ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева кула“
ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА
„Стражева кула“
Български
  • БИБЛИЯ
  • ИЗДАНИЯ
  • СЪБРАНИЯ
  • bt гл. 27, стр. 211–217
  • „Даваше пълно свидетелство“

Няма видео за избрания текст.

Съжаляваме, но имаше проблем със зареждането на видеото.

  • „Даваше пълно свидетелство“
  • Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
  • Подзаглавия
  • Подобни материали
  • „Павел благодари на Бога и се ободри“ (Деяния 28:14, 15)
  • „Навсякъде говорят против тази секта“ (Деяния 28:16-22)
  • Павел оставя пример, като дава „пълно свидетелство“ (Деяния 28:23-29)
  • „Проповядваше за Божието царство“ (Деяния 28:30, 31)
  • Павел в Рим
    Моята книга с библейски разкази
  • Бъди смел! Йехова е твоят Помощник
    2020 Стражева кула — известява Царството на Йехова — учебно издание
  • Смело известявай Царството на Йехова!
    1991 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • „Чист от кръвта на всички хора“
    Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
Виж още
Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство
bt гл. 27, стр. 211–217

27 ГЛАВА

„Даваше пълно свидетелство“

Павел е затворник в Рим, но продължава да проповядва

Въз основа на Деяния 28:11-31

1. В какво са уверени Павел и братята с него и защо?

ОКОЛО 59 г. голям кораб, вероятно натоварен с жито, който има на носа си изображението „Синовете на Зевс“, тръгва от средиземноморския остров Малта за Италия. На борда са затворникът Павел и събратята му Лука и Аристарх. (Деян. 27:2) За разлика от екипажа, тези проповедници не търсят защита от синовете на гръцкия бог Зевс, близнаците Кастор и Полукс. (Деян. 28:11, бел. под линия) Павел и спътниците му служат на Йехова, който е разкрил на апостола, че ще свидетелства за истината в Рим и ще застане пред императора. (Деян. 23:11; 27:24)

2, 3. Откъде минава корабът на Павел и кой подкрепя апостола през цялото пътуване?

2 След тридневен престой в красивия сицилиански град Сиракуза, съперничещ по значимост на Атина и Рим, корабът отплава към Ригия на върха на италианския „ботуш“. След това с помощта на южен вятър изминава за изключително кратко време 175 морски мили, или 320 километра, и на втория ден пристига в пристанището Потиоли, близо до днешен Неапол. (Деян. 28:12, 13)

3 Това е последният етап от пътуването на Павел към Рим, където ще застане пред император Нерон. През цялото време „Богът на всяка утеха“ е бил с апостола. (2 Кор. 1:3) Както ще видим, той ще продължи да подкрепя този верен мисионер, който няма да загуби пламенността си в службата.

„Павел благодари на Бога и се ободри“ (Деяния 28:14, 15)

4, 5. а) Какво гостоприемство било оказано на Павел и спътниците му в Потиоли и вероятно защо апостолът се ползвал с толкова голяма свобода? б) Каква полза може да имат християните от доброто си поведение дори когато са в затвора?

4 В Потиоли Павел и спътниците му намерили братя, които ги молели да останат при тях седем дни. (Деян. 28:14) Какъв чудесен пример за християнско гостоприемство! Несъмнено духовното насърчение, което тези братя получили от Павел и сътрудниците му, било безценно. Но как било възможно затворник да се ползва с толкова голяма свобода? Вероятно апостолът бил спечелил пълното доверие на римските си стражи.

5 В наши дни служителите на Йехова, намиращи се в затвори и концентрационни лагери, също често са получавали по-голяма свобода и привилегии благодарение на образцовото си поведение. В Румъния например мъж, излежаващ 75-годишна присъда за грабеж, започнал да изучава Божието Слово и коренно се променил. Забелязвайки това, управата на затвора му възложила задачата да ходи в града, и то без охрана, за да пазарува за затвора! Преди всичко обаче доброто ни поведение прославя Йехова. (1 Пет. 2:12)

6, 7. Как римските братя проявили необикновена любов?

6 От Потиоли Павел и спътниците му навярно изминали около 50 километра до Капуа, където започвал Апиевият път (Виа Апиа), водещ до Рим. Покрит с големи блокове от магмени скали, този известен път разкривал прекрасни гледки към живописни италиански местности, а на някои места и към Средиземно море. Той минавал през Понтийските блата, на около 60 километра от Рим, където се намирал Апиевият пазарен площад. Лука пише, че когато чули вестта за тях, някои от римските братя дошли чак до този пазарен площад, а други ги изчакали в Трите кръчми, място за почивка на около 50 километра от Рим. Каква необикновена проява на любов! (Деян. 28:15)

7 Апиевият пазарен площад не предлагал много удобства на изморените пътници. Римският поет и сатирик Хораций пише, че там гъмжало от „моряци и кисели ханджии“, а водата била „просто отвратителна“, поради което той дори отказал да се храни на това място. Въпреки тези условия братята от Рим с радост изчакали Павел и сътрудниците му, за да ги придружат през последната част от пътуването им.

8. Защо Павел благодарил на Бога, като видял братята си?

8 В Деяния четем: „Като ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.“ (Деян. 28:15) Само при вида на тези скъпи братя, някои от които може би познавал лично, апостолът бил укрепен и насърчен. Защо благодарил на Бога? Той знаел, че неегоистичната любов е част от плода на духа. (Гал. 5:22) Днес също светият дух подбужда християните да правят много в полза на другите и да утешават нуждаещите се. (1 Сол. 5:11, 14)

9. Как можем да подражаваме на братята, които посрещнали Павел?

9 Подбудени от светия дух, някои християни оказват гостоприемство на окръжни надзорници, мисионери и други целодневни служители, много от които са направили големи жертви, за да служат повече на Йехова. Запитай се: „Мога ли да подкрепя в по-голяма степен посещението на окръжния надзорник, например като проявя гостоприемство към него и съпругата му, ако е женен? Мога ли да участвам с тях в проповедната служба?“ В замяна може да получиш богати благословии. Представи си например колко радостни били братята от Рим, когато Павел и спътниците му им разказали някои от многобройните си насърчителни преживявания! (Деян. 15:3, 4)

„Навсякъде говорят против тази секта“ (Деяния 28:16-22)

10. В какви условия щял да живее Павел в Рим и какво направил скоро след пристигането си?

10 Когато пътниците най-накрая влезли в Рим, на Павел му било „разрешено да живее отделно“ с войника, който го пазел. (Деян. 28:16) Затворниците под домашен арест обикновено били връзвани с вериги за пазачите си, за да не избягат. Но Павел не позволил на някакви си вериги да му попречат да проповядва за Божието Царство. Затова, след като си дал само три дни за почивка от пътуването, той повикал видните юдеи от Рим, за да им се представи и да им свидетелства.

11, 12. Как Павел се опитал да преодолее евентуалните предразсъдъци на местните юдеи?

11 Павел казал: „Мъже, братя, не съм направил нищо против народа или обичаите на прадедите ни, но въпреки това ме затвориха в Йерусалим и ме предадоха в ръцете на римляните. И след като ме разпитаха, те искаха да ме освободят, защото не бях направил нищо, заслужаващо смърт. Но понеже юдеите говореха против това, бях принуден да се обърна към императора, но не защото исках да обвинявам в нещо своя народ.“ (Деян. 28:17-19)

12 Наричайки юдеите „братя“, Павел подчертал общото помежду им и се опитал да преодолее евентуалните им предразсъдъци. (1 Кор. 9:20) Той ясно посочил, че е дошъл не за да обвинява сънародниците си, а за да представи случая си пред владетеля на Рим. Местните юдеи за първи път чували, че Павел се е обърнал към императора. (Деян. 28:21) Защо не били получили никакви сведения за това от Юдея? В една книга се казва: „Навярно корабът на Павел бил сред първите, които дошли в Италия след зимата, така че от Йерусалим още не били пристигнали представители на юдейските власти, нито писмо с информация по въпроса.“

13, 14. Как Павел засегнал темата за Царството и как можем да му подражаваме?

13 След това Павел засегнал темата за Царството с изказване, което несъмнено щяло да събуди любопитството на юдейските му слушатели. Той казал: „Именно затова помолих да ви видя и да говоря с вас, понеже заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ (Деян. 28:20) Тази надежда, разбира се, била тясно свързана с Месията и неговото Царство, за които проповядвали християните. Юдейските старейшини отговорили: „Смятаме, че е редно да чуем от тебе какво мислиш, защото наистина ни е известно, че навсякъде говорят против тази секта.“ (Деян. 28:22)

14 Когато проповядваме добрата новина, можем да подражаваме на Павел, като използваме подбуждащи към размисъл изказвания или въпроси, за да събудим интереса на слушателите си. Можем да намерим чудесни предложения в издания като „Извличай полза от Теократичното училище за проповедна служба“, „Бъди по-добър четец и учител“ и „Християнски живот и служба — учебна тетрадка“. Възползваш ли се напълно от тези помагала?

Павел оставя пример, като дава „пълно свидетелство“ (Деяния 28:23-29)

15. Какви четири характеристики открояваме в свидетелството на Павел?

15 В определения ден „още повече от“ местните юдеи дошли в дома на Павел. В Библията се казва: „От сутринта до вечерта той им обясняваше, като даваше пълно свидетелство за Божието царство и привеждаше убедителни доводи относно Исус, както от закона на Моисей, така и от Пророците.“ (Деян. 28:23) Можем да откроим четири характеристики на свидетелството на Павел. Първо, той се съсредоточавал върху Божието Царство. Второ, привеждал „убедителни доводи“, за да спечели слушателите си. Трето, разисквал с юдеите върху Писанието. Четвърто, проявявал себеотрицание, като свидетелствал „от сутринта до вечерта“. Какъв чудесен пример за нас! Лука посочва какви били резултатите: „Някои повярваха в казаното, а други не вярваха.“ Възникнали разногласия и хората започнали „да се разотиват“. (Деян. 28:24, 25а)

16-18. Защо реакцията на юдеите в Рим не изненадала Павел и каква трябва да е нагласата ни, когато хората отхвърлят посланието ни?

16 Павел не се изненадал от тази реакция, защото тя била предсказана в Свещеното писание, а и не я срещал за първи път. (Деян. 13:42-47; 18:5, 6; 19:8, 9) Затова казал на невъзприемчивите си посетители, които вече си тръгвали: „Добре говореше светият дух на вашите прадеди чрез пророк Исаия: ‘Отиди при този народ и кажи: „Като слушате, ще чувате, но няма да разбирате. И като гледате, ще гледате, но няма да виждате. Защото сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви.“’“ (Деян. 28:25б-27) Думата в оригинала, преведена като „невъзприемчиви“, се отнася за сърце, което е „закоравяло“ или „затлъстяло“, и поради тази причина посланието за Царството не може да стигне до него. Колко жалко!

17 В заключение Павел заявил, че за разлика от юдейските му слушатели, „народите ... непременно ще послушат“. (Деян. 28:28; Пс. 67:2; Иса. 11:10) Апостолът можел с основание да каже това, защото лично видял как много езичници откликват на посланието за Царството. (Деян. 13:48; 14:27)

18 Нека и ние като Павел не се засягаме, когато другите отхвърлят добрата новина. Все пак знаем, че сравнително малко хора ще намерят пътя, водещ към живот. (Мат. 7:13, 14) А когато онези, които имат правилна нагласа, застават на страната на истинското поклонение, нека да се радваме и да ги приемаме чистосърдечно. (Лука 15:7)

„Проповядваше за Божието царство“ (Деяния 28:30, 31)

19. Как Павел се възползвал напълно от обстоятелствата си?

19 Лука завършва разказа си с положителни и укрепващи думи: „[Павел] остана цели две години в къщата, която беше наел, и сърдечно приемаше всички, които идваха при него, като им проповядваше за Божието царство и ги учеше на нещата, свързани с Господаря Исус Христос с пълна свобода на изказа и без никакви пречки.“ (Деян. 28:30, 31) Какъв забележителен пример за гостоприемство, вяра и пламенност!

20, 21. Кои хора извлекли полза от службата на Павел в Рим?

20 Сред хората, които Павел приел сърдечно, бил мъж на име Онисим, избягал роб от Колоса. Апостолът му помогнал да приеме християнството, а той на свой ред станал за него „верен и мил брат“. Павел го нарича „моето дете Онисим, на когото станах баща“. (Кол. 4:9; Флм. 10-12) Онисим сигурно бил голямо насърчение за апостола!a

21 Други също извлекли полза от хубавия пример на Павел. Апостолът писал на филипяните: „Онова, което ми се случва, се оказа в полза за напредъка на добрата новина, а не обратното, и това, че съм в окови заради вярата в Христос, стана известно на всички онези от преторианската гвардия и на всички други. А и повечето братя в Господаря, като придобиха увереност благодарение на затворническите ми окови, с още по-голяма смелост и без страх говорят словото на Бога.“ (Флп. 1:12-14)

22. Как Павел използвал времето, докато бил затворник в Рим?

22 Павел използвал времето, докато бил затворник в Рим, за да напише важни писмаb, които днес са част от Християнските гръцки писания. Тези писма били от полза за първите християни, до които били изпратени. Ние също извличаме полза от писмата на Павел, понеже боговдъхновените съвети в тях са също толкова практични днес, колкото и когато били написани. (2 Тим. 3:16, 17)

ПЕТТЕ ПИСМА НА ПАВЕЛ ОТ ПЪРВИЯ МУ ПРЕСТОЙ В РИМ

Апостол Павел написал пет от писмата си около 60-61 г., когато бил затворник в Рим за първи път. В Писмото до Филимон, негов брат по вяра, той обяснява, че Онисим, избягалият роб на Филимон, е станал християнин. Апостолът бил духовен баща на Онисим и изпращал този роб, който преди „бил безполезен“, обратно при господаря му, но вече като негов християнски брат. (Флм. 10-12, 16)

В Писмото до колосяните Павел посочва, че Онисим „е от [техния] край“. (Кол. 4:9) Християните Онисим и Тихик имали привилегията да доставят както двете вече споменати писма, така и Писмото до ефесяните. (Еф. 6:21)

Пишейки Писмото до филипяните, Павел споменава своите затворнически „окови“ и отново разкрива подробности за човека, който щял да занесе писмото — в този случай Епафродит. Филипяните го били изпратили да помага на Павел. Но Епафродит се разболял почти до смърт и много се обезсърчил, защото разбрал, че филипяните са „чули за неговата болест“. Затова Павел им казал да ценят „такива хора“. (Флп. 1:7; 2:25-30)

Писмото до евреите било предназначено за християните от еврейски произход в Юдея. Макар че в него не се споменава кой е писателят му, по всичко личи, че това бил именно Павел. Аргументацията е изложена в присъщия за апостола стил. Той изпраща поздрави от Италия и споменава Тимотей, който бил с него в Рим. (Флп. 1:1; Кол. 1:1; Флм. 1; Евр. 13:23, 24)

23, 24. Как много християни днес проявяват положителна нагласа като Павел дори когато несправедливо са хвърлени в затвора?

23 До времето на освобождаването си, за което не се споменава в Деяния, Павел бил затворник общо четири години — две в Кесария и две в Рим.c (Деян. 23:35; 24:27) Но той запазил положителна нагласа и давал всичко от себе си в службата за Бога. Подобно на това много служители на Йехова днес, които несправедливо са хвърлени в затвора заради вярата си, не губят радостта си и продължават да проповядват. Да разгледаме примера на Адолфо, който бил лишен от свобода в Испания заради християнския си неутралитет. Един офицер му казал: „Ти ни изумяваш. Правехме живота ти непоносим и колкото по-лошо се отнасяхме към тебе, толкова повече ти се усмихваше и беше любезен с нас.“

24 След време започнали да оказват такова доверие на Адолфо, че оставяли вратата на килията му отворена. Войниците отивали при него, за да му задават въпроси относно Свещеното писание. Един от пазачите дори ходел в килията му, за да чете Библията, докато Адолфо гледал да не мине някой. Така затворникът „пазел“ надзирателя! Нека добрият пример на такива верни Свидетели ни подбужда „с още по-голяма смелост и без страх“ да говорим словото на Бога дори при трудни обстоятелства.

25, 26. Кое вълнуващо пророчество се изпълнило пред очите на Павел за по-малко от 30 години и как се изпълнява то днес?

25 Апостол на Христос под домашен арест проповядва за Божието Царство на всички, които го посещават — какъв насърчителен завършек на динамичното повествование в Деянията на апостолите! В първата глава прочетохме каква задача дал Исус на последователите си, като казал: „Ще получите сила, когато светият дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най-отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Почти 30 години по-късно добрата новина за Царството била „проповядвана сред цялото творение под небесата“d. (Кол. 1:23) Какво убедително доказателство за силата на Божия дух! (Зах. 4:6)

26 Днес благодарение на същия този дух остатъкът от Христовите братя и техните помощници от „другите овце“ продължават да дават „пълно свидетелство за Божието царство“ в 240 страни! (Йоан 10:16; Деян. 28:23) Участваш ли активно в тази дейност?

ЖИВОТЪТ НА ПАВЕЛ СЛЕД 61 г.

Вероятно около 61 г. Павел се явил пред император Нерон, който очевидно го оправдал. Не се знае много за дейността на апостола след това. Ако е осъществил намерението си да отиде в Испания, сигурно го е направил през този период. (Рим. 15:28) Около 95 г. Климент Римски отбелязал, че Павел пътувал „до най-далечните западни земи“.

От трите писма на апостола, написани след освобождаването му — 1 и 2 Тимотей и Тит, — научаваме, че той посетил Крит, Македония, Никопол и Троада. (1 Тим. 1:3; 2 Тим. 4:13; Тит 1:5; 3:12) Може би в гръцкия град Никопол отново бил задържан. При всички случаи около 65 г. пак бил затворник в Рим. Този път обаче Нерон бил безпощаден. Всъщност според римския историк Тацит, когато през 64 г. градът бил опустошен от пожар, Нерон несправедливо обвинил християните и надигнал яростно преследване срещу тях.

Във второто си писмо до Тимотей Павел, предвиждайки скорошната си смърт, помолил младия си сътрудник да дойде бързо при него заедно с Марко. Забележителна е смелостта на Лука и Онисифор, които рискували живота си, за да утешат апостола. (2 Тим. 1:16, 17; 4:6-9, 11) Тези, които открито признавали вярата си в Христос, можело да бъдат лишени от свобода и убити по жесток начин. Навярно Павел умрял като мъченик около 65 г. скоро след написването на второто си писмо до Тимотей. Смята се, че три години по-късно самият Нерон се самоубил.

ДОБРАТА НОВИНА Е „ПРОПОВЯДВАНА СРЕД ЦЯЛОТО ТВОРЕНИЕ“

Около 61 г., когато бил затворник в Рим, апостол Павел писал, че „добрата новина“ е „проповядвана сред цялото творение под небесата“. (Кол. 1:23) Как да разбираме това изказване?

Явно Павел посочил в общи линии колко далече била стигнала „добрата новина“. Например през IV век пр.н.е. Александър Велики навлязъл в Азия чак до Индия. Юлий Цезар нахлул в Британия през 55 г. пр.н.е., а Клавдий завладял южната част на острова и я присъединил към Римската империя през 43 г. от н.е. Далечният изток също бил познат по онова време, тъй като оттам идвала висококачествена коприна.

Тогава дали добрата новина била проповядвана в Британия и в Далечния изток? Едва ли. Всъщност, когато писал до колосяните, Павел не бил осъществил собственото си намерение, споменато около 56 г., да свидетелства в Испания, където добрата новина още не била проповядвана. (Рим. 15:20, 23, 24) Но около 61 г. посланието за Царството било добре познато. То било стигнало най-малкото до земите, където живеели юдеите и прозелитите, покръстени на Петдесетница през 33 г., и до местата, посетени от апостолите на Исус. (Деян. 2:1, 8-11, 41, 42)

a Павел искал да задържи Онисим при себе си, но така щял да наруши римския закон и правата на господаря му, християнина Филимон. Затова Онисим се върнал при Филимон, носейки писмо от Павел, в което апостолът го подканял да приеме роба си като духовен брат. (Флм. 13-19)

b Виж блока „Петте писма на Павел от първия му престой в Рим“.

c Виж блока „Животът на Павел след 61 г.“.

d Виж блока „Добрата новина е „проповядвана сред цялото творение“.

    Български издания (1985–2026)
    Излез
    Влез
    • Български
    • Сподели
    • Настройки
    • Copyright © 2026 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania
    • Условия за употреба
    • Поверителност
    • Настройки за поверителност
    • JW.ORG
    • Влез
    Сподели