Преглед на 93 жизнени години

Разказано от Фредерик У. Френц

НА 12 септември 1893 г. се роди в Ковингтън (Кентъки), намиращ се на южния бряг на р. Охайо срещуположно на Чинчинети, едно момче. Щастливият баща, Едвърд Фредерик Френц и изпълнената с радост майка. Ида Луизе, родена Крюгер, нарекоха сина си Фредерик Уилиам.

С това започнаха моите досегашни 93 жизнени години. Баща ми, по рождение германец, принадлежеше към лютерянската Църква и така бях кръстен от духовник, който положи намокрената си ръка върху челото ми. Написа се кръщелно свидетелство което по–късно се сложи в рамка и закачи в къщи на стената до кръщелните свидетелства на по–старите ми братя Алберот Едвърд и Херман Фредерик. Едва след двадесет години узнах, че тази църковна церемония не отговаря на Библията.

След известно време се преместихме в Гринъп Стрит, където за първи път видях файтон без коне, т.е. двуместен автомобил, който караше през улицата ни. Няколко години по–късно видях за първи път самолет. По онова време живеехме до хлебарницата на Кригер, където баща ми работеше нощем като хлебар. Сутринта той се връщаше от работата и си лягаше да спи, а след обед се занимаваше с нас, децата.

Когато достигнах училищна възраст, родителите ми ме изпратиха най–напред в частно училище, а трябваше също така да посещавам свещените служби в католическата църква Се. Йосиф, която бе наблизо до кръстопъта на 12–та улица с Гринъп Стрит. До ден днешен мога да си спомня класната стая. При един случай, един от „братята“ които служеха там като учители, ме извика пред класа и ме удари няколко пъти върху дланите, които трябваше да протегна, защото бях направил някаква пакост.

Зная също още, че потърсих тъмната изповедалня, за да говоря с изповедника, който седеше зад преградната стена. Изказах една наизуст научена молитва и признах колко лошо момче бях. След това отидох пред решетката на престола в олтара и коленичих. Един свещеник ми сложи хостия в устата, с която според църковното учение ми дари причастие. Виното запази обаче за себе си за да може покъсно сам да го пие. Така започна моето религиозно обучение и основния камък за уважението ми към Бога, което в по–късните години постепенно се засилваше, беше положен.

В 1899 година, след като бях прекарал една година в църковното училище, се преместихме да живеем от другата страна на Охайо — Чинчинети, и то на Мери Стрит 17 (днес Иъст 15. Стрит). Там родителите ми ме пратиха в обществено училище, където преминах веднага в трети клас. Не бях особено съсредоточителен и си спомням, че аз и моя съсед по чин, седящ от десната ми страна, поради лошото ни поведение веднъж бяхме изпратени в канцеларията на ректора. Ректорът Фитцсиммонс ни накара да се наведедем напред и с пръстите на ръцете си да докоснем върха на краката. След това с бамбуковия си бастун ни раздаде няколко удара по достопочтенните ни части на тялото. От само себе си се разбира, че бях преместен.

Баща ми обаче не искаше да се помири с това, че трябваше да повторя класа. Когато започна следващата учебна година отиде с мене в Либерти–Стрит училище и потърси ректора господин Логан в канцеларията му. Помоли го да ме приемат в четвърти клас. Господин Логан беше благонастроен към мене и каза: „Неке да видим, какво знае този млад мъж.“ След като отговорих за негово задоволство на въпросите, които ми зададе, дойде до заключение: „Изглежда, че може да изпълни изизискванията за четвърти клас.“ И така, вместо да повторя класа, бях преместен в по–горен клас. Но от този момент аз напрегнах усилия; заемах се съвестно с училищните задания и никога не трябваше да повтарям един клас.

В религиозно отношение също се промениха някои неща при мене. Майка ми се беше свързала с представители на вторичната презбитерианска Църква в Чинчинети и изпрати Алберт, Херман и мене в неделното училище на тази Църква и младата Беси О’Беър беше моята учителка. Там се запознах с вдъхновеното свещено Писание. Колко благодарен бях, когато моята неделна учителка ми подари за Коледа една Библия.

Поставих си като задължение да чета всеки ден нещо от Библията. Чрез това се запознах много добре със светото Писание. Нейното добро влияние ме предпази от неморалния език и неморалното поведение на класните ми другари. Нищо чудно, че в техните очи бях саможивец.

Средно училище и колеж

След като в 1907 година бях вече завършил средно образование, родителите ми позволиха да продължа образованието си във, средно училище Woodward, което Алберт, моя по–голям брат посещаваше от една година. Подобно на него и аз реших да се заема с класическите предмети. Така започнах да уча латински — нещо, което трябваше да ме занимава следващите седем години.

През пролетта на 1911 г. се състоя заключителното тържество. По случай това тържество в музикалната зала, най–голямата зала в Чинчинети, бяха ме избрали да произнеса сбогуващата реч за средно училище Woodward.

Трите средни училища от Чинчинети — Woodvard, Hughes и Walnut-Hill — проведоха заключителните тържества заедно. Завършващите училището седяха на голямата трибуна и гледаха към препълнената зала. Откривателната реч се падна на говорителя от Woodward средно училище. Темата, която бях избрал по този случай беше: „Училище и гражданство“. Речите на всеки един от тримата говорители бяха придружени с бурни аплодисменти. Бях на 18 години.

Родителите ми позволиха да следвам и в университета на Чинчинети се записах за специалностите на хуманитарните науки. Между другото бях се решил да стана презбитериански проповедник.

Освен латинския сега изучавах и гръцкия език. Каква благословия, че започнах при професор Кинзела да изучавам библейския гръцки! При д–р Йозеф Хари, автор на някои гръцки произведения, изучавах допълнително класическия гръцки език. Беше ми ясно, че ако искам да стана презбитериански проповедник, трябва да владея много добре библейския гръцки език. Затова се заех с най–голяма усърдност и завърших успешно моя семестър.

Освен латински и гръцки, които изучавах във висшето училище, учех също и испански, който както установих беше подобен на латинския. По онова време не бих могъл дори да си представя, че знанията ми от испански език ще мога така добре да използвам в християнската ми дейност по–късно.

Кулминационна точка в моето студентско време беше, когато д–р Лион, президентът на университета обяви при едно от студентските събрания в аудиторията, че съм предложен да взема участие в съзтезателните изпити в държавния университет на Охайо за стипендията Cecil-Rhodes, която даваше право за следване в университета Оксфорд (Англия). Един от кандидатите беше по–добър от мене в областта на леката атлетика, но понеже по другите предмети можех да покажа сравнителен успех, решиха да ни пратят и двамата в Оксфорд. Всъщност трябваше да се считам за щастлив, че съм изпълнил изискванията за тази стипендия и нормално това щеше да бъде много радостно.

„Това е истината!“

При един случай Исус казал на учениците си: „Вие ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). В 1913 год. брат ми Алберт беше се запознал с истината. По какъв начин?

В една съботна вечер през пролетта на 1913 год., брат ми Алберт, който работеше в Чикаго и живееше в общежитие на ХОММa си легнал рано. Изведнъж в стаята нахлул този, с когото живеел заедно в стаята и му казал, че се намира в трудност. В онази вечер бил поканен при някой си господин Хиндман и неговата жена и че техната дъщеря Нора поканила и една нейна приятелка. Партньора на Алберт бил на мнение, че две момичета са много за него. Брат ми Алберт станал и го придружил. Но в продължение на вечертта партньора на Алберт се справил отлично с двете млади дами, понеже господин и госпожа Хиндман се концентрирали върху Алберт и го въвели в ученията на Дружеството Стражева кула.

Алберт ми изпрати брошура на тема Къде са мъртвите?, която била написана от Доктор Едгар, един шотландец от еклезията на интернационалните библейски изследователи в Глазгоу. Отначало я сложих на страна. Една вечер, преди да отида на хор, имах малко свободно време и започнах да чета в нея. Брошурата беше толкова интересна, че просто не можех да я махна от ръцете си. Също и по пътя към презбитерианската църква, дълъг почти два километра, продължавах да чета. Тъй като църквата още беше затворена седнах на студените камъни на стълбището и продължавах да чета. Когато органиста дойде и ме видя задълбочен в книгата, каза: „Сигурно е много интересно.“ „Това е наистина така!“ отговорих аз.

Понеже се радвах много на новите истини, които бях научил, дойде ми на ум, да попитам проповедника д–р Вуотзон за мнението му относно тази брошура. Още същата вечер му я подадох и питах: „Д–р Вуотзон, познавате ли вече това?“

Той взе брошурата, разтвори я и надсмивайки се каза: „Ах, изглежда че е от Раселовите неща. Какво разбира той от Ехатологията!“ Бях наистина засегнат от неговото омаловажаващо изказване. Когато взех обратно брошурата и си тръгнах, си казах: „Все ми е едно, как той мисли. Това е ИСТИНАТА!“

Наскоро след това Алберт дойде в къщи и ми даде първите три тома от Студия на Писанията от Чарлз Т. Расел. Алберт ме заведе също и в местната еклезия на Библейските изследователи, която се намираше точно при презбитерианската църква. Радвах се върху всичко това, което научавах и реших, че е дошло времето да скъсам връзката с презбитерианската църква.

Когато Алберт беше дошъл отново, посетихме един от докладите на д–р Вуотзон които изнасяше всека вечер в неделя. След приключването, когато той се сбогуваше с членовете на неговата община, отидохме с Алберт при него. Казах: „Д–р Вуотзон, аз се отписвам от църквата.“

Реакцията му беше: „Аз го знаех! Аз го знаех! Още като видях, че четете тези Раселови неща. На този Расел, няма да позволя дори крака си да сложи на прага ми!“ Той добави: „Фред, не е ли по–добре да отидем в сакристията и там да се помолим заедно?“ „Не, Д–р Вуотзон, моето решение е твърдо“, отговорих аз.

С това напуснахме Алберт и аз църквата. Какво прекрасно чувство, да се освободиш от религиозна организация, която учи лъжа! Беше наистина ощастливяващо да бъдеш приет в еклезията на Интернационалните Библейски изследователи, които лоялно държат на Божието Слово. На 5 април 1914 год. в Чикаго (Илиноис) символизирах моето посвещение (както наричахме тогава отдаването) чрез кръщаване във вода.

Никога не съжалявах, че — малко преди да съобщят резултатите от изпита за Цецил–Родес стипендия — казах на съответните власти, че нямам интерес повече от стипендия и че желая да бъда махнат от списъка на кандидатите. Това направих, въпреки че Д–р Йозеф Хари, моя професор по гръцки език ми беше казал, че мен са избрали за стипендията.

Два месеца по–късно в Сараево (Босния) бяха убити ерцхерцог Франц Фердинанд от Австро–Унгария и неговата съпруга. По същото време интернационални Библейски изследователи се бяха събрали за трети ден на генералното им събрание в Мемориал зала в Колъмбия (Охайо). Точно един месец след това, на 28–ми юли 1914 год., избухна първата Световна война в историята на човечеството. Ние, Библейските изследователи очаквахме за 1. октомври онази година като край на езическите времена траещи 2520 години.

С позволението на баща ми през май 1914 год., няколко седмици преди завършването на третия семестър, прекъснах следването в университета Чинчинети. Застанах веднага на разположение на Дружеството на Стражева кула. Библия и трактати като колпортьор или пионер (както се нарича днес един целодневен проповедник). По това време бях свързан с еклезията на интернационалните Библейски изследователи в Чинчинети.

По–късно станах старейшина в тази еклезия. Когато Съединените щати се включиха в световната война, заставайки на страната на съюзниците, и младите мъже бяха призовани към военна служба, аз бях освободен като проповедник на евангелието.

Запознаване с брат Расел

Към събитията в моя живот, за които си спомням с удоволствие, принадлежат и тези, при които имах щастие да се срещна с Чарлз Т. Расел, първият президент на Дружеството. За първи път се срещнах с него преди деня на премиерата на Фото–драма на Сътворението, която се състоя на 4–ти януари 1914 год. в Музикалната зала. В онази събота един старейшина от еклезията Чинчинети, който ме срещна пред залата, ми каза: „Брат Расел е там вътре. Ако отидеш зад сцената можеш да го видиш.“ Пълен с любопитство влезох вътре и преди да се огледам, говорих с него лично. Беше дошъл да види приготовленията за първото провеждане на Фото–драма на Сътворението.

През 1916 год. брат Расел трябваше да чака няколко часа в Чинчинети за влак. Една сестра и аз чухме за това и побързахме да отидем на гарата, където срещнахме него и секретаря му. Имаше при себе си провианти за из път и ги раздели с нас, когато настъпи обяд.

След обяда ни попита дали имаме някакви библейски въпроси. Питах го дали Адам ще възкръсне, тъй като е бил без покаяние, грешник според волята си. С примигващи очи брат Расел отговори: „Брат, ти поставяш един въпрос и същевременно го отговаряш. Как гласеше въпроса ти?“

„Свършената тайна“

На 31 октомври 1916 год., в един вторник брат Расел почина, без да беше написал седмия том от Студията на Писанията. Когато брат Расел се намирал на смъртно легло (той умря в един влак на връшане от Калифорния) секретаря му го попитал за седмия том, той отговорил: „Някой друг ще трябва да го пише.“

В следващата 1917 година, излезе седмия том от Студията на Писанията под формата на коментар към пророческите книги на Езекиил и Откровението, съдържащ също отлично обяснение на Песен на песните. Дружеството беше запланувало широко разпространение на това издание. Затова изпратиха книги в картонени кутии на определени братя във всички еклезии в Съединените щати. Много картони бяха изпратени на моя адрес в Беймилер Стрит 1810 в Чинчинети и в началото ги складирахме при мене, понеже очаквахме по–нататъшни указания за разпространението им.

Свършената тайна съдържаше осем страници от цитати на видни личности, които се бяха изказали против войната. Подстрекавано от църквите на християнския свят, както католически, така и протестантски, правителството на Съединените щати повдигна възражение; поради това, страниците 247 до 254 беха изрязани. По–късно, когато книгата Свършената тайна се предлагаше на обществеността, трябваше да обясним на хората защо липсват тези страници. Правителството на Съединените щати не се задоволи с тази стъпка и понеже църквите на страната не се примиряваха, цялия седми том на Студията на Писанията беше забранен.

Още си спомням когато в една неделя сутринта като се занимавах с нещо при задната врата на къщата ни, видях няколко мъже, които вървеха по пътеката, водеща към нашата къща. Водачът им показа под яката на палтото си метална значка и искаше да влезе в къщата. Бях принуден да ги пусна и им покажа картоните с със Свършената тайна. Няколко дни по–късно изпратиха товарна кола, с която бяха отнети всички книги.

По–късно научихме, че брат Йозеф Ф. Радзерфорд, вторият президент на Дружеството Стражева кула и шест сътрудници от Главното бюро в Бруклин бяха обвинени несправедливо във вмешателство във военните напрежения на Съединените щати и изправени пред съда. Бяха осъдени за четири по 20 години в държавния затвор в Атланта, при което наказанията протичаха едновременно. Войната завърши на 11–ти ноември 1918 год. и на 25 март 1919 Брат Радзерфорд и сътрудниците му бяха пуснати срещу гаранция на свобода. По–късно бяха реабилитирани. Забраната на Свършената тайна беше премахната и позволена да се разпространява свободно.

Колко бе оживен духа ни когато Дружеството взе предварителни мерки за първия следвоенен конгрес! Трябваше да се състои от 1–ви до 8–ми септември 1919 год. в Седар Поинт, намиращ се в област за отдих на върха на един полуостров при Сандуски (Охайо). Радвах се особено много, че се ползвах с предимството да посетя този конгрес.

Покана за Бетел

През следващата година, 1920, брат Радзерфорд прие поканата да изнесе публичен доклад в Чинчинети. По онова време бях колпортьор. Брат Радзерфорд ме насърчи да му пиша писмо и да кандидатствувам за служба в Бетел в Главното бюро в Бруклин.

Изпратих му писмото. Когато ми се съобщи, че молбата ми е приета, отпътувах с влака за Ню Йорк. На 1–ви юни 1920 год. вечерта пристигнах. Лео Пеле, стар приятел от Луизвил (Кентъки), ме посрещна и заведе в домът Бетел. На следващия ден ми беше посочена стая под тавана, в която трябваше да живея с Хуго Ример и Клерънс Бети. В Бруклинската фамилия Бетел бях номер 102.

Първата печатница на Дружеството се намираше в Миртл авеню 35. В сутерена беше поместена първата ни ротационна машина, която поради големината и наричахме „Бойният кораб“. Печатахме Златния век, новото списание на Дружеството, което по–късно беше преименувано на Утеха и днес се казва Събудете се! Моята задача се състоеше в това, да събирам списанията, които падаха през един процеп на пода и посредством една съединителна система бяха транспортирани върху наклонена маса, да ги изправям и нареждам, за да могат по–късно да бъдат отрязани от пресата и предавани по–нататък.

В събота преди обяд, когато не се печатаха списания, някои от нас братя, опаковаха списанията в кафява обвивка, снабдени с имената и адресите на абонатите. След това ги залепвахме за да могат да бъдат изпратени по пощата. Изпълнявах тази работа в продължение на няколко месеца, докато Доналд Хазлет, който седеше на колпорьорската маса, се ожени за Мабел Кател и напусна Бетел. След това бях преместен от Миртл Авеню 35 в Бюрото на Дружеството в Колъмбия Хайтс 124 за да заема неговата длъжност на колпортьорската маса.

Като член на еклезията в Ню Йорк ми беше позволено също и да ръководя изучаването на книга и то в жилището на семейство Афтерман в Ридзервуд (Бруклин).

Привилегии при предавания по радиото и на конгреси

На колпортьорската маса роботих до 1926. В 1924 г. Дружеството беше уредило в Стейтън Айлънд първата радиопредавателна станция, WBBR. Беше голямо предимство за мене да вземам участие в програмите на Дружеството. Изнасях не само доклади но пеех също тенорсоло и свирех на мандолина придружен с пияно. Освен това бях втория тенор в мъжкия квартет на WBBR. Разбира се брат Радзерфорд беше главния говорител на WBBR и имаше много слушатели.

През 1922 г. в Седар Поинт (Охайо) се състоя за втори път главното събрание на Дружеството Стражева кула. Библия и трактати. При този случай от брат Радзерфорд бяхме подканени най–настойчиво: „Възвестявайте, възвестявайте, възвестявайте Царя и неговото Царство!“

В 1926 г. се ползвах с привилегията заедно с брат Радзерфорд да служа на интернационалния конгрес в Лондон. Това бе едно от най–ценните привилегии, които ми бяха възложени в 20–те години. Преди започването на неговия публичен доклад в Роял Алберт Зала, посетен от голяма публика, пях тенорсоло, придружен от прочутия орган на Залата.

На следващата вечер брат Радзерфорд говори пред юдейски слушатели на тема „Палестина на юдеите — защо?“, и аз пях от Месията на Хендел солото „Утешавай се, народе мой“. Няколко хиляди юдеи посетиха това специално представление. По онова време прилагахме фалшиво пророчествата от Еврейските Писания върху евреите по рождение, на обрязаните юдеи. Но в 1932 г. Йехова ни отвори очите и разбрахме, че тези пророчества се отнасят за духовния Израел.

И каква голяма радост беше да присъствам в 1931 г. на конгреса в Колъмбия (Охайо), където брат Радзерфорд извести „новото име“ — Свидетели на Йехова —, което всички възторжено приехме! Непосредствено след това приемането на „новото име“ бе потвърдено от всички еклезии на народа на Йехова по цялата земя. (Сравни Исайя 62:2).

В петък, 31 май 1935 г. служех като ръководител на оркестъра, който се намираше точно под подиума, от който брат Радзерфорд изнесе своя епохален доклад за Откровение 7:9–17, в който ни разкри истинската идентичност на описаното там „голямо множество“. Така наречената Йонадав–класа беше специално подканена на този конгрес и основанието за това стана ясно на всички, когато брат Радзерфорд показа, че „голямото множество“ (Лютеровата Библия) или „голямото народно множество“ се състои от „другите овце“ на „добрия Пастир“, Исус Христос. Беше прекрасен повод. Колко трогващо беше за мене, когато на следващия ден — събота, 1–ви юни — 840 посетители на конгреса, които имаха надежда за живот в земния Рай, се потопиха във вода като знак за отдаване на Бог чрез Христос! Оттогава числото на „другите овце“ на Христос започна да расте непрестанно, а това на членовете на „малкото стадо“ от духопомазани овцеподобни ученици на превъзходния Пастир, Исус Христос, все повече намаляваше (Лука 12:32).

Когато през 1939 г. избухна Втората световна война, изглеждаше, че края за събирането на „голямото народно множесество“ е настъпил. Спомням си, че брат Радзерфорд веднъж ми каза: „Фред, изглежда, като че ли това ‘голямо народно множество’ няма да бъде толкова голямо.“ Не осъзнавахме тогава, че предстои огромно събиране.

През 1934 г. Дружеството въведе подвижни грамофони и записаните доклади на брат Радзерфорд се използваха във връзка с предлагането на библейска литература. Когато тези записи бяха на разположение и на испански език, мъчех се да издиря говорещи испански хора, живеещи в съседство на нашата печатница на Адамс Стрит 117. Чрез повторни посещения помогнах на интересуващите се да се запознаят с библейските истини. На края се възползувах с привилегията да организирам в Бруклин първата еклезия на испански. От нейното основаване принадлежа към еклезията Бруклин–испански I.

Смяна на президентството в дружеството

След смъртта на брат Радзерфорд на 8 януари 1942 г. президент на Дружеството стана Натан Х. Нор. Още докато върлуваше Втората световна война, публичният доклад, „Световен мир — ще бъде ли траен?“, който той държа през лятото на 1942 г., промени нашите възгледи за непосредственото бъдеще. Скоро след това, на 1–ви февруари 1943 г., понеделник, във фермата на Царството брат Нор откри Стражева кула Библейско училище Гилеад, чийто първи клас се състоеше от 100 студенти. Аз имах правото да участвувам в програмата при тържественото откриване. Братята Едуардо Келер, Максвел Фрийнд, Виктор Блеквил и Алберт Шрьодер служеха като наставляващи.

В речта си при откриването брат Нор каза, че парите на Дружеството за училището ще стигнат за пет години. Но както се вижда, Йехова, Всемогъщия се погрижи затова, че училището вече девет пъти по–дълго съществува!

Беше неоценима привилегия да работя заедно с брат Нор. Когато на 4 юли 1923 г. той бе потопен в Литл Лейг Ривер, вън от родния му град Алентоун (Пенсилвания), след като аз бях изнесъл речта за кръщението, дори и на сън не можех да си помисля, че той някога ще стане третия президент на Дружеството Стражева кула. Библия и трактати.

По време на президенствуването на брат Нор предприемах далечни пътувания и говорих пред големи множества от братя по всички части на света — включително и Латиноамерика и Австралия —, за да ги ободрявам, да останат верни. Така например в 1955 г., когато делото на Свидетелите на Йехова в Испания беше забранено, служих на един таен конгрес, който се състоя в гората, вън от Барцелона. Нашето събрание с испанските братя бе обградено от въоръжени тайни полицаи и всички мъже бяха откарани в полицейския президиум. Там бяхме арестувани и разпитани. Понеже бях американски гражданин, се престорих, че не разбирам испански. Освен това, две сестри бяха успели да се измъкнат и осведомят американското посолство за моето арестуване, след което то се свърза с полицията. Тъй като искаха да избегнат интернационални усложнения, освободиха най–напред чужденците, а след това и останалите братя. След това някои от нас се събраха в къщата на брат Стефано и ние се радвахме, че Йехова бе освободил своя народ. През 1970 г. Свидетелите на Йехова в Испания бяха признати законно. Близо до Мадрид се намира Бюрото–клон и през изтеклата година от Испания се докладва за 65 000 възвестители на Царството. В цялата страна има еклезии.

На 8–ми юни 1977 г. почина брат Натан Х. Нор и с това приключи земния си живот. Аз го последвах като президент на Дружеството. Брат Нор служи повече от 35 години като президент, по–дълго от неговите предшественици, брат Расел и брат Радзерфорд. Като член на ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, ми бе поставена задачата да служа в печатния и в писателския комитет.

Наистина е голяма привилегия и радост, да работя и за в бъдеще в Бюрото на Дружеството в Колъмбия Хайтс 25. Всеки работен ден трябва да измина на крака разстоянието между сградата на Бюрото и домът–Бетел — отлична тренировка за остаряващо тяло. Въпреки моите 93 години и чезнещата светлина на очите ми, мога да се смятам за много щастлив, че Йехова ме дари с толкова добро здраве, така че в тези 66 години работа в Бетел, не пропуснах нито един работен ден по болест и все още съм в служба през цялото време. Наистина е облагодетелствуване от страна на Йехова, че мога да служа тук от 1920 г. Така можах да наблюдавам растежа и разширяването на организацията в Главното бюро в Бруклин и в целия свят.

Докато пиша това, погледът ми, заедно с погледите на милиони от Съсвидетели е отправен с пълна увереност към универсалния Суверен, Йехова Бог, и неговия главнокомандващ, Исус Христос, който е назначен над безбройни множества от серафими и херувими и светите ангели в небесата, към това, което според Библията лежи пред нас: Унищожението на Вавилон велики, световната империя на фалшивите религии, и Хармагедон, „войната на великия Божий ден, на Всемогъщия“, чиято връхна точка ще бъде победата на победите на Бог Йехова, на универсалния Суверен, който е „от вечност до вечност“. Алилуя! (Псалм 90:2)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 27]

Всред другите сътрудници на Бетел

[Снимка на страница 28]

С Н.Х.Нор (1961)

[Снимка на страница 29]

На конгрес в Япония (1978)