Светът не беше достоен за тях
„С камъни биваха убити, на изпитания подложени, ... и светът не беше достоен за тях“ (Евреите 11:37, 38).
1, 2. При какви обстоятелства древните Свидетели на Йехова са запазили техната безупречност, и как техните дела въздействатат на днешните служители на Бога?
СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА от древността запазили своята безупречност спрямо Йехова, въпреки многото тежки изпитания причинени от тогавашното несправедливо човешко общество. Например Божиите служители били пребивани с камъни или изкол вани с нож. Понасяли малтретиране и бедствия. Въпреки това, не се колебаели във вярата си. Затова апостол Павел казал: „Светът не беше достоен за тях“ (Евреите 11:37, 38).
2 Укрепващи вярата дела на богобоязливите хора преди потопа, на патриарсите и на Моисей подтикват съвременните Свидетели на Йехова да служат на Бога преизпълнени с вяра. Но как стои въпроса с другите, които са споменати в Посланието към евреите, глава 11 и 12? Как може да ни помогне разглеждането на фасетите на техната вяра?
Вярата на съдии, царе и пророци
3. Как събитията свързани с Ерихон и Раав показват, че вярата е свързана с дела?
3 Вярата е нещо повече отколкото лично убеждение; Тя трябва да бъде доказана. (Прочети Евреите 11:30, 31.) След смъртта на Моисей вярата донесла на израилтяните в Ханаан една победа след друга, макар това да изисквало от тяхна страна усилия. Например благодарение на вярата на Исус Навиев и другите „ерихонските стени рухнаха след седмократно обикаляне около тях“. Също „чрез вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните“ [невярващите жители на Ерихон]. Защо? Защото „прие съгледвателите [на Израел] с мир“ и доказала вярата си скривайки ги от ханаанците. Вярата на Раав имала солидна основа, понеже тя знаела как ‘Йехова пресушил водите на Червеното море пред израилтяните’ и как им осигури победата над аморейските царе Сихон и Ог. Раав предприела съответни промени в морално отношение и заради дейната си вяра била благословена като оцеляла със семейството си при падането на Ерихон и влезла в родовата линия на Исус Христос (Исус Навиев 2:1–11; 6:20–23; Матей 1:1, 5; Яков 2:24–26).
4. Какви преживявания на Гедеон и Варак ни показват как да проявяваме вяра по време на опасност?
4 Вярата се доказва чрез цялостно уповаване на Йехова по време на опасност. (Прочети Евреите 11:32.) Павел признава, че не би му стигнало времето, ако започне да разказва за „Гедеон, Варак, Самсон, Йефтае, за Давид както и за Самуил и пророците“, чиито дела са огромно свидетелство за вярата и упованието в Бога при опасни ситуации. Така например пълният с вяра съдия Гедеон с дружина от 300 души разбил с помоща на Йехова военните сили на малиамските угнетители (Съдии 7:1–25). Окуражен от пророкинята Девора съдията Варак, разполагащ със 10.000 недобре въоръжени пехотинци, разбил водената от Сисар значително по–голяма армия на цар Авин, която притежавала 900 военни колесници (със сърпове на колелата) (Съдии 4:1 до 5:31).
5. По какъв начин Самсон и Ефтай оказали вяра, доказваща пълното им уповаване на Йехова?
5 Друг пример за вяра от времето на израилските съдии е Самсон, могъщ враг на филистимците. Верно е, че накрая бил пленен и ослепен, но дори и тогава причинил смъртта на много от тях, събаряйки колоните на зданието, в което те принасяли голяма жертва на своя фалшив бог Дагон. Самсон загинал заедно с онези филистимци, но това не било отчаяно самоубийство. Той с вяра се уповавал на Йехова и го молел за сили, необходими за да въздаде възмездие на тези врагове на Бога и неговия народ (Съдии 16:18–30). Ефтай [Йефтае], комуто Йехова позволил да победи амонците, също показал вяра, свидетелствуваща за пълното му упование в Йехова. Единствено благодарение на тази вяра той бил в състояние да изпълни своя обет към Бога, като посветил дъщеря си на службата на Йехова, която до края на живота си останала девица (Съдии 11:29–40).
6. Как Давид доказал своята вяра?
6 Такава изключителна вяра проявявал също Давид. Бил още млад мъж, когато се борил против филистимския гигант Голиат. „Ти идеш против мене с меч и копие и сулица“, казал Давид, „а аз ида против тебе в името на Йехова на силите.“ Да, Давид се уповавал на Йехова, убил този гигантски филистимец и станал смел боец, воюващ за интересите на Божия народ. Въз основа на вярата си Давид станал мил на сърцето на Йехова (1 Царете 17:45–51; Деянието 13:22). Самуил и други пророци проявявали вяра през целия си живот и се уповавли изцяло на Йехова (1 Царете 1:19–28; 7:15–17). Какви прекрасни примери за съвременните служители на Йехова, за млади и стари!
7. (а) Кой ‘с вяра победи царства’? (б) Кой ‘с вяра вършел правда’?
7 С вяра можем да се противопоставим успешно на всяко изпитание на безупречността и да изпълним всичко, което е в съгласие с Божията воля. (Чети Евреите 11:33, 34.) Павел споменавайки други дела на вярата без съмнение е мислил за еврейски съдии, царе и пророци, понеже малко преди това изброил някои от тях по име. Съдии като Гедеон и Ефтай ‘побеждавали с вяра царства’. Същото направил Давид, който покорил филистимците моавците, едомитите и други (2 Царете 8:1–14). Почтени съдии ‘вършели правда’ — също с вяра —, и справедливият съвет на Самуил и други пророци е подтикнал поне някои хора да избегнат грешки или се освободят от тях (1 Царете 12:20–25; Исаия 1:10–20).
8. Какво обещание получил Давид и как се изпълнило то?
8 Давид бил един от тези, които благодарение на вярата „получиха обещания“. Йехова му обещал: „Престолът ти ще бъде утвърден до необозрими времена“ (2 Царете 7:11–16). И Бог изпълнил това обещание, като в 1914 година установил месианското Божие Царство (Исаия 9:6, 7; Даниил 7:13, 14).
9. При какви обстоятелства била ‘с вяра затулена устата на лъвове’?
9 Пророк Даниил издържал успешно изпитание на безупречността. когато продължил според ежедневния си обичай да се моли към Бога, въпреки царската забрана. Като запазител на безупречността си Даниил могъл с вярата си ‘да затули устата на лъвовете’, т.е., Йехова запазил живота му в лъвовата яма, в която бил хвърлен (Даниил 6:4–23).
10. Кой с вяра „прекратил силата на огъня“ и какво сме в състояние да направим със също такава вяра?
10 Данииловите еврейски съдружници Седрах, Мисах и Авденего, които също запазили безупречност, така да се каже „прекратиха силата на огъня“. Въпреки, че им грозеше смърт в пренагорещената пещ, заявили на цар Навуходоносор, че независимо от това, дали Бог ще ги спаси или не, няма да отдадат чест на боговете на вавилонския монарх и няма да се поклонят на статуята, която той издигнал. Йехова не угасил огъня в пеща, но се погрижил да не нанесе никаква вреда на тримата евреи (Даниил 3:1–30). Със също такава вяра сме в състояние да запазим безупречността си спрямо Бог, даже и до смърт от ръцете на враговете (Откровението 2:10).
11. (а) Кой се отървал с вяра „от острото на меча“? (б) Кой с вяра бил изпълнен „със сила“? (в) Кои били „смели във война“ и „обръщаха в бяг чужди войски“?
11 Давид ‘избегна острото на меча’ от хората на цар Саул (1 Царете 19:9–17). Също и пророците Илия и Елисей са избегнали смъртта от нож (3 Царете 19:1–3; 4 Царете 6:11–23). А кой „от състояние на немощ бе изпълнен със сили“? Например Гедеон смятал себе си и неговите мъже за слаби, за да освободи Израил от мидиамците. Но той бил изпълнен от Бога „със сила“, който му дал победата — и то само с 300 мъже! (Съдии 6:14–16; 7:2–7, 22). Симеон бил „от състояние на слабост“ (след като му били отрезани косите) от Йехова „изпълнен със сила“ и погубил много филистимци (Съдии 16:19–21; 28–30; Сравни Съдии 15:13–19). Павел може да е мислил и за цар Езекия, който „от състояние на слабост бе изпълнен със сила“, и то както във военна, така и във физическа насока (Исаия 37:1 до 38:22). Към служителите на Йехова, които „ставаха силни във война“ принадлежал съдията Йефтай и цар Давид (Съдии 11:32, 33; 2 Царете 22:1, 2, 30–38). А към тези, които „обръщаха в бяг чужди войски“, принадлежал съдията Варак (Съдии 4:14–16). Всички тези подвизи би трябвало да ни убедят, че с вяра може да се справим успешно с всяко изпитание на нашата безупречност и да извършим всичко, което хармония с волята на Йехова.
Други с примерна вяра
12. (а) Кои „жени получиха техните мъртви чрез възкресение“? (б) Как възкресението на някои верни мъже ще бъде „по–добро“?
12 Вярата включва надеждата за възкресение — надежда, която ни помага да запазим безупречността си към Йехова. (Чети Евреите 11:35.) „Жени получиха“ въз основа на вярата си „техните мъртви чрез възкресение“. Чрез вяра и чрез Божията сила Илия възкресил сина на сарептската вдовица, а Елисей възвърнал живота на момчето на сунамката (3 Царете 17:17–24; 4 Царете 4:17–37). „А други мъже бяха мъчени [буквално: „бити с тояги“], защото за да получат по–добро възкресение, не приемаха да бъдат избавени“. Изглежда, тези ненаименовани тук свидетели били бити до смърт, отхвърляйки възможността да се освободят с цената на компромис относно вярата си. Техното възкресение ще се окаже „по–добро“, тъй като няма да има нужда пак да умрат (както беше например с тези, които възкресили Илия и Елисей) и то ще се осъществи под царското управление на Исус Христос, на „вечния баща“, чиято откупителна жертва предлага безкраен живот на земята (Исаия 9:6; Йоан 5:28, 29).
13. (а) Кой преживявал „присмехи и бичувания“? (б) Кой изпитал „окови и тъмници“?
13 Ако имаме силна вяра, ще бъдем в състояние да издържим преследванията (Чети Евреите 11:36–38.) Когато бъдем преследвани, ще ни бъде от полза да си припомним надеждата за възкресението и да се убедим, че Йехова може да ни подкрепи, също както е подкрепял много други, които получили „техното изпробване [или изпитание на вярата] чрез присмехи и бичувания, в действителност нещо повече от това. чрез окови и тъмници“. Израилтяните „подиграваха [непрекъснато] неговите пророци, докато гневът на Йехова се издигна против неговия народ“ (2 Летописите 36:15, 16). Чрез вярата си Михей, Елисей и други Божии служители понасяли „присмехи“ (3 Царете 22:24; 4 Царете 2:23, 24; Псалм 42:3). „Бичуванията“ били известни по времето на израилските царе и пророци, а Йеремия получил от противниците си „удари“, които не били само плесници на обида. Нека си припомним неговите преживяни случки, както и тези на пророците Михей и Ананий, когато четем за „окови и тъмници“ (Йеремия 20:1, 2; 37:15; 3 Царете 12:11; 22: 26, 27; 2 Летописите 16:7, 10). Тъй като съвременните Свидетели на Йехова имат подобна вяра, са били в състояние да понасят подобни страдания „заради правдата“ (1 Петър 3:14).
14. (а) Кой принадлежал към тези, които били „убити с камъни“? Кой може би е бил „претрит с трион“?
14 „С камъни биваха убити“, писал Павел. Такъв мъж на вярата бил Захарий, син на свещеника Йодай. Вдъхновен от Божия дух открито говорил срещу отстъпниците в Юда. Какви били последиците? По заповед на цар Йоаса заговорниците го убили с камъни в предверието на Божия дом (2 Летописите 24:20–22; Матей 23:33–35). Павел добавил: „Те бяха поставени на изпитания, с трион претрити.“ Може би е мислил за пророк Михей, който бил „на изпитание подложен“, а неясно еврейско предание говори, че пророк Исаия бил разрязан на две по време на царуването на Манасия (3 Царете 22:24–28).
15. Кой търпял „малтретиране“ и ‘се скитал по пустините’?
15 Други „умираха заклани с нож“, както например Божиите пророци съвременници на Илия, които били „избити с меч“ по време на царуването на злия цар Ахаав (3 Цартете 19:9, 10). Илия и Елисей принадлежали към тези мъже на вярата, които „скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания“ (3 Царете 19:5–8, 19; 4 Царете 1:8; 2:13; сравни Йеремия 38:6). Не само Илия и Елисей „се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята“, когато били преследвани, а също 100 пророка, които Авдия скрил на групи по 50 в пещера и ги снабдявал с хляб и вода, когато идолопоклонническата царица Езавел „изтребваше пророците на Йехова“ (3 Царете 18:4, 13; 4 Царете 1:13; 6:13, 30, 31). Какви изтъкнати пазители на безупречността! Нищо чудно, че Павел казал: „Светът [неправедното човешко общество] не беше достоен за тях.“
16. (а) Защо предхристиянските Свидетели на Йехова още не са получили „изпълнение на обещанието“? (б) Във връзка с какво Свидетелите на Йехова от пред християнското време ще бъдат „направени съвършени“?
16 Вярата ни дава убеждение, че в определеното от Бога време всички, които го обичат, ще получат „изпълнение на обещанието“. (Чети Евреите 11:39, 40) Предхристиянските пазители на безупречността ‘били засвидетелствувани чрез вярата си’, и този факт е съставна част на библейското описание. Но Божието „изпълнение на обещанието“ чрез земно възкресение с изгледи за вечен живот под царското господство още не са получили. Защо не? „Да не би да постигнат съвършенство без нас“, без духопомазаните, за които Бог „предвиди нещо по–добро“ — безсмъртен небесен живот и предимство, да управляват с Христос Исус. Помазаните християни ще бъдат „направени съвършени“ на небето, чрез техното възкресение, което започна след установяването на Царството в 1914 година, преди да бъдат възкресени на земята Свидетелите на Йехова от предхристиянското време (1 Коринтяните 15:50–57; Откровение 12:1–5). Онези по–раншни Свидетели ще бъдат „направени съвършени“ едва във връзка с техното земно възкресение, техното освобождение „от робството на тлението“ и постигане на човешко съвършенство благодарение на заслугите на Първосвещеника Исус Христос и неговите 144 000 подсвещеници по време на хилядогодишното управление (Римляните 8:20, 21; Евреи 7:26; Откровението 14:1; 20:4–6).
Дръж погледа си отправен към усвършителя на вярата
17, 18. (а) Какво трябва да правим за да имаме успех в състезанието за вечен живот? (б) В какъв смисъл Исус е „усъвършител на вярата ни“?
17 След разглеждането на делата на предхристиянските Свидетели на Йехова, Павел посочва най–значителния пример на вярата. (Чети Евреите 12:1–3.) Какво поощрение, „като сме заобиколени от такъв голям облак от Свидетели“! Това ни подтиква да отхвърлим всяка тежест, която би могла да попречи на духовното ни развитие. Помага ни да избегнем греха на загубата на вярата или недостиг на вяра и издръжливо да тичаме в християнското състезание за вечен живот. Но за да постигнем нашата цел, е необходимо нещо повече. Какво?
18 Ако искаме да бъдем увенчани с успех в състезанието ни за вечен живот в Божията нова система, трябва да „държим нашия поглед отправен към главния посредник [или вожд] и усъвършител на вярата ни“. Вярата на Авраам и други пазители на безупречността, живяли преди земната служба на Исус, била несъвършена и непълна, понеже не разбирали неизпълнените тогава още пророчества отнасящи се за Месията (Сравни 1 Петър 1:10–12.) Но чрез раждането, службата, смъртта и възкресението на Исус били изпълнени много месиански пророчества. По този начин чрез Исус Христос вярата „дойде“ в усъвършен смисъл (Гал. 3:24, 25). Освен това, Исус остана усъвършител на вярата на своите последователи и от своята небесна позиция, например чрез изливането на светия дух на Петдесетница 33 год. н.е. и давайки им откровения, с чиято помощ вярата им се развивала прогресивно (Деяние 2:32, 33; Римл. 10:17; Откр. 1:1,2; 22:16). Колко благодарни са Свидетелите на Йехова за този „верен Свидетел“, този „вожд“ (Откр. 1:5; Матей 23:10).
19. Защо трябва ‘съсредоточено да размисляме’ върху Исус?
19 Понеже не е лесно да се търпят хулите на невярващите, Павел препоръчал: „Размислете точно за този [Исус], който изтърпя от грешниците такова противоречие против техните собствени интереси, та да не ви дотегва и да станете малодушни“. Наистина, ако нашият поглед е съсредоточен към „верния Свидетел“, Исус Христос, никога няма да бъдем уморени, да вършим Божията воля (Йоан 4:34).
20. Какво научи за вярата от разглеждането на Евреите 11:1 до 12:3?
20 От „големия облак от Свидетели“ можем да научим много за различните фасети на вярата. Например чрез вярата на Авел ще се повиши уважението ни към Исусовата жертва. Истинска вяра ни прави смели Свидетели, което се вижда от примера на Енох, който смело разгласявал посланието на Йехова. Чрез нашата вяра ще бъдем подтикнати да съблюдаваме точно указанията на Йехова и да бъдем проповедници на правдата, както е бил случая с Ной. Вярата на Авраам ни изяснява необходимостта да се подчиняваме на Йехова и да уповаваме на неговите обещания, макар някои от тях още да не са се изпълнили. Както показва примерът на Моисей, вярата ни помага да останем неопетнени от света и лоялно да живеем всред народа на Йехова. Геройските дела на израилските съдии, царе и пророци доказват, че вярата в Бога може да ни даде сили при изпитания и преследвания. И колко благодарни сме, че надвишаващия всичко пример на Исус Христос прави нашата вяра твърда и непоколебима! Затова с Исус, нашият вожд и със сила от Бога да продължаваме да проявяваме твърда вяра като Свидетели на Йехова.
Какво ще отговориш ти
◻ Кои дела на предхристиянски Свидетели доказват, че вярата се изразява в това, по време на опасност да уповаваш изцяло на Йехова?
◻ Защо може да се каже, че можем да издържим с вяра всяко изпитание на безупречността ни?
◻ Какво доказателство има за това, ме с вяра можем да изтърпим всяко преследване?
◻ Защо Исус е наречен „усъвъриитея на вярата ни“?
◻ Кои са някои от фасетите на вярата?
[Снимка на страници 16, 17]
Давид показал вяра, като изцяло се уповавал на Йехова. Той е прекрасен пример за народа на Йехова днес!
[Снимка на страница 18]
„Жени получиха мъртвите си чрез възкресение.“ Вярата във възкресението ни помага да запазим безупречност към Йехова