Известната проповед на планината

Исус несъмнено е изморен, след като цяла нощ се е молил и после е избрал 12 апостоли. Вече е ден, но той все още има сили и желание да помага на хората. Прави го на един планински склон в Галилея, вероятно недалече от Капернаум, центъра на дейността си.

Дошли са много хора от далечни места. Някои са от Йерусалим и различни части на Юдея на юг, а други от крайбрежните градове Тир и Сидон на северозапад. Защо идват при Исус? „За да го чуят и да бъдат излекувани от болестите си.“ Така и става — Исус „ги лекува“. Представи си само! Всички болни са излекувани. Той помага и на тези, които са „измъчвани от зли духове“, злите ангели на Сатана. (Лука 6:17-19)

После Исус сяда на равно място на склона и хората се събират около него. Учениците му, особено 12-те апостоли, вероятно са най-близо. Всички са нетърпеливи да чуят този учител, способен на такива могъщи дела. Исус изнася проповед, която наистина донася полза на слушателите му. Оттогава безброй други хора са извлекли полза от нея. Тя може да помогне и на нас със своите дълбоки духовни истини, поднесени просто и ясно. Исус използва примери от ежедневието и говори за неща, които са познати на хората. Това прави ученията му разбираеми за всички, които се стремят към по-добър живот според Божията воля. Кои основни мисли от проповедта на Исус я правят толкова ценна?

КОИ ХОРА СА ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВИ?

Всеки иска да е щастлив. Понеже знае това, Исус започва проповедта, като посочва кои хора са истински щастливи. Представи си как грабва вниманието на слушателите си! Но някои неща сигурно ги озадачават.

Той казва: „Щастливи са хората, които осъзнават духовните си нужди, защото небесното Царство е тяхно. Щастливи са хората, които скърбят, защото ще бъдат утешени. [...] Щастливи са хората, които гладуват и жадуват за праведност, защото ще бъдат наситени. [...] Щастливи са хората, които са преследвани заради праведността, защото небесното Царство е тяхно. Щастливи сте, когато ви обиждат [...] заради мен. [...] Радвайте се и преливайте от радост“. (Матей 5:3-12)

Какво има предвид Исус с думата „щастливи“? Не просто човек да е весел или в добро настроение, както когато се забавлява. Истинското щастие е по-дълбоко — то е неподправено чувство на задоволство и пълно удовлетворение от живота.

Исус казва, че истински щастливи са хората, които осъзнават духовните си нужди, които се измъчват заради грешното си състояние и които опознават Бога и му служат. Дори и да са мразени или преследвани, защото изпълняват волята на Бога, те са щастливи, тъй като знаят, че той ги одобрява и ще ги възнагради с вечен живот.

Много хора обаче смятат, че богатството и удоволствията носят щастие. Исус посочва точно обратното с няколко контраста, които несъмнено карат много от слушателите му да се замислят: „Горко на вас, богаташи, защото вече сте получили цялата си утеха. Горко на вас, които сега сте нахранени, защото ще гладувате. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете. Горко ви, когато всички говорят добре за вас, защото прадедите им постъпваха по същия начин с лъжливите пророци“. (Лука 6:24-26)

Защо богатството, веселият смях и похвалите носят горчивина? Защото, когато някой има и обича тези неща, може да пренебрегне службата на Бога и това да му струва истинското щастие. Исус не твърди, че човек е щастлив само ако е беден или гладен. Но често именно хората в трудно положение откликват на ученията му и са благословени с истинско щастие.

Имайки предвид учениците си, Исус казва: „Вие сте солта на земята“. (Матей 5:13) Разбира се, той не говори буквално. Солта е консервант, тя предпазва от разваляне. До олтара в Божия храм се държи голямо количество сол, с която се солят жертвите. Тя също представя отсъствие на поквара. (Левит 2:13; Езекиил 43:23, 24) Учениците са „солта на земята“, в смисъл че имат запазващо влияние върху хората, предпазват ги от духовен и морален упадък. Посланието им може да запази живота на всички, които го приемат.

Исус казва също на учениците си: „Вие сте светлината на света“. Лампата не се слага под кош, а на поставка, за да свети. Затова Исус подканя: „Нека и вашата светлина да свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща на небесата“. (Матей 5:14-16)

ВИСОК СТАНДАРТ ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ МУ

Юдейските религиозни водачи смятат, че Исус престъпва Божия закон и неотдавна са заговорничили да го убият. Затова той казва открито: „Не мислете, че дойдох да отменя Закона или думите на пророците. Не дойдох да ги отменя, а да ги изпълня“. (Матей 5:17)

Да, Исус високо уважава Божия закон и насърчава и другите към същото. Дори казва: „Който наруши една от най-малките заповеди и учи другите на същото, няма да е достоен да влезе в небесното Царство“. Но добавя: „Който ги изпълнява и учи и другите на тях, ще е достоен да влезе в небесното Царство“. (Матей 5:19)

Исус осъжда дори нагласа, която може да подтикне човек да наруши Божия закон. След като споменава заповедта „Не убивай“, той казва: „Който не спира да се гневи на своя брат, ще отговаря пред съда“. (Матей 5:21, 22) Да изпитваме такъв гняв към някого, е много сериозно и дори може да доведе до убийство. Затова Исус обяснява на какво трябва да сме готови, за да постигнем мир: „Ако занесеш дара си при олтара и там си спомниш, че брат ти има нещо против теб, остави дара си пред олтара и отиди първо да си оправиш отношенията с брат си, а после се върни и принеси дара си“. (Матей 5:23, 24)

Друга заповед в Закона забранява изневярата. Исус обяснява: „Чували сте, че било казано: „Не изневерявай“. Но аз ви казвам, че всеки, който гледа една жена със страст, вече е изневерил с нея в сърцето си“. (Матей 5:27, 28) Той не говори просто за моментна неморална мисъл, а подчертава колко е сериозно продължителното гледане. То често събужда страстно желание, което, ако се появи възможност, може да доведе до изневяра. Как човек да избегне това? Може да са нужни крайни мерки. Исус казва: „Ако дясното ти око те кара да съгрешиш, извади го и го хвърли далече от себе си. [...] И ако дясната ти ръка те кара да съгрешиш, отрежи я и я хвърли далече от себе си“. (Матей 5:29, 30)

Някои хора са готови да се лишат от болен крайник, за да спасят живота си. Ето защо според Исус е по-важно „да хвърлиш“ дори нещо толкова ценно като око или ръка, за да се предпазиш от неморалното мислене и действията, до които води. Той обяснява, че „е по-добре да изгубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде напълно унищожено“.

Исус също съветва как да постъпим, когато някой ни обиди или ни навреди. Той казва: „Не отвръщай на зъл човек, но ако те удари някой по дясната буза, обърни към него и лявата“. (Матей 5:39) Това не означава, че човек не може да защити себе си или семейството си при нападение. Исус говори за шамар, който по принцип не нанася голяма вреда и не убива другия, а е по-скоро обида. Той има предвид, че ако някой се опита да предизвика бой или спор, било то с шамар, или с обидни думи, не бива да отвръщаме.

Този съвет е в хармония с Божията заповед да обичаме другите. Затова Исус наставлява слушателите си: „Обичайте враговете си и се молете за тези, които ви преследват“. И дава основателна причина: „За да покажете, че сте деца на небесния си Баща, понеже той прави слънцето да изгрява и над злите, и над добрите“. (Матей 5:44, 45)

Исус обобщава тази част от проповедта си с думите: „Затова бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ви Баща“. (Матей 5:48) Разбира се, той няма предвид, че можем да сме напълно съвършени. Но като подражаваме на Бога, ще можем да разширим любовта си, така че да обхване дори враговете ни. С други думи: „Бъдете милостиви, както и вашият Баща е милостив“. (Лука 6:36)

МОЛИТВА И ДОВЕРИЕ В БОГА

Исус продължава със следното напътствие: „Гледайте да не вършите добро само за да ви видят хората“. Той осъжда лицемерната показна набожност, като допълва: „Когато даваш на бедните, не го разгласявай, както правят лицемерите“. (Матей 6:1, 2) По-добре е да се дава на бедните насаме.

После казва: „Когато се молите, не бъдете като лицемерите, които обичат да се молят в синагогите и по ъглите на главните улици, за да ги виждат хората“. И добавя: „Вместо това, когато се молите, влезте в стаята си, затворете вратата и там се помолете на небесния си Баща“. (Матей 6:5, 6) Исус не е против публичните молитви, защото той самият е казвал такива молитви. Това, което не одобрява, е те да се казват, с цел да впечатлят другите и да предизвикат възхищение и похвали.

Той поучава хората: „Когато се молите, не повтаряйте непрекъснато едно и също, както правят хората от другите народи“. (Матей 6:7) Исус не иска да каже, че е погрешно да се молим няколко пъти за едно и също нещо. Той не одобрява да използваме „непрекъснато“ заучени фрази, да се молим механично. След това дава молитва образец, която включва седем молби. Първите три признават правото на Бога да управлява и намеренията му — да се свети името му, да дойде Царството му и да се изпълни волята му. Едва след като сме се помолили за тези неща, може да отправяме лични молби — за храната за всеки ден, за прошка, да не сме изкушавани повече от поносимото и да сме спасени от Злия.

Колко важни трябва да са притежанията ни за нас? Исус подканя: „Не си събирайте богатство на земята, където молци и ръжда могат да го съсипят и крадци да влязат и да го откраднат“. Разумно, нали? Материалното богатство е нетрайно и няма да ни направи по-ценни в Божиите очи. Затова Исус добавя: „По-добре си събирайте богатство на небето“. Можем да правим това, като поставяме службата за Бога на първо място в живота си. Никой не може да ни отнеме доброто име пред Бога или наградата — вечния живот. Само колко са верни думите на Исус: „Където е богатството ти, там ще бъде и сърцето ти“. (Матей 6:19-21)

В подкрепа на тази мисъл Исус дава пример: „Светлината на тялото е окото. Ако окото ти е съсредоточено само върху едно нещо, цялото ти тяло ще е светло. Но ако окото ти е завистливо, цялото ти тяло ще е тъмно“. (Матей 6:22, 23) Когато функционира правилно, фигуративното ни око е като светлина за тялото ни. Но за целта трябва да е съсредоточено само върху едно нещо, иначе може да развием погрешен възглед за живота. Ако се съсредоточаваме върху материалните притежания вместо върху службата за Бога, „цялото ни тяло ще е тъмно“, навярно привлечено към тъмни дела.

После Исус посочва друг пример: „Никой не може да робува на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия и ще презре другия. Не можете да робувате и на Бога, и на богатството“. (Матей 6:24)

Някои от слушателите може да се питат как трябва да гледат на материалните си нужди. Затова той ги уверява, че ако дават предимство на службата за Бога, нямат причина да се безпокоят: „Наблюдавайте птиците в небето: те не сеят, нито жънат, нито събират зърно в хамбари и въпреки това небесният ви Баща ги храни“. (Матей 6:26)

Ами дивите цветя там на планината? Исус отбелязва, че „дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някое от тях“. Какво показва това? Той обяснява: „Щом Бог облича така растенията на полето, които днес са тук, а утре са хвърлени в пещта, няма ли много повече да облича вас!“. (Матей 6:29, 30) Исус мъдро подканя: „Никога не се безпокойте и не казвайте „Какво ще ядем?“ или „Какво ще пием?“, или „Какво ще облечем?“. [...] Вашият небесен Баща знае, че се нуждаете от тези неща. Тогава поставяйте Царството и Божиите праведни стандарти на първо място в живота си и Бог ще ви даде всичко останало“. (Матей 6:31-33)

КАК ДА ПОЛУЧИМ ЖИВОТ

Апостолите и другите искрени хора искат да имат одобрението на Бога, но в техния случай това не е лесно. Много фарисеи например критикуват и съдят строго останалите. Затова Исус съветва слушателите си: „Престанете да съдите, за да не бъдете съдени, защото както вие съдите, така ще съдят и вас“. (Матей 7:1, 2)

Опасно е човек да следва твърде взискателните фарисеи, както личи от следния пример: „Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в някоя яма?“. Тогава как слушателите на Исус трябва да гледат на другите? Не бива да са критични, защото това би било много погрешно. Той пита: „Как можеш да казваш на брат си „Братко, позволи ми да извадя сламчицата от окото ти“, когато ти самият не виждаш гредата в своето око? Лицемер! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламчицата от окото на брат си“. (Лука 6:39-42)

Това не означава, че учениците изобщо не бива да използват преценката си. Исус ги напътства: „Не давайте святи неща на кучетата и не хвърляйте перлите си на свинете“. (Матей 7:6) Истините от Божието Слово са скъпоценни като перли. Ако някой проявява животински черти и не показва признателност за тези ценни истини, учениците трябва да го оставят и да търсят възприемчивите.

Исус се връща на темата за молитвата и набляга на постоянството: „Искайте и ще ви се даде“. За да подчертае, че Бог е готов да отговаря на молитвите ни, той пита: „Кой от вас, ако неговото дете му поиска хляб, ще му даде камък? [...] Така че, щом вие, макар че сте грешни, давате хубави неща на децата си, колко повече небесният ви Баща ще даде хубави неща на онези, които му поискат!“. (Матей 7:7-11)

След това Исус казва думите, превърнали се във всеизвестно правило: „Винаги се отнасяйте към хората така, както искате те да се отнасят към вас“. Нима не трябва да вземем присърце тази ясна подкана и да я следваме в отношенията си с другите? Това може да не е лесно, както се вижда от следното напътствие: „Влезте през тясната врата, защото широката врата и просторният път водят към унищожение и много хора минават през нея. А тясната врата и тесният път водят към живот и малко хора ги намират“. (Матей 7:12-14)

Някои ще се опитат да отклонят учениците от пътя към живота, затова Исус предупреждава: „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овча кожа, но всъщност са хищни вълци“. (Матей 7:15) Той отбелязва, че добрите и лошите дървета се познават по плодовете. Така е и с хората. Можем да познаем лъжливите пророци по ученията и делата им. Наистина не само думите правят човек ученик на Исус, но също и делата. Някои хора го наричат свой Господар. Какви обаче са последствията, ако не вършат Божията воля? Исус посочва: „Ще им заявя: „Никога не съм ви познавал! Махайте се, защото вършите зло!“. (Матей 7:23)

В заключение Исус казва: „Всеки, който чуе тези мои думи и ги изпълнява, ще е като разумен човек, който е построил къщата си върху скала. И заваля силен дъжд, стана наводнение, ветровете задухаха и заблъскаха къщата, но тя не падна, защото беше построена върху скала“. (Матей 7:24, 25) Защо къщата остава непокътната? Защото човекът е „копал надълбоко, за да положи основите ѝ върху скала“. (Лука 6:48) Не е достатъчно само да слушаме думите на Исус — трябва да се стараем „да ги изпълняваме“.

А какво да кажем за онзи, който чува тези думи, но не ги изпълнява? Той е „като глупав човек, който е построил къщата си върху пясък“. (Матей 7:26) Дъждът, наводнението и ветровете срутват къщата му.

Хората са смаяни от начина, по който Исус ги учи. Той ги учи като човек, който има власт от Бога, а не като религиозните водачи. Вероятно много от присъстващите стават негови ученици.