъмнено е повишило моралното ниво на голям брой техни жители. Очевидно е, че религията е оказала върху тях добро морално влияние.

Обратната страна на медала

От друга страна, религията на Хитлер не е възпряла свирепостта му. Затова честните хора са се питали защо папата Пий XII не е отговорил на петицията за отлъчване на Хитлер от Църквата. В католическия вестник Католик телеграф реджистер в Чинчинати (Охайо) е публикувана статия под заглавие: „Телеграма до папата: ,Възпитан в католически дух, с вярата обаче в противоречие.’“ Там четем: „Към Папата Пий XII бе отправен апел да обяви екскомуникацията на фюрера Адолф Хитлер.“ Ако биха били взети такива мерки, нямаше ли да окаже това влияние върху войната и да спести многобройни страдания на човечеството? За нещастие папата не ги предприел.

Съжителството на мъж и жена без законен брак е много разпространен в някои католически страни в Латинска Америка. А в Северна Америка един висш свещеник е заявил в една статия: „Най–доброто разрешение — да се легализира проституцията.“ Да хвърлим поглед върху положението в някои протестантски страни, където размяната на съпрузи и сексуални връзки извън брака са повсеместни. За една от причините за това положение се говори в една статия под заглавие: „Пасторите премълчават предбрачните сексуални връзки.“ Там се казва: „Пасторите в Америка в проповедите си мълчат за предбрачните полови връзки ... Те се страхуват да не загубят известно число от своите енориаши“ (Телеграф, Порт Плат [Небраска]). Тогава всяка религия ли подтиква към морално добро?

Липсата на морална сила в религията на християнския свят се вижда най–ясно по време на война. В 1934 г. Уолтър В. Ван Кирк, тогавашен секретар на един от отделите на Федералния Съвет на Църквите на Христос в Америка, е написал в книгата Религия против войната: „Проповедниците и лаиците решително се изказаха против войната ... Това пацифистично движение на Църквите произтича от убеждението, че войната е абсолютно противоположна на учението и примера на Исус.“ След като говори за повечето Църкви и духовници, горецитираният труд заключава следното: „По–голямата част от Църквите ясно заявиха, че не искат повече да бъдат считани за съучастници на тези, чиято професия е да убиват и осакатяват хора. Духовниците ... си измиват ръцете от кръвта на ближните си, те се отделят от Кесаря.“

За нещастие, тези оптимистични предсказания не са се потвърдили. Когато избухнала Втората световна война, нито една от главните религии на християнския свят не се отказала от войната. А как са постъпили Църквите в твоята страна по онова време?

Пречупване на моралните норми

След обективното разглеждане на тези няколко факта, ще се съгласиш ли, че в много случаи популярните религии на света не са се оказали сила, която да подтиква към добро? Списанието Лук (Поглед) заявило: „Църквите ... не бяха ръководна сила в морално отношение и техният провал е толкова по–голям, колкото по–голяма е отговорността им.“ Една статия в австралийския вестник Куриер–Мейл от град Брисбейн така коментира неуспеха на религиите на християнския свят в противодействието на половия разврат: „Щом като дори епископи и каноници ... пишат, че извънбрачните сношения могат да бъдат израз на обич към ближния, която ,оповестява славата на Бога’, ... че развратът сам по себе си, не е нищо лошо и че прелюбодействието не е непременно грях, тогава нищо чудно, че обикновените мъже и жени, а особено подрастващите, не умеят вече да различават доброто от злото. Цялата тази пропаганда в името на новия морал, разруши моралните норми.“

Не, общо взето, религиите не са действителна сила, която подтиква към добро. Напротив, те носят част от отговорността за упадъка на нравите днес. Все пак, понеже религията е считана за „служба и обожаване на Бога, на една божествена сила“, не би ли трябвало тя да бъде подтикваща към добро сила във всички страни, където преобладава? Тогава какво й липсва? Как твоята религия може да се окаже такава сила днес?