Любовта към Бога — силата, която подтиква към добро

БЛАГОРАЗУМНИТЕ хора на драго сърце признават необходимостта да бъде възпряна тази вълна на разврат. Както казал един духовник от Обединената Църква в Канада: „Последиците от това, че отделни единици или общества игнорират моралните норми, са ужасяващи: войни, инфлация, аферата Уотъргейт и анархия.“ Както отбелязва предишната статия, популярните религии не са се оказали подтикваща към добро сила. Ако тогава от наша страна, ние искаме да водиме честен живот, трябва да потърсим друг авторитет, който доставя такава сила и да бъдем склонни да го зачитаме.

Влиянието на един такъв авторитет се проявило в преживяването на израилтянина Йосиф, управител в дома на благородник от египетския двор. Когато жената на господаря му е търсила начин да го прелъсти и да има полово сношение с нея, той е устоял и извикал: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша против Бога?“ (Битие 39:7–9). Йосиф е имал моралната сила да отхвърли нейните предложения, защото е искал да се хареса на Бога и е признал авторитета му.

Двеста години по–късно израилският народ състоящ се от потомците на Яков, бащата на Йосиф, получил Десетте заповеди — част от закона даден посредством Мойсей. Неподчинението на този закон им навличало гнева на Йехова, докато послушанието им осигурявало Божиите благословии. Следоватлно тези заповеди са представлявали за тях морално ръководство.

Десетте заповеди — сила, подтикваща към добро

Десетте заповеди били ли са могъща сила? Тяхното влияние се чувствува дори и днес, в нашия XX–ти век. През 1962 г. генералният губернатор на Нова Зеландия заявил. „Имам чувството, че в очите на някои хора десетте заповеди са остарели. Забележително е обаче, че законодателството на тази страна би било излишно, ако ние всички добросъвестно бихме ги съблюдавали.“

Все пак в разговор с един млад еврейски богаташ Исус Христос отбелязал, че не е достатъчно само да се спазват Десетте заповеди. Младият човек го попитал: „Учителю, какво добро да сторя, за да постигна вечен живот?“ Когато Исус му отговорил ‘да спазва заповедите’ и му изброил някои от тях, този заможен човек отвърнал: „Всичко това съм пазил, какво ми още недостига?“ Тогава Исус му заявил: „Иди, продай имота си и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небесата; после дойди и ме последвай“. Но по–нататък четем: „Но, момъкът, като чу тая дума, отиде си помрачен, защото беше човек с много имот“ (Матей 19:16–22).

Едно сравнение на този пасаж с паралелния опис от Лука 10:25–28 ни помага да разпознаем основния проблем на младия богаташ. Ние четем: „И ето, някой законник стана и го изпитваше, казвайки: ,Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?’“ Исус му помогнал да разсъди, така че човекът сам е намерил отговора на въпроса. Той казал приблизително така: ‘Обичай Йехова Бог със цялото си сърце, със цялата си душа, с всичката си сила, с всичкия си разум и ближния си като себе си.’ Тогава Исус заключил: „Това продължавай да правиш и ще живееш.“

Разбираш ли сега каква е била същността на проблема на еврейския господар? Неговата любов към Бога и ближния е била задушена от любовта към материалните блага. Колко жалко! Поради това, въпреки усилията да спазва Десетте заповеди, той е рискувал да не постигне вечен живот.

Какво означава любовта към Бога

Живеем в епоха, когато любовта към Бога и ближния е задушена от любовта към себе си, към материалните блага и към половия живот. Много хора дори са се отрекли от вярата в един Бог Създател в замяна с вяра в недоказаната теория на еволюцията. И какъв е резултатът от това?

От векове духовенството на християнския свят си е служило с небиблейската доктрина за страшен огнен пъкъл като защита срещу разврата. По този повод, ето какво можем да прочетем в Международната енциклопедия: „В средновековието най–могъща сила, която е подтиквала хората от простия народ към добро, без никакво съмнение е бил страхът от пъкъла. Този страх е подчинявал дори царете и императорите на Църквата и е бил единствена спирачка за техните разюздани страсти.“ Тази доктрина за вечни мъчения е карала да се мисли, че Бог е нелюбещ, безжалостен и отмъстителен. Възможно е да е въздържала някои хора от разпуснат живот, но тя е отвърнала много други от Бога, правейки ги лесна плячка на небиблейски учения и теории, като тази на еволюцията.

Противоположно на това Библията не учи, че Бог измъчва душите в пламъците на някакъв пъкъл. Апостол Йоан казал обратното: „Бог е любов“. „Той [е] верен и праведен, да ни прости греховете.“ Мойсей писал: „Йехова Бог е жалостив и милосърд, дълготърпелив, който изобилна с милост и верност“ (1 Йоан 4:8; 1:9; Изход 34:6). Тук са споменати само някои от прекрасните черти на Йехова. Те ни привличат към него. Тези черти и особено любовта ни карат да му отвърщаме със същото чувство. „Ние любим, защото първо той възлюби нас“ (1 Йоан 4:19). Да, любовта към Бога е най–могъщата сила, която подтиква към добро. Нещо повече, тя може да ни доведе до вечен живот. Истинската любов към Бога не е абстрактно качество. Тя подтиква към действие в полза на другите. Апостол Павел изброил многобройните качества на тази любов. Ето някои от тях: „Любовта дълготърпи и е милостива. Любовта не завижда. Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява“ (1 Коринтяни 13:4, 5). Ние ще проявяваме такава любов, защото искаме да подражаваме на нашия небесен Баща. Исус е казал: „На тия две заповеди [за любовта към Бога и ближните] стоят целия закон и пророците“ (Матей 22:40). С други думи, ако ние проявяваме тази любов, не ще крадем ближния, не ще убиваме, не ще прелюбодействаме със съпруга или съпругата му. Апостол Йоан е потвърдил тази мисъл казвайки: „В това се състои любовта към Бога, да пазим неговите заповеди“ (1 Йоан 5:3).

Любовта към Бога — сила, подтикваща към добро

Да обърнем внимание как любовта към Бога е влияела на първите християни. Живеещият във II–рия век Тертулиян е подчертал това и е предизвикал противниците си да покажат измежду престъпниците поне един християнин. Понеже не са успяли да направят това, той е допълнил: „Следователно, само ние сме невинни.“ Книгата Древният римски свят предава тази мисъл със следните думи: „Изобилни са свидетелствата за техния примерен живот, за техния безупречен морал.“ Списанието Кристиъпити тудей цитира следната декларация на историка Ролан Бентон: „От края на периода на Новия завет до десетилетието 170–180 г.н.е. не съществува ни най–малко доказателство, че християните са служили във войската.“ Любовта към Бога ги е подтиквала да му бъдат послушни, водейки праведен живот. Може би ще се запиташ дали и днес все още може да се забележи благодеятелния ефект от тази морална сила.

Да, може да се забележи! Журналистът Майк Мък Мейнюз написал във вестник Херолд & Ривю, че той никога не е чул осъждаща предбрачните полови сношения проповед. Един месец по–късно, той отбелязал, че едно от писмата, които е получил от читателите, изпратено от 14–годишно момиче, Свидетелка на Йехова, казва между другото: „Самата мисъл, че може да се заразят с такива болести, трябва да бъде достатъчна да разубеди по–голямата част от хората да имат полови сношения преди брака. Но Свидетелите на Йехова се въздържат от такива, именно защото Йехова ни заповядва да бягаме от блудодеянието“ (Ние подчертахме). След като цитирал това писмо Майк Мък Мейнюз задал следния въпрос. „Колко от младежите на 14–годишна възраст от вашата Църква ще могат да цитират толкова ясно думите на свети Павел (1 Коринтяни 6:18)?“

Свидетелите на Йехова също и в други области проявяват това уважение към заповедите на Йехова, както младото момиче, за което говорихме. Ето някои от Божиите заповеди записани в Святото Писание: ‘Бъдете честни във всичко’, ‘Въздържайте се от кръв и блудство’, ‘Пазете себе си от идоли’, ‘Говорете истината’, ‘Възпитавайте децата си в пътищата на Бога’ (Евреи 13:18; 1 Йоан 5:21; Деяния на апостолите 15:29; Ефесяни 4:25; 6:4). В съседство или на работното ти място забелязял ли си, че Свидетелите на Йехова полагат усилия да спазват тези нареждания? Никога ли не си се запитвал защо постъпват така, защо отказват кръвопреливане, не искат да отиват на война, защо те посещават в дома ти, накратко — защо са по–различни? Именно защото тяхната любов към Бога ги подтиква да правят всичко това.

Любовта никога не изменя

Искайки да се харесат на Бога, Свидетелите на Йехова взимат присърце следния призив: „Преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля — това, което е добро, благоугодно нему и съвършено“ (Римляни 12:2). Когато разбират каква е Божията воля относно тях, те се стараят да я изпълняват. Тяхната любов към Бога е силата, която обосновава това желание. Смяташ ли, че това е въображаема аспирация, нереална в наше време? Размисли за момент над следните достоверни сведения:

Хозе, който живее в град Сао Паоло в Бразилия се задомил през 1963 г. с Евгения, която била вече омъжена. Две години по–късно и двамата започнали да изучават Библията със Свидетелите на Йехова. В течение на изучаването те научили, че “Бракът трябва да бъде на почит у всички“ (Евреи 13:4). Разбрали, че трябва да се оженят, но тя не била свободна, за да сключи брак с Хозе, а разводът не бил разрешен в Бразилия. Но когато през 1977 г. един закон разрешаващ развода влезъл в сила, тя направила необходимото и през 1980 г. те могли да се оженят и по този начин изпълнили всички Божии изисквания. Иакрая тяхната любов към Бога била възнаградена.

Инир от Ню Йорк пробвал всички видове наркотици и живеел с приятелката си Ан. Един ден, останал без пари, той я наговорил да изпрати свои снимки на известно списание за мъже. Предложили й значителна сума за позиране в серия от нови снимки. В същото време Инир започнал библейско изучаване със Свидетелите на Йехова и Ан се присъединила към него малко по–късно. Инир престанал да се наркотизира и в началото на третата седмица заедно взели решение да се оженят. После, научавайки, че според Библията християнин трябва да се облича скромно, Ан стигнала до заключението, че не може да позира за споменатото списание, независимо от сумата, която й предлагали (1 Тимотей 2:9). По твое мнение, какво е подтикнало Инир и Ан да въведат такива промени в живота си? Ан обяснила, че когато разбрала, че да стане Свидетел на Йехова не означава само да се свърже с някаква религия, а да посвети живота си на Бога, тогава решила, че трябва бързо да промени личността си. Наистина, любовта към Бога е могъща сила, която подтиква към добро.

Някои може би мислят, че става дума за единични случаи. Но не е така. Неизброимо число подобни факти се появяват там, където Свидетелите на Йехова изпълняват тяхното дело. Защо не разгледаш този въпрос по–отблизо? Ако го направиш, ти сам ще установиш, че любовта към Бога, която се изявява в истинската религия, е винаги тази сила, която подтиква към добро.

[Текст в блока на страница 6]

В книгата Древният римски свят е заявено относно първите християни: „Изобилни са свидетелствата за техния примерен тивот, за техния безупречен морал.“ Каква сила ги е нарала да имат „безупречен морал“?

[Снимка на страница 7]

Любовта към Бога може да ти помогне да устоиш на изкушенията