Защо Свидетелите на Йехова бдят

„Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“ — МАТЕЙ 24:42.

1. За кого се отнася предупреждението „бдете“?

ЗА ВСЕКИ служител на Бога — млад или в напреднала възраст, новоотдаден на Бога или с дълга история в службата — важи библейската подкана: „Бдете!“ (Матей 24:42) Защо е важно това?

2, 3. (а) Какъв знак описва ясно Исус, и какво показват изпълненията на пророчеството? (б) Какво обстоятелство, споменато в Матей 24:42, поставя на изпитание нашата вяра, и как?

² Към края на своята служба на земята Исус предсказал знака за своето невидимо присъствие в царска власт. (Матей, глави 24 и 25) Той ясно описал времето на своето царско присъствие — и събитията, които виждаме в изпълнение на пророчествата, показват, че той бива възкачен на трона като Цар в небесата през 1914 г. Той посочил също едно обстоятелство, което щяло да изпита истинността на нашата вяра. Във връзка с времето, когато той щял да действува като Екзекутор, унищожавайки настоящата зла система през големия гнет, Исус казал: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.“ И имайки това предвид, той продължил: „Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.“ — Матей 24:36, 42.

³ Незнанието на деня и часа, в който големият гнет ще започне, изисква от нас, ако твърдим, че сме християни, да живеем като истински християни всеки ден. Дали начинът, по който използуваш живота си, ще получи одобрението на Господаря, когато дойде големият гнет? Или ако смъртта дойде първа, дали той ще те помни като човек, служил предано на Йехова до края на своя сегашен живот? — Матей 24:13; Откровение 2:10.

Ранните ученици полагали усилия да бдят

4. Какво можем да научим от примера на Исус относно духовната бдителност?

⁴ Самият Исус Христос дал най–хубавия пример за духовна бдителност. Той често и горещо се молел на Баща си. (Лука 6:12; 22:42–44) Когато бил изправен пред изпитания, той силно уповавал на напътствията, съдържащи се в Писанията. (Матей 4:3–10; 26:52–54) Той не позволявал вниманието му да бъде отклонено от работата, която Йехова му бил възложил. (Лука 4:40–44; Йоан 6:15) Дали онези, които се смятали за последователи на Исус, също щели бъдат толкова бдителни?

5. (а) Защо апостолите на Исус имали проблеми със запазването на духовно равновесие? (б) Каква помощ дал Исус на своите апостоли след възкресението си?

⁵ Понякога дори и апостолите на Исус имали пропуски в това отношение. Поради свръхентусиазъм и погрешни идеи те се сблъсквали и с разочарования. (Лука 19:11; Деяния 1:6) Преди да се научат да уповават изцяло на Йехова, внезапни изпитания ги изваждали от равновесие. Така, когато Исус бил арестуван, апостолите му се разбягали. По–късно същата нощ, от страх Петър няколко пъти отрекъл, че дори познава Христос. Апостолите още не били взели присърце съвета на Исус: „Бдете и молете се.“ (Матей 26:41, 55, 56, 69–75) След възкресението си Исус използувал Писанията, за да укрепи вярата им. (Лука 24:44–48) И когато изглеждало, че някои от тях може би ще поставят поверената им служба на второ място, Исус укрепил тяхната мотивация да се съсредоточат върху по–важната работа. — Йоан 21:15–17.

6. Срещу какви две примки предупредил Исус своите ученици по–рано?

⁶ Преди това Исус предупредил своите ученици, че те не трябва да бъдат част от света. (Йоан 15:19) Той ги посъветвал също да не господаруват един над друг, а да служат заедно като братя. (Матей 20:25–27; 23:8–12) Дали те послушали това напътствие? Дали държали на преден план работата, която той им бил възложил?

7, 8. (а) Как записаното от християните през първи век показва, че те взели присърце предупреждението на Исус? (б) Защо непрекъснатата духовна бдителност е важна?

⁷ Докато апостолите били живи, те пазели сбора. Историята свидетелствува, че ранните християни не участвували в политическите дела на Римската империя и че нямали някаква издигната класа на духовенство. От друга страна те били пламенни вестители на божието Царство. Към края на първи век те вече били свидетелствували из цялата Римска империя, правейки ученици в Азия, Европа и Северна Африка. — Колосяни 1:23.

⁸ Но тези постижения в проповядването не означавали, че нямало нужда повече да се бди в духовно отношение. Исусовото предсказано идване било все още далеч в бъдещето. И когато сборът навлязъл във втори век от н.е., се появили ситуации, които застрашили духовността на християните. Какво станало?

Онези, които престанали да бдят

9, 10. (а) Какви събития, последвали смъртта на апостолите, показали, че много от изповядващите християнството не били бдителни? (б) Кои стихове, посочени в този абзац, биха могли да помогнат на изповядващите християнството да останат духовно силни?

⁹ Някои, които дошли в сбора, започнали да изразяват вярванията си с термините на гръцката философия, за да направят онова, което проповядват, по–приемливо за хората от света. Постепенно езически доктрини, като тази за троицата и за присъщото безсмъртие на душата, станали част от една покварена форма на християнство. Това довело до изоставянето на надеждата за Хилядолетието. Защо? Онези, които приели вярването в безсмъртието на душата, стигнали до извода, че всички благословии на Христовото управление ще бъдат постигнати в духовната област от една душа, която надживява човешкото тяло. Затова те не виждали нужда да бдят за Христовото присъствие в царска власт. — Сравни Галатяни 5:7–9; Колосяни 2:8; 1 Солунци 5:21.

¹⁰ Тази ситуация била засилена и от други събития. Някои, които твърдели, че са християнски надзорници, започнали да използуват своите сборове като средство за постигане на собствена значимост. Те умело приписали на своите собствени мнения и учения стойност, еднаква и дори надхвърляща стойността на Писанията. Когато се появила възможност, тази отстъпническа църква дори се поставила на разположение да служи на интересите на политическата държава. — Деяния 20:30; 2 Петър 2:1, 3.

Резултати от нарасналата бдителност

11, 12. Защо протестанската Реформация не отбелязала връщане към истинското поклонение?

¹¹ След векове на злоупотреби от страна на Римската католическа църква, някои реформатори надигнали гласове през 16–и век. Но това не отбелязало завръщането към истинското поклонение. Защо не?

¹² Макар че различни протестантски групи се освободили от властта на Рим, те взели със себе си много от основните учения и практики на отстъпничеството — концепцията за духовенство и миряни, също вярата в троицата, в безсмъртието на душата и вечното мъчение след смъртта. И подобно на католическата църква, те продължавали да бъдат част от света, бидейки в тясно съюзничество с политическите елементи. Затова те били склонни да отблъскват всякакви очаквания на идването на Христос като Цар.

13. (а) Какво показва, че някои хора ценели истински божието Слово? (б) Какво събитие през 19–и век предизвикало специален интерес у изповядващите християнството? (в) Защо мнозина преживели разочарование?

¹³ Но Исус бил предсказал, че след смъртта на апостолите, истинските наследници на Царството (които той оприличил на жито) ще продължават да растат заедно с фалшивите християни (или плевелите) до времето на жетвата. (Матей 13:29, 30) Днес ние не можем да изброим със сигурност онези, които Учителят е смятал за жито. Но трябва да се отбележи, че през 14–и, 15–и и 16–и век, имало хора, които рискували собствения си живот и свобода, за да преведат Библията на езика на обикновения човек. Други не само приели Библията като Слово на Бога, но също така отхвърлили троицата като небиблейска. Някои отхвърлили вярването в безсмъртието на душата и мъките в адския огън като неща, които са изцяло в противоречие със Словото на Бога. Също така, през 19–и век, като резултат от засиленото изучаване на Библията, групи в Съединените щати, Германия, Англия и Русия започнали да изразяват убеждението, че времето за завръщането на Христос е наближило. Но повечето от техните очаквания довели до разочарование. Защо? До голяма степен това било така, защото те разчитали прекалено много на човека и недостатъчно на Писанията.

Как някои се оказали бдителни

14. Опиши подхода към изучаването на Библията, който използували Ч. Т. Ръсел и неговите съобщници.

¹⁴ Тогава, през 1870 г., Чарлс Тейз Ръсел и някои от неговите съобщници сформирали група за изучаване на Библията в Алегени, Пенсилвания. Те не били първите в разбирането на много от библейските истини, които приели, но когато изучавали, те установили практиката да проверяват внимателно всички стихове по даден въпрос.a Тяхната цел била не да намерят доказателствени текстове за предварително оформена идея, но да бъдат сигурни, че са направили заключения, които са в хармония с всичко, което Библията казва по въпроса.

15. (а) Какво разбрали и други освен брат Ръсел? (б) Какво правело Изследователите на Библията различни от тях?

¹⁵ Неколцина други преди тях разбрали, че Христос ще се върне незримо, като дух. Някои разбрали, че целта на Христовото връщане не е да изгори земята с огън и да унищожи целия човешки живот, а да благослови всички родове на земята. Имало дори неколцина, които осъзнали, че годината 1914 ще отбележи края на времената на езичниците. Но за Изследователите на Библията, свързани с брат Ръсел, това не били просто отделни точки за теологически обсъждания. Те изградили своя живот около тези истини и ги разгласили по целия свят в невиждана за тази епоха степен.

16. Защо през 1914 г. брат Ръсел писал: „Ние сме в период на изпитания“?

¹⁶ И въпреки всичко те трябвало да бдят. Защо? Например, макар че знаели, че 1914 г. била белязана от библейското пророчество, те не знаели със сигурност какво точно ще се случи през тази година. Това ги изправило пред изпитание. В „Стражева кула“ от 1 ноември 1914 г. брат Ръсел писал: „Нека да помним, че сме в период на изпитания. . . . Ако има някаква причина, която би накарала някои да се отдръпнат от Господаря и неговата Истина, и да престанат да жертвуват за каузата на Господаря, тогава не любовта към Бога в сърцата им е подтикнала интереса към Господаря, а нещо друго; вероятно надеждата, че времето е кратко; отдаването е било само за определено време.“

17. Как А. Х. Макмилън и други като него запазили духовно равновесие?

¹⁷ Някои оставили службата на Йехова по онова време. Но А. Х. Макмилън бил от онези, които не я оставили. Години по–късно той откровено признал: „Понякога нашите очаквания за определена дата надхвърляха онова, което гарантираше Библията.“ Какво тогава помогнало на него да запази духовно равновесие? Той осъзнал, както сам казва, че „когато тези очаквания не се изпълняваха, това не променяше целите на Бога“. Той добавя също: „Научих се, че ние трябва да признаваме своите грешки и да продължаваме да изследваме божието Слово за повече просветление.“b Тези ранни Библейски изследователи смирено оставяли божието Слово да коригира възгледа им. — 2 Тимотей 3:16, 17.

18. Как християнската бдителност донесла постепенно увеличаваща се полза относно това християните да не бъдат част от света?

¹⁸ През следващите години нуждата им от бдителност не намаляла. Те знаели, разбира се, че християните не трябва да бъдат част от света. (Йоан 17:14; Яков 4:4) В съгласие с това, те не се присъединили към псевдохристиянството в одобряването на Обществото на народите като политически израз на божието Царство. Но едва през 1939 г. те виждат ясно въпроса за християнския неутралитет. — Виж „Стражева кула“ (англ.), 1 ноември 1939 г.

19. Каква полза имало относно надзора в сбора, в резултат на това, че организацията бдяла?

¹⁹ Те никога не са имали класа на духовенство, макар че някои от избираните старейшини смятали, че проповядването в сбора е единственото нещо, което трябва да се очаква от тях. Но с дълбоко желание да се съобрази с Писанията, организацията преразглежда ролята на старейшините в светлината на Писанията, правейки това отново и отново чрез страниците на „Стражева кула“. Бяха направени организационни промени в хармония с посоченото от Писанията.

20–22. Как цялата организация постепенно бива подготвена за извършването на предсказаната работа на целосветското проповядване за Царството?

²⁰ Цялата организация се подготвя за пълното извършване на работата, която божието Слово определя за нашето време. (Исаия 61:1, 2) В каква степен щяла да бъде известена добрата новина в наше време? Исус казал: „Трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.“ (Марко 13:10) От човешка гледна точка тази задача често е изглеждала невъзможна за изпълнение.

²¹ Но с доверие в Христос като Глава на сбора, класът на верния и разумен роб тръгна напред. (Матей 24:45) Вярно и твърдо членовете му посочиха на народа на Йехова работата, която трябва да се свърши. От 1919 г. насам се постави засилен акцент върху проповедната служба. За мнозина не беше лесно да тръгнат от къща на къща и да разговарят с непознати. (Деяния 20:20) Но статии за изучаване като например „Благословени са безстрашните“ (през 1919 г.) и „Бъди смел“ (през 1921 г.) помогнаха на някои хора да започнат работата с доверие в Йехова.

²² Призивът през 1922 г. „известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото Царство“ осигури необходимия стимул, който да придаде на работата полагащата ѝ се значимост. От 1927 г. насам старейшините, които не приемаха това библейско задължение, бяха отстранени. По това време пътуващите представители на Дружеството, пилигримите, получиха задачата да бъдат регионални директори по службата, даващи лични инструкции на вестителите по проповедната служба. Не всеки можеше да бъде пионер, но в събота и неделя мнозина даваха по цели дни служба, започвайки рано сутринта, правейки кратка почивка за по един сандвич и продължавайки със службата до късно следобед. Това бяха знаменателни времена на теократично развитие и за нас е от голяма полза да си припомняме начина, по който Йехова е ръководел народа си. Той продължава да прави това, и с неговата благословия работата по проповядването на добрата новина за установеното Царство ще бъде доведена до успешен завършек.

Дали ти бдиш?

23. Как ние лично можем да покажем, че бдим относно християнската любов и отделеност от света?

²³ Откликвайки на ръководството на Йехова, неговата организация продължава да ни предупреждава относно практики и нагласи, които биха ни идентифицирали като част от света и поради това бихме били заплашени да бъдем унищожени с него. (1 Йоан 2:17) На свой ред ние поотделно трябва да бдим, откликвайки на насоките на Йехова. Йехова ни дава също и инструкции как да работим и да живеем заедно. Неговата организация ни помогна да израснем в разбирането си какво точно означава християнската любов. (1 Петър 4:7, 8) Нашата бдителност изисква ние искрено да се стремим да прилагаме това напътствие въпреки човешките несъвършенства.

24, 25. В какви жизненоважни области трябва да бдим, и с каква перспектива?

²⁴ Верният и разумен роб систематично ни напомня: „Уповавай на Господа [Йехова — NW] от все сърце, и не се облягай на своя разум.“ (Притчи 3:5) „Непрестанно се молете.“ (1 Солунци 5:17) Ние биваме напътствувани да се научим да основаваме решенията си на божието Слово, да оставим това слово да бъде ‘светилник на нозете ни и виделина на пътеката ни’. (Псалм 119:105) Любещо ние биваме насърчавани да държим на преден план в своя живот проповядването на добрата новина за божието Царство, работата, която Исус предсказал за наше време. — Матей 24:14.

²⁵ Да, верният и разумен роб несъмнено бди. Всеки един от нас поотделно също трябва да бди. В резултат на правенето на това, нека ние бъдем сред онези, които стоят одобрени пред Човешкия син, когато той дойде да изпълни присъдата. — Матей 24:30; Лука 21:34–36.

[Бележки под линия]

Преговор

◻ Както личи от Матей 24:42, защо трябва да бдим?

◻ Как Исус и неговите последователи от първи век поддържали духовната си бдителност?

◻ Какво развитие е имало от 1870 г. насам поради това, че служителите на Йехова са били бдителни?

◻ Какво ще даде доказателство, че ние лично бдим?

[Снимки на страница 23]

Исус бил непрекъснато зает в работата, която му била възложена от Баща му. Също така той се молел горещо

[Снимка на страница 24]

Чарлс Тейз Ръсел в късните си години

[Снимка на страница 25]

Над 4 700 000 възвестители на Царството са дейни по цялата земя