Въпроси от читатели

◼ Може ли с право да се каже за някого, който се е отдал на Бог Йехова, че е дал един обет?

Когато човек се научи да обича истинския Бог и е решен, да му служи безрезервно, тогава той би трябвало да се отдаде на Йехова и да се кръсти. Наистина, думата „обет“ не се среща в Библията във връзка с християнското отдаване, но това не означава, че не е правилно, тя да се използва в такъв смисъл.

Според книгата „Помощ за разбиране на Библията“ думата обет се дефинира библейски по следния начин: „Тържествено обещание да се извърши нещо определено, да се принесе жертва или дарба или да се поеме известна служба или задължение; оброк за дела, които трябва да се извършат или за неща, от които трябва да се въздържа“ (стр. 485). При някои от споменатите в Библията обети, се касае за обещания, да се извършат известни неща, в случай, че Бог би направил нещо преди това. В Числа 21:2 четем например: „В последствие на това, Израел направи обет пред Йехова и каза: ‘Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, тогава положително ще посветя градовете им на унищожение“’ (Битие 28:20–22; Съдии 11:30–39). Разбира се, ако християнин се отдаде на Бога, тогава той не дава обет, свързан с някакво условие. Той не казва така да се каже: „Йехова, ако ти сега ме благословиш с щастие и благосъстояние и ми дадеш гаранцията, че ще живея вечно в новата система на нещата, тогава аз ти обещавам да посветя целия си живот в твоята служба.“

В Библията се споменават няколко обети, които били дадени доброволно, без покана. В труда Wilson’s Old Testament Word Studies се казва във връзка със съответната еврейска дума: „(нада́р) обричане, т.е. доброволно обещаване да се даде или извърши нещо; главният смисъл е отделяне“. Обет се дава значи на Бога доброволно. Може ли сега въз основа на това да се извади заключението, че отдаването и кръщението на един ученик на Исус няма нищо общо с един обет, защото Бог изисква сега от всички, които желаят да достигнат неговото благоволение, да му се отдадат?“a

Ако Йехова установява известни условия за тези, които желаят да станат негови приятели, тогава това не означава, че тук става въпрос за личен избор, който може да се направи от съответния. Мойсей бил казал на израилтяните: „Аз ти представих живота и смъртта ..., благословията и проклятието; и ти трябва да избереш живота, за да останеш жив, ти и твоите потомци“ (Второзаконие 30:19, 20; Псалм 15:1–5; сравни Исус Навиев 24:15; 1 Царете [бъл. 3 Царете] 18:21). Нека само си спомним думите на Исус: „Дойдете при мене всички вие, които се мъчите и които сте обременени и аз ще ви освежа. Вземете моят ярем върху си и научете се от мене, защото аз съм кротък и смирен от сърце и вие ще намерите освежение за душата си“ (Матей 11:28, 29). Нима това е произволно условие или изискване? Или е по–скоро една покана, която дава възможност за доброволно решение?

Исус принадлежал от рождение към една нация, отдадена на Бога. Многобройни подробности относно неговия живот и неговата смърт били установени предварително чрез пророчества и Бог му бил приготвил едно тяло, което трябвало да се принесе като жертва. Въпреки това, Христос доброволно се решил да поеме особената служба, което се показва в неговите думи: „Тогава рекох: ‘Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за мене), за да върша твоята воля, о Боже’“ (Евреи 10:5–10). Също така трябва всеки сам да реши, дали иска да стане богоотдаден, кръстен християнин.

На християни днес е освен това ясно, че дума като „обет“ не трябва само да се употребява така, както се употребява в Библията. В някои страни, Свидетелите на Йехова вече отдавна употребяват израза „брачен обет“ при сключването на бракове в Залите на Царството.b Това е в съответствие с общото значение на думата „обет“ която се обяснява по следния начин: „Обет — тържествено обещание [пред Бога]; клетва, да се извърши нещо“ (Дуден 1977 г. стр. 985); „Обет — тържествено обещание за изпълнение на някакво задължение“ (Български тълковен речник 1976 г. стр. 531).

Въз основа на това изглежда, че не е необходимо, да се употребява думата „обет“ само в ограничен смисъл. За човек, който се е решил да служи на Бога, може неговото безрезервно отдаване да бъде сравнимо с личен обет, а именно обет за отдайност. Той тържествено обещава, да върши определени неща и това не е нищо друго освен един обет. За него това означава да посвети живота си в службата за Йехова и верно да върши Божията воля. Това би трябвало да бъде за него сериозно нещо. Неговото становище би трябвало да бъде подобно на това на псалмиста, който написал следните думи във връзка с неговия обет: „Що да въздам на Йехова за всичките му благодеяния към мене? Ще взема чашата на великолепното спасение, и ще призова името на Йехова. Ще изпълня обреците си на Йехова“ (Псалм 116:12–14 [послав. 115]; виж още Псалм 50:14).

[Бележки под линия]