Исус — живота и делата му

Поучаване чрез притчи

ИСУС очевидно се намира все още в Капернаум, когато укорява фарисеите. По–късно на този ден той напуска къщата и отива на намиращото се наблизо Галилейско море, по причина на което там се събира голямо множество от хора. Той се качва в една лодка, отдалечава я малко и поучава хората, които стоят на брега, за Царството на небесата. При това си служи с редица параболи или притчи, чиито рамки винаги са взети от ежедневния живот на хората.

Отначало разказва за сеяч, който сее семена. Някои от тези семена падат на пътя и биват изкълвани от птиците. Други семена падат на скалиста почва. Тъй като малките растения не могат да хванат дълбоки корени, изсъхват от знойната жега. Други семена пък падат между тръните, които заглушават растенията, когато порастнат. Част от семената, които падат на пълноценна почва, донасят стократно, шестдесетократно или тридесетократно плод.

В друга притча Исус казва, че Божието Царство е също, както когато човек хвърли семе в земята. Семето никне и расте и ден и нощ и когато човекът спи и когато е буден. Той не знае как става това. Само по себе си расте семето и носи плод. Когато плодът е узрял, той го прибира.

Исус разказва и трета притча за мъж, който посява истински вид семена на нивата си. Но докато спи, идва неприятел и посява плевели между житото и си отива. Слугите на домакина го питат, дали да изкоренят плевелите. Но той отговаря: ‘Не, понеже ако направите това, ще изскубете заедно с тях и от житото. Оставате и двете да растят заедно до жетвата. Тогава ще поръчам на жътварите, най–напред да съберат плевелите и да ги изгорят и след това да приберат житото в житницата му.’

В продължение на речта си Исус разказва на множеството от хора събрало се на брега още две притчи. Той обяснява, че „Царството на небесата“ прилича на синапово зърно, което един мъж посява. Въпреки, че е най–малкото от всичките семена, които са на земята, расте и става по–голямо от всичките злакове. Става голямо дърво, под чиито клони могат да се подслонят птиците.

Днес твърдят някои, че има по–малки семенни зърна от синаповото семе. Но Исус не предава тук ботаника. От видовете семена, които галилейците по това време познавали, синаповото зърно било наистина най–малкото. Те разбрали, че Исус е искал да онагледи с това необикновен растеж.

Накрая Исус сравнява „Царството на небесата“ с квас, който една жена взима и замесва с три големи мери брашно. С времето, така казва Исус, този квас вкисва цялото тесто.

След като Исус разказал тези пет притчи, разпуснал множествот се върнал обратно в къщата, където се застоял. Скоро там идват 12 апостоли и съща и други. Матей 13:1–9, 24–36; Марко 4:1–9, 26–32; Лука 8:1–8;

◆ Кога и къде говорил Исус на хората с притчи?

◆ Кои пет притчи разказал Исус на множестото?

◆ Защо Исус казал, че синаповото зърно е едно от най–малките?