Имат ли страдания някаква полза?

МНОГО хора, които са претърпяли известни страдания, реагират с огорчение след това. Други пък, които са претърпяли същото, дори някога по–лошо, стават по–съчувствителни и по–чувствителни спрямо техните ближни. Има хора, които загубват всякаква вяра в Бог, когато са претърпяли дълготрайни трудности, докато други въпреки тежките изпитания запазват непоколебима вяра във Всемогъщия. Защо е така?

Често хората биват огорчени и загубват техната вяра, защото смятат себе си за много важни и не се съобразяват с това, че са грешници и че живеят в един свят, който напълно игнорира Божиите закони. Те погрешно приписват на Всемогъщия лошите неща, за които хората са отговорни. Ето защо, те не извличат никаква полза от трудностите и когато им провърви отново, показват може би още по–нежелателни черти на характера, отколкото преди това.

За да не ни се случи същото и на нас, би трябвало по принцип да се опитваме да извличаме поука от всичко, което ни се случва. Условие за това е правилно становище по отношение на човешките страдания. Библейската книга Плачът на Йеремия ще ни помогне да виждаме страдания и трудности от правилна зрителна точка.

Да запазим надежда

Книгата Плачът на Йеремия се състои от пет стихотворения, в които се оплаква и обжалва ужасното разрушение на Ерусалим от вавилонците. В третото стихотворение Йеремия изразява под вдъхновение на светия Божий дух своите най–съкровени чувства и ги пренася върху цялата нация, която сравнява със силен мъж (Плачът на Йеремия 3:1). Въпреки, че Йеремия е трябвало да страда с цялата нация, опита, който направил с това, не го огорчил. Пълен с надежда отправил погледа си към времето, когато Йехова щял да облагодетелствува отново своя народ, и приел това, което сполетяло нацията като последица от справедливата Божия присъда.

Надеждата за бъдещето освобождение подкрепяла Йеремия. Във връзка с това четеме: „Твоята душа [сам Йехова] положително ще помни това и дълбоко ще се наведе над мене. Това е, което аз ще си припомня в сърцето ми. Затова ще заема чакащо становище“ (Плачът на Йеремия 3:20, 21). За Йеремия нямало съмнение, че Йехова пак ще се обърне с благоволение към своя показващ покаяние народ. Въз основа на цялостното поражение този народ е бил дълбоко унижен, но Йехова щял, така да се каже да се наведе от небесното си място и да го въздигне от униженото му положение. С тази мисъл Йеремия могъл да утеши сърцето си и да чака с търпение докато Йехова действа ‘в полза на своя показващ покаяние народ.

Затова не бива никога да губим надежда във време на изпитание. Трябва да помним, че изпитанията имат както начало, така и край. Всевишният никога няма да допусне, верните му служители да страдат за неограничено време заедно с тези, които не принадлежат към неговия народ. Затова нека да чакаме с търпение, докато Йехова доведе известно облекчение.

Дори самият факт, че човек още живее, би трябвало да бъде вече за него основание за надежда. По времето на Йеремия Ерусалим и страната Юда били опустошени и много израилтяни били убити. Но имало и преживяли. Затова съществувала основателна надежда, че Бог и занапред ще покаже милосърдие спрямо народа си. В Съответствие с това четем: „Въз основа на делата на любещата добрина на Йехова ние не стигнахме края си, понеже неговите милости положително нямат да имат край. Всяка сутрин те се подновяват. Много голяма е твоята верност. ‘Йехова е мой дял’ е казала душата ми, ‘затова ще покажа спрямо него чакащо становище“’ (Плачът на Йеремия 3:22–24).

Ако Бог не бил оказал любеща добрина и милост на народа си, тогава никой израилтянин не би бил остнал жив. Обаче Йехова Бог показал милосърдие. Затова неговите милости щяли да продължават в полза на неговия народ и щяли да бъдат подновявани всяка сутрин. Въз основа на факта, че верността на Йехова е много голяма, могло със сигурност да се разчита на неговото милосърдие. Неговото милосърдие е постоянно и никога не отслабва или става безрезултатно. Поради това, че Всевишният останал дяла или наследството за народа си, имали израилтяните добро основание да се надяват на края на трудните обстоятелства, в които Той бил допуснал да изпаднат поради невярността им.

Как можем да чакаме с търпение

Какво характеризира таково чакане? Плачът на Йеремия отговаря: „Благ е Йехова към онзи, който се надява на него, към душата, която постоянно го търси. Добро е, някой тихо да чака спасението на Йехова. Добро е за силният мъж да носи хомот в младостта си. Нека седи насаме и мълчи, понеже той му наложил нещо. Нека тури устата си в праха. Негли има още надежда. Нека подаде бузата си на онзи, който го бие. Нека се насити с позор“ (Плачът на Йеремия 3:25–30).

Обърни внимание, че в таково затруднено време би трябвало да държим погледа си отправен с надежда за облекчение към Бог и да се опитаме да се приближим към него. Но съответният би трябвало да покаже търпение и да чака мълчешката или без да се оплаква докато Всемогъщият доведе освобождението или спасението. От голяма полза е, ако човек още в млади години се научи да носи хомота на страданието. Защо? Защото по–късно му е далеч по–лесно да понесе такива изпитания без да загуби надеждата. Поради това, че знае, че в миналото бил могъл вече да преодолее големи трудности, има основание за надеждата, че пак ще успее при нови такива.

Когато човек носи хомота на затруднено положение, не бива да ходи насам натам и да се оплаква с висок глас. Не, той би трябвало да седи насаме като някой, който е в скръб и да мълчи. Той би трябвало да лежи на земята и устата му дори да докосват праха. Това означава, той смирено да се подложи на изпитанията, които Бог допуска той да понесе и да чака с надежда идущото спасение. Не би трябвало да се повдигне против тези, които го преследват, а да понася малтретирания и обиди с търпение. Това ни напомня начина, по който действал Исус Христос. Библията пише в това отношение: „Като биде охулен, хула не отвръщаше. Като страдаше, не започна да заплашва, а се предаде и занапред на този, който съди справедливо“ (1 Петър 2:23).

Освен това, когато човек трябва да понася страдания, трябва непременно да запази в мисълта си, че Бог в никакъв случай не одобрява отвратителните неща, които хората вършат. Всевишният допуска да станат някои неща, но с това той преследва добра цел. Това много добре се изразява в следните думи от Плачът на Йеремия: „Защото Йехова не отхвърля за необозрими времена. Понеже въпреки че е причинил мъка, положително ще окаже и милосърдие според изобилието на любещата си добрина. Защото той не е подтиснал от собственото си сърце, нито огорчава човешките чада. Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света, да се извръша правото на силния мъж пред лицето на Всевишния, да се накара човек, да върви по криви пътища в съдебното си дело, за това Йехова няма одобрителен поглед“ (Плачът на Йеремия 3:31–36).

Йехова Бог бил допуснал, неверните израилтяни да понесат страхотни неща, когато ги предал в ръцете на вавилонците. Той ги отхвърлил като допуснал те да бъдат отведени на заточение. Но с това той преследвал добра цел, а именно да даде възможност на преживелите и на техните потомци да образуват остатък, показващ покаяние. На този остатък Йехова щял да окаже милосърдие. На Всевишният не доставяло удоволствие, да наказва израилтяните. Не било негово сърдечно желание, да ги вкара в скръб и печал, като ги предал в ръцете на враговете им. Йехова също така не одобрил, че тези се отнесли така страхотно към народа му. Той не гледал с одобрение на такива, които подтискали пленници, които отнемали на човек правата, дадени от Бога и отказвали да упражняват право в съдебно дело.

В съответствие с това, когато ние понасяме страдания, причинени от хората, не бива да правиме Бог отговорен за несправедливостта, която вършат хората. Всевишният не одобрява нито техното подтисничество, нито техното насилие. Те ще трябва да отговарят пред него за техния несправедлив начин на действие.

Понякога хората са сами отговорни за техните мъки. Така например безверните израилтяни се били отвърнали от Йехова Бог и отказвали неговата закрила. Затова той с право ги предал на техните врагове. Поради това нямали основание да се оплакват от това, което ги било сполетяло. Това се подчертава чрез следния въпрос: „Как може живия човек да се впуска в роптания, силният мъж поради греховете си?“ (Плачът на Йеремия 3:39). Вместо да роптаят, израилтяните би трябвали да се върнат с покаяние към Йехова и от все сърце да го молят за милосърдие. Ние четем: „Нека издирим нашите пътища и ги изпитаме, и нека се върнем, да към Йехова. Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата: ‘Ние, ние се провинихме и постъпихме бунтовнически’“ (Плачът на Йеремия 3:40–42).

Да, роптаене и оплаквания не били уместни. По–скоро било стигнало времето, израилтяните усърдно да внимават на пътищата си и да се размислят за това, докъде ги бил довел пътя им или техния начин на живот. Вместо да продължават да ходят по пътищата си, които им навреждали, те трябвали да се обърнат към Йехова и да слушат неговите повели. Външният знак за покаяние, дигането на ръцето в молитвата, не бил достатъчен. Необходимо било покаяние за техните грехова, идущо от сърце.

Затова, когато изпаднеме в трудности, би трябвало да проверим нашия начин на живот. Възможно ли е, трудностите да са причинени от това, че не сме обърнали внимание на Божите закони? Ако да, тогава нямаме основание, да даваме вината за нашето положение на Всевишния. Вместо това, би трябвало да покажем, че сме извлекли полза от болезненото дисциплинирване, като напуснем погрешния път и се покаем и се обърнем наново към Бог. Ако ние се стремим да водим праведен живот и въпреки това трябва да търпим изпитания, тогава никога не бива да забравяме, че Бог в никакъв случай не одобрява това, което лоши хора могат да ни сторят. Изпитания би трябвало смирено да поемем и да чакаме с търпение и без да се оплакваме докато Йехова се погрижи за облекчение. Ще ни бъде от полза да следваме съвета от Божието Слово в случаи на страдания. Ние ще се научим, да бъдеме търпеливи, да издържаме и напълно да се уповаваме на Йехова. В никакъв случай няма да подражаваме злобното държание на подтисниците, а ще продължаваме да бъдеме приветливи към другите и да им оказваме милосърдие.

[Блок на страница 24]

Честност и вяра

Във връзка със строителния проект на дружеството Сражева Кула в Нигерия оказаха властите в тази страна голяма готовност за помощ. Но същевременно се опитаха няколко вестници и духовни водачи да дискредитират Свидетелите на Йехова поради въпроса да неутралитета. Имаше обаче и журалисти, които се изказаха с похвала за Свидетелите. В една статия авторът — адвокат по професия — поставя въпроса дали Свидетелите на Йехова наистина са непатриотични. Сам отговоря на този въпрос и пише: Свидетелите плащат данъците си и са граждани, които се придържат към законите. Всеки ... Свидетел, който е във вярата си е толкова честен, че дори поема рискът върху себе си, да загуби известни привилегии, ще бъде също така честен и в повечето други неща ... В противоположност на неговите колеги, които пеят националния химн, на въпреки това злоупотребяват с пари, той се отказва да краде обществени пари, защото неговата Библия изисква от него от една страна да не пее националния химн, обаче от друга страна му заръчва да не краде.

[Снимка на страница 22]

Йеремия, писателят на книгата Плачът на Йеремия, могъл да пише за страдания въз основа на личния си опит