Прояви усърдие в оповестяването на благовестието
„Аз [съм], колкото зависи от мене, изпълен с усърдие, да проповядвам благовестието също и на вас“ (Римляните 1:15)
1, 2. Как реагират хората често по времена бедствие?
„ТЕ дойдоха отвсякъде . . . Стотици доброволци се стекоха в областта, докараха коли пълни с храна и облекло и построиха подслон за евакуираните; някои работеха по 18 до 20 часа на ден, а други въобще не спаха в първите дни на ужасния пробив на дига.“
2 Така реагираха хората, когато миналата пролет една област в Калифорния беше наводнена от прииждаща вълна и около 24 000 хора трябваше да бягат за да спасят живота си. Да, когато настъпят катастрофи — от локални наводнения до земетресения и злополуки с атомни реактори — хората реагират често спонтанно и всички помагат. Те запретват така да се каже ръкавите високо, излагат се на опасности и неприятности и се притичват доброволно на помощ на други — даже на съвсем чужди.
Време на неотложност
3. Каква катастрофа предстои на хората днес?
3 Днес човечеството се намира пред най–голямата катастрофа в историята на човечеството. Не става въпрос за вреди, които човекът принася на околния свят, не и за заплашваща атомна война или увеличаване на престъпления и насилия, колкото и да са опасни тези проблеми. По–скоро на човечеството предстои събитие, за което Исус казал, че ще бъде „голямо бедствие, каквото не е бивало от началото на света до сега, не, и каквото не ще има“. Освен това, за да покаже колко разрушително ще бъде това „голямо бедствие“, Исус обяснил: „И ако не биха се съкратили ония дни, не би се избавила ни една твар“ (Матей 24:21, 22).
4. Как би трябвало да реагираме пред вид на тази катастрофа?
4 Как би реагирал, ако знаеш, че много хора, също и твои близки, ще загинат скоро в това „голямо бедствие“? Не би ли се погрижил да им помогнеш? Спомни си Езекииловото пророческото видение за мъжа с писарската мастилница. На него му било казано, че само онези, които получат символичния знак на челото, ще преживеят разрушението на Ерусалим и че той е този, който трябва да постави спасяващия живота знак. Как реагирал той на това? „Направих както ти ми заповяда“, докладвал той (Езекиил 9:1–11).
5. С какво дело сме натоварени и колко неотложно е то?
5 Проявяваш ли същата готовност и същото усърдие, както облечения с ленено мъж, като вършиш това, което е заповядал Йехова? Но какво е заповядал Йехова? Чрез своя Син, Исус Христос, той възложил следното нареждане: „Поради това, идете, правете ученици от хора от всичките нации, ... и учете ги, да пазят всичко що съм ви заповядал“ (Матей 28:19, 20). Това е също спасяващо живота дело, както символичния знак на челото в дните на Езекиил. Който не се заеме за това нещо и не стане ученик на Исус, ще бъде унищожен от ръката на главния изпълнител на Божията присъда (2 Солунците 1:6–8). Съзнаваш ли неотложността? Показваш ли го също, като проявяваш усърдие при проповядването на Благовестието?
Усърдие — Как се разкрива?
6. Какво се разбира под „усърдие“?
6 Като цяло, народът на Йехова съзнава неотложността на времето? Ние всички сме изпълнени с желанието колкото се може повече хора да бъдат спасени в пред стоящото „голямо бедствие“. Според Българският тълковен речник думата „усърдие“ се дефинира с „грижливост, ревност, прилежание“, а Голямия немски речник (Макензен) допълва още „сериозен, деен стремеж“. Който се стреми към нещо, насочва мислите и деянията си към него, за да го постигне. Той ще положи всичко, което е по силите му, за да преодолее всяка пречка и съпротивление и то продължително, докато постигне целта си. Така бил настроен апостол Павел към своята служба и ще направим добре, ако последваме примера му (1 Коринтяните 4:16).
7. Защо е искал Павел да отиде в Рим?
7 Обърни внимание например на това, което Павел писал на християните в Рим съобразно Римляните 1:13–16: ‘Много пъти се канех да дойда при вас.’ Защо? „За да имам някой плод и между вас“, обяснил той. Имал ли е Павел само пред вид да посети братята в Рим и може би за да ги ободри, да развият още повече „плодовете на духа“, както твърдят някои коментатори? (Галатяните 5:22, 23). Не, защото добавянето „както между другите народи“ показва ясно, че е възнамерявал да спечели плодове на Царството между нехристиянските жители на Рим. Искал да донесе благовестието в Рим и от там може би още на други места (Римляните 15:23, 24).
8. От какво е бил възпрепятстван Павел да отиде в Рим?
8 „Но досега бях възпрепятстван“, казал Павел. От какво възпрепятстван? Бил ли е много зает с лични неща, за да предприеме пътуването? Е, Павел е бил много зает човек, но не във връзка с лични интереси. Когато писал на Римляните (около 56 г.н.е.) е имал вече две големи мисионерски пътувания и се намирал на третото си. По време на тези пътувания бил често воден от светия дух към специални възложения. (Виж Деянието 16:6–9.) Още по време на писането на своето писмо, били правени планове да отиде в Ерусалим и там „да служи на светиите“ (Римляните 15:25, 26). Сблъсквал се и с многобройни други ‘пречки’ от този род. (Виж И Коринтяните 11:23–28.)
9. Как проявявал Павел усърдие в проповядването на благовестието?
9 Въпреки това, Павел не смятал, че има достатъчно работа, нито пък заключавал, че вече е получил своето възложение и това е достатъчно. Той искал още повече да работи. Затова казал: „Аз [съм] доколкото зависи от мене, изпълнен с усърдие, да проповядвам благовестието също и на вас в Рим.“ Точно това се разбира под усърдие. Правилно писал професор Ф.Ф.Брус в книгата си Писмото на Павел към Римляните относно апостола: „Проповядването на евангелието лежи в кръвта му му и той не може да се откаже от това; той никога не е ‘вън от служба’, а трябва винаги да застане някъде и отново да се освободи малко от дълга, който има към човечеството — дълг, от който никога не може да се освободи напълно, докато е жив.“ Това ли е и твоето отношение към службата?
10. Какви ‘пречки, могат да се изпречат на пътя ни, но как трябва да действаме?
10 Днес всеки от народа на Йехова има достатъчно задължения. Много трябва да се грижат за семейства. Някои имат задължения в други области. Други са ограничени поради възрастта си и въз основа на здравословни причини. Други пък имат големи възложения в християнската еклезия. Въпреки това съзнаваме, че времето на настоящата система на нещата изтича и че трябва да се свидетелствува за Царството (Марко 13:10). Затова трябва да проявяваме усърдие както Павел и въпреки ‘пречки’, които могат да се изпречат на пътя ни, да напредваме стремително в проповедното дело. Не трябва да се задоволяваме сами и да смятаме, че сме направили достатъчно (1 Коринтяните 15:58).
Спрямо всички „длъжник“
11. Какво означава изразът: ‘Аз съм длъжник’?
11 Зад неуморните усилия на Павел да проповядва благовестието се криела още една подтикваща сила. „Длъжник съм както на гърци, така и на варвари, както на учени, така и на неучени“, казал Павел (Римляните 1:14). В какво отношение бил Павел „длъжник“? Друго възпроизведение на този израз гласи: „Задължен съм на всички“ (Библията на днешния немски). Искал ли е да каже, че проповедното дело е било досаден дълг или отговорност, от което трябва да се освободи пред Бога? Лесно може да се случи, да развием таково отношение, ако изгубим от погледа си неотложността и бъдем отклонени от светски атракции. Но Павел не искал да каже това.
12. Спрямо кого бил Павел „длъжник“ и защо?
12 Като Божий „избран съд“ и като „апостол за нациите“ Павел имал много голяма отговорност (Деянието 9:15; Римляните 11:13). Въпреки това, не се чувствал задължен само към Бога. Той казал, че е „длъжник“ спрямо ‘гърци, варвари, учени и неучени’. С оглед на оказаното му милосърдие и предимство, което му било поверено, гледал на проповядването като на дълг, за да могат всички хора да чуят благовестието. Той разбрал също, че Божията воля е, да „да се спасят всички видове хора и да достигнат до точно познание на истината“ (1 Тимотей 1:12–16; 2:3, 4). Значи той работил непрестанно, не само да изпълни отговорността си спрямо Бога, а също и да се освободи от задължението си спрямо неговите ближни. Изпитваш ли ти таково лично задължение спрямо хората в твоята област? Имаш ли чувството, че си им задължен, да изразходваш силите си, за да им предадеш благовестието?
‘Да не се срамуваш от благовестието’
13. Как ценял Павел благовестието?
13 Павел е бил сигурно прекрасен пример в проявяване на усърдие при проповядване на благовестието. Той ценял много добре незаслужената добрина, която му оказал Бог, и не искал тя да се окаже напразно (1 Коринтяните 15:9, 10). Затова продължил с думите: „Не се срамувам от благовестието“ (Римляните 1:16). От човешка гледна точка, християните били не само непопулярни, но също и презирани. „Станахме като смет на света, измет на всичко“, казал Павел (1 Коринтяните 4:13). Въпреки това, не се срамувал да занесе благовестието в Рим, центъра на учения свят и седалището на римската световна империя. Ако срещнем при проповядването безразличие, обиди или даже и съпротива, можем да помислим за насърчителния пример на Павел.
14. Защо Павел не се срамувал от благовестието?
14 ‘Да не се срамуваш от благовестието’ означава в действителност, да се гордееш с благовестието и точно това трябва да чувстваме. Защо? Защото то е „фактически Божия сила за спасение на всеки, който вярва“, обяснил Павел. Той разполагал с достатъчно лични преживяни случки, които подкрепят това изказване. С благовестието, така казал Павел, „събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос“ (2 Коринтяните 10:5). Все едно дали се отнася за традицията на юдеите, философията на гърците или силата на римляните, благовестието се оказало победоносно.
15. Как усърдието било подтикваща сила в живота на Павел?
15 Колко е превъзходно, че Павел не чувствал дадената му отговорност като тежест, а с пълно усърдие се стараел да я изпълни! Той сам се изказал както следва: „Защото нужда ми е наложена; защото горко ми ако не благовествувам!“ (1 Коринтяните 9:16). Това усърдие му помогнало да продължи неуморно службата си години наред, така че накрая могъл да каже: „Аз се подвизах в доброто войнствуване, състезанието завърших, вярата упазих“ (2 Тимотей 4:7).
Чрез ефектно постъпване по—добри резултати
16. Пред какво предизвикателство се видял може би мъжът с писарската мастилница от видението на Езекиил?
16 Както Павел, несъмнено с таково усърдие към своето възложение се е отнесъл и мъжът със секретарската мастилница от видението на Езекиил. Той се върнал с добър отчет: Задачата изпълнена! Не ни е казано, как е действал за да намери всички ония, които ‘въздишат и плачат от всичките мерзости, които стават всред него’ (Езекиил 9:4). Въпреки, че не е казано как е било извършено означаването, ясно е че не е била лесна задача.
17. (а) Пред какво предизвикателство се виждаш ти в делото за правене на ученици и как го посрещаш? (б) Заслужават ли си съответните усилия?
17 Също и поръчението, което имаме днес никак не е лесно. Затова възниква въпроса? Колко ефектно постъпваме при изпълнението на това спасяващо живота поръчение? За да направим толкова хора ученици, трябва да участвуваме в това дело редовно и систематично и не трябва да испускаме никаква възможност за предаване благовестието на други. Хората могат да бъдат също много заети като нас; може би са редко в къщи, когато ги търсим, а когато са в къщи, често нямат време. Какво можем да направим? Трябва да водиме точни бележки и да ги търсим по различно време и често с надеждата, че ще срещнем някого, с който можем да говорим. Заслужават ли си такива усилия? Следните кратки съобщения от двама домопритежателя са отговор на този въпрос:
„Искам да изкажа моята благодарност на Свидетелите на Йехова за многото посещения при мене. Зная, че вашата мисия не се посреща от извън–стоящи с възхищението, което всъщност заслужава. Затова исках да ви предам моите чувства и да ви благодаря.“
„Толкова много от нас гладуват за истината, толкова много от нас вярват, че всички пътища водят към спасение. Вие, които се осмелявате, да търсите някого, на когото да служите, не ни изоставяйте! Ние не сме непоносими , въпреки, че ви обиждаме често, поставяме ви в неудобно положение. Не се отказвайте, защото често ни са разказвани лъжи, ужасни истории и сме възпитани да ви мразим и да не допуснем да стигне до нас вестта за Царството на Йехова.“
18. (а) Как можеш да помогнеш на други да схвант смисъла на благовестието? (б) Как се отнесла проповедничка при очевидно безразличие?
18 Да се достигне сърцето на хората и да им се помогне да схванат смисъла на благовестието, изисква много повече, отколкото повръхностен контакт или да се даде библейска литература. Трябва да се мъчим да узнаем техните нужди и грижи, техните склонности и отвращения, техните страхове и предразсъдъци. Всичко това изисква много разсъждения и усили — усърдие от наша страна. Да разгледаме следната преживяна случка:
Проповедничка говорила с една жена пред вратата й, но не намерила някакво особено ехо. Като забелязала, че там имало много деца, попитала жената колко деца има. Отговорила, че това не са нейни деца, а на девер й, който току що пристигнал от друга страна. Започнали разговор за недостатъчните жилищни условия. Проповедничката казала, че знае колко е трудно да се намери достъпно жилище в големите градове, понеже и тя очаква пристигане на роднини. Предложила услугите си за помощ. Жената се зарадвала много и повикала девера си. Разговорът продължил и те си дали телефонните си номера. Понеже проповедничката не забравила целта на посещението си, отворила тактично книгата Ти можеш за винаги да живееш в Рай на земята на страница 157 и обяснила, че в обещаната нова система няма да има проблеми за жилища и работа. Това направило силно впечатление на мъжа и той взел доброволно книгата. По–късно проповедничката ги посетила отново с информация за жилище, което се давало под наем; позовала се отново също и на библейския разговор.
19. Какво трябва да правим с оглед на времето? Какво ще разгледаме следващия път?
19 Времето за проповядване на благовестието бързо наближава към своя край. Колко време още „четирите ангела“ ще „държат четирите земни ветрове“, не знаем (Откровение 7:1). За всеки случай „голямото бедствие“ все още ни предстои и все още продължава събирането на хора с искрени сърца. Фактически, „нивите“ са ‘бели вече за жетва’ (Матей 24:21, 22; Йоан 4:35). Сега е времето да изразходваме силите си в това никога неповторимо дело. Как можем най–добре да използваме останалото време? Какво можем да правим за да вземем по–голямо участие в това спасяващо живота дело? Какво може да ни помогне и за напред да проявяваме усърдие в проповядване на благовестието? Тези въпроси ще бъдат отговорени в следващата статия.
Разгледай примера на Павел според Римляните 1:13–16
◻ Защо желаел силно да отиде в Рим?
◻ Какво му пречело да отиде там? Но как реагирал?
◻ На кого бил „длъжник“ и защо?
◻ Как бил настроен към благовестието и защо?
◻ Какво можем да правим като Павел за да има ефект проповядването на благовестието?