Притчи за Царството

Исус очевидно е в Капернаум, когато осъжда фарисеите. По-късно през деня той излиза от къщата, където е отседнал, и отива до близкото Галилейско езеро. Там се събират много хора. Исус се качва в една лодка, отдалечава се от брега и започва да учи хората за небесното Царство, като разказва притчи. Много от ситуациите и подробностите в притчите са познати на слушателите му и затова им е лесно да разберат различните аспекти на Царството.

Първо Исус разказва за сеяч, който излиза да сее. Част от семената му падат край пътя и са изкълвани от птиците. Други падат на каменисти места, където няма много почва. Корените, които пускат, не могат да слязат надълбоко и младите растения изсъхват, изгорени от слънцето. Трети падат между тръни, които задушават поникналите растения. Има и семена, които падат на добра почва и дават плод, „едни 100 пъти повече от посятото, други 60, трети 30“. (Матей 13:8)

В друга притча Исус сравнява Царството с човек, който сее семена. Докато той спи или е буден, семената растат, но човекът „не знае как“. (Марко 4:27) Те растат сами и раждат плод, готов за жътва.

Исус разказва и трета притча за засяване на семена. Един човек засява хубави семена, но „докато всички спят“, врагът му засява плевели сред житото. Слугите на човека го питат дали да изскубят плевелите, а той отговаря: „Не, иначе заедно с тях може да изкорените и житото. Нека да растат заедно до жътвата и когато дойде време за жътвата, ще кажа на жътварите първо да изскубят плевелите, да ги вържат на снопи и да ги изгорят, а след това да отидат и да съберат житото в хамбара ми“. (Матей 13:24-30)

Исус споменава и малкото синапено семе. То е познато на много от тези, които го слушат, защото те разбират от земеделие. Това семе пораства и става дърво, толкова голямо, че птиците си правят гнезда в клоните му. Във връзка с него Исус казва: „Небесното Царство е като синапено зрънце, което един човек пося в нивата си“. (Матей 13:31) Той не изнася урок по ботаника, а илюстрира забележителен растеж — как нещо съвсем малко може да порасне и да се превърне в нещо голямо.

После Исус говори и за един процес, познат на много от слушателите му. Сравнява небесното Царство с „квас, който една жена взема и замесва в три големи купи брашно“. (Матей 13:33) Макар че не се вижда, квасът прониква в цялото тесто и то втасва. Той причинява значителен растеж и промени, които не се виждат веднага.

След тези притчи Исус разпуска хората и се връща в къщата, в която е отседнал. Скоро идват учениците и искат да разберат какво е имал предвид.

УЧЕНИЦИТЕ ИЗВЛИЧАТ ПОЛЗА ОТ ПРИТЧИТЕ НА ИСУС

Учениците и друг път са слушали притчи на Исус, но не толкова много. Те го питат: „Защо им говориш с притчи?“. (Матей 13:10)

Една причина е, за да изпълни библейско пророчество. В разказа на Матей се казва: „Винаги им говореше с притчи, за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще говоря с притчи, ще известя неща, които са скрити още от началото“. (Матей 13:34, 35; Псалм 78:2)

Но има и друга причина. Притчите разкриват нагласата на хората. За много от тях Исус просто разказва интересни истории и върши чудеса. Те не виждат в него Господар, на когото да са послушни и когото да следват неегоистично. (Лука 6:46, 47) Тези хора не искат да променят своите възгледи или начин на живот. Не желаят посланието му да проникне толкова дълбоко.

В отговор на въпроса на учениците Исус казва: „Затова им говоря с притчи, защото гледат, но не виждат, и слушат, но не чуват и не разбират. В техния случай се изпълнява пророчеството на Исая: „[...] Сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви“. (Матей 13:13-15; Исаия 6:9, 10)

Но това не важи за всички слушатели на Исус. Той обяснява: „Вие обаче сте щастливи, защото виждате с очите си и чувате с ушите си. Казвам ви истината, много пророци и праведни хора искаха да видят това, което виждате, но не го видяха, и да чуят това, което чувате, но не го чуха“. (Матей 13:16, 17)

Да, 12-те апостоли и другите лоялни ученици имат възприемчиви сърца. Ето защо Исус им казва: „На вас е дадено да разберете свещените тайни на небесното Царство, но на тях не е дадено“. (Матей 13:11) Поради искреното желание на учениците да разберат думите му Исус им обяснява притчата за сеяча.

Той казва: „Семената са Божието послание“. (Лука 8:11) А почвата е сърцето. Това е ключът към разбирането на тази притча.

За семената, паднали на отъпканата почва край пътя, Исус обяснява: „Идва Дяволът и взема [посланието] от сърцата им, за да не повярват и да не се спасят“. (Лука 8:12) Със семената, посети върху каменисти места, той има предвид сърцата на хората, които приемат посланието с радост, но то не пуска дълбоки корени в тях. „Щом се появят трудности или преследване заради посланието“, не могат да издържат. „Като дойдат изпитания“, може би противопоставяне от семейството или от други, те губят вярата си. (Матей 13:21; Лука 8:13)

А семената между тръните? Исус обяснява на учениците си, че това се отнася за хората, които чуват посланието, но са превъзмогнати от „тревогите в този свят и измамната сила на богатството“. (Матей 13:22) Посланието стига до сърцето им, но бива задушено и не дава плод.

Последният вид почва, който обсъжда Исус, е добрата почва. Това са тези, които чуват посланието и го приемат със сърцето си, разбирайки значението му. Какъв е резултатът? Те „дават плодове“. Поради различните си обстоятелства, например възраст или здравословно състояние, не всички могат да правят едно и също — един дава 100 пъти повече, друг 60, трети 30. Истината е, че благословии от службата за Бога изпитват „хората с искрено и добро сърце“, които „чуват посланието, запазват го в себе си и дават плод с издръжливост“. (Лука 8:15)

Тези думи навярно правят особено впечатление на учениците, които са поискали Исус да им обясни ученията си. Сега разбирането им за притчите не е само повърхностно. Исус иска те да ги разбират, за да могат на свой ред да учат другите на истината. Той пита: „Никой не изважда лампа, за да я сложи под кош или под леглото, нали? Тя се изважда, за да бъде сложена на поставка“. Затова съветва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. (Марко 4:21-23)

БЛАГОСЛОВЕНИ С ПОВЕЧЕ ЗНАНИЯ

Учениците на Исус са жадни за още познание. Те го молят: „Обясни ни притчата за плевелите в нивата“. (Матей 13:36)

Молбата им показва колко различна е нагласата им от нагласата на хората на брега. Тези хора слушат, но явно не искат да разберат значението на притчите и как трябва да ги прилагат. За тях е достатъчно да знаят само съдържанието им. Исус изтъква разликата между тези хора и любознателните си ученици, дошли при него за повече напътствия, като казва:

„Обърнете внимание на това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще отмерват и на вас, даже ще получите допълнително“. (Марко 4:24) Учениците обръщат внимание на това, което чуват от Исус. Те му „отмерват“ искрен интерес и внимание и затова той продължава да ги учи и да споделя още знания с тях. Исус удовлетворява молбата им относно притчата за житото и плевелите:

„Сеячът на хубавите семена е Човешкият Син, нивата е светът, хубавите семена са децата на Царството, а плевелите са децата на Злия, врагът, който ги пося, е Дяволът. Жътвата са последните дни на този свят, а жътварите са ангелите“. (Матей 13:37-39)

След като обяснява всеки елемент от притчата, Исус описва какво става накрая: в последните дни на този свят жътварите, или ангелите, ще отделят оприличените на плевели фалшиви християни от истинските „деца на Царството“. „Праведните“ ще бъдат събрани и накрая ще сияят „в Царството на своя Баща“. А какво ще стане с „децата на Злия“? Те ще бъдат унищожени — основателна причина „да плачат и да скърцат със зъби“. (Матей 13:41-43)

Исус благославя учениците си, като им разказва още три притчи. Първата е: „Небесното Царство е като скрито в нива съкровище, което един човек намира и пак скрива. После от радост отива и продава всичко, каквото има, за да купи нивата“. (Матей 13:44)

Той продължава: „Небесното Царство е още като пътуващ търговец, който търси хубави перли. Когато намери много ценна перла, той веднага продава всичко, каквото има, и я купува“. (Матей 13:45, 46)

И с двете притчи Исус набляга на готовността да се правят жертви за истински ценните неща. Търговецът веднага продава „всичко, каквото има“, за да се сдобие с ценната перла. Този пример е разбираем за учениците на Исус. Човекът, който намира съкровище, скрито в нива, също „продава всичко“, за да я притежава. И в двата случая става въпрос за нещо много ценно, което си струва да бъде придобито. Това може да се сравни с жертвите, които някой прави заради духовните си нужди. (Матей 5:3) Някои от слушателите на Исус вече са показали, че са готови на големи жертви, за да удовлетворят тези нужди и да бъдат негови истински последователи. (Матей 4:19, 20; 19:27)

Накрая Исус сравнява небесното Царство с мрежа, която хваща всякакви риби. (Матей 13:47) При разделянето на рибите хубавите се събират в съдове, а лошите се изхвърлят. Исус казва, че в последните дни на този свят ще бъде същото — ангелите ще отделят злите от праведните.

Самият Исус е участвал в духовен риболов, когато е поканил първите си ученици да бъдат „рибари на хора“. (Марко 1:17) Но той казва, че притчата му за мрежата се отнася за бъдещето, за „последните дни на този свят“. (Матей 13:49) Така апостолите и другите ученици, които го слушат, разбират, че предстоят много интересни неща.

Те наистина са обогатени. Исус е готов „насаме да им обяснява всичко“. (Марко 4:34) Той „е като собственик на къща, който вади от съкровището си и нови, и стари неща“. (Матей 13:52) С притчите си Исус не парадира с умения за поучаване, а споделя с учениците истини, които са като безценно съкровище. Той безспорно е учител, който няма равен на себе си.