Бъдете готови!
„Бъдете ... готови, защото в час, когато вие не го зачитате за вероятно, ще дойде Синът на Човека“ /Лука 12:40/.
1. Какво е казал Исус относно необходимостта, да се бди постоянно?
ИСУС ХРИСТОС предупредил последователите си да бъдат нащрек. Така например той казал: „А вие внимавайте; аз всичко ви предсказах. ... тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с голяма сила и слава. ... А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Бащата. Внимавайте /оглеждайте се/ постоянно, бдете и молете се, защото не знаете, кога ще настане определеното време. Това е както кога човек, който замина от страната, като остави къщата си и даде власт на слугите си, на всекиму особената му работа, и на вратаря заповяда да бди. Затова бдете усърдно, защото не знаете кога ще се върне господарят на къщата — вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта, да не би, като пристигне неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете постоянно“ /Марко 13:23–37/.
2. Каква връзка съществува между бдителността и молитвата–образец, но как са анулирали Църквите на християнския свят очакването на Царството?
2 В минали статии се изложиха достатъчни доказателства от неутрални източници, които показват, че Църквите на християнския свят не са останали бдителни. От „Католическата Енциклопедия“ /англ./ се вижда, че те са анулирали важността на очакването на Царството с твърдението, че Божието царство означава, че „бог владее в нашите сърца“ и с това са ограбили пълното значение на молитвата „Отче наш“. В противоположност на това се установява в труда „Ню Енциклопедия Британика“: „Молбите в молитвата Отче наш имат за предпоставка извънредно печалното положение, че Божието име и воля се пренебрегва и че неговото Царство още не е дошло.“ Да, молитвата–образец ни кара да бъдеме бдителни. За кои неща трябвало християните особено да се оглеждат?
‘Внимавайте — оглеждайте се’ — за какво?
3. Защо не биват християни да пренебрегват времето?
3 Подробно разглеждане на библейските пророчества за „последните неща“ точно ни откриват, за какво би трябвало християни да се оглеждат. Най–напред те не трябвали да загубят от погледа си времето, защото Исус Христос споменава едно „определено време“, което само Бащата познава /Марко 13:32 и 33/. Освен това Исус е казал на учениците си, че Ерусалим ще „бъде тъпчен от нациите, докато се изпълни определеното време на нациите“ /Лука 21:24/. Исус очевидно е дал тези подробности на последователите си, за да могат да познаят времето на края, защото те са част от отговорът му на въпросът: „Учителю, кога наистина ще бъдат тези неща, и какъв ще бъде знакът за това, кога тези неща ще трябва да станат?“ /Лука 21:7/.
4. За какъв „знак“ трябвало да се оглеждат християни?
4 Освен това, че те трябвали да обръщат внимание на времето, било още необходимо да се оглеждат за „знака“, за който му се помолили и което още се споменава в Матей 24:3 и Марко 13:4. Този знак — съставляващ се от различни елементи: международни войни, оскъдици на храна, земетресения, епидемии и преследвания на истинките християни и др.– ще обозначи заедно с изпълнението на пророчествата за времената „поколението“ което „в никакъв случай няма да премине“ преди всичко това, което трябва да стане във времето на края, не се сбъдне /Лука 21:10–12, 32/.
5. По какъв начин щял Христос да бъде в течение на всички тези столетия при истинските си последователи, обаче това всичко ли е било, което имал в предвид, когато описал знака на своето присъствие?
5 Кои важни събития, които са във връзка с „завършването на системата на нещата“, ще бъдат възвестени чрез този знак? Учениците на Исус му задали въпроса: „Какъв ще бъде знакът на твоето присъствие /на гръцки: парузия/“ /Матей 24:3/. Какво щяло да означава „присъствието“ на Христос? Далеч повече отколкото да бъде само в духовна насока при учениците си, когато те се събират или изпълняват задачата си да правят ученици. Такава подкрепа той им осигурил и в течение на всичките столетия /Матей 18:20; 28:18–20/. Дори теолози на християнския свят признават, че думата „присъствие“ получила особено значение. „Речника към Новия Завет“ дава тук следния коментар: „Мисълта за парузията се свързва с очакването на християнската община на завръщането на Исус в края на дните.“ От началото до края на християнско–гръцките писания се предупреждават християни да живеят в очакването на христовото присъствие /Матей 24:3, 27, 37, 39; Яков 5:7, 8; 2 Петър 3:3, 4; 1 Йоан 2:28 Откровение 1:7; 22:7/.
6. а/Какво щяло да означава присъствието на Христос за лошата система на нещата? б/Какво влияние щяло да окаже присъствието на Христос върху помазаните християни, които били умряли без да загубят верността си и върху тези, които още щяли да живеят на земята?
6 Христовото присъствие щяло да означава „привършването на системата на нещата“ /Матей 24:3; Марко 13:4/. То би означавало, че „времето на края“ или „последните дни“ на сегашната лоша система на нещата са вече настъпили /Данаил 12:4, 9; 2 Тимотей 3:1–5/. То би означавало, че Исус е получил от Баща си нареждането да властвува с царствена власт над земята ‘сред враговете си’ /Псалм 110:2; 2:6–9; Откровение 11:15–18/. Преди Христос да съди света, тоя щял най–напред да прегледа собствената си еклезия /хр. община/ и да възкръсне верните умряли помазани християни /1 Коринтяни 15:21, 23; 1 Солунци 2:19; 3:13; 4:13–17; 2 Солунци 2:1/. Помазаните християни, които щяли тогава да живеят на земята и да действат вярно като „роб“ на Христос, като останат будни и раздават „храна на време“, щяли да бъдат поставени от Христос „над целия му имот“ — интересите на Цраството на земята /Матей 24:45–47; Лука 12:42–44/. Този „верен и разумен роб“ трябвал да вземе участие в едно световно проповедническо дело за „тази блага вест за Царството“ както и да го ръководи, и тогава щял да „дойде краят“ /Матей 24:14/.
7. За какъв друг знак трябвало да се оглеждат християни дори и по време на христовото присъствие, и защо трябвало все още да се молят за „идването“ на Божието царство?
7 Истински християни трябва ‘постоянно да бдят’, за да се оглеждат за всички тези неща, които щяли да докажат, че живеят във времето на христовото присъствие и „привършването на системата на нещата“. Но дори и по „времето на края“ те трябвали да се оглеждат за „знакът на Човешкия Син“ — за неговото идване за изпълнението на присъдата върху злата система на Сатана /Матей 24:30, 44; Марко 13:26, 35; Лука 12:40; 21:27; 2 Солуняни 1:7–10/. Въпреки неговото „присъствие“ и фактът, че царството му щяло вече да владее трябвало да ‘дойде’ той и царството му за да „смаже и сложи край“ на нациите и царствата на сатановия свят /Данаил 2:44/. Това обяснява, защо Христос допълнил, след като изброил подробностите за „знака“ на неговото присъствие: „Когато виждате тези неща да стават, познайте, че царството Божие е близо“ /Лука 21:31/. Да, дори и по време на христосовото присъствие трябва християни все още да се молят за идването „на Божието царство и трябва все още да ‘се оглеждат’ и да ‘бдят’ за да познаят определеното време на „края“ и техното „освобождение“ /Марко 13:7, 29, 32–37; Лука 21:9, 28/.
Кой се е оказал „бдителен“?
8. Изброй нещата, за които християни трябвало да се оглеждат.
8 От всичко това, което разгледахме до тук се разбира, че християните трябвали да живеят в очакване на „края на определените времена на нациите“. Те трябвали да се оглеждат за „знакът“ на христосовото присъствие и привършването на системата на нещата. Те трябвали да очакват възкресението на умрялите във верност помазани християни и окончателното разпознаване на класата на „верния и разумен роб“, на която щяли да бъдат поверени земните интереси на христосовото царство. Най–после този „роб“ трябвал да раздава непрекъснато духовна храна и същевременно да бъде на челно място в проповядването на „благата вест за Царството“... по цялата населена земя“, преди да дойде „краят“. „Знакът на Човешкият Син“ трябвал да се прояви чрез това, че той ‘идва’ за да унищожи сатановата зла система на нещата.
9. Кой се оглеждал — както това е доказано — след края на „определените времена на нациите“, и как така се помогна на християни чрез списанието „Zion’s Watch Tower“ да бъдат нащрек в духовна насока?
9 Кой е бил бдителен и се е оглеждал за всички тези неща? Чарлс Расел от Питсбург /Пенсилвания, САЩ/ още в 1876 година погледнал внимателно към края на „определените времена на нациите“ или „времената на езичниците“. В онази година той публикувал една статия под заглавието „Кога ще завършат времената на нациите“. В нея той писал: „Седемте времена ще завършат в 1914 година“. От 1880 год. тази информация била публикувана в колоните на списанието „Стражева кула“. В изданието от март 1880 год. се казвало: „Езическите времена ще траят до 1914 година и тогава небесното царство ще вземе цялата власт“. Да допуснем, че библейските изследователи, които писали тази статия, нямали това точно библейско и историческо познание каквото имаме ние днес. Най–важното било, че те били „бдителни“ и помогнали на съхристияните си да бъдат в духовно отношение нащрек.
10. Как се изясни истинското значение на „присъствието“ на Христос?
10 Същата група от библейски изследователи стояща във връзка с Чарлс Расел и сионското списание Стражева кула помогнала на искрени християни да разберат, че „присъствието“ на Христос ще бъде невидимо и че той няма да се върне на земята за да царува като човешки цар. Тя обръщала вниманието на „домашните слуги“ на Господаря непрекъснато върху световните събития стоящи във връзка със „знакът“ за христосовото присъствие и за „времето на края“.
11. а/Какво още не се разбираше напълно по онова време относно земните царства и отнасянето на помазани християни? б/Какво по–добро разбиране имаме днес за Данаил 2:44 и 1 Солунци 4:15–17?
11 Вярно е, че тогава библейските изследователи мислели, че след установяването на Царството на небето веднага щяло да последва унищожението на земните царства и същевременно помазаните християни щяли да бъдат „грабнати“, за да бъдат събрани с тези, които по време на христосовото присъствие щяли да възкръснат /2 Солунци 2:1/. Но кой може да им се сърди за това, че те тогава не са могли напълно да разберат, че между започването и края на изпълнението на пророчеството от Данаил 2:44 е трябвало да се извърши огромна събирателна дейност и че споменатото в 1 Солунци „грабване“ се отнасяло за непосредственото възкресение на помазаните, които щели да умрат след започването на първото възкресение? /1 Коринтяни 15:36, 42–44; Римляни 6:3/.
12. а/При коя дейност очаквал Христос да намери верният си „роб“ когато се завърне, за да прегледа дома си, и намерил ли го е той така деен? б/Какво е направила класата на верния „роб“ до днес?
12 Ние можем да разбираме днес всички тези неща, защото с помоща на класата на „верният и разумен роб“, Божието слово започва все по–ясно да блести /Притчи 4:18/. Относно този „роб“ Исус казал: „Кой е верният и разумен роб, когото Господарят му е поставил над домочадието си: за да му дава храна на време? Блажен е оня роб, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот /Матей 24:45–47/. Когато възцареният Исус Христос в 1919 година посетил своето домакинство, намерил групата от християни, която благодарение на раздаваната чрез списанието Стражева кула духовна „храна на време“ лоялно бдяла. Тази „роб“ — класа раздава във вярност и до ден днешен духовна храна, за да могат „домашните слуги“ на Господаря и тяхните другари да бъдат в състояние постоянно да „внимават и бдят’ /Марко 13:33/.
Бдителност или леност?
13. Кои въпроси би трябвало да си поставят тези, които критикуват Свидетелите на Йехова?
13 За установените църкви на християнския свят а също и за други е лесно да критикуват Свидетелите на Йехова за това, че в тяхните публикации от време на време се правят изказвания, че определени неща могат да се случат в определено време. Но това не е ли в съответствие със поканването на Исус: „Бдете постоянно! /Марко 13:37/? Църквите на християнския свят насърчаваха ли християнската бдителност чрез това, като учеха, че Царството означава, че „Бог владее в сърцата ни“? Не се ли проявиха по–скоро в духовна леност, като гледат на очакването на „края“ като на нещо „незначително“ или като на „нищо не казващо предание“? Отстъпниците насърчаваха ли християнската бдителност с това, като твърдяха, че „последните дни“ са започнали на петдесетница и че ще обхванат цялата „християнска ера“? Не предизвикаха ли по–скоро духовна леност?
14. Кои примери от миналото показват, че верни служители на Йехова престарателно очаквали осъществяването на Божите определени намерения?
14 Вярно е, че някои от очакванията почиващи на библейската хронология като че ли не се изпълнили по очакваното време. Не е ли обаче по–добре при по–усърдно очакване на осъществяването на Божиите намерения да се направят някои грешки, отколкото да проспим изпълнението на библейските пророчества? Моисей не се ли пресметна с 40 години в своя подранен опит да освободи Израел от неговото бедствие? /Битие 15:3; Деяния на апостолите 7:6, 17, 23, 25, 30, 34/. Апостолите на Христос не са ли били прибързани в тяхното очакване, да видят установяването на Царството, а да не говорим за това, че те изобщо не могли да разберат какво всъщност е Царството? /Деянията на апостолите 1:6; Сравни Лука 18:11; 24:21/. Помазаните християни в Солун не са ли били нетърпеливи „относно присъствието на нашия Господар“? /2 Солунци 2:1, 2/
15. Кои примери показват, че не противоречи на Библията, да се вземе хронологията за помощ, за да се определи кога ще се осъществят Божите определени намерения, и какво казвали и казват със силен вик верни служители на Йехова в миналото и днес?
15 По начало няма нищо не библейско в това, да си послужим с хронологията, за да разберем нещо за „определеното време“ за осъществяване на Божиите намерения /Авакум 2:3/. Данаил пресметнал кога щяло да престане опустошението на Ерусалим /Данаил 9:1, 2/. Верният юдейски остатък в първото столетие очаквал идването на Месията, защото с помоща на пророчеството пресметнал края на периода от време. /Данаил 9:25; Лука 3:15/. В края на 19 век, дълго преди 1914 година, християните могли да живеят в очакване на Божието царско управление, защото пресметнали кога щели да свършат „определените времена на нациите“ /Лука 21:24; Данаил 4:16, 17/. Ето защо било разбираемо, защо са били направени усилия да се употребят други библейски указания за време, за да се узнае кога щяли да се осъществят хранените от дълго надежди. Верни служители на Йехова от миналото викали: „До кога, о Йехова?“ /Исаия 6:11; Псалм 74:10; 94:3/.
Защо ‘бдителни’?
16. а/Марко 13:32 трябва ли така да се разбере, че ние не бива да се интересуваме за това, кога ще дойде края? б/Кой „знак“ е очевиден, но кой друг „знак“ очакваме още?
16 Тъй като Исус ясно казал, че нито един човек не знае „за оня ден или час“, в който Отец ще даде указание на сина си „да дойде“ против сатановата зла система на нещата, някои могат да се попитат: „Защо е толкова неотложно да живеем в очакване на края?“. То е за това неотложно, защото Исус в същия дъх казал: „Внимавайте, ... бъдете будни ... Бдете непрекъснато“ /Марко 13:32–35/. От 1914 година „знакът“ на исусовото невидимо присъствие /парузия/ е явен. Сега очакваме „знакът на Синът на Човека“, когато ще ‘дойде’ като Йеховин „изпълнител на присъда“
17, 18. а/Защо заповядал Исус на християните през първото столетие, да избягат от Ерусалим в момента, когато видят знака за предстоящото унищожаване? б/Защо би било опасно, да се опита човек да омаловажи спешността на нашето време?
17 Когато Исус Христос описал на християните от първото столетие един знак, според който трябвало да познаят, кога ще е дошло времето да бягат от Ерусалим, изтъкнал необходимостта да действат незабавно /Лука 21:20–23/. Защо тази незабавност, като се има в предвид, че от появата на знака в 66–та година до истинското разрушаване на Ерусалим в 70–та изминали близо 4 години? Защото Исус знаел, че ако те се бавели и отлагали бягството, в края на краищата щяли да бъдат пленени от римските армии.
18 Също така би било опасно и днес ако християните искат да отпъдят от мисълта си незабавността на нашето време и да поставят усърдието си така да се каже „да гори на малък пламък“, защото това би показало съмнение за близостта на края.
19. Кое предупреждение изказали Петър и Исус?
19 Парузията или христосовото присъствие продължава вече 70 години и неговата „идване“ в „Йеховиния ден“ за изпълнение на присъдата върху сатановия свят се приближава светкавично бързо. Апостол Петър казал, че този ден „ще дойде като крадец“ и добавил, че трябва да ‘очакваме Йеховиния ден и да не го изпаметим от главата си“ /2 Петър 3:10–12/. Исус също казал предупредително: „Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и ви постигне оня ден като примка. ... но бдете всякога“ /Лука 21:34–36/.
20. За какво трябва да сме благодарни, и как така може да ни служи за защита уместното християнско очакване?
20 Колко щастливи и благодарни трябва да бъдат Свидетелите на Йехова за това, че са държани будни чрез класата на верният и бдителен „роб“! Уместното християнско очакване ни служи като закрила в тези коварни „последни дни“ и ни кара да вземем с усърдие участие в проповядването на „благата вест за Царството“. С това можем да помогнем на други да останат будни и да преминат за живот в новата система на нещата, в която ще „живее правда“ /2 Тимотей 3:1–5; Матей 24:24; 2 Петър 3:13/.
Можеш ли да си спомниш?
◻ Защо християните не трябва да игнорират периодния фактор в библейската хронология?
◻ Какво особено значение придобива думата „присъствие“?
◻ Защо все още е уместно да се молим да дойде Божието царство?
◻ Какво би отговорил на онези, които критикуват Свидетелите на Йехова по отношение на хронологични пресмятания?
◻ Защо е опасно да се стараем да изпъдим от мислите си неотложността на нашето време?
[Блок на страница 30]
Християните трябва да се оглеждат за ...
краят на „определените времена на езичниците“ /Лука 21:24/
„знакът“ на христосовото присъствие и „завършването на системата на нещата“ /Матей 24:3 до 25:46/
окончателното разпознаване на класата на един „верен и разумен роб“ /Матей 24:45–47/
„знакът на Човешкия Син“, когато ‘дойде’, за да изпълни Йеховината присъда /Матей 24:30/
[Снимка на страница 28]
С.Т. Расел и сътрудниците му бдяли упорито