Да служим като семейство на Бога

Разказано от Ото Ритенбах

КАРОЛ и аз се оженихме през ноември 1951 година. Следващата година се роди Бренда, първото ни дете. През следващите шест години ни се родиха още пет деца — Рик през юли 1954, Ронда през юни 1955, Жоден през май 1956, Аян през юни 1957 и Кенан през юли 1958 година. В онази година тъкмо бях станал на 27 години а Карол на 23. Каква голяма отговорност за толкова младо семейство!

Днес сме благодарни, че всички сме сплотени в служба на Йехова. Рик служи в Бетел, в Бруклин /Ню Йорк/, световната централа на Свидетелите на Йехова. Карол и аз, заедно със синовете ни Аян и Кенан сме заети в Стражева кула — ферми, които се намират на около 150 километра северно от Бруклин. Бренда, Ронда и Жоден посетиха Гилеад, библейската школа на Стражева кула и служат като мисионери — Бренда в Близкият изток, а Ронда и Жоден в Колумбия.

Някога, дори и в най–смелите си мечти не можехме да си представим, че цялото ни семейство ще бъде благословено с такива служебни предимства. Бяхме само едно младо семейство, надарено с много деца, което се стараеше да живее според наставленията, които получаваше от Бога чрез Неговото слово и видимата му земна организация. Не всякога бе лесно, да, имаше даже и много трудни времена. Но ние всички сме убедени в това, че в нашия живот сме така богато надарени само защото винаги поставяхме службата ни към Йехова на първо място. Но нека да ви разкажа нещо от нашия живот и нашето семейство.

Запознаване с библейската истина

Роден съм през 1930 година, в една от фермите на Гразланд в Северна Дакота. Бях тринадесетото от 14 деца в семейството ни. На около 6 километра далеч от нас, живееше семейството Нилен, също фермери. В общината бяха известни като Свидетели на Йехова, въпреки че не бяха кръстени, нито пък посещаваха редовно срещите на еклезията.

Във връзка с моята селско–стопанска работа се налагаше да ги посещавам често в тяхната ферма и така се запознах с Карол Нилен. Отношенията ни ставаха все по–близки и когато тя завърши образованието си се оженихме. Два месеца по–късно бях повикан на военна служба, където прекарах две години от които 14 месеца в Германия.

След завръщането ми от Германия, взехме под наем една ферма, която се намираше само на половин километър далеч от тази на Ниленс. Тъй като нямахме пари, бяхме принудени да вземем кредит, за да можем да си купим млечни крави и някои машини. Въпреки, че бях много зает във фермата, съгласих се да изучавам Библията, тъй като Карол и родителите ѝ, които между другото бяха станали активни Свидетели на Йехова ме насърчаваха в тази насока. Роланд, братът на Карол, провеждаше изучаването на Библията с мен много съвестно. Допълнителна помощ за мене в духовно отношение бяха окръжния настоятел и други Свидетели на Йехова. Накрая се отдадох на Йехова и символизирах това със кръщение през август 1956 година.

Упорито работеща съдружница

В онези дни живота в една ферма бе лишен от всякакви модерни удобства. Ние не разполагахме нито с течаща вода нито пък с каквито и да е вътрешни инсталации. Вода трябваше да носим от кладенеца, а тоалетните се намираха навън. Мебелите бяха съвсем малко, но можехме да си помогнем с това, което имахме и което ни бе подарено. Жена ми показа голямо умение в обзавеждането на къщата и собствениците ѝ я сравняваха с куклен дом. Карол шиеше сама дрехите на децата ни, като ги приготвяше от стари дрехи, които бе получила. При все това, тя ми помагаше много често при работата навън, дори и при доене на кравите.

Карол, чиято майка бе учителка, възпитаваше децата ни през цялото време наистина по превъзходен начин. Чрез четене на Библията и публикациите на Стражева кула ни бе запаметено дълбоко, колко важно е възпитаването на децата още от малки /2 Тимотей 3:15/. Така всеки ден редовно, от девет и половина да 11 часа, един ъгъл от кухнята ни се превръщаше в училище. Към един от най–раншните спомени на децата ни са и тези, как всички седяха на червени столове около една училищна дъска. Те и днес си спомнят с радост за онези часове на обучение. Малките деца учеха да седят мирно със сгънати ръце един час, след което следваше редовен предобеден сън.

На около година и половина децата можеха да вземат активно участие в занятията. С помоща на собственоръчно направени букви Карол ги научи да четат и пишат. Тя им помогна също да научат наизуст важни текстове от Библията и имената на апостолите. Разказваше им библейски истории и им показваше каква поука могат да вземат от тях. Ние бяхме смаяни, когато видяхме колко лесно и колко много можеха да научат децата ни в тяхните ранни години. Някои няма да повярват, но още на година и половина, децата знаеха наизуст имената на всичките 66 библейски книги и на възраст от две до три години всяко едно от тях можеше да чете.

При нашите редовни семейни изучавания, ние се подготвяхме заедно с децата върху материала, който се разискваше в събранията. Това означаваше, че ние така трябваше да им обясним, че да могат да разберат, особено когато изучавахме книгите „Да бъде волята ти“ и „Да свети името ти“. Същото се отнасяше и за Стражева кула. Това обучение помогна на децата не само да напредват в духовно отношение, но допринесе също и за отлични постижения в училище.

Справяне с проблеми

Но, въпреки голямите ни усилия не винаги вървеше всичко така гладко, както желаехме. Когато в първия учебен ден Бренда се върна от училище и ние възбудени я попитахме как е било, тя отговори: „О не, знамето не поздравих. Аз произнесох само тържественото обещание“. Изглежда при обучението бяхме нещо забравили.

Освен това, имаше още една случка, с яденето в училището. Когато непосредствено преди есенната ваканция в училището бе уредено ядене на пуяк, Рик не искаше в никакъв случай да хапне от него. Едва когато учителят му обяснил няколко пъти, че това не е благодарствено тържество за реколтата нито пък благодарствено ядене за реколтата и след като телефонирал с Карол, чак тогава се съгласил да яде със спокойна съвест.

Имаше и много други проблеми, за които никога не ни е минало през ума, че могат да се случат и които ни показаха, че младежта клони към свое нравие /Битие 8:21; Притчи 22:15/. Когато Ронда постъпи в трети клас искаше на всяка цена да ѝ купим ново палто. За тази цел измисли историята, учителя ѝ казал, че на първи май трябва да има такова палто. Тя щеше почти да ни убеди.

След това се стигна даже и до кражба. Когато Аян бе във втори клас и Кенан в първи, бяха взели веднъж сладкиши от учителската катедра. Когато научихме за това говорихме с тях и се опитахме да вникнем в същината на случката и разберем, защо са направили това. За наказание трябваше да купят сладкиши, да ги занесат на учителката и ѝ обяснят какво бяха направили. Ние се опитвахме да отстраним лоши подбуди от сърцата на децата ни и да ги заместим чрез добри и чисти мотиви, като говорехме разумно с тях.

Необходимо е цялостно внимание

Разбрахме твърде рано, че за да се възпита едно семейство в служба на Йехова е необходимо съсредоточаване на цялостното внимание. Убедихме се, че на децата трябва да се създаде чувство за работа, ред и план. Те трябва да знаят кога е време за ставане, за ядене и за лягане. Всичко това трябва да им се запамети докато са още малки. С порастването им идва време за поучаване в други области.

Учехме децата още от малки да бъдат послушни. Когато ги карахме нещо да вършат — даже ако ставаше дума само да стоят със сгънати ръце или да седнат — очаквахме да послушат веднага, което и правеха. Ние винаги се убеждавахме дали всяко наше указание е изпълнено. Добро надзираване и ръководене от бебе до възрастен, допринася за по–малко проблеми в по–късни години. Когато децата бяха още кърмачета, увивахме ги в тяхните одеяла за спане, подобно както при Исус е бил случая, когато е бил бебе /Лука 2:7/. Това им даваше чувство за сигурност и те заспиваха почти веднага.

Децата ни бяха научени още от малки на работа. Под бдителните очи на жена ми, те учеха да прибират играчките си, да подреждат облеклото си и да плакнат съдовете. По–късно учеха да кърпят чорапи, да зашиват копчета, да пекат хляб, да садят и плевят в градината, да помагат при приготвяне и замразяване на плодове от градината. Научихме ги също да правят малки поправки и бояджийски работи вкъщи и да поддържат двора винаги чист. Всичко това учеха както момчетата, така и момичетата. Учехме ги да изпълняват основно всичко и да вършат добра работа. Всичко това изискваше време, но всичко се отплати в по–късните години.

Съзнавахме напълно, че е необходим също и отдих. Към почивката обаче рядко, почти никога не спадаше телевизора. Нашето семейство реши единодушно да не купуваме НИКАКЪВ телевизор. Отдиха ни се състоеше в повечето случаи от взаимни дейности — игри, пикник, вземане участие в дейностите на еклезията и посещение на конгреси. С конгресите съчетавахме също и излети до забележителни места.

Винаги давахме предимство на духовните интереси. До Залата на Царството трябваше да пътуваме всеки път 90 км. а зимата в Северна Дакота понякога беше доста сурова. Тъй като се пазехме добре и бяхме надарени относително с добро здраве, много рядко изпускахме някоя от срещите ни. Окръжните конгреси бяха връхната точка в живота ни, въпреки че понякога трябваше да пътуваме 400 км. за да присъстваме на тридневния конгрес.

Проповедната служба на края на седмицата бе съставна част от живота ни, даже и при минус 30 градуса С. Някои може да го смятат за крайност, да пускаме децата навън при такова време, но това им запаметяваше дълбоко, че нищо не може да ни попречи за изпълнение на службата ни към Йехова.

Поставяне интересите на Царството на първо място

Когато през 1961 година, фермата която бяхме наели трябваше да бъде продадена, се изправихме пред едно трудно решение. Трябваше ли да я купим или да се огледам за друга работа? Живота във фермата бе приятен за децата и те можеха по–късно като фермери да изкарват прехраната си. Но, да се отдадем истински на селскостопанска работа, това изискваше по–голямата част от нашето време. Разсъждавахме, дали с течение на времето, това няма да стане някаква примка за нас. Баща ми ми бе подарил малко земя, която обаче не бе достатъчна за ферма. Продадох я, купих един багер и се преустанових на работа за изкопаване на земя.

Преместихме се в Бунте /Северна Дакота/, не далечно селище с около 200 жители. Изкопавах фундаменти, водни канали във фермите и се научавах да върша също зидарска и водопроводна работа. За да подобря приходите си карах също и училищния рейс. Но, тъй като нашето семейство винаги поставяше на първо място духовните интереси, винаги чувствахме грижата и помоща на Йехова. Въпреки, че бяхме голямо семейство и разполагахме с малко пари и понякога трябваше да преодолеем лошо време, можехме да присъстваме на всички срещи на християнската еклезия и конгресите.

След известно време ни стана възможно да купим една стара къща и с помоща на щедростта на бащата на Карол, можахме да я преустроим в наистина хубав, но все пак скромен дом. В нашата област по–късно бе основана еклезия на Свидетелите на Йехова и ние се възползвахме от привилегията да помагаме при постояването на една малка зала на Царството. Тъй като еклезията беше съвсем малка на брой получавахме задачи за събранията всяка седмица и това изискваше много часове за подготовка.

Подкрепата на Йехова чувствахме по най–различен начин. Следните случаи могат да онагледят това по–добре. През март 1965 година бях поканен да посетя служебната школа на Царството, едномесечен курс за обучение за християнски старейшини. Нашата кола беше доста стара и семейството ми не можеше напълно да разчита на нея за посещаване на събранията и на окръжния конгрес. Решихме да се огледаме за друга кола. За тази цел посетихме следващото голямо селище. След като по–голямата част от деня бяхме положили напразни усилия и ни оставаха само 45 минути да поемането ми на училищния рейс се спряхме пред един търговец на коли.

Продавачът ме отведе в един дълбок гараж и ми показа кола, която изглеждаше да отговаря на нашите нужди. Едно изпробване показа, че върви добре. Продавачът каза цената: 300 долара! Това бе много повече отколкото можех да платя. Тъкмо когато исках да си тръгнеме ме помоли да почакам, защото искаше да попита шефа си доколко може да понижи цената. Последният искаше отначало да изклинчи, но след това каза колебаещо: „150 долара“. Сделката бе направена и ние заминахме за вкъщи с колата.

През течение на пролетта на онази година, парите ни бяха станали доста оскъдни. Току що се бях върнал от обучението в школата на Царството. С багера не можех още да започна работа, защото земята не бе се размръзнала. Трябваше да изкопая в нашата улица ров за водна и канална инсталация но до започването можеше да трае повече от месец. Също трябваше да правя инсталацията на баня в една къща. За най–голяма изненада, съседа ми ме повика един ден и ми предложи за тази работа 500 долара предварително.

През 1967 година ми бе предложена работа в един град на около 160 км. Реших да я поема. Една от причините бе, че работата ми с багера ме отдалечаваше все повече от вкъщи и освен това можех да разширя занаята си и така да използвам повече време за това вместо за по–важни дейности. Продадохме къщата и се преместихме в Ню Рокфорд /Северна Дакота/ и започнах да работя в магазин за покупки на селскостопански артикули от първа необходимост, като тор и други. Въпреки, че при тази работа се ползвах с по–малко свобода я приех защото децата бяха вече порастнали и затвърдени в християнски път на тяхния живот.

Едно щастливо семейство в целодневна служба за Йехова

Когато след завършване на училище децата се отказаха от стипендии, тяхните учители и някои други в общината бяха на мнение, че тяхните дарби няма да бъдат използвани правилно. И въпреки, че бяха подтиквани да продължат светското си образование, след завършването на училището те поеха всички целодневна служба като пионери.

Бренда започна с пионерската дейност в 1970, Рик я последва в 1972 год. През декември същата година отиде в Бетел. Една година след това жена ми и Ронда започнаха с пионерската дейност. Жоден и аз се присъединихме в 1974 и в началото на следващата година Аян допълни числото на 6 от семейството ни. През 1976 година Аян отиде във фермата на Стражева кула, но тъй като Кенан трябваше да завърши училището броя на пионерите остана 6.

Когато реших да започна с пионерската служба, работодателят ми не бе съгласен да изпълни молбата ми за частична работа, поради което аз напуснах. Скоро след това започнах да работя като водач на танков товарен влак, но когато работодателят поиска от мен да участвувам в нечестни практики, напуснах и там. Понеже с Карол и децата ми бях в пионерска дейност, за което мечтаех цял живот, нищо не бе в състояние да ме отклони от това.

Седмица след напускането ми се обади един друг работодател и ме попита дали съм съгласен по време на зимния сезон да работя два дни в седмицата, като обслужвач на клиенти с парни котли. Удивително! Всъщност обаче не, защото нямаме ли обещанието, че Йехова ще се грижи за нас, ако поставим интересите на Царството на предно място? /Матей 6:33/. По това време всяко едно от децата имаше частична работа и допринасяше с дохода си за разходите на цялото семейство, което ни даваше възможност да участваме като семейство в пионерската дейност.

През юни 1977 година, Карол, Кенан и аз бяхме поканени във фермата на Стражева кула. За жена ми, като майка, бе трудно да се раздели от дома ни и нейните три любими дъщери. Но тя заключи, че това бе ръководство от Йехова, и че бе неоценима привилегия. Момичетата също го разбраха и напираха да отидем там. През следващата лятна ваканция се върнахме обратно, продадохме къщата и друго имущество и помогнахме на дъщерите ни да отидат в тяхното първо разпределение като извънредни пионери. Мястото се намираше на 160 км. далеч от там където живеехме.

През август 1981 година, когато момичетата служеха вече като извънредни пионери в Гранд Исланд /Ню Йорк/, бяха повикани във фермата на Стражева кула, където работихме заедно до октомври същата година, след което посетиха 72–ия клас на школата Гилеад. През март следващата година я завършиха и скоро и трите бяха на път за Колумбия за да постъпят в тяхното разпределение като мисионери. Ронда и Жоден са още в Колумбия. Бренда се ожени през март 1983 година за съучастващ в школата Гилеад и двамата служат в Близкия изток. През март 1984 година Ронда също се ожени за един абсолвент на школата Гилеад, който служи сега заедно с нея в Колумбия. Синовете ни се ожениха за доста мили сестри пионерки, с които служат в Бетел, Бруклин т.е. във фермата на Стражева кула. Така семейството ни от пионери нарастна на 13 души.

Много сме щастливи, че се ползваме с привилегията да служим на Йехова, ... нашия Бог и ние знаем, че трябва да се държим така, че да бъдем достойни за Благовестието, ако искаме и за в бъдеще да запазим тази привилегия /Филипяни 1:27/. Много сме благодарни за чудесния съвет, който Бог ни дава чрез Неговата земна организация и чието следване доведе до там, че да се радваме като семейство на настоящата неоценима привилегия да служим на Царството.

[Снимка на страница 29]

Жоден, Бренда и Ронда учеха още от ранни години библейски истории

[Снимка на страница 30]

Аян, Рик и Кенан — днес служат в Бетел

[Снимка на страница 32]

Част от семейството Ритенбах — всички в целодневна служба за Йехова