Развивай своите умения като учител
КАКВА е твоята цел като учител? Ако наскоро си станал вестител на Царството, несъмнено искаш да се научиш да водиш домашно библейско изучаване, тъй като Исус дал на своите последователи задачата ‘да правят ученици’. (Мат. 28:19, 20) Ако имаш вече опит в тази дейност, може би целта ти е да достигаш по–резултатно сърцата на онези, на които се стремиш да помогнеш. Ако имаш деца, несъмнено искаш да бъдеш такъв учител, който може да ги подтикне да отдадат живота си на Бога. (3 Йоан 4) Ако си старейшина или се стремиш да станеш такъв, може би искаш да бъдеш докладчик, който може да изгради в своите слушатели по–дълбока признателност към Йехова и неговите пътища. Как можеш да постигнеш тези цели?
Можеш да се поучиш от умелия учител, Исус Христос. (Лука 6:40) Независимо дали говорел пред множество от хора на един планински склон, или само на няколко души, докато вървели по пътя, това, което Исус казвал, и начинът, по който го казвал, оставяли трайно впечатление. Исус подбуждал умовете и сърцата на своите слушатели и давал практични обяснения, които те можели да разберат. Можеш ли и ти да правиш същото?
Разчитай на Йехова
Умението на Исус да поучава било подсилвано както от близките отношения, които имал със своя небесен Баща, така и от благословията на божия дух. Дали ти се молиш горещо на Йехова да можеш да водиш резултатно едно домашно библейско изучаване? Ако си родител, молиш ли се редовно за божието ръководство в поучаването на децата си? Дали отправяш искрена молитва, когато се подготвяш да изнесеш доклад или да водиш събрание? Такова молитвено упование на Йехова ще ти помогне да станеш по–резултатен учител.
Освен това ние показваме своята зависимост от Йехова, като уповаваме на неговото Слово, Библията. Когато се молел през последната вечер от живота си като съвършен човек, Исус казал на Баща си: „Аз им предадох Твоето слово.“ (Йоан 17:14) Макар че имал голям опит, Исус никога не говорел от себе си. Той винаги говорел това, което Баща му го бил научил, като така ни оставил пример, който да следваме. (Йоан 12:49, 50) Така както е запазено в Библията, словото на Бога има силата да влияе на хората — на техните действия, на най–съкровените им мисли и чувства. (Евр. 4:12) Като увеличаваш своето познание от божието Слово и се учиш да го използваш добре в службата си, ще развиваш такива умения за поучаване, каквито привличат хората към Бога. — 2 Тим. 3:16, 17.
Почитай Йехова
Да си учител по примера на Христос не означава само да можеш да изнасяш интересни доклади. Вярно, хората се възхищавали на „обаятелните думи“ на Исус. (Лука 4:22, НС) Но каква била неговата цел, като говорел добре? Той искал да почита Йехова, а не да привлича вниманието към себе си. (Йоан 7:16–18) И подканял своите последователи: „Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ (Мат. 5:16) Този съвет трябва да влияе на начина, по който учим другите. Трябва да се стремим да избягваме всичко, което би отклонило вниманието от тази цел. Затова, когато планираме какво ще кажем или как ще го кажем, е добре да се запитаме: „Дали това ще засили признателността към Йехова, или ще привлече вниманието към мене?“
Например, при поучаването могат да бъдат резултатно използвани словесни илюстрации и примери от живота. Но когато словесната илюстрация е прекалено дълга или случката е разказана с излишни подробности, може да се изгуби целта на наставлението. По подобен начин разказването на истории, които просто забавляват другите, отвлича вниманието от целта на нашата служба. Всъщност учителят привлича вниманието към себе си, вместо да изпълни истинската цел на теократичното образование.
‘Прави разлика’
За да може наистина да стане християнски ученик, човек трябва ясно да разбира онова, което учи. Той трябва да слуша истината и да вижда разликата между нея и другите вярвания. Правенето на контрастиращи сравнения помага за постигането на тази цел.
Йехова многократно подканял хората от своя народ да „правят разлика“ между онова, което е чисто, и онова, което е нечисто. (Лев. 10:9–11, НС) Той казал, че онези, които ще служат в неговия велик духовен храм, ще учат другите „да различават между свято и несвято“. (Езек. 44:23) В книгата Притчи много често се противопоставят праведността и злото, мъдростта и глупостта. Дори неща, които не са противоположни едно на друго, могат да се различават. Апостол Павел сравнил един праведен човек с един добър човек, както е записано в Римляни 5:7. В книгата Евреи той показал превъзходството на първосвещеническата служба на Христос над тази на Аарон. Да, както писал педагогът от 17–и век Ян Амос Коменски: „Да учиш другите, означава просто да им показваш как нещата се различават едно от друго според различните си цели, форми и произход. ... Затова, който обяснява тази разлика добре, преподава добре.“
Да вземем за пример, че учиш някой за божието Царство. Ако той не разбира какво представлява Царството, може да му покажеш как онова, което Библията казва, е противоположно на схващането, че Царството е просто нещо в сърцето на човека. Или може да покажеш по какво Царството се различава от човешките правителства. Но на хората, които знаят тези основни истини, може да обясниш повече подробности. Можеш да им покажеш по какво се различава месианското Царство от всемирното царско управление на самия Йехова, описано в Псалм 103:19, или от ‘царството на божия възлюбен Син’, споменато в Колосяни 1:13, или от ‘администрацията’, за която се говори в Ефесяни 1:10, НС. Използването на контрастиращи сравнения може да помогне на твоите слушатели да разбират по–ясно това важно библейско учение.
Исус многократно използвал този метод на поучаване. Той противопоставил общоприетото разбиране на Моисеевия закон и истинската цел на Закона. (Мат. 5:21–48) Показал разликата между истинската преданост към Бога и лицемерните дела на фарисеите. (Мат. 6:1–18) Противопоставил духа на онези, които ‘господарували’ над другите, и самопожертвувателния дух, проявяван от неговите последователи. (Мат. 20:25–28) При един друг случай, записан в Матей 21:28–32, Исус поканил слушателите си сами да направят разлика между праведността в собствените очи и истинското разкаяние. Това ни води до друг важен аспект на доброто поучаване.
Насърчавай слушателите да мислят
В Матей 21:28, Ве, четем, че Исус въвел своето сравнение, като попитал: „Какво мислите?“ Способният учител не само споделя факти или дава отговори. Вместо това той насърчава слушателите си да развиват мисловни способности. (Пр. 3:21; Рим. 12:1, НС) Това става отчасти чрез задаването на въпроси. Както е записано в Матей 17:25, Исус попитал: „Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците?“ Подбуждащите към размисъл въпроси на Исус помогнали на Петър сам да стигне до правилното заключение относно плащането на данък за храма. По подобен начин, когато отговарял на човека, който попитал „Кой е моят ближен?“, Исус противопоставил действията на един свещеник и един левит на постъпката на един самарянин. След това задал следния въпрос: „Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?“ (Лука 10:29–36) Отново вместо да мисли от името на своя слушател, Исус го поканил да отговори на собствения си въпрос. — Лука 7:41–43.
Стреми се да достигнеш сърцето
Учителите, които разбират значението на божието Слово, съзнават, че истинското поклонение не представлява само запаметяване на определени факти и съобразяване с определени правила. То се основава на добри взаимоотношения с Йехова и на ценене на неговите пътища. Такова поклонение включва сърцето. (Втор. 10:12, 13; Лука 10:25–27) В Писанията думата „сърце“ се отнася често за цялата вътрешна личност, която обхваща такива неща като желания, емоции, чувства и подбуди.
Исус знаел, че хората гледат външния вид, но Бог вижда какво е сърцето. (1 Царе 16:7) Нашата служба на Бога трябва да бъде подтиквана от любовта ни към него, а не от усилия да направим впечатление на хората. (Мат. 6:5–8) От друга страна, фарисеите правели много неща с показност. Те наблягали изключително много на придържането към подробностите в Закона и на спазването на правилата, които те самите били създали. Но в своя живот те не проявявали качествата, които щели да ги идентифицират като служители на Бога, на когото твърдели, че се покланят. (Мат. 9:13; Лука 11:42) Исус учел, че макар и послушанието на божиите изисквания да е важно, стойността на това послушание се определя от онова, което е в сърцето. (Мат. 15:7–9; Мар. 7:20–23; Йоан 3:36) Начинът, по който ние поучаваме, ще бъде най–резултатен, ако подражаваме на примера на Исус. Важно е да помагаме на хората да научат какво изисква Бог от тях. Но също така за тях е важно да познават и да обичат Йехова като личност, така че поведението им да показва, че ценят одобрените взаимоотношения с истинския Бог.
Разбира се, за да извлекат полза от това поучаване, хората трябва да осъзнаят онова, което е в собствените им сърца. Исус насърчавал другите да анализират своите подбуди и да изследват чувствата си. Когато поправял някой погрешен възглед, той питал слушателите си защо мислят, казват или правят определени неща. Но Исус не спирал дотук, той съчетавал въпросите си с някакво изказване, словесна илюстрация или действие, което ги насърчавало да гледат на нещата по правилен начин. (Мар. 2:8; 4:40; 8:17; Лука 6:41, 46) По подобен начин и ние можем да помогнем на своите слушатели, като им предложим да си зададат следните въпроси: „Защо този начин на действие ми харесва? Защо реагирам така на тази ситуация?“ След това се постарай да ги подтикнеш да гледат на нещата от гледната точка на Йехова.
Посочвай приложението
Добрият учител знае, че ‘мъдростта е главното нещо’. (Пр. 4:7) Мъдростта е способност да прилагаш успешно познанието си, за да разрешаваш проблеми, да избягваш опасности, да постигаш цели, да помагаш на другите. Учителят носи отговорността да помогне на учениците да се научат да правят това, а не да взема решения вместо тях. Когато обсъждаш различни библейски принципи, помогни на ученика да разсъждава. Може да посочиш ситуация от ежедневието и след това да го попиташ как библейският принцип, който току–що сте изучавали, ще му помогне, ако се сблъска с такава ситуация. — Евр. 5:14.
В своя доклад на Петдесетница през 33 г. апостол Петър дал един пример с практическо приложение, който повлиял на живота на хората. (Деян. 2:14–36) След като обсъдил три откъса от Писанията, в които хората от множеството твърдели, че вярват, Петър показал приложението им в светлината на събитията, на които те всички били свидетели. Вследствие на това хората почувствали необходимостта да действат в съгласие с онова, което били чули. Дали твоят начин на поучаване има подобно въздействие върху хората? Дали правиш нещо повече от това само да изброяваш факти и помагаш на хората да разберат защо нещата са такива? Насърчаваш ли ги да обмислят защо онова, което научават, трябва да влияе на живота им? Те може да не възкликнат „Какво да сторим?“, както направили хората от множеството на Петдесетница, но ако си използвал добре стиховете, ще бъдат подтикнати да обмислят предприемането на подходящи действия. — Деян. 2:37.
Когато четете Библията с децата си, вие, родители, имате хубава възможност да ги учите да мислят как могат да прилагат на практика библейските принципи. (Еф. 6:4) Например, можете да изберете няколко стиха от седмичната програма за четене на Библията, да обсъдите значението им и след това да зададете подобни на тези въпроси: „Какво ръководство ни осигурява това? Как можем да използваме тези стихове в службата? Какво разкриват те за Йехова и за начина, по който той прави нещата, и как това укрепва нашата признателност към него?“ Насърчавайте другите от семейството да се изказват върху тези мисли по време на обсъждането на основните моменти от Библията в Теократичното училище за проповедна служба. Стиховете, върху които ще се изкажат, ще бъдат вероятно онези, които са запомнили.
Давай добър пример
Ти поучаваш не само с думите си, но и с това, което правиш. Действията ти дават практичен пример за приложението на нещата, които казваш. Това е начинът, по който децата се учат. Когато подражават на родителите си, те показват, че искат да бъдат като тях. Искат да знаят какво е да правят това, което правят родителите им. По подобен начин, когато стават ‘подражатели на тебе, както си ти на Христос’, онези, които поучаваш, започват да изпитват благословиите от това, че вървят в пътищата на Йехова. (1 Кор. 11:1) Отношенията им с Бога стават част от техния живот.
Това е сериозно напомняне за важността на даването на добър пример. ‘Личностите, които сме ние в свято поведение и дела на преданост към Бога’, ще допринесат много за това хората, които учим, да видят как могат да прилагат библейските принципи. (2 Пет. 3:11, НС) Ако насърчаваш някой, с когото изучаваш Библията, да чете ежедневно божието Слово, старай се ти самият да го четеш. Ако искаш децата ти да се научат да спазват библейските принципи, се постарай да виждат, че твоите действия са в съгласие с божията воля. Ако напътстваш членовете на сбора да бъдат пламенни в службата, старай се да вземаш пълно участие в тази дейност. Когато вършиш онова, което поучаваш, имаш по–добра възможност да подбудиш другите към действие. — Рим. 2:21–23.
Като имаш за цел да подобриш начина си на поучаване, се запитай: „Когато давам наставления, дали правя така, че те да влияят на нагласата, речта или действията на онези, които ме слушат? Дали, за да изясня нещата, показвам разликата между една идея или начин на действие и други такива? Какво правя, за да помогна на хората, с които изучавам, на децата си или на слушателите си по време на събранията да запомнят каквото казвам? Дали показвам ясно на слушателите си как да прилагат онова, което научават? Дали виждат това в моя пример? Дали съзнават, че техният отклик на въпроса, който се обсъжда, може да повлияе на взаимоотношенията им с Йехова?“ (Пр. 9:10) Продължавай да обръщаш внимание на тези неща, като се стремиш да развиваш уменията си като учител. „Внимавай на себе си и на поучението си, постоянствай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си, и слушателите си.“ — 1 Тим. 4:16.