Такъв голям облак от свидетели!
„И ние, като сме заобиколени от такъв голям облак от Свидетели, ... с издържливост нека тичаме в предстоящото ни състезание“ (Евреите 12:1).
1, 2. (а) Каква нагледна представа е могъл да има апостол Павел, когато е писал на еврейските християни? (б) Защо неговите еврейските събратя са имали нужда от силна вяра?
ПРЕДСТАВИ си, че си бегач в стадион. Напрягаш всичките си мускули и погледът ти е отправен към целта. Но кои са зрителите? Те всички са шампиони! Далеч не са обикновени наблюдатели, а активни свидетели, както на думи така и на дела.
2 Възможно е апостол Павел да си е представил такава сцена, когато е писал на еврейските християни (около 61 г.н.е.). Била им е нужна силна вяра (Евреите 10:32–39). Единствено вярата е могла да им помогне да се придържат към заповедта на Исус да бягат от Ерусалим, когато щял да бъде обграден от войски (66 г.н.е.) — само няколко години преди унищожението на града от римляните (70 г.н.е.). Вярата е щяла да ги запази също, когато били „гонени заради правдата“. (Матей 5:10; Лука 21:20–24).
3. Какво е „грехът, който лесно ни сплита“ (Евреите 12:1) и в кое състезание трябвали християните да бягат с издържливост?
3 След прегледа на различни предхристиянски дела на вяра (Евреите, глава 11) Павел увещавал: „Следователно и ние, като сме заобиколени от такъв облак от свидетели, нека отхвърлим всяка тегота [която може да ни попречи в духовно отношение] и греха, който лесно ни сплита [липса на вяра], и с издръжливост нека тичаме в предстоящото ни състезание [към вечния живот]“ (Евреите 12:1) С извършения преглед Павел изтъкнал различни аспекти на активна вяра и това е помощ за нас, независимо от това, дали сме духопомазани християни, които бягат в състезанието за безсмъртие на небето или принадлежим към „голямото множество“, което има за цел безкраен живот на райската земя (Откровение 7:10; Лука 23:43; Римляните 8:16, 17). Но какво е вярата? Какви фасетки има този духовен скъпоценен камък? Как ще действаме, когато имаме вяра? Отговорите на тези въпроси можеш да намериш, като по време на личното изучаване и изучаването в еклезията прочетеш посочените стихове от 11 и 12 глава от Посланието към евреите. Какво е вяра
4. Какво е вяра?
4 Павел започва с дефиниция на вярата. (Чети Евреите 11:1–3). Дял от вярата е „уверено очакване на ония неща, за които се надяваме“. Който има вяра, има гаранцията, че всичко, което е обещал Бог е толкова сигурно, като че ли се е изпълнило. Вярата е също „ясно доказателство за неща, които не се виждат“. Убеждаващото доказателство за невидими реалности е така внушително, че вярата се поставя на равно с таково ясно доказателство.
5. Какво съзнаваме чрез вярата?
5 Чрез вяра „получиха мъжете от стари времена свидетелство“, че са се харесали на Бога. И „чрез вяра разбираме, че системите на нещата“ — земя, слънце, луна и звезди — „чрез Божието слово са били създадени, тъй щото видимото не стана от видими неща“. Ние сме убедени, че Йехова е Създателят на тези неща, въпреки че не можем да го видим, понеже е невидим Дух (Битие 1:1; Йоан 4:24; Римляните 1:20).
Вярата и „някогашният свят“
6. Защо Авел е имал „уверено очакване“, че пророческите думи на Йехова относно ‘семето на жената’ ще се осъществят?
6 Една от многобройните фасети на вярата се състои в познанието, че е необходима жертва за греховете. (Чети Евреите 11:4.) Вярата в необходимостта от кърваво жертвоприношение е демонстрирана в „някогашния свят“ чрез Авел, втория син на първата човешка двойка, Адам и Ева (2 Петър 2:5). Несъмнено Авел е забелязал у себе си пагубните смъртоносни последици от наследения грях (Битие 2:16 и 17; 3:6, 7; Римляните 5:12). Очевидно е видял също изпълнението на Божието постановление, което довело със себе си непосилен труд за Адам и за Ева значителни болки относно бремеността (Битие 3:16–19). Ето защо Авел е имал „уверено очакване“, че и другите предсказани от Йехова неща също ще се осъществят. Това включва пророческите думи отправени към Сатана, които Бог казал на змията: „Ще поставя вражда между тебе и жената, между твоето семе и нейното семе. То ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата“ (Битие 3:15).
7. (а) Как показал Авел, че е осъзнал необходимостта от жертвоприношение за греховете? (б) По какъв начин дал Бог ‘свидетелство относно приноса на Авел’?
7 Авел проявил вяра в предсказаното семе, давайки на Бога жертвоприношение от животни, което символично се отнасяло за неговия собствен живот. Неговият безверен по–възрастен брат принесъл безкръвни земни плодове. След това Кайн пролял кръвта на Авел, като станал убиец (Битие 4:1–8). Обаче Авел умрял, знаейки, че Йехова го счита за праведен, понеже ‘Бог засвидителствува неговия принос’. Как? Приемайки това, което Авел принесъл с вяра. В резултат на неговата вяра и неговото Божие признание, за което свидетелствува вдъхновеното Писание до днес, ‘Авел още говори, въпреки че е мъртъв’. Той разбрал необходимостта от жертвоприношение за греховете. Вярваш ли ти в много по–важната изкупителна жертва на Исус Христос? (1 Йоан 2:1, 2; 3:23).
8. (а) Какво се научаваме от смелото свидетелствуване на Енох относно вярата му? (б) Как е бил Енох „отнесен, за да не види смъртта“?
8 Вярата ще ни подтикне да проповядваме смело Божието благовестие. (Чети Евреите 11:5, 6.) Енох, един от първите Свидетели на Йехова имал смелостта да предскаже изпълнението на Божията присъда върху безбожните (Юда 14, 15). Враговете на Енох вероятно са търсили начин да го убият, но Бог „го взе“, за да не страда от предсмъртни ужаси (Битие 5:24). Преди това обаче имал „свидетелство, че е бил угоден на Бога“. По какъв начин? „Чрез вяра Енох беше отнесен, за да не види смъртта“. По подобен начин Павел също бил „отнесен в Рая“, вероятно получавайки видение за бъдещия духовен Рай в християнската еклезия (2 Коринтяните 12:1–4). По всяка вероятност Енох е имал видение за бъдещия рай, преди Йехова да е направил да заспи в смъртта с цел да го избави от неприятелите му. За да се харесаме на Бога трябва така както Енох смело да проповядваме Божието благовестие (Деяние 4:29–31). Трябва също да вярваме, че Бог съществува и „възнаграждава тези, които го търсят“.
9. Как показал Ной чрез държанието си, че съблюдаването на Божиите указания също е фасета от вярата?
9 Друга фасета на вярата се състои в това, да следваме точно Божиите указания. (Чети Евреите 11:7.) Ной действал преизпълнен с вяра, понеже той „постъпи, както Бог му бе заповядал“ (Битие 6:22; 7:16). Той получил „Божие предупреждение за неща .... които още не се виждаха“ и вярвал в Божието предсказание, че ще настъпи световен потоп. С вяра и почтителна богобоязливост, ‘Ной направи ковчег за спасение на неговото домочадие’. Чрез послушание и чрез праведни дела той осъдил тогавашния безбожен свят поради неговите лоши дела и показал, че той заслужава унищожение (Битие 6:13–22).
10. За коя друга дейност Ной е имал време, въпреки, че е строел ковчега?
10 Ной също бил Свидетел на Йехова, поради това, че бил „възгласител на правдата“ (2 Петър 2:5). Въпреки, че бил усърдно зает с построяването на ковчега, намирал време и за проповядване. Свидетелите на Йехова правят същото днес. Ной говорил наистина безстрашно като проповедник на Божието предупреждение, от правено към ония хора преди потопа, но те „не обърнаха внимание, докато дойде потопът и завлече всички“ (Матей 24:36–39).
Вярата на патриарсите след, потопа
11. (б) Как показал Авраам, че вярата включва в себе си пълно доверие в обещанията на Йехова? (б) Какъв „град“ очаквал Авраам преизпълнен с вяра?
11 Вярата включва пълно доверие в обещанията на Йехова. (Чети Евреите 11:8–12.) Чрез вярата Авраам (Аврам) се подчинил на Божията заповед и напуснал Ур халдейски, град, който предлагал много материални облаги. Той вярвал на обещанията на Йехова, че „всички земни племена“ ще бъдат благословени чрез него и че на потомството му ще бъде дадена една страна (Битие 12:1–9; 15:18–21). Авраамовият син Исаак и внукът му Яков станали „сънаследници на това обещание“. С вяра Авраам се заселил „като чужденец в обещаната страна като в чужда“. Той „очакваше града, който има истински основи, чийто архитект и строител е Бог“. Да, Авраам чакал Божието Царство, под чието управление ще бъде възкресен за живот на земята. Божието Царство заема ли и в твоя живот таково важно място?
12. Какво се случило поради това, че Сара вярвала в обещанията на Йехова?
12 Жените на богобоязливите патриарси също вярвали в обещанията на Йехова. Един пример: Въпреки, че жената на Авраам, Сара, до възрастта си на около 90 години била бездетна и в „преминала възраст“, чрез вярата си добила сили да „зачне, ... понеже счете за верен Този [Бог], който бе дал обещанието“. В определеното време Сара родила Исаак. И така на 100 годишния Авраам, който бил „замъртвел“ (що се отнася до способността за размножение), в края на краищата „се народиха деца, колкото небесните звезди на брой“ (Битие 17:15–17; 18:11; 21:1–7).
13, 14. (а) Как реагирали Авраам, Исаак и Яков, „без да получат изпълнението на обещанията“? (б) От каква полза е за нас разглеждането на лоялитета на патриарсите спрямо Йехова, дори и когато не виждаме непосредственото изпълнение на неговите обещания?
13 Вярата ни помага да да останем лоялни спрямо Йехова, даже и когато не можем да видим непосредственото изпълнение на неговите обещания. (Чети Евреите 11:13–16.) Верните патриарси умряли, без да видят цялостното изпълнение на обещанията, които им бе дал Бог. Но „ги [обещаните неща] видеха и поздравиха отдалеч, като изповедаха, че са чужденци и пришълци на земята“. Да те живяли и умрели във вяра, понеже поколения преминали, преди обещаната земя да стане притежание на Авраамовите наследници.
14 Авраам, Исаак и Яков не били огорчени от факта, че не получили изпълнението на Божиите обещания през време на живота им, нито пък виждали някакъв повод да отстъпят от вярата си. Те не напуснали Йехова, не се върнали в Ур халдейски и не се отдали на светски начинания. (Сравни Йоан 17:16; 2 Тимотей 4:10; Яков 1:27; 1 Йоан 2:15–17.) Не, тези патриарси се ‘стремяли’ към по–добро място от Ур халдейски, а „именно едно място, принадлежащо към небето“. Ето защо, ‘Йехова не се срамува от тях да се нарича техен Бог’. Те са запазили вярата до смъртта си и скоро ще бъдат възкресени за да живеят на земята, която ще подлежи на властта на „града“, на месиянското Божие Царство, месиянското Царство, което Бог е приготвил за тях. Но как стои въпроса с тебе? Дори от години да „ходиш в истината“ остарявайки в службата си към Йехова, трябва за запазиш доверието ти в неговата обещана нова система (3 Йоан 4; 2 Петър 3:11–13). А каква награда само — също както верните патриарси — ще получиш за една такава вяра!
15. (а) Защо Авраам бил в състояние да принесе Исаак почти като жертва? (б) Как би трябвало да повлияе на вярата ни това събитие във връзка с Авраам и Исаак? (в) Какво пророчески е изобразено с тази случка?
15 Съществена фасета на вярата е безусловно послушание към Йехова (Чети Евреите 11:17–19.) Понеже Авраам безусловно се подчинявал на Йехова, принесъл Исаак, неговия „единороден син“ — единствения, когото имал от Сара —, „почти като жертва“. Защо е могъл Авраам да постъпи така? Защото ‘разчитал на това, че Бог е в състояние да възкреси Исаак от мъртвите’, за да удържи на обещанието си да му даде потомство посредством този син. За малко ножът на Авраам щял да сложи край на живота на Исаак, но гласът на ангел предотвратил това. И по този начин Авраам получил Исаак „по символичен начин“ обратно от смъртта. Ние също трябва да се чувстваме подтикнати, да се подчиняваме на Йехова изпълнени с вяра, даже когато нашия живот или този на децата ни се намира в опасност (1 Йоан 5:3). Трябва да се подчертае също, че Авраам и Исаак в онова време пророчески изобразявали начина, по който Бог Йехова щял да пожертвува като откуп своя единствен Син Исус Христос, така щото онези, които упражняват вяра в него, да получат вечен живот (Битие 22:1–19; Йоан 3:16).
16. Какъв пример ни са дали патриарсите относно децата ни и вярата в Божиите обещания?
16 Ако имаме вяра, ще помогнем на нашите деца, да отправят надеждата си към това, което Йехова е предсказал за бъдещето. (Чети Евреите 11:20–22.) Въпреки, че обещанията на Йехова не се изпълнили изцяло през живота на патриарсите, техната вяра била толкова силна, че ги предали на децата си като наследство с най–голяма стойност. Затова „Исаак благослови Якова и Исава даже относно бъдещите неща“ и Яков, умирайки изказал благословии за синовете на Йосиф, Ефрем и Манаси. Понеже Йосиф дълбоко вярвал, че израилтяните ще напуснат Египет и отидат в Обещаната земя, обвързал братята си с клетва да вземат със себе си костите му (Битие 27:27–29, 38–40; 40:8–22; 50:24–26). Помагаш ли ти на семейството си да придобие подобна вяра във всичко, което е обещал Йехова?
Вярата ни кара да поставим Йехова на първо място
17. Как са действали Моисеевите ‘родители във вяра’?
17 Вярата ще ни подтикне да поставим Йехова и неговия народ по–високо от всичко, което ни предлага този свят (Чети Евреите 11:23–26.) Израилтяните били роби, които се нуждаели от освобождение от египетско робство, когато Моисеевите родители действали с вяра. „Не се бояха от царската заповед“, която изисквала всички мъжки бебета да бъдат убити при раждането. Вместо това криели Моисей три месеца, после го поставили в рогозено ковчеже между тръстиката на брега на Нил. Там го намерила дъщерята на фараона, която „го отхрани като свой син“. Но най–напред бил хранен и възпитаван в духовно отношение в дома на родителите си Амрам и Йохабед. След това като член на семейството на фараона „биде научен на всичката египетска мъдрост и бе силен в слово и в дело“, т.е. като изключително умствено и физически развит човек (Деяние 7:20–22; Изход 2:1–10; 6:20).
18. Какво становище взел Моисей към обожаването на Йехова въз основа на вярата си?
18 Но Моисей не допуснал да бъде съблазнен от египетското образование и разкоша в царския дворец и да изостави обожаването на Йехова и стане отстъпник. „С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря“, което се изразило в това, че защитил един еврейски брат (Изход 2:11, 12). Моисей предпочел „да бъде третиран недостойно с Божия народ [неговите израилски съобожатели на Йехова], отколкото да се наслаждава за кратко време на греха“. Ако ти си кръстен служител на Йехова и имаш добро духовно обучение, би ли последвал примера на Моисей и се застъпиш за истинското обожаване?
19. (а) По какво се вижда, че Моисей бил поставил Йехова и народа му на първо място в живота си? (б) Към каква награда гледал Моисей?
19 Мосей споделял съдбата на народа на Йехова, защото „разсъди, че позорът за Христос е по–голямо богатство от египетските съкровища“. Вероятно Моисей смятал позора, да бъде пророчески образец на Христос, на Божия помазаник, за по–голямо богатство отколкото съкровищата на Египет. Като член на царското семейство е могъл да се наслаждава на богатство и слава в Египет. Но той упражнявал вяра и „гледаше на бъдещата награда“ — вечен живот чрез земно възкресение в обещаната от Бога нова система.
20. Коя гледна точка от преживяванията на Моисей показва, че вярата ни прави като служители на Йехова безстрашни?
20 Вярата ни прави безстрашни, защото се надяваме на Йехова като избавител. (Чети Евреите 11:27–29.) Научавайки се, че Моисей е убил египтянин, фараонът искал да го накаже със смърт. „Но Моисей побегна от фараоновото присъствие и се засели в Мадиамската земя“ (Изход 2:11–15). Следователно, Павел вероятно загатнал за по–късното излизане на израилтяните от Египет, когато казал: „С вяра на пусна [Моисей] Египет, без да се бои обаче от гнева на царя [който заплашвал Моисей със смърт, понеже служел в полза на Израил като Божий представител], защото издържа като един, който виждаше Невидимия“ (Изход 10:23, 29). Въпреки, че Моисей никога не бе видял истински бога, отношенията, които поддържал с Йехова били реалност за него, и затова действал така, като че ли вижда „Невидимия“ (Изход 33:20). Ти имаш ли също така тесни отношения с Йехова? (Псалм 37:5; Притчи 16:3).
21. Какво се случило „с вяра“ относно израилския изход от Египет?
21 Точно преди напускането на Египет от израилтяните, Моисей „с вяра ... празнувал Пасхата и поръсването с кръв, за да не се допре погубителя до техните [тези на израилтяните] първородни“. Да. наистина била нужна вяра, да се празнува Пасхата с убеждение, че израилските първородени ще бъдат пощадени, докато тези на египтяните — убити, и тази вяра била възнаградена (Изход 12:1–39). „С вяра минаха израилтяните през Червено море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните — издавиха се“. Какъв прекрасен освободител се оказал Бог! Въз основа на това освобождение започнали израилтяните „да се боят от Йехова и да вярват на Йехова и Моисей, неговия слуга“ (Изход 14:21–31).
22. Какви други въпроси по отношение на вярата подлежат още на дискусия?
22 Вярата на Моисей и на патриарсите е наистина образец за Свидетелите на Йехова днес. Но какво станало след това, когато Бог действал с Авраамовите наследници като с един теократически организиран народ? Какво можем да се поучим от други дела на вярата в древните времена?
Какво би отговорил?
◻ Какво е вяра?
◻ Какво се поучаваме от примера на Енох относно вярата?
◻ Как показват богобоязливите патриарси, че вярата включва пълно доверие в обещанията на Йехова?
◻ Коя постъпка на Авраам показва, че безусловното послушание към Бога е значителна фасета от вярата?
◻ Кои дела на Моисей показват, че вяра означава, Йехова и неговия народ да се поставят пред всичко, което може да предложи света?