„Нито една душа от вас няма да се изгуби“

1, 2. Какво пътуване предстои на Павел и за какво вероятно си мисли той?

ПАВЕЛ не престава да мисли за думите, които ще окажат голямо влияние на бъдещето му. „При императора ще отидеш!“, е казал управителят Фест. Апостолът е в затвора вече две години и предстоящото дълго пътуване до Рим, ако не друго, ще означава поне смяна на обстановката. (Деян. 25:12) Но многото живи спомени на Павел от пътуванията му по море не са свързани единствено с освежаващ полъх на вятъра и безкрайни хоризонти. Освен това очакваната среща с императора вероятно поражда редица сериозни въпроси в ума му.

² Апостолът много пъти е бил „в опасност по море“, преживял е три корабокрушения и дори е прекарал една нощ и един ден сам в открито море. (2 Кор. 11:25, 26) А и това пътуване ще е доста по-различно от мисионерските обиколки, които е предприемал като свободен човек. Той ще пътува като затворник и ще измине огромното разстояние от над 3000 километра от Кесария до Рим. Ще остане ли невредим? Дори и да успее, дали в Рим няма да намери смъртта си? Все пак му предстои да бъде съден от най-могъщия владетел в света на Сатана по онова време.

3. Какво бил решен да прави Павел и какво ще обсъдим в тази глава?

³ След всичко, което научи за Павел, мислиш ли, че той изгубил надежда и се отдал на отчаяние? Едва ли! Апостолът съзнавал, че го очакват трудности, но не знаел какви точно ще бъдат те. Защо да помрачава радостта от службата си, като се тревожи за неща, които не зависят от него? (Мат. 6:27, 34) Той знаел, че волята на Йехова е да използва всяка възможност да проповядва добрата новина за Божието Царство, дори и пред управници. (Деян. 9:15) Апостолът бил решен на всяка цена да изпълни задачата си. Нима и ние не сме решени на същото? Нека да придружим Павел в това историческо пътуване и да извлечем полза от примера му.

„Ветровете бяха насрещни“ (Деяния 27:1-7а)

4. На какъв кораб се качил Павел и кой го придружавал?

⁴ Павел и някои други затворници били поверени на римски стотник на име Юлий, който решил да се качат на търговски кораб, акостирал в Кесария. Корабът бил дошъл от Адрамит, пристанище на западното крайбрежие на Мала Азия, разположено срещу град Митилин на остров Лесбос. Той щял да плава на север и след това на запад, като спира по пътя, за да разтоварва и натоварва стоки. Подобни плавателни съдове не били пригодени за превоз на пътници, още по-малко на затворници. (Виж блока „Мореплаването и търговските пътища“.) За щастие, Павел не бил единственият християнин на борда. Придружавали го поне двама от събратята му — Аристарх и Лука. Разбира се, именно Лука бил този, който записал последвалите събития. Не знаем дали двамата верни спътници на Павел заплатили за пътуването си, или били взети като служители на апостола. (Деян. 27:1, 2)

5. С кого се срещнал Павел в Сидон и какво научаваме от това?

⁵ След като за един ден изминал около 110 километра на север, корабът спрял в Сидон на сирийския бряг. Очевидно Юлий не се отнасял към Павел като към обикновен престъпник вероятно защото апостолът бил римски гражданин, чиято вина не е доказана. (Деян. 22:27, 28; 26:31, 32) Той позволил на Павел да слезе от кораба, за да се срещне с духовните си братя. Каква радост било за тези християни да се погрижат за апостола след дългия му престой в затвора! Сещаш ли се за случаи, в които можеш да проявиш такава любов и гостоприемство и на свой ред да бъдеш насърчен? (Деян. 27:3)

6-8. Какво било пътуването на Павел от Сидон до Книд и вероятно от какви възможности да проповядва, се възползвал той?

⁶ От Сидон продължили на север и минали покрай Киликия, близо до родния град на Павел, Тарс. Лука не споменава къде другаде спрели, но посочва подробност, която не предвещавала нищо добро. Той пише: „Ветровете бяха насрещни.“ (Деян. 27:4, 5) Въпреки това можем да си представим как апостолът не пропускал възможност да проповядва добрата новина. Несъмнено той свидетелствал на другите затворници и на останалите на борда, включително на екипажа и войниците, както и на хората на пристанищата, където акостирал корабът. А ние днес възползваме ли се от всяка възможност да проповядваме?

⁷ След известно време корабът стигнал в пристанищния град Мира на южния бряг на Мала Азия. Там Павел и други пътници се прехвърлили на кораб, който трябвало да ги отведе до крайната им цел, Рим. (Деян. 27:6) В Мира идвали кораби, натоварени със зърно от Египет, който бил житницата на Рим по онова време. Юлий намерил такъв кораб и качил войниците и затворниците на него. Вероятно този плавателен съд бил много по-голям от първия. Той превозвал ценен товар от жито, както и 276 души — екипажа, войниците, затворниците и може би други хора, пътуващи за Рим. Ясно е, че когато апостолът се качил на този кораб, проповедният му район се разширил и той несъмнено се възползвал от новите обстоятелства.

⁸ Следващото пристанище, където спрели, било Книд в югозападната част на Мала Азия. При попътен вятър разстоянието дотам можело да се измине за около ден. Но Лука пише: „Плавахме бавно доста дни и стигнахме с трудности до Книд.“ (Деян. 27:7а) Условията за плаване се били влошили. (Виж блока „Насрещните ветрове в Средиземно море“.) Представи си как се чувствали хората на борда, докато корабът се борел със силните ветрове и бурните вълни.

„Подхвърляни силно от бурята“ (Деяния 27:7б-26)

9, 10. Какви трудности възникнали покрай Крит?

⁹ Капитанът на кораба възнамерявал да продължи на запад от Книд, но Лука, който бил очевидец на събитията, казва: „Вятърът ни пречеше да напредваме.“ (Деян. 27:7б) Когато се отдалечил от сушата, корабът вече не можел да се възползва от крайбрежното течение и силен северозападен вятър го повлякъл на юг вероятно с голяма скорост. Точно както по-рано остров Кипър ги предпазил от насрещните ветрове, така този път Крит им осигурил защита. Щом корабът минал покрай нос Салмоне в източния край на Крит, условията малко се подобрили. Те вече плавали от южната подветрена страна на острова, така че не били изложени на силните ветрове. Само какво облекчение изпитали хората на борда! Но то не траело дълго. Докато корабът бил в морето, екипажът не можел да пренебрегва настъпването на зимата. Действително имало причина за безпокойство.

¹⁰ Лука уточнява: „Като се движехме трудно покрай брега [на Крит], стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища.“ Въпреки че плавали на завет, моряците трудно управлявали кораба. Накрая хвърлили котва в малък залив, който според предположенията се намирал недалече от мястото, където брегът завива на север. Колко дълго останали там? Според думите на Лука „много време“, но не можели да си позволят да изгубят толкова дни. През септември и октомври плаването било по-опасно. (Деян. 27:8, 9)

11. Какъв съвет дал Павел, но какво решение било взето?

¹¹ Възможно е някои пътници да са потърсили съвет от Павел поради опита му в плаването по Средиземно море. Той препоръчал да не продължават нататък, защото в противен случай щели да понесат „щети и голяма загуба“, може би дори да изгубят живота си. Но капитанът и собственикът на кораба искали да отплават вероятно защото смятали, че бързо трябва да намерят по-безопасно пристанище. Те убедили Юлий и повечето на борда решили, че трябва да се опитат да стигнат до Феникс, разположен по̀ на запад по крайбрежието. Неговото пристанище може би било по-голямо и по-удобно за презимуване. Затова, когато подухнал южен вятър, те се подлъгали и вдигнали котва. (Деян. 27:10-13)

12. Какво станало, когато корабът се отдалечил от Крит, и как екипажът се опитал да избегне бедата?

¹² Очаквали ги обаче още премеждия — задухал „бурен вятър“ от североизток. Известно време те се движили на завет „покрай малкия остров Клавда“, на около 65 километра от Добри пристанища. Но имало опасност корабът да бъде отнесен на юг и да се разбие в плитчините по крайбрежието на Африка. Опитвайки се да избегнат такава участ, моряците качили на палубата малката лодка, която корабът теглел. Това било доста трудно, понеже тя навярно била пълна с вода. После с големи усилия опасали кораба отдолу, като прекарали под него въжета или вериги, за да не се разцепи корпусът. Спуснали плавателните съоръжения (главното платно или такелажа) и се опитали да задържат кораба насочен срещу вятъра, така че да преминат през бурята. Какво ужасно преживяване! Но дори тези мерки не били достатъчни, тъй като те продължили да бъдат „подхвърляни силно от бурята“. На третия ден изхвърлили корабните принадлежности зад борда вероятно за да задържат кораба на повърхността. (Деян. 27:14-19)

13. Каква сигурно била ситуацията на кораба по време на бурята?

¹³ Несъмнено всички били обзети от ужас. Но Павел и братята с него били смели. Господарят вече бил уверил апостола, че ще свидетелства в Рим, а по-късно един ангел щял да потвърди това обещание. (Деян. 19:21; 23:11) Бурята обаче продължила да вилнее ден и нощ цели две седмици. Тъй като слънцето и звездите не се виждали поради непрестанния дъжд и гъстите облаци, капитанът не можел да определи местоположението или курса на кораба. Никой дори не се сещал да яде. А и как можело някой да мисли за храна предвид студа, дъжда, морската болест и страха?

14, 15. а) Защо, когато говорел пред хората на кораба, Павел споменал по-ранното си предупреждение? б) Какво можем да научим от посланието на надежда, предадено от Павел?

¹⁴ Павел се изправил и се обърнал към хората на борда. Той споменал по-ранното си предупреждение, но не с цел да натяква „Нали ви казах!“, а за да посочи, че е мъдро да се вслушват в думите му, както показали последните събития. После продължил: „Сега ви призовавам да не падате духом, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, само корабът.“ (Деян. 27:21, 22) Несъмнено тези думи стоплили сърцата на слушателите му. Сигурно и Павел бил много щастлив, че Йехова му е дал такова послание на надежда, което да сподели с тях. Трябва да помним, че Бог е загрижен за живота на всички хора — всеки човек е важен за него. Апостол Петър писал: „Йехова ... не иска никой да бъде унищожен, а всички да стигнат до разкаяние.“ (2 Пет. 3:9) Затова е неотложно да споделяме Божието послание на надежда с колкото се може повече хора! От това зависи животът им.

¹⁵ Навярно Павел бил свидетелствал на мнозина на кораба за „надеждата в обещанието, което Бог“ е дал. (Деян. 26:6; Кол. 1:5) Сега, когато корабокрушението изглеждало неизбежно, можел да им даде основания за надежда, че ще се спасят. Той им казал: „Тази нощ до мене застана ангел ... и каза: ‘Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора. И ето, Бог ти подарява всички, които пътуват с тебе.’“ После апостолът ги подканил: „Затова не падайте духом, мъже, защото вярвам на Бога, че ще стане точно както ми беше казано. Но трябва да бъдем изхвърлени на брега на един остров.“ (Деян. 27:23-26)

„Всички благополучно се добраха до сушата“ (Деяния 27:27-44)

16, 17. а) При какъв случай се помолил Павел и с какъв резултат? б) Как се изпълнили думите на апостола?

¹⁶ След две ужасни седмици, през които корабът бил отнесен на около 870 километра, моряците усетили промяна — може би чули разбиващи се в брега вълни. Те пуснали котви от кърмата, за да не се носят по течението и за да насочат носа към сушата, така че да се врежат в брега. Тогава се опитали да напуснат кораба, но били спрени от войниците. Павел казал на стотника и на подчинените му: „Ако тези мъже не останат на кораба, няма да можете да се спасите.“ Когато плавателният съд вече бил малко по-стабилен, апостолът подканил всички да хапнат нещо, като отново ги уверил, че ще оцелеят. След това „благодарил на Бога“ пред тях. (Деян. 27:31, 35) Като казал тази благодарствена молитва, той дал пример на Лука, Аристарх и християните днес. Дали със своите публични молитви насърчаваш и утешаваш другите?

¹⁷ След молитвата на Павел всички „се ободрили“ и започнали да ядат. (Деян. 27:36) Изхвърляйки житото в морето, те облекчили допълнително товара на кораба и така намалили газенето му, за да се доближат повече до брега. Като се съмнало, екипажът отрязал котвите, отвързал въжетата на кормилните гребла при кърмата и вдигнал малкото предно платно, за да може корабът да има известна маневреност, докато се врязва в брега. Носът се забил може би в пясъчен нанос или тиня и кърмата започнала да се чупи на парчета под напора на вълните. Някои войници искали да убият затворниците, за да не избягат, но Юлий им попречил. Той заповядал на всички да плуват до брега или да се хванат за каквото могат и така да стигнат до него. Предсказаното от Павел се сбъднало — всички 276 души се спасили. В Деяния четем: „Всички благополучно се добраха до сушата.“ Но къде се намирали? (Деян. 27:44)

„Необикновено човеколюбие“ (Деяния 28:1-10)

18-20. Как малтийците проявили „необикновено човеколюбие“ и какво чудо извършил Бог чрез Павел?

¹⁸ Оказало се, че корабокрушенците се намират на остров Малта южно от Сицилия. (Виж блока „Къде се намирала Малта?“ на 209 страница.) Жителите на острова, които говорели чужд език, проявили „необикновено човеколюбие“ към тях. (Деян. 28:2) Те запалили огън за непознатите, които достигнали техния бряг подгизнали и премръзнали, и така им помогнали да се стоплят въпреки студа и дъжда. Тогава станало и едно чудо.

¹⁹ Павел искал да помогне и събрал малко съчки, които сложил в огъня. Изведнъж обаче излязла усойницаa, която се увила около ръката му и го ухапала. Малтийците помислили, че това е някакво божествено наказание.

²⁰ Местните хора очаквали, че Павел „ще се подуе“. Според един справочник използваната тук дума в оригинала е „медицински термин“. Не е изненадващо, че тя била употребена точно от „обичания от всички лекар Лука“. (Деян. 28:6; Кол. 4:14) В крайна сметка обаче Павел отърсил отровната змия от себе си, без да пострада.

21. а) Какво показва, че разказът на Лука е точен и достоверен? б) Какви чудеса извършил Павел и как повлияло това на малтийците?

²¹ В областта живеел богатият земевладелец Поплий. Може би той бил главният римски служител на Малта. Лука го нарича „най-видния човек на острова“, използвайки същата титла, която се споменава в два малтийски надписа. Три дни той оказвал гостоприемство на Павел и братята с него. Но бащата на Поплий бил болен. Лука отново дава точно описание на състоянието му. Той пише, че мъжът лежал „болен от треска и дизентерия“, използвайки правилната медицинска терминология. Павел се помолил, положил ръце върху човека и го излекувал. Възхитени от това чудо, местните хора довели при него и други болни и донесли подаръци, с които осигурили на апостола и спътниците му всичко, от което се нуждаели. (Деян. 28:7-10)

22. а) Как се изказал един професор относно разказа на Лука за пътуването до Рим? б) Какво ще разгледаме в следващата глава?

²² Тази част от пътуването на Павел, която разгледахме дотук, е описана точно и достоверно. Един професор казва: „Разказът на Лука ... се откроява като едно от най-живите описания в цялата Библия. Подробностите в него във връзка с корабоплаването през първи век и условията в източната част на Средиземно море са толкова точни, ... че той вероятно се основава на действителен дневник.“ Напълно е възможно Лука да си е водил записки, докато е пътувал с апостола. Ако било така, имал да пише много и през следващия етап от пътуването им. Какво се случило с Павел, когато най-накрая пристигнали в Рим? Нека да видим.