Въпроси на читатели
Уместно ли е за един християнин да започне бизнес заедно с невярващ, след като Библията ни казва: „Не се впрягайте заедно с невярващите“?
Ние намираме този съвет във 2 Коринтяни 6:14–16: „Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието, или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какво съучастие има вярващият с невярващия? И какво споразумение има божият храм с идолите?“
Нямаме основание да смятаме, че апостол Павел дал този съвет с цел да установи определени забрани, като например забрана за християните да започват бизнес с невярващи. И все пак неговото наставление има връзка с този въпрос, както и с други аспекти на живота.
Павел написал този съвет на своите християнски братя в древния Коринт. Живеейки в град, който бил особено покварен, те трябвало ежедневно да се борят с морални и духовни опасности. Ако не внимавали, излагането им на нездрави влияния би могло постепенно да отслаби тяхната решимост да бъдат различен народ, „избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби“. — 1 Петър 2:9.
Преди да напише думите, които четем във 2 Коринтяни 6:14–16, Павел трябвало да се справя със сериозен проблем, възникнал при неговите коринтски братя. Те позволили всред тях да съществува случай на груба неморалност, така че Павел им наредил да отстранят, да изключат неразкайващия се грешник. (1 Коринтяни 5:1) Прегрешението на този човек показало, че лошите другари или непредпазливото потапяне в моралния климат на света могат да засегнат християните.
Коринтските християни трябвало да избягват общуване с изключения човек, но дали това означавало, че те трябвало напълно да се отделят от невярващите? Дали те трябвало да избягват почти всякакви контакти или отношения с нехристияни, превръщайки се в нещо като монашеска секта — подобно на юдеите, които се оттеглили в Кумран, край Мъртво море? Нека оставим Павел да отговори: „Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници, не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, . . . понеже тогава би трябвало да излезете от света.“ — 1 Коринтяни 5:9, 10.
Значението на тези думи е ясно. Павел си давал сметка, че християните все пак се намират на тази планета, че живеят всред невярващи и имат почти ежедневни контакти с невярващи, които притежават нисък морал и различни стандарти. След като това общо взето не можело да се избегне, християните трябвало да бъдат нащрек относно опасностите от подобни контакти.
Сега нека отново разгледаме второто писмо на Павел до Коринтяните. Той посочил, че помазаните християни са способни божии служители, посланици от Христова страна. Той им казал да внимават и да не дават никаква причина за съблазън, която би могла да представи службата им в лоша светлина. (2 Коринтяни 4:1–6:3) Павел направо подканил своите коринтски братя, които му били като духовни чеда, да разширят сърцата си в своята обич за другите. (2 Коринтяни 6:13) След това той подканил: „Не се впрягайте заедно с невярващите.“ Той използувал серия от реторични контрасти, за да подчертае тази мисъл.
Контекстът показва, че Павел не фокусирал вниманието върху някаква специфична област от живота, като бизнес или някаква друга работа, и не постановявал някакво формално правило за спазване в това отношение. По–скоро той давал ясен, благоразумен, полезен съвет на братята, които много обичал.
Дали този съвет би бил приложим, например, относно християнин, който е заинтересуван от бъдещ брак? Разбира се. В своето първо писмо апостолът посъветвал Коринтяните, които искали да се женят, да правят това „само в Господаря“. (1 Коринтяни 7:39, NW) Той подчертал мъдростта на тези думи в онова, което написал по–късно, както е казано във 2 Коринтяни 6:14–18. Ако християнин планира брак с някой, който не е служител на Йехова и не е последовател на Христос, то той или тя всъщност замислят да се обвържат с невярващ. (Сравни Левит 19:19; Второзаконие 22:10.) Ясно е, че такава основна несъвместимост би предизвикала проблеми, включително и от духовно естество. Например, невярващият понастоящем или в бъдеще би желал да се покланя на фалшив бог. И Павел с основание задава въпроса: „Какво съгласие има Христос с Велиала?“
Но какво да кажем за един друг аспект на живота — започване на бизнес заедно с невярващ? В някои случаи християнинът може да реши, че изкарването на прехраната и грижите за неговото семейство изискват той да влезе в делови взаимоотношения с някой, който не е събрат християнин. (1 Тимотей 5:8) Да разгледаме няколко примера:
Някой християнин може би желае да започне да продава определени стоки, но единственият начин за това е да приеме за съдружник човек, който има достъп до необходимите продукти или средства. Друг християнин желае да се заеме със земеделие (или да отглежда вид добитък); но той не разполага със земя, затова трябва да направи това в съдружие с някой, който би му дал под аренда земя срещу дял от печалбата. Може би пък друг християнин не може да започне работа с водопроводни инсталации, защото Кесарят е отпуснал само няколко разрешителни, и те са вече взети; единственият изход за него е да се присъедини към свой невярващ роднина, който има такова разрешително. — Марко 12:17.
Това са само няколко нагледни пояснения. Ние не се опитваме да направим изчерпателен преглед на всички възможни случаи, нито пък правим изявления на одобрение или неодобрение. Но имайки предвид тези примери, нима не е ясно защо не бива да се пренебрегва съветът от 2 Коринтяни 6:14–18?
Възможно е християнин, който е започнал бизнес заедно с някой невярващ, бил той роднина или не, да се сблъска с неочаквани проблеми и съблазни. Съдружникът например може да реши да получава по–голяма печалба, като не декларира изцяло доходите, или като наема работници, без да ги вписва в отчетните книги, макар че това нарушава държавните норми. Той може би ще е готов да заплаща „под тезгяха“ на доставчика за стоки, които не са изброени в официалната фактура. Ще вземе ли участие християнинът в такава или друга подобна измама? И какво ще направи християнинът, когато дойде време заедно със съдружника си да подпише данъчните документи или други правни документи във връзка с тяхната обща дейност в бизнеса? — Изход 23:1; Римляни 13:1, 7.
Или невярващият съдружник може би ще иска да продава предмети, свързани с езически празници, да изпраща празнични поздравителни картички от името на фирмата и да украсява магазина за религиозните празници. Павел пита: „Какво споразумение има божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог.“ Колко на място е следното изказване: „Затова излезте изсред тях и отделете се — казва [Йехова — NW], — и не се допирайте до нечисто, и аз ще ви приема“! (2 Коринтяни 6:16, 17) Прилагайки този съвет, много християни са избрали такъв вид светска работа, която ги излага на колкото е възможно по–малко потенциални проблеми. — Евреи 13:5, 6, 18.
Сборът няма задължението да наблюдава или да разследва всичко, каквото правят християните в своята светска работа, било като работници или като собственици на фирми. Разбира се, ако стане известно, че даден християнин е участник в прегрешение — като съдействува за фалшиво поклонение или за някаква форма на лъжа или кражба, — тогава сборът ще трябва да вземе мерки, за да подкрепи стандартите на Йехова.
Основното тук обаче е, че вдъхновеният съвет на Павел — „Не се впрягайте заедно с невярващите“ — може да помогне на християните да избегнат проблемите и необходимите в такива случаи дисциплинарни мерки. Мъдрите християни ще вземат присърце този съвет и ще се пазят да не попадат в ситуации, в които ще се окажат под допълнителен натиск да направят компромис с библейските принципи. Ако някой сметне, че трябва да започне бизнес заедно с невярващ, другите не бива веднага да започват да го съдят или критикуват, бидейки наясно, че той ще трябва да носи отговорността за своя избор. Всъщност Павел не е установил някакво формално, принудително правило срещу онези, които започвали бизнес с невярващ. И все пак неговият съвет не бива да се пренебрегва. Бог вдъхновил този съвет и наредил да бъде записан в Библията за наша полза. И ще е мъдро от наша страна да се придържаме към него.