Новини и по–дълбокото им значение:
„Няма дори следа от доказателство
В усилията си да изяснят въпроса как живите същества са се развили, съвременните социалбиолози се основават върху неодарвинизъмът, една по–късна форма на развитата от Ч. Дарвин теория за еволюция чрез постепенно приспособяване. Обаче една нова, противоположна теория, наречена „punctuated equilibrium“, развита от Стефен Гулд и подкрепена от други учени, казва, че възникването на нови видове животни става е основано върху сравнително внезапни тласъци или „скокове“.
Привържениците на тази теория твърдят, че праисторическите вкаменелости потвърждават мнението им. Защо? Защото при изкопаните вкаменелости не се установяват междинни форми, както отбелязал това д–р Джон Търнер в публикувана статия в списанието „Ню Сайънтист“. Но главното различие между двата лагера на учени е това, че привържениците на теорията „punctuated equilibrium“ са на следното мнение: 1. „скоковете“ не са били предизвикани от някакъв вид приспособяване, което се твърди от неодарвинисъмап а чрез един вероятно още непознат процес. 2. „Скоковете“ според Търнер, „съвпадат винаги с разклонението на родословията на еволюцията“.
Д–р Търнер идва до заключението: „Няма неоспорими доказателства за това схващане. Аз съм изкушен да заявя, че няма дори следа от доказателство. В същност за тази теза важат думите, които Гулд изказа за социалбиологията, а именно, че тя не дава нови познания и не може да посочи върху нито един единствен факт.“ Обаче популярността на теорията „punctuated equilibrium“ сред еволюционистите от другия лагер е едно невъзнамерявано признание, че за традиционната теория на еволюцията има само съвсем незначителен доказателен материал, ако съществуващия изобщо може да се нарече такъв. Въз основа на това, че и двете теории не могат да обяснят празнините между видопромените при изкопаните вкаменелости, то те не заслужават доверие.
Съществува обаче едно напълно задоволяващо обяснение за празнините сред вкаменелите находки което не противоречи на модерната генетика. То се основава върху библейското установяване, че животните се размножават „всяко по рода си“ и че човекът е независимо творение на Бога /Битие 1:24; 2:7/.
Науката представлява ли религия?
В една статия, отпечатана в списанието „Сайънтист“ Майкъл Шелис защитава физика Фред Хойл, който се критикрва поради някои от възгледите му. Шелис пише, че най–голямата ерес на Хойл се състои може би в това, че той се застъпва за мнението, че вселената трябва да бъде направлявана от една космическа интелигентна сила. Според Хойл, вселената, без такава интелигентна сила, няма смисъл.
Наистина, Шелис твърди, че въпросът за съществуването на Бога или за смисъла на вселената е „метафизичен въпрос“, с който науката не може да се занимава, но, както той по–нататък казва, „на учените се разрешава от собствените им колеги да правят метафизични изказвания върху липсата на една цел, обаче не и върху противоположното. Това дава основание да се предполага, ... че науката, ако допуска тези метафизични разсъжденияп сама се вижда като религия и то като една атеистична религия /ако въобще има таково нещо/.“
В отричането на съществуванието на една висша сила прозира подобно становище, описано от псалмиста: „Поради високомерието си злият не изследва; всичките му идеи са: ‘Няма никакъв Бог’“ /Псалм 10:4; 19:1/. Освен това, според това схващане произхода на вселената се приписва на случайността.
Психосоматично лекуване
Настоящите редица изследвания в областта на психосоматичното лекуване „показват промяна в традиционното схващане в медицината, която се обозначава като почти ‘революционна’“ се казва в списанието Медикъл Уорълд Нюс. Например с растящ интерес се следи влиянието на душевното върху имунната система на човешкия организъм. Не отдавна проведени проучвания показавт, че при вдовици и вдовци след съответния смъртен случай, съпротивителната сила /имунитета/ на организъма значително намалява. Нормалното ниво се достига едва след като те са се примирили с новото положение.
След едно тригодишно проучване сред сърдечноболни, чиито живот, както се казва, бил изпълнен с амбииця, агресивност и съпреничество, се доказало, че душевното състояние оказва влияние върху сърцето. Между други медицински мярки такива хора се научават на търпение, пременява се темпото на работата им, за да имат повече време за разсъждаване и за близките си, а също така им се помогна постепенно да се освободят от ежедневните ядове. Стигна се до следния резултат: Мъже, които следват само медицинските препоръки и лекарства са предразположени за нов сърдечен удар 2 до 3 пъти повече от другите, по–горе споменати пациенти.
Подобни изследвания потвърждават също библейски твърдения. Така например казва Божието Слово: „Сърце, което е радостно, помага като лечител“ и: „Едно спокойно сърце е живот за плътския организъм“ /Притчи 17:22; 14:30/.