Новини и по–дълбокото им значение

„Принудена да прави компромиси“

„Гърдите ѝ бяха открити, лицето боядисано с червена боя, а на главата ѝ превръзка с перце на райска птица“. Така разказва списанието Манчестър Гуардиан Уликли за 18 годишната ученичка, стояща до папата, четейки откъс от посланията на апостолите. Папата отправял литургия в Папуа Нова Гвинея.

Момичето било облечено по този случай според езическия обичай за посвещаване. Нещо повече, „туземците се въртяха танцувайки около олтари и хвърляха във въздуха шепи жълт, оранжев и червен прах, като израз на радост, но също ... и за да изгонят злите духове“.

Защо католическата църква оправдава такива обряди? „Добрите и злите духове съществуват в техния мироглед и е много трудно да бъдат изкоренени от умовете на туземците“ — четем по–нататък. „Католицизмът е принуден от време на време да прави компромис по отношение на многобрачието например или за някои традиционни церемонии“. Но дали истинските християни правят такива компромиси? Апостол Павел не е бил съгласен с това. По отношение но идолопоклонството той пише ясно: „Отделете се“ — казва Йехова, „и не се допирайте до нечисто“ /2 Коринтяни 6:17/.

От каква полза са болезнени ритуали?

„Повечето от 8 000 души, заедно с войниците и американските туристи, се събрали на местата на така нареченото разпъване на кръст на Филипините, за да наблюдават ежегодните ритуали ‘Добрия Петък’, практикувани от единствения римско–католически народ на Азия“ — четем в японския вестник Майнихи Дейли Нюз. Един човек, изкривявайки уста от болка, причинена от два стоманени шипа по 4 цола /около 10 см./, забити в дланите му, извикал: „Бог ще им прости това, което направиха“. В провинцията Булакан оздравяваща чрез вяра жена „тръпнела конвулсивно на кръста в течение на 7 минути, с ръце и крака приковани с гвоздеи“.

В цялата страна най–малко 13 души били приковани към кръстове. Освен това, хиляди грешници са се били по собствените си гърбове с бамбукови бухалки „опръсквайки с кръв прилично облечените туристи“. Споменатият вестник коментира: „Римско–католическата църква се изразява песимистично във връзка с тези ритуали“, но допълва, че „били пренесени на Филипините от испанските монаси през 16 век“, но както се вижда съществуват там и до днес.

Каква стойност имат такива ритуали? Никаква стойност поне не е имал ритуала на поклонниците на Ваала, когато ‘викали със силен глас и режели се според обичая си с ножове и с мечове, догдето бликнала кръв от тях’. Нещо повече, апостол Павел предупреждавал християните, че ритуалното себеотрицание „по човешки заповеди ... в ... смирение и в нещадене на тялото“ е без всякаква стойност /3 книга на царете 18:28; Колосяни 2:20–23/.