Как можем да станем ефикасен, деен служител на Бога?
„Затова изпращам Тимотей при вас, ... и той ще ви припомни моите методи във връзка с Христос Исус, така, както поучавам навсякъде във всяка община“ /1 Коринтяни 4:17/.
1, 2. Каква е една от предпоставките, за да може някой да бъде привлечен от истината? /Деяние на апостолите 8:12/.
СЛЕД КАТО светия дух бил излят на петдесетница от 33 г. от н.е., християнската община започнала да расте и бързо да се разпространява /Деяние на апостолите 2:40–42; 4:4; 6:7; 11:19–21/. Какво било ключа за техния успех? Защо приели толкова много евреи, а след това самаритяни и накрая езичници Христос и вестта за Божието царство? /Деяние на апостолите 8:4–8; 10:44–48/.
2 За да може човек да приеме християнската блага вест са необходими известни предпоставки. Първата се състои в това, че той цени незаслужената добрина, която Бог е оказал на хората чрез това, че поел инициативата и изпратил сина си като изкупителна жертва на земята. Библейският писач Йоан казва във връзка с това: „В това се прояви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света единородения си Син, за да можем да достигнем живот чрез него. Любовта в това отношение не се състои в това, че ние сме възлюбили Бог, а че той ни възлюби и прати Сина си като изкупителна жертва за нашите грехове“ /1 Йоан 4:9, 10/.
3. Защо е необходимо, да съзнаваме духовните си потребности?
3 Друго важно условие е правилното становище на човека спрямо духовни ценности. Исус е казал: „Щастливи са тези, които съзнават духовните си потребности, защото царството на небесата принадлежи на тях. Щастливи са тези, които гладуват и жадуват за справедливост, защото ще бъдат наситени“ /Матей 5:3, 6/. Самодоволен и самомнителен човек обикновено не съзнава духовните си потребности и не е приемлив за истината. Когато Йеховините Свидетели стигнат на вратата на такъв човек, той обикновено им отговаря: „Това не ме интересува. Аз си имам моя религия.“ Подобно е и с човек, който напълно се изразходва за набавянето на материални блага: няма да намери време за духовни неща /Матей 6:33, 34; 7:7, 8; Лука 12:16–21/.
4. Кои въпроси ще се разгледат?
4 Но как стои въпросът с тези, „които съзнават духовните си потребности“ и са готови да търсят Бог и неговото царство? Как могат да се намерят такива хора и по какво могат да се познаят? Можем ли ние, като служители на Божието Слово да направим нещо, за да може нашата вест по–лесно да се разбере? Как можем да станем по–ефикасни в дейността ни като Божи служители?
Чии методи да употребяваме?
5. За какво трябвало да припомни Тимотей коринтяните, както писал това Павел?
5 Когато апостол Павел написал първото си писмо до християните в Коринт, той им съобщил, че ще им изпрати Тимотей, който ‘да им припомни неговите /на Павел/ методи във връзка с Хистос Исус’. Думата „метод“ се предава в други преводи с „път“ начин на действие“ или „живот“ в смисъл на начин на живот. Речника обаче Greek English Lexicon of the New Testament от професор Тайер съдържа следващия превод на този текст: „Методите, към които аз се придържам като служител на Христос и апостол в изпълняването на моята длъжност.“ Въз основа на това, че Павел завършва това изречение с думите „така, както поучавам навсякъде във всяка община“ е разумно да се извади заключението, че гореспоменатото не се отнася само до личния му християнски живот, а че тук се включва и неговата дейна Божия служба /1 Коринтяни 4:17/.
6. Защо била успешна исусовата служба за Бога?
6 Исус не е извършвал Божията си служба така на слука. При проповядването той употребил известни методи. Както апостолите си, така и по–късно 70 възвестители на евангелието били съвестно обучени от него относно начина, по който може ефикасно да се проповядва. Той им дал отличен пример, като сам употребявал сравнения, въпроси и библейски пасажи. Това и днес е най–добрият метод /Лука 9:1–6; 10:1–11/.
7. Как можем да предадем благата вест на колкото се може повече хора?
7 Как можем да предадем благата вест на колкото се може повече хора, въз основа на това, че при християнската Божия служба става въпрос за живот или смърт? Да, как можем да бъдем чисти „от кръвта на всички хора“? Като вземем участие във всеки вид служба, към което принадлежи, както споменава апостол Павел, и службата от „къща на къща“. В един испански коментар към пасажа в Деяние на апостолите 20:20 се казва: „Това бе метода на проповядване, който Павел употребявал в Ефес“ /Деяние на апостолите 20:20–27/.
Първото препятствие
8, 9. а/Какво представлява често първото препятствие в Божията служба? б/Защо можел Исус открито да говори?
8 Първото препятствие, което ние често трябва да преодолеем в Божията служба, сме ние самите. Някои се чувстват затруднени, или неспособни и мислят, че нямат достатъчно образование за хората на вратата. На какво мнение обаче е бил Исус? Бил ли е той посетил равиново училище? Бил ли получил някакво особено образование? Как обаче реагирали хората, на които проповядвал? Матей докладва за това: „Те бяха извънредно учудени и казваха: ‘Откъде има този човек тази мъдрост и тия велики дела?’“ Вярно е, че Исус е бил съвършен и Божи Син. Обаче неговите методи били практични и за учениците му, които трябвали да го подражават и които също така нямали особено образование. Как реагирали техните религиозни противници на тези методи: „Като видяха свободата /на говора/ на Петър и Йоан и забелязаха, че бяха неучени и обикновени хора, те се учудиха, И започнаха да ги разпознават като такива, които бяха заедно с Исус“ /Матей 13:54; Деяние на апостолите 4:13/.
9 Обаче от къде е имал Исус всичко това, което той поучавал? Защо имал той толкова успех в Божията си служба? Засягал ли е той по прекален начин чувствата на слушателите за да ги спечели, както това се прави днес от някои проповедници по телевизията? Не. Исус бил олицетворение на простотата, той говорел езика на народа. Той познавал духовните потребности на хората, и — най–важното — знаял, че има подкрепата на Баща си. Това той ясно изказал, когато съобщил в синагогата в Назарет в Галилея, където бил отрасъл назначението си за Божията служба. Той прочел от свитъка на пророка Исаия следните думи: „‘Духът на Йехова е върху мене, защото той ме е помазал, за да известявам на бедните блага вест, той ме изпрати, за да проповядвам освобождение на пленените и на слепите възтановяване на зрението, за да се изпратят разбитите като освободени, за да се проповядва приемливата година на Йехова.’ ... След това той започна да им говори: ‘Днес се изпълни това слово на Писанието, което вие сега чухте’“ /Лука 4:16–21/.
10, 11. а/Как би трябвало да мислим относно нашата Божия служба? б/Какво казва Павел във връзка с това?
10 Днес ние имаме същата подкрепа в нашата Божия служба — подкрепата на Йехова Бог, суверенният Господар на вселената. Ние проповядваме неговата вест, неговата мъдрост. Нещата, за които говорим, са основани върху неговото Слово, което ние свободно употребяваме при разговорите пи. Би ли трябвало да се чувстваме маловажни или да се срамуваме, дори и тогава, когато говорим с хора с по–голямо образование или които са по–заможни от нас?
11 Павел отговаря: „Къде е мъдрият? Къде е книжникът? Къде е разисквачът на тази система на нещата? Не обърна ли Бог мъдростта на света в глупост? ... Понеже виждате вашето призвание братя, че не са призвани много от тези, които са мъдри по плътта, нито много от мощните, нито много от благородните; но Бог избра глупавото на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра немощното на света, за да посрами силното; и Бог избра презряното на света, това върху което се гледа със снизхождение, нещата които не са, за да унищожи нещата, които са, за да няма твар, която да се хвали пред Бога“ /1 Коринтяни 1:18–29/.
12. На какво дължим успеха в нашата Божия служба? /Яков 4:8/.
12 Успеха в Божията служба не зависи от нашето образование или от нашия произход. Той произлиза от самата вест за Царството, която докосва една чувствителна струна в сърцето на този, който съзнава духовните си потребности. Друг основен фактор е благоволението на Йехова спрямо този човек, понеже Исус е казал: „Никой не може да дойде при мене, ако Бащата, който ме изпрати, не го тегли“ /Йоан 6:44/.
13. а/Как реагирали Павел и Варнава на оказаната им съпротива? б/Как можем постоянно да изпитваме радост в Божията служба?
13 Поради това можем да вършим нашата Божия служба с убеждение и с упование в подкрепата на Йехова, както правели това Павел и Варнава през първото столетие. Когато те проповядвали в Икония, възникнали въз основа на тяхната Божия служба между слушателите им съвсем противоположни мнения, а и също така и известна съпротива. Накарало ли ги това, да престанат с дейността си? Лука пише следното: „Те прекараха доста време /там/ и дързостно говореха въз основа на упълномощението на Йехова, който даваше свидетелство за Словото на неговата незаслужена добрина, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.“ Ако и ние имаме положително становище спрямо хората от нашия район и оставим останалото на Йехова, тогава Божията служба няма да бъде за нас бреме, а постоянна радост /Деяние на апостолите 14:1–3; Яков 1:2, 3/.
Как реагират хората
14. Каква била реакцията върху проповядването на Павел?
14 Нито Исус, нито Павел са имали винаги благоприатни настроени слушатели при проповядването. Какво въздействие показали например хората, когато Павел публично проповядвал в Атина? Описанието за това гласи: „Както някои от епикурейските така и някои от стоическите философи се препираха с него, и някои казваха: ‘Какво иска да каже този празнословец?’ А други: ‘Изглежда, че е проповедник на чужди богове.’ Това бе, защото възвестяваше благата вест за Исус и възкресението. Тогава те го хванаха и го отведоха на Ареопага и казаха: ‘Можем ли да узнаем, какво е това ново учение, което ти говориш? Понеже ти въвеждаш неща, които са са странни на ушите ни’“ /Деяние на апостолите 17:18–20/.
15. Как реагират хората върху нашата Божия служба? Обаче какво не бива да забравяме?
15 На нас трябва да ни е ясно, че нашата вест и това, което пресата и други информационни източници, а и също така и нашите противници, говорят за нас, звучи може би странно за хората днес. Поради това има много хора, които прибързано стигат до известно мнение въз основа на това, което знаят от тук и там и които отказват да говорят с нас, без да ни изслушат. Други пък събират повече информации, преди да си образуват мнението, като например онези хора в Атина. Въпреки това могат и такива хора, дори и да са ни изслушали, да се присмиват на вестта за Царството като на нещо невероятно. При това обаче, не бива да забравяме, че те не ни отхвърлят нас, а Христос и неговата вест /Деяние на апостолите 17:32–34; Матей 12:30/.
От чужди стават приятели
16. а/Какво можем да направим, ако ни посетят чужди хора? б/Какво би трябвало да създаде начина, по който се въвеждаме?
16 Какво мислиш ти, когато те посетят чужди хора? Какви въпроси ти идват на ума? Въпроси като например: „Кои са тези? Какво искат от мене? Ще ми създадат ли неприятности?“ Нека да мислим и за това, когато стоим като Божи служители пред вратата на друг човек. Начина, по който започваме разговора, трябва да задоволи домопритежателят в тази насока. Но как може да се постигне това? Кой начин на въвеждане предложил Исус? Той казал: „Когато влезете в един дом, поздравете обитателите му, и ако домът бъде достоен, тогава нека дойде на него мира, който му желаете; ако обаче не бъде достоен, тогава нека мирът ви да се върне към вас“ /Матей 10:12, 13/.
17. Как можем да окажем благоприятно влияние върху човека с когото говорим, чрез начина по който се възвеждаме?
17 „Нека дойде на него мира, който му желаете“. Какво означава това? Това значи, че ние желаем на всеки човек и всеки дом в нашата Божия служба нашия мир. Думите, които ние използваме, когато се въвеждаме, би трябвало поради това да покажат, че ние сме миролюбиви хора, Служители на Бога. Дори и днес се поздравляват евреи и мюсулмани с думите „мир да е с вас“ или „мир“ /на еврейски „шалом алейхем“ или „шалом“ и на арабски „асалам ‘алайкум“ или „салам“/. Поздравът ни естествено ще бъде различен в зависимост от обичаите в страната. Обаче нашето намерение е навсякъде едно и също, а именно, да окажем върху човека таково влияние, че той да изслуша вестта за Царството. Ако ти например споменеш най–напред името ти и къде живееш, може това вече да е от полза, защото показва, че няма какво да криеш. Всеки може ясно да познае, с какво намерение си дошъл и че си честен. С това ти следваш съвета на Павел: „Внимавайте, вашето публично държание да е над всякаква критика. Доколкото това зависи от вас, живейте в мир със всеки човек“ /Римляни 12:17, 18 според превода на Филипс/.
18. На кой мащаб трябва ние постоянно да отговаряме в нашата Божия служба?
18 Независимо от това, дали вършиме Божия служба от къща на къща или на улицата, обществото внимателно ни наблюдава. Нашите разговори и нашето държание трябват винаги да бъдат безукорни и да не дават повод за ядосване. Но дори и да възвестяваме нашата вест с благост и мир, не трябва да изглеждаме като че ли се извиняваме за нея. Ние не се срамуваме за това, че сме публични служители на Бога /Марко 8:38/.
19, 20. а/Как можем да заговорим въздържателни хора на улицата? б/Защо е имал Исус успех при неформални разговори?
19 В някои страни хората са по–въздържани и по–консервативни отколкото в други. Има хора, които се стесняват, ако някой ги заговори на улицата, който държи списания в ръката си. В такъв случай ние можем да се опитаме да им заговорим по по–тактичен начин. Така например можем с такт да заговорим на едно лице, което очевидно не бърза и в течение на разговора по естествен начин да му представим библейските списания.
20 Исус умело прповядвал по подобен начин. Поради това, че самаритяните и жените били обикновено зачитани от евреите като второстепенни, започнал Исус по тактичен начин разговора си с една неморална самаритянка на якововия кладенец. Неговият разговор е образцов пример за неформален начин на даване на свидетелство и за даването на свидетелство на улицата. А също така е и отличен пример за това, как може да се поучава по начин, с който се показва съчувствие и с който се ободрява този, на когото проповядваме /Йоан 4:5–30/.
21. Кой друг важен фактор трябва да се вземе под внимание, както това показала Божията служба на Павел?
21 Когато ние говорим за благата вест за Царството, трябва да обърнем внимание и на още един фактор. Павел бе майстор в тази насока. Опитай се, дали можеш ти да установиш това при неговите начини на въввеждане, записани в Деяние на апостолите 13:16–20, 17:22 и 22:1–3. Обърни внимание на това, че той винаги се стараел, да намери взаимна основа с неговите слушатели. Последствието на това било, че те го слушали, дори ако не са били на едно мнение с него. По същият начин трябва и нашите думи, с които се въвеждаме, да бъдат топли и сърдечни и такива, които ни свързват с домопритежателя. Възможно е например да установиш, че той има деца. Ако ти също имаш деца, тогава това представлява вече обща основа, която приветливо можеш да споменеш. Тук имаш една тема, която може да се свърже с вестта за Царството /Матей 18:1–6/.
22. Кои въпроси трябва сега да се изяснят?
22 Всичко това обаче е само началото. Кои по–нататъшни стъпки са необходими, за да стане човек накрая ученик? Какво трябва още да направим, за да можем да помогнем на човека, да достигне тясно отношение с Бог чрез Христос? Кои качества могат да направят твоята Божия служба по–ефикасна?
Как би отговорил ти?
◻ Кои условия са необходими, за да може човек да възприеме вестта за Царството?
◻ Как могат да се преодолеят боязливост и стеснителност при Божията служба?
◻ Каква трябва да бъде нашата цел при начина, по който се въвеждаме при проповедническата ни служба?
◻ Как така могат да ни помогнат примерите, които са ни дали Исус и Павел, да подобрим начина по който се възвеждаме?
[Снимка на страница 16]
Исус показал на учениците си ефикасни методи за Божията служба
[Снимка на страница 18]
Кои въпроси ти идват на ума, когато виждаш чужд човек да стой пред вратата ти?