Силната вяра на един офицер

След като изнася Проповедта на планината, Исус отива в Капернаум. При него идват някои юдейски старейшини, изпратени от човек от друг народ — римски офицер.

Любимият слуга на този мъж е болен на смъртно легло. Макар че е езичник, офицерът търси помощта на Исус. Юдеите казват, че слугата „лежи вкъщи парализиран и се мъчи ужасно“, вероятно от силни болки. (Матей 8:6) Те уверяват Исус, че офицерът заслужава помощта му, и обясняват: „Той [...] обича народа ни и дори ни построи синагога“. (Лука 7:4, 5)

Скоро Исус тръгва със старейшините към дома му. Като наближават, офицерът изпраща свои приятели да му кажат: „Господине, не си прави труда. Не съм достоен да влезеш в дома ми. Затова и не сметнах, че съм достоен да дойда при теб“. (Лука 7:6, 7) Какво смирение, и то от човек, свикнал да дава заповеди! Виждаме колко е различен от римляните, които се отнасят жестоко към слугите си. (Матей 8:9)

Офицерът без съмнение знае, че юдеите избягват да общуват с хора от другите народи. (Деяния 10:28) Навярно заради това казва на приятелите си да помолят Исус: „Ти само кажи и слугата ми ще оздравее“. (Лука 7:7)

Исус е удивен от тези думи и отбелязва: „Казвам ви, дори в Израил не намерих толкова голяма вяра“. (Лука 7:9) Като се връщат в къщата на офицера, приятелите му виждат, че слугата е вече здрав.

След това изцеление Исус използва случая да посочи, че тези, които не са юдеи, но проявяват вяра, ще бъдат благословени: „Много хора ще дойдат от изток и от запад и ще седнат на трапезата в небесното Царство заедно с Авраам, Исаак и Яков“. А какво ще стане с юдеите, които нямат вяра? „Ще бъдат изхвърлени навън в тъмното. Там ще плачат и ще скърцат със зъби.“ (Матей 8:11, 12)

Следователно юдеите по рождение, които не се възползват от възможността, дадена първо на тях, да са в Царството с Христос, ще бъдат отхвърлени. А езичниците ще бъдат поканени да седнат, така да се каже, на трапезата му „в небесното Царство“.