Революцията в еволюцията

ТЪРСИ СЕ: ЗАМЕСТНИК ЗА ДАРВИН

ТЪРСЕНЕТО НА НОВИ ОТГВОРИ ЗАПОЧНА

ЕВОЛЮЦИОННАТА теория „изживява понастоящем най-обширната и най-преломната революция от последните 50 години“. Така се казва в едно съобщение за конференция, състояла се през октомври 1980 година в Чикаго. На тази четиридневна конференция около 150 специалисти в областта на еволюцията дискутирали темата „Макроеволюция“.

За атмосферата, която царела там, официалното списание на Американското дружество за съдействие на науката, Science, писало следното: „Лични конфликти и атаки между учените създадоха чувствително напрежение . . . Изказванията до известна степен бяха невъздържани и даже с жилеща рязкост.“ Много разочаровани учени се оплаквали, че „по-голямата част от приносите се характеризира повече с описания и твърдения, отколкото чрез изложение на данни“. Но не е ли била винаги такава тактиката на еволюционистите, да предлагат твърдения вместо факти?

Дарвин бе казал, че живите същества са се развили много бавно от едноклетъчни организми чрез малки промени и са достигнали до днешните живи форми, включително до човека. Между фосилите би трябвало да има преходни форми, но той признал, че ги няма. Преди повече от 120 години, той казал, че находките са непълни, но бил на мнение, че с течение на времето ще се открият повече фосили и така тези празнини ще бъдат запълнени.

„Образеца, който се търси от повече от 120 години не съществува“, обяснил Найлс Елдридж, палеонтолог към Американския музей за естествени науки в Ню Йорк. Той смята, че нови видове не са се създали чрез постепенни промени, а чрез внезапни скокове. Многото преходни форми, необходими за Дарвиновата теория не са съществували никога — празнините никога няма да бъдат запълнени чрез фосили.

Стефен Джай Гоулд от Харвардския университет е съгласен с Елдридж. На конференцията в Чикаго той обяснил: „Несъмнено фосилните находки са доста оскъдни, но неравномерността, която се наблюдава не е резултат на празнини; тя е последица от скокообразния вид на еволюционните промени“. Палеонтологът Еверет Олсон казал: „Фосилите като извор на данни са много мътни“. Франческо Айала, някога един от главните застъпници на схващането на Дарвин за бавните процеси, добавил: „Въз основа на това, което казват палеонтолозите, сега съм убеден, че няма никаква акумулация на малки промени“.

Списанието Science обобщава спорния въпрос, както следва: „Главният въпрос на тази конференция в Чикаго бе, дали механизмите, върху които се основава микроеволюцията [малки промени в самите видове], могат да бъдат употребени при обяснението на явленията в макроеволюцията [големи скокове извън ограниченията на видовете]. Отговорът е едно ясно НЕ.“

За това променено становище по отношение на еволюцията се зароди обозначението „punctuated equilibrium“ [означаващо нещо като „скокообразно равновесие“]. С това иска да се каже, че един „вид“ може да съществува милиони години във фосилната история и след това изчезва внезапно, докато също така внезапно се появява нов вид. Но това всъщност никак не е нова идея. Ричард Голдшмид се застъпил за нея още през 1930-те години и я нарекъл хипотезата „Hopeful-monsters“ [хипотеза–„Надежда за чудовище“]. Поради тази причина тогава той бил силно наруган. „Скокообразно равновесие“ е разбира се по-внушително обозначение.

Тази теория е добре дошла за еволюционистите, защото ги освобождава от необходимостта да докажат преходни форми. Според тази теория промените стават толкова бързо, че не могат да бъдат документирани чрез фосили, но не и толкова бързо, че да могат да се наблюдават. Теорията обаче довежда еволюционистите също в принудителен ход. Когато защитниците на учението за сътворението обърнаха вниманието върху това, че сложните градивни елементи в природата изискват един плановик, еволюционистите поставиха на трона естествения подбор като такъв плановик. Сега естествения подбор бе изиграл ролята си и на негово място бе поставена случайността. За представителите на учението за сътворението е отдавна ясно, че еволюционистите са изцяло зависими от случайността.

Гоулд признава, че естествения подбор е изгубил почвата под краката си за сметка на случайността: „Съществен брой генетични промени не подлежат на естествения подбор, а се разпространяват случайно сред представителите на вида.“

Давид Рауп, кустос на геологичното отделение към един музей, писал в списанието Field Museum of Natural History Bulletin (Чикаго, януари 1979 год.) върху темата: „Конфликти между Дарвин и палеонтологията“. Той споменал, че фосилни находки показват наистина промени, обаче не „като най-логична последица от естествения подбор. . . . Той продължава да се извършва в природата, въпреки, че съществува изненадващ малък брой примери за това. . . . Съвременна важна алтернатива за естествения подбор зависи от въздействията на чистата случайност. . . . Следователно, ние говорим за преживяване на щастливите и също за преживяване на усърдните“. Може би с това е искал да каже: „Бозайниците не са били по-добри от динозаврите, но са имали повече щастие“. На края на статията си той пише за Дарвин: „Това, което той не довидял, бе простият елемент на случайността!“

След като главната роля при направление на еволюцията се приписва на случайността, възниква отново неприятният въпрос за плануването. „Как случайността би могла да доведе до сложните и смайващи градивни планове, които се срещат навсякъде?“ Дарвин казал, че окото предизвиква у него страхопочитание. Случайността е трябвало да извърши таково чудо, не само един път, а наново и отново и то при видове, които изобщо не са родствени помежду си.

Например октоподът няма никаква родственост с човека, но неговото око е удивително „човешко“. Змиорки и други риби, които не са родствени помежду си, могат да издават електрически удари. Инсекти, червеи, бактерии и риби, които не са родствени едни с други имат светлинни органи, които излъчват студена светлина. Миноги, комари и пиявици, които не са роднини, разполагат с антикоагулационни субстанции, за да попречат да се съсири кръвта на жертвите им. Съществуват риби и инсекти с бифокални очи, за да могат да виждат във въздуха и във водата. Много неродствени помежду си животни притежават еднакви смайващи способности като прелетни и преселващи се животни.

Освен това, еволюционистите искат да ни накарат да вярваме, че при три различни случаи от топлокръвни животни са се развили студенокръвни влечуги; три пъти независимо един от друг се развила способността за виждането на цветове; пет пъти при неродствени помежду си риби, инсекти, крилати гущери, птици и бозайници се развили както криле, така и способност за хвърчене.

Би ли могла случайността нееднократно да произведе такива белези? Теорията на вероятността отговаря ясно с НЕ!. Революцията в еволюцията може да е допринесла за това, че сега учените могат по-добре да се справят с непълните фосилни находки, но тя приписа на случайността роля, която тя изобщо не може да изпълни.