Запазване на християнското единство в търговските отношения
„Ето, колко е добро и приятно, когато братя живеят в единодушие“ (Псалм 133:1).
1. Защо християнското единство е толкова желателно?
НАИСТИНА ‘колко е добро и приятно, когато братя живеят в единодушие’, особено в днешния пълен с разногласия свят. Истинското единство е нещо прекрасно; може да се превърне в тясна връзка на Братска любов, така че общуването помежду да доставя радост. От друга страна, разногласието е отвратително и води до сърдене, омраза и отчуждаване между познати.
2. Как трябва нашите общи възгледи върху библейските принципи да засилят нашето братско единство даже и в областта на търговията?
2 Когато християни се ангажират с търговски връзки с други служители на Йехова, техните общи възгледи относно библейските принципи трябва да допринесат за засилване на техното братско единство. Надзорник от една еклезия на Свидетелите на Йехова изразил това последния начин: „Колкото по–недостоен е този свят за доверие, толкова по–приятно е да се работи със съхристияни, които имат основни принципи. Не трябва да бъдем всека минута нащрек. Почтени, честни търговски съдружници са рядкост в тази система. Колко е приятно да се работи с честни хора, които не пушат и не си служат с вулгарен език, които са въздържани и не се ръководят от материална алчност!“
3. (а) Какви търговски отношения могат да се създадат при съвярващи? (б) От какви принципи трябва да се ръководят в търговските отношения?
3 Какви търговски отношения могат да се създадат между съвярващи? Например, двама или повече християни решават заедно да предприемат някакво търговско на чинание. Или пък един е работодател, а друг работник. В друг случай християнин предлага на друг стока или услуга. Във всички тези търговски взаимоотношения те трябва да се ръководят от принципите за честност и безупречност, които са записани във вдъхновеното Слово на Йехова. По този начин ще се засили братското единство и радостта от сътрудничеството (1 Коринтяните 10:31).
4. Каква опасност съществува за християните в търговския живот?
4 Обаче съществува опасност, че някои могат да отстъпят от високите християнски възгледи. Може би се съсредоточили твърде много върху собствените си интереси (Филипяните 2:4). Парите могат да станат поважни от християнското единство. Но себелюбието в търговията може да разруши братските отношения и тези с Йехова. Никога да не допуснем да се случи това! (Йоан 13:34, 35; Евреите 13:5; 1 Тимотей 3:2, 3; 1 Йоан 4:20, 21).
Важността на формално споразумение
5. Как Авраамовата покупка на земя показва стойността на формално споразумение?
5 За да се предотвратят недоразумения в търговските отношения нека разгледаме начина, по който Авраам е купил част земя. „Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито минаваха между търговците. И тъй Ефроновата нива ... се утвърди за собственост на Авраам пред потомците на Хета, пред всичките, които влизаха в портата на неговия град“. Това не е било тихо споразумение между двама мъже, а формално споразумение, потвърдено от свидетели. Не е имало никакви недоразумения относно покупката и точната цена (Битието 23:2–4, 14–18).
6. Как християните могат да дадат определена форма на важните търговски сделки?
6 Също така ще бъде разумно християни да дадат определена форма на важните сделки. Ако сделката означава продажба, може писмено да се уточни какво ще бъде продадено, за каква цена, по какъв начин ще се заплати, кога и как ще бъде предаден закупения предмет и други условия. Ако става дума за услуга, в договора може да се напише какво трябва да бъде направено и кога, колко ще струва и други подробности. Документа трябва да бъде означен с дата и подпис, и всяка от страните трябва да получи копие. Особено когато се влиза в съдружие с някого, от голямо значение е да се напише договор. Той помага на двете страни да разберат правата и задълженията си и да бъдат в съгласие със следния съвет на Исус: „Вашата дума ДА означава просто да, и вашето Не не“ (Матей 5:37). В по–сложни неща е за препоръчване да се потърси професионална помощ за формулирането на писмено споразумение.
7. (а) Какво още трябва да бъде взето под внимание относно писмени споразумения? (б) В какъв дух християните трябва да постъпват в търговски въпроси?
7 При формулирането на писмени споразумения, страните трябва да помислят не само за целите, които искат да постигнат, но и за възможните последици, например, ако това стане необходимо, за прекратяване на договора (Притчите 21:5). Всички търговски начинания съдържат известен риск и никакъв документ не може да зарегистрира всички възможни обстоятелства. Ако те се променят договорът вероятно ще трябва да бъде коригиран или сменен с нов. Понякога с течение на времето някой може да счете, че неблагоразумно е предприел търговско задължение и трябва да се освободи по честен начин. Обаче, това не би трябвало да бъде обикновена маневра за избягване на отговорността за възникнали дългове или лично разточителство и лошо ръководство. Въпросът трябва да бъде обсъден, за да се установи дали договорът може да бъде анулиран и как ще се стигне до финансово иэравнение. Съвестният човек сигурно ще направи всичко по силите си, за да изпълни задълженията, дори ако трябва за известно време да промени начина си на живот (2 Солунците 3:12). Християнин, който иска да постъпва безупречно и справедливо, ще се постарае да изпълни задълженията си в договора, дори това да не е в негов интерес, защото не иска да изгуби одобрението на Йехова. „Ако и да сее клел за своя вреда, не се отмета“ (Псалм 15:1–4). Служителите на Йехова са длъжни при всички случаи ‘всичко да уреждат с любов’ (1 Коринтяните 16:14).
8. Защо е добре да се пресметнат разноските преди ангажирането в търговски отношения?
8 По тази причина, преди влизане в търговски отношения, добре ще е да се пресметнат разноските (Лука 14:28–30). Някои с оптимизъм се хвърлят в морето на търговията, а след това се разбиват в подводни скали. Например, някои са дошли до извода, че могат да имат същите доходи, както работодателите им, ако отворят подобно мероприятие. Пропускали са факта, че търгуването в днешния свят, в който царува безмилостна конкуренция съвсем не е лесно. Навсякъде ежегодно банирутират десетки хиляди фирми. Затова много християни, след разочарованието от търговски начинания, са ги изоставили и отново са приели осигуряваща редовна заплата работа.
Уважаване на търговските отношения
9. По какъв начин християните могат взаимно да се уважават на работното място?
9 „Изпреваряйте се да си отдавате един на друг почит!“ се казва в Римляните 12:10. Християнски работници, които постъпват така няма да се опитват да използват работодателя си, понеже е Свидетел на Йехова като тях, нито ще застъпват светското мнение, че работодателят трябва да понася търпеливо техните служебни пропуски, защото може да си позволи това. Напротив, с поведението си и усилната си работа ще проявяват уважение към него (1 Тимотей 6:2). От друга страна, християнските работодатели трябва да покажат уважение към събратята си Свидетели, които са приели на работа, по начина си на поведение към тях. Работодател никога не трябва да мисли, че превъзхожда събрата си, който работи за него, а да помни, че и двамата като роби на Йехова са равни пред очите Му (Ефесяните 6:9). Нито работодателите, нито работниците не могат да забравят съвета от Галатяните 6:10: „Нека да правиме добро на всички, особено на ония, които са от домочадието на вярата“.
10. Как смирението може да ни помогне в уважението един към друг?
10 Няма да е трудно да проявяваме уважение, ако изобилстваме в смирение. Например, за прояваващ тази черта християнски старейшина няма да е трудно да се подчини в работата си на събрата, който няма такава привилегия в еклезията. В същото време смиреният работодател няма да счете за трудно да се подчини на своя работник като старейшина в еклезията. Освен това смирението ще предпази и единия и другия да бъдат прекалено критични и да очакват съвършеност от другия, понеже „всички съгрешиха и не могат да достигнат Божието великолепие“ (Римляните 3:23; 12:3).
11. Как християните могат да проявят благоразумие в търговски въпроси?
11 Библията също ни поръчва: „Благоразумието ви да бъде познато на всички хора“ (Филипяните 4:5). Не би било благоразумно от страна на християнина да очаква специална протежение, по–добра работа или винаги по–ниски цени, само защото има работа със съвярващ. Също не би трябвало да смята, че щом неговият работодател е Свидетел на Йехова, му се полага дъпълнителна отпуска и други привилегии като използуване на машини или служебни коли. С течение на времето може да получи благосклонност, по–добра работа, повече свободно време ли по–голяма заплата, но не бива да изисква това. Неблагоразумни очаквания могат да предизвикат между християни негодувания и да развалят техните отношения (Притчи 18:19).
12 На какво трябва да внимаваме, когато свидетелствуваме за Царството на работното място?
12 Християни наистина искат да известят благовестието за Божието Царство на невярващи, но на работното си място трябва да внимават да вършат това в съответното време (Еклесиаст 3:1, 7). За проповядване в работно време е нужно съгласието на работодателя. В противен случай може да предизвика неговото недоволство, а това би могло да опетни името на Йехова и неговия народ (1 Тимотея 6:1). Всъщност много възможности за свидетелствуване предоставя времето за закуска или обедната почивка. Също така Свидетелите на Йехова, работещи в едно предприятие, няма да отделят време за уточняване на теократически въпроси, когато са длъжни да работят.
Да се обърне внимание на подбудите
13. Как Павел и неговите коринтянски домакини са гледали на светската работа?
13 По време на пребиваването си в Коринт апостол Павел е влязъл в търговски отношения с християнските си домакини Акил и Прискила (Деянието 18:1–3). Работели са заедно, за да задоволят жизнените си нужди, но това е било от второстепен но значение в сравнение с главната им цел — да способствуват за обожаването на Йехова. Наистина не са могли да бъдат упрекнати, че „предаността към Бога е средство за (материална) печалба“ (1 Тимотей 6:5). Йехова щедро ги благословил, а за тях се говори благосклонно в Библията (Римляните 16:3–5).
14. (а) Защо е добре да се преразгледат подбудите преди да се влеэе в търговска сделка? (б) Как са успяли трима Свидетели да разрешат своя проблем?
14 Чрез старателно изследване на подбудите си преди да влезе в търговска сделка, християнинът може да избегне много трудности. Например, един христианин може да иска да има повече време, за да действа за Царството, докато неговия партньор иска да ‘живее’, да има по–висок стандарад на живот. Един може да иска да влага повече доходи за развитие на мероприятието, а друг предпочита да не прави това и е готов да плаща по–големи такси, само и само да се въздържа от по–голямо ангажиране. В една страна трима сродници. Свидетели на Йехова, станали партньори в общо мероприятие. Но с време техните възгледи започнали да се различават до такава степен, че всеки пожелал да започне да действа самостоятелно. Решили да разделят тьрговските си интереси и да разпределят клиентите. По този начин запазили както духовните си така и семейните си взаимоотношения. Постьпили съгласно библейския съвет да ‘търсят това, което служи за мир и взаимно назидание’ (Римляните 14:19).
15. Защо нашето отношение към парите изисква особено внимание?
15 Особено старателно трябва да се бди над подбудите, когато става въпрос за пари. „Верният човек ще има много благословии“, ни уверява Библията, „Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан“ (Притчи 28:20). Стремежът към богатство може да заслепи и да направи християнинът да престане да цени нещо по–скъпоценно — християнското общество от братя. Това може да доведе до липса на единство в еклезията, понеже другите биха могли да смятат, че на парите се дава предимство пред интересите на Царството. Затова Библията предупреждава: „А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много безсмислени и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което се стремиха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби“ (1 Тимотея 6:9, 10).
16. Как трябва да се водят всички търговски въпроси?
16 „Сребролюбието“ може да отклони от правия път християните като например ги съблазни да си присвоят съмнителни или дори нечестни практики. Когато други християни се обвързват с такъв човек, това може да изложи на опасност братското единство. Освен това такова поведение може да застраши неговото отношение към Йехова. За да вървят гладко тьрговските отношения, трябва да помним, че измама в търговския живот е „за Йехова нещо отвратително“ (Притчи 11:1; 20:23). Християните биха искали по–скоро да бъдат в унисон с думите на апостол Павел: „Уверени сме, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно“ (Евреите 13:18).
Разрешаване на търговски проблеми
17. Как могат да бъдат разрешени някои по–малки проблеми?
17 В някои тьрговски отношения между братя могат да се появят проблеми. Някои по–малки проблеми могат да бъдат разрешени като се приложи просто принципа от 1 Петър 4:8, където четем: „Имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове“. Ако не може по този начин да се уредят недоразуменията, не може да се позволи те да нарастват и да се заострят. Това би могло да доведе до загуба на взаимното уважение и отчуждаване. Често ключ към споразумението е приятелски и искрен разговор, който трябва да бъде проведен преди положението да се влоши. Божието слово ни съветва да разрешаваме споровете колкото се може по–бързо (Матей 5:23–25; Ефесяните 4:26, 27).
18. Какво може да направи християнин, ако счита, че е онеправдан от събрата си?
18 Обаче, когато някои стигне до извода, че християнин сериозно му е навредил, нека да постъпи точно съгласно упътванията от Матей 18:15–17. Първата или втората от там препоръчани стъпки би трябвало да разрешат въпроса. Ако това не се получи, тогава назаначени старейшини ще направят третата стъпка и ще се заинтересуват от проблема. Обаче, тогава безусловно ще съветват и двете страни да не се насочват към съдебни инстанции. Съдебният процес за тях би бил „пълно поражение“ както е казал Павел и е додал още: „Защо по–добре не оставате онеправдани? Защо по–добре да не бъдете ограбени?“ (1 Коринтяните 6:1–8). По–добре да се понесе финансова загуба, отколкото да се опетни името на Йехова и на еклезията и да се разбие нашето единство чрез воденето на съдебен процес срещу събрат. Разбира се, дори да не се стигне до там, еклезията трябва да предприеме необходимите мерки, ако става дума за нечестност.
19. На какви чудесни библейски примери могат да се опрат старейшините, когато дават съвети за търговски проблеми?
19. Когато надзорниците дават съвет на имащи подобни трудности братя, могат да им обърнат внимание на себеотрицателния пример на Авраам при заострилите се взаимоотношения с Лот. Авраам, макар и по–стар, широкосърдечно е позволил Лот пръв да избере земя, за да не рискува скьсване на взаимоотношенията (Битието 13:5–11). Могат също да покажат добрия пример на Закхей. Той бил готов да даде половината от имота си на бедните, а от другата половина да върне четири пъти повече, отколкото бил изтръгнал от тях чрез фалшиви обвинения (Лука 19:1–10; виж също 1 Коринтяните 10:24).
20, 21. За какво трябва винаги да помним във връзка със светската дейност?
20 Колко е добре когато благодарение на точното придържане към библейските съвети християните съумяват успешно да разрешават възникналите търговски проблеми! Това им позволява да запазят единството дори и тогава, когато дадено на чинание завърши с несполука. Всичко ще има щастлив край, ако винаги помним, че светската дейност за християните има второстепенно значение в сравнение с интервенте на Царството и братското единство. Също заслужава за похвала, когато е възможно така да се уреди професионалната работа, че да има повече време за много по–важните въпроси, свързани със службата за Царството (Матей 6:33; сравни Филипяните 1:9, 10).
21. Следователно, това, което наистина има значение в живота ни е нашата връзка с Йехова и с обществото на братята (Матей 22:36–39). Нека никога да не допуснем тя да отслабне под влияние на света или търговски въпроси, понеже абсолютно нищо не може да се сравни с нашата връзка с Йехова, нито пък е толкова прекрасно, колкото единството между братята.
Въпроси за повторение
◻ Защо послушанието на Божието слово е от полза при търговските взаимоотношения?
◻ Защо при сключването на важни сделки е разумно да се спазват формалностите?
◻ Как християните могат взаимно да се уважават на работното място?
◻ Защо трябва да проверим от какви подбуди се ръководим в тьрговията?
◻ Какво трябва да бъде нашето отношение при разрешаването на търговски проблеми?
[Снимка на страница 18]
Авраам потвърдил купуването на земя чрез формално споразумение с Ефрон
[Снимка на страница 20]
За Павел, Акил и Прискила, печеленето на пари за издръжка е било от второстепенно значение