Служейки с най–прогресивната организация

РАЗКАЗАНО ОТ РОБЪРТ ХАТЦФЕЛД

Днес много хора включват телевизора чрез дистанционно управление, за да гледат вечерните новини в естествени цветове, като съвсем не смятат това за нещо изключително. Но сякаш беше вчера, когато аз, като 12–годишно момче, с широко отворени очи гледах върху един киноекран изображение на мъж, който беше по–едър от истинския си ръст, и освен това говореше!

‘НЕ Е кой знае какво нещо’ — може да си помислите. Но тогава, през 1915 г., в зората на черно–белия ням филм, за мен това беше като едно съвременно чудо. Един мъж с внушителна брада се появи на екрана и каза: „Фотодрамата за Сътворението“ се представя от МСИБ — Международното сдружение на изследователите на Библията.“ През следващите два часа разказът на Библията се разпростря пред очите ни. Нейното библейско послание беше ясно и освежаващо. Но онова, което в действителност грабна вниманието ми, беше движещият се филм, изпъстрен с цветни диапозитиви, както и синхронизираният звук.

Тогава не си давах сметка, но юношеското ми възхищение от това забележително техническо постижение беше една прелюдия към кариера за цял живот с най–прогресивната организация, съществуваща на земята.

Ранни години

През 1891 г. баща ми дошъл от Диленбург (Германия) в немското общество в Алегени (Пенсилвания, САЩ). По–късно там той срещнал едно момиче от немско семейство и те се оженили. Аз съм се родил на 7 юли 1903 г. и отраснах, говорейки както немски, така и английски. Точно преди да започне Първата световна война през 1914 г., епидемия от туберкулоза погуби и двамата ми родители, и аз останах сирак. Горе–долу по същото време дядо ми почина от удар.

Леля ми, Мина Бьомер, милостиво ме взе в своето семейство. „Имам пет деца — каза тя, — защо да нямам едно повече.“ Макар че моите родители ми липсваха, леля Мина ми осигури хубав дом.

Леля ми от дълго време беше член на сбора на Библейските изследователи (както бяха известни по това време Свидетелите на Йехова) в Алегени. Преди 1909 г. брат Ч. Т. Ръсел, тогавашният президент на Дружество „Стражева кула“, също посещавал този сбор. Леля Мина ме водеше на събранията. Макар че по онова време нашето семейство не полагаше съвместни усилия да изучава или да проповядва, каквото чуехме на събранията, ние го споделяхме неофициално с хората, които познавахме.

Именно по това време „Фотодрамата“ ме изпълни с възхищение. Понеже техниката ме влечеше, новите фотографски методи и синхронът между звук и картина ме запленяваха, както ме запленяваха и забавените кадри. Колко вълнуващо беше да се наблюдава отварянето на цветните пъпки!

През 1916 г. бяхме опечалени от смъртта на брат Ръсел. Тъй като живеехме в самия Алегени, ние присъствувахме на погребалната церемония в Карнеги хол. Това беше залата, в която през 1903 г. брат Ръсел беше провел дебати с Е. Л. Итън. Бях чувал много за този свещеник от Епископалната църква, който извикал Ч. Т. Ръсел на шестдневни дебати, надявайки се да дискредитира библейските познания на брат Ръсел. Но вместо това било казано, че брат Ръсел ‘угасил пламъците на ада’. Сара Кейлин, известна колпортьорка от Питсбърг, познаваше Ръселови лично. На погребението тя видяла как Мария Ръсел поставя в ковчега цветя с надпис „На скъпия ми съпруг“. Макар че се била разделила с него няколко години преди това, Мария все още го признавала за свой съпруг.

С течение на годините имах много възможности да придобия технически умения, полезни за моята бъдеща кариера. Чичо ми, който беше мой настойник, беше строителен предприемач. През училищните ми ваканции той ме изпращаше да работя заедно с неговите електротехници, които преустройваха захранването на стари жилищни кооперации от газ на електричество. През 1918 г. учениците от нашето училище конструираха любителско радио–телеграфно устройство. Ние се събирахме вечер, за да правим експерименти с електричество и магнетизъм. През 1926 г. заедно с един приятел решихме да осъществим една момчешка мечта — да работим по корабите и да обиколим света. Ние се записахме в едно училище за радиотелеграфисти на Американската радиокорпорация.

Нов живот в Бетел

Радиоучилището, което посещавахме, беше в Ню Йорк, затова трябваше да пътувам отвъд реката, за да стигна до Бруклин за събранията на Изследователите на Библията, които се провеждаха в една наета зала на стар масонски храм. По онова време за цялата област на Ню Йорк имаше само един–единствен сбор. Когато братята от Бетел (дома на работещото в централата семейство от Изследователи на Библията) разбраха, че уча за радиотелеграфист, те казаха: „Защо да ходиш по моретата? Ние тук имаме радиопредавател и ни трябва технически оператор за него.“ Те ме поканиха да отида на разговор в администрацията. Тогава не знаех нищо за Бетел, освен това, че е централата на Изследователите на Библията.

Братята разговаряха с мен и препоръчаха да завърша училището, да получа свидетелство и тогава да дойда в Бетел. След като завърших, вместо да се кача на кораб, отиващ в открито море, аз прибрах малкото дрехи, които имах, и скочих в метрото, отиващо към Бетел. Макар че бях отдаден на Йехова и участвувах в проповедната дейност години наред, аз бях покръстен едва през декември 1926 г., две седмици след като пристигнах в Бетел. Това не беше нещо необичайно по онова време.

Със своите 150 члена, в ония дни Бетел беше пренаселен. Бяхме по четирима братя във всяка стая. Скоро опознах повечето от тях, тъй като всички ние се хранехме, работехме и спяхме в един комплекс от сгради и, разбира се, всички посещавахме единствения сбор в Ню Йорк. През 1927 г. беше завършен новият дом Бетел на „Колумбия Хайтс“ №124, и тогава имахме възможност да живеем по двама в стая.

Също през 1927 г. отвори врати и новият производствен комплекс на „Адамс Стрийт“ №117. Аз помагах при пренасянето на оборудването от старата печатница на „Конкорд Стрийт“ №55. Освен радиооборудването, в производствения комплекс имаше подемници, печатарски машини, перално оборудване, нафтови горелки — всичко, което имаше някакви жици в себе си, мина през моите ръце.

Но Бетел беше нещо повече от печатница. Зад всяка книга, трактат или списание стоеше множество от смирени, усилно работещи служители. Тяхната цел не беше да смаят света. Не, те просто искаха работата на Господаря да бъде свършена — а работата беше доста!

Общуване с брат Ръдърфорд

Аз имах голяма полза от привилегията да работя заедно с Джоузеф Ф. Ръдърфорд, втория президент на Дружеството. Той беше едър човек, висок над 180 см, добре сложен, но не пълен. Много от по–младите братя в Бетел като че ли малко се бояха от него, докато не го опознаеха. Той непрекъснато учеше, подготвяйки писмени материали.

Брат Ръдърфорд имаше хубаво чувство за хумор. В бетеловото семейство имаше две по–възрастни сестри, които бяха там още от времето на брат Ръсел. Те бяха твърде сериозни и смятаха, че не е прилично човек да се смее гръмогласно, дори и ако нещо е много забавно. Понякога по време на вечеря брат Ръдърфорд разказваше някоя случка, която караше всички да се смеят, а това ядосваше тези две сестри. Но често той водеше и сериозни библейски разговори по време на храна.

Брат Ръдърфорд беше добър готвач и обичаше да готви за приятели. Веднъж, когато режеха пилета, готвачите на Бетел раздробиха костите им. Той влезе с големи крачки в кухнята и им показа правилния начин за разрязване на пиле. Той не искаше да има парченца от пилешки кости в яденето си!

Често бивах заедно с брат Ръдърфорд в неофициална обстановка, като например в нашата радиостанция WBBR, или в неговия кабинет в Статън Айлънд. Той беше много мил човек, и прилагаше на практика онова, което проповядваше. Той не очакваше от другите нещо, което сам не би направил. За разлика от хората на отговорни длъжности в много други религиозни организации, брат Ръдърфорд притежаваше висши духовни и морални качества. Той несъмнено живееше за Царството на Йехова.

Трудни времена във финансово отношение

Няколко години след като постъпих в Бетел, светът навлезе в Голямата депресия. Финансовите борси търпяха крах една след друга, същото беше и с цените на стоките. Работните места бяха малко, средствата — ограничени. Дейността на Бетел беше основана на дарения и Йехова винаги се грижеше да има достатъчно средства за работата. Ние винаги имахме храна, макар и тя не всякога да беше точно по вкуса на всеки. Живеехме колкото е възможно по–пестеливо, а и братята извън Бетел ни подпомагаха, когато имаха възможност.

През 1932 г. почина брат Робърт Мартин, преданият надзорник на нашата печатница. Двадесет и седем годишният Нейтан Нор беше назначен на негово място. Той беше много способен млад човек. Не помня на някого да е било трудно да го приеме като надзорник на печатницата. Други верни братя, сред които Джон Кързен, Джордж Кели, Дъг Галбрейт, Ралф Лефлър и Ед Бекър — всички до един мои скъпи съратници, — охотно отдаваха своите умения и сръчност в служба на Царството. — Сравни Изход 35:34, 35.

Работа с радиото

В цялата си същност нашата организация беше напълно отдадена на разпространението на добрата новина с всички достъпни средства. Целият свят трябваше да узнае за Царството, а ние бяхме едва няколко хиляди. След Първата световна война радиотехниката току–що прохождаше. Но проницателни братя сметнаха, че този метод на съобщения беше онова, което Йехова осигуряваше по това време. Затова през 1923 г. те започнаха изграждането на радиостанцията WBBR в Статън Айлънд, един от петте административни района на Ню Йорк.

По онова време аз бях единственият технически оператор на нашата станция. Аз живеех там, в Статън Айлънд, но пътувах по три часа с ферибот и метро до печатницата в Бруклин, за да върша електро– и друга техническа работа. За да направим нашата радиостанция независима от обстоятелствата, ние монтирахме дизелов генератор. В Статън Айлънд имахме също и свои кладенци за вода, както и градина, която снабдяваше с храна малочисления персонал там, а също и бетеловото семейство в Бруклин.

Докато не получих подкрепление по–късно, задълженията по работата с радиото силно ограничаваха възможностите ми за посещаване на събранията и за проповедна служба. Нямаше никакво време за гостувания или екскурзии в края на седмицата, с изключение на годишната ни отпуска. Веднъж някой ме попита: „При такава напрегната програма, дали не ти е идвала мисълта да напуснеш Бетел?“ Честно — трябваше да отговоря: „Не.“ Това беше привилегия и радост да живееш и да работиш заедно с толкова много отдадени братя и сестри. И винаги имаше работа, която трябваше да се свърши, някой нов проект, който трябваше да бъде осъществен.

Ние записвахме и излъчвахме въздействуващи радиопиеси. Тъй като не разполагахме със специални звукови ефекти, трябваше да изобретяваме свои собствени методи. Направихме една машина, която можеше да пресъздава звуците на нежен ветрец или на яростна буря. Звуците, издавани от разполовени черупки на кокосови орехи, които чукаха по облицовани с плат дъски, станаха кънтящи по каменна настилка конски копита. Всяка драма беше едно вълнуващо представление. И хората слушаха. В онези времена, когато вниманието не биваше отвличано от много неща, мнозина сядаха и внимателно слушаха радио.

През 20–те и началото на 30–те години Дружеството осъществи знаменателно в историята на радиото събитие, като многократно свързваше заедно голям брой радиостанции в една–единствена програма. Така новината за Царството стигна до милиони хора по целия свят.

Грамофонът

В средата на 30–те и началото на 40–те години ние проектирахме и конструирахме презаписващи устройства, грамофони и друго звуково оборудване. Със специален струг резбовахме оригинал–матрици върху гладки като огледало плочи от пчелен восък. След това изследвахме много внимателно под микроскоп всяка оригинал–матрица, за да бъдем сигурни, че е безупречна. Ако имаше някакви дефекти, звукозаписът трябваше да бъде повторен и да се направи нова резба на струг. След това изпращахме матрицата от пчелен восък на една фирма, която произвеждаше грамофонни плочи и записи за презаписващи устройства.

Едно знаменателно събитие през 1933 г., което си спомням много добре, беше докладът на брат Ръдърфорд, озаглавен „Влиянието на Светата година върху мира и благополучието“. Папата беше обявил тази година за „свята година“ и чрез радиопредавания и грамофонни записи ние изобличихме това и показахме, че нищо свято няма да произлезе от нея. Както се оказа впоследствие, през тази година Хитлер взе властта с подкрепата на католическата църква, така че всякакви надежди за мир пропаднаха.

В Съединените щати беше сформирана организацията „Католическа акция“, която трябваше да осъществява онова, което искаше църквата. Те сложиха свои хора в редакционните колегии на главните вестници, списания и книгоиздателства. Те започнаха да политиканствуват и заплашиха с бойкот всяка радиостанция, която предаваше нашите библейски лекции. Много Свидетели бяха нападнати от групи на „Католическа акция“, особено в близкия Ню Джързи. Това бяха вълнуващи времена!

Радостна проповедна дейност

Към средата на 50–те години растящите редици на вестителите на Царството достигаха до все повече хора на вратите на собствените им домове. Това се оказа много по–ефикасно от радиото при помагането на отделните хора да разберат библейската истина. Затова през 1957 г. беше взето решение да се продаде WBBR и нашите средства да се насочат за разширяването на мисионерската дейност в други страни.

През 1955 г. бях определен да отида в сбора Бедфорд в Бруклин, където започнах редовно да водя Изучаването на „Стражева кула“. Освен това Дружеството ме изпращаше като пътуващ докладчик в северната част на щата Ню Йорк, в Пенсилвания, Кънектикът и Ню Джързи. Когато беше определено да отида в сбора Бедфорд, аз си помислих: ‘Вече минавам 50–те. По–добре ще е да участвувам колкото се може повече в проповедната дейност именно сега. По–късно мога да получа лумбаго и да не ѝ се наслаждавам толкова много.’

След като през всичките тези години бях работил върху техническата страна на разпространяването на семената на Царството посредством радиото, аз открих, че е истинско удоволствие да засаждам и поливам семената на библейската истина направо при отделните хора. Наистина се наслаждавах на работата със сбора. Различни хора ме ‘осиновиха’, като ме накараха да се чувствувам при тях като у дома си. Някои от малките деца, днес вече пораснали, все още ме наричат ‘дядо’. В продължение на тридесет години ние преживяхме заедно много хубави моменти в проповедната служба, докато проблеми с моите крака ме лишиха от възможността да изкачвам стълби или да пътувам с метрото. През 1985 г. се преместих в сбора Бруклин Хайтс, който се събира в самия Бетел.

При голямото увеличение, на което се радваше организацията на Йехова, аз имах привилегията лично да видя Неговата благословия в чуждестранните райони, като посещавах големите конгреси на Свидетелите на Йехова в далечни страни. Все пак успях да пътувам по света! От 50–те години нататък някои от нас, работещите в Бетел, можаха да видят как изглеждат Лондон, Париж, Рим, Нюрнберг и Копенхаген. Ние пътувахме с преустроени бомбардировачи, кораби и влакове. Разбира се, пътуванията бяха живописни, но най–вълнуващи бяха гледките на множествата сърдечни, приветствуващи ни наши братя. По–късните десетилетия донесоха със себе си пътувания до Ориента, отново Западна Европа, а неотдавна и Източна Европа. Прекрасните конгреси в Полша, Германия и Чехословакия бяха нещо несравнимо. Колко много се разрасна нашето теократично семейство от времето, когато аз станах част от него!

Божествено ръководство

Онова, което изглеждаше като малки стъпки, предприети от организацията, по–късно се оказа гигантски крачки. Кой би могъл да предположи този огромен растеж по времето, когато работехме над новаторски проекти — които бяха просто средства, които да ни помогнат в проповедната дейност? Ние се движехме напред с вяра, като откликвахме на ръководството на Йехова.

Тази прогресивна организация не се страхуваше да използува най–модерната техника на разположение, или да създава свои собствени помагала, за да се грижи за световния район. Между методите, използувани за подпомагане на провъзгласяването на Царството, бяха проповядването от къща на къща, използуването на радиомрежи, свидетелствуването с грамофон и програма за водене на библейски изучавания в домовете на хората. Създаването на наша собствена печатна база в началото, както и използуването в днешно време на компютризиран фотонабор и офсетов печат на много езици не са малко постижение. Библейското училище Гилеад на Дружество „Стражева кула“, Училището за теократична служба и редовните конгреси допринасят много за отдаването на слава на Йехова Бог и на неговия Син. Аз имах привилегията да наблюдавам лично и да участвувам във всички тези събития.

За мен е ясно, че ръководената от духа организация на Йехова на земята получава напътствия какво да бъде направено и как да бъде направено. Цялана негова всемирна организация, видима и невидима, работи заедно.

Никога не съм изпитвал съжаление, че се отказах от младежките си планове да плавам по моретата. Да, най–вълнуващите, най–значимите събития в света станаха именно тук, в рамките на организацията на Йехова! Така моето пътуване към ‘горното призвание’ беше белязано с много, много радост и благословии, и никакви съжаления. — Филипяни 3:13, 14.

Винаги казвам на младите да помнят 1914 — тоест, Псалм 19:14 (NW), където се казва: „Нека думите на устата ми и размислите на сърцето ми бъдат угодни на теб, о Йехова, Скала моя и Изкупител мой.“ Ние искаме да угодим на Йехова във всичко и се молим, както се молел Давид: „Направи ме да познавам твоите пътища, о Йехова; учи ме на твоите пътеки. Направи ме да крача в истината ти и учи ме, защото ти си моят Бог на спасението. На теб се надявам през целия ден.“ (Псалм 25:4, 5, NW) Има дълбоко значение в тези думи. Ако ги помним, това може да ни помогне да останем на правилната пътека, да вървим в правилната посока, в крак с прогресивната организация на Йехова.

[Снимка на страница 23]

Брат Ръдърфорд обичаше да готви за приятели

[Снимка на страница 25]

Робърт Хатцфелд пред контролното табло на радиостанцията WBBR

[Снимка на страница 26]

Неотдавнашна снимка на брат Хатцфелд