Усилия за достигане на сърцето

ОСВЕН да даваш свидетелство на хората, трябва да полагаш усилия да достигнеш сърцата им. В Библията сърцето често бива противопоставяно на това, което човекът изглежда отвън. Фигуративното сърце представя онова, което е човек отвътре — какво чувства, за какво мисли, защо мисли за това и как тези неща влияят на действията му. В това фигуративно сърце се посяват семената на истината. (Мат. 13:19) И именно от сърцето трябва да произтича послушанието към Бога. — Пр. 3:1; Рим. 6:17.

За да може начинът ти на поучаване да достигне чак до сърцето, се съсредоточи върху следните цели: (1) Прецени какво е повлияло вече на сърцето на твоя слушател. (2) Укрепвай положителните качества като любов и богоугоден страх. (3) Насърчи слушателя си да анализира вътрешните си подбуди, за да може да е напълно угоден на Йехова.

Проявявай проницателност. Причините, поради които хората не приемат истината, са различни. Когато водиш домашно изучаване на Библията, може да се налага да преодоляваш предразсъдъци и да представяш факти, за да обориш погрешните идеи, които има изучаващият, или може просто да са нужни доказателства. Запитай се: „Дали този човек съзнава, че има духовни нужди? До каква степен вече вярва? В какво не вярва? Защо е стигнал до тези заключения? Дали се нуждае от помощ, за да преодолее желанията, които може да му попречат да поеме отговорностите, идващи с познаването на истината?“

Не винаги е лесно да разбереш защо хората вярват в определени неща. „Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода — се казва в Притчи 20:5, — но разумен [проницателният — НС] човек ще го извади.“ Проницателността е способност да разбираш онова, което не се вижда веднага. Това изисква добра наблюдателност и нагласа на загриженост.

Не всяко общуване е устно. Обсъждането на определена тема може да предизвика промяна в изражението на лицето на изучаващия или в тона на гласа му. Ако си родител, несъмнено разбираш, че промяната в поведението на детето ти означава, че то реагира на някакво ново влияние в живота. Не пренебрегвай тези знаци. Те ти дават възможност да надзърнеш във вътрешната личност.

Добре подбраните въпроси могат да ти помогнат да разбереш какво е в сърцето на другия човек. Може да попиташ: „Какво мислиш за ...?“ „Какво те убеди, че ...?“ „Как би реагирал, ако ...?“ Но внимавай да не обсипваш хората с въпроси. Може да започнеш въпроса си с тактичното запитване: „Имаш ли нещо против да те попитам ...?“ Да разбереш какво е в сърцето на човека е усърдна работа, при която не може да се бърза. В повечето случаи е нужно време за изграждането на доверие, преди човекът да е готов да разкрие най–съкровените си чувства. Дори и тогава трябва да внимаваш, да не би той да си помисли, че питаш за неща, които не са твоя работа. — 1 Пет. 4:15.

Начинът, по който реагираш на онова, което чуваш, също изисква проницателност. Помни, че целта ти е да разбереш хората, така че да можеш да определиш каква основана на Библията информация е възможно да ги подтикне към действие. Бързо потискай всяко желание да изобличиш погрешните им възгледи. Вместо това се старай да разбереш чувствата, които се крият зад думите им. Тогава ще знаеш как да отговориш и е по–вероятно изучаващият — след като се почувства разбран — да помисли сериозно за онова, което казваш. — Пр. 16:23.

До известна степен можеш да подбудиш другите към действие, дори когато говориш пред голяма група от хора. Ако поддържаш добър зрителен контакт със слушателите, ако обръщаш внимание на изражението на лицата им и ако задаваш предизвикващи размисъл реторични въпроси, вероятно ще разбереш какво мислят за онова, което казваш. Ако познаваш добре слушателите си, прояви разбиране относно техните обстоятелства. Вземи предвид цялостната нагласа на хората от сбора, когато разсъждаваш с тях от божието Слово. — Гал. 6:18.

Подбуждай положителните чувства. След като разбереш в какво вярва другият човек, в какво не вярва и защо, ще можеш да градиш върху това. След възкресението си Исус достигнал сърцата на своите ученици, като напълно ‘им открил Писанията’ в светлината на събитията, случили се неотдавна. (Лука 24:32, Ве) Ти също трябва да се стремиш да правиш връзка между това, което човекът преживява, това, за което копнее, и онова, което вижда в божието Слово. Сърцето на изучаващия ще бъде повлияно положително, когато той ясно осъзнае: „Това е ИСТИНАТА!“

Когато наблягаш на добротата на Йехова, на неговата любов, незаслужена милост и на правотата на пътищата му, ти помагаш на онези, които учиш, да изграждат любов към Бога. Когато отделяш време, за да покажеш на слушателите си хубавите качества, които Бог вижда в тях като отделни личности, им даваш основание да вярват, че могат да имат лични взаимоотношения с него. Можеш да постигнеш това, като размишляваш върху стихове, като например Псалм 139:1–3, Лука 21:1–4 и Йоан 6:44, и като помагаш на слушателите си да оценят колко силна е любещата привързаност на Йехова към неговите служители. (Рим. 8:38, 39) Обясни, че Йехова вижда през нашите грешки и вижда целия ни начин на живот, пламенността ни към чистото поклонение, любовта ни към неговото име. (2 Лет. 19:2, 3; Евр. 6:10) Той си спомня дори най–малките подробности в нас и по забележителен начин ще възстанови живота на „всички, които са в гробовете [паметните гробници — НС]“. (Йоан 5:28, 29; Лука 12:6, 7) Тъй като хората са направени по образ и подобие на Бога, обсъждането на божиите качества често предизвиква положителен отклик в сърцето на другия човек. — Бит. 1:27.

Освен това сърцето може да бъде достигнато, когато човек се научи да гледа на другите хора по начина, по който Йехова гледа на тях. Логично е, че щом нашият Бог проявява нежна загриженост към нас като отделни личности, значи проявява същата загриженост и към другите, независимо от техния произход, националността или расата им. (Деян. 10:34, 35) Когато човек достигне такова разбиране, ще има сериозни библейски основания да изкорени омразата и предразсъдъците от сърцето си. Това ще му даде възможност да общува мирно с другите, като се учи да изпълнява божията воля.

Богоугодният страх е още едно чувство, което трябва да помагаш на другите да развиват. (Пс. 111:10; Откр. 14:6, 7) Такова дълбоко страхопочитание, или страх от Бога, може да подбуди човек да постигне нещо, което не би могъл да направи със собствени сили. Като обсъждаш вдъхващите страхопочитание действия на Йехова и неговата необикновена любеща милост, можеш да помогнеш на другите да развият здрав страх от това да не го разгневят. — Пс. 66:5; Йер. 32:40.

Увери се, че слушателите ти разбират, че поведението им е важно за Йехова. Той има чувства и чрез нашия отклик спрямо неговите напътствия ние или го натъжаваме, или го радваме. (Пс. 78:40–42) Покажи на хората защо личното им поведение може да е от значение при даването на отговор на предизвикателството на Сатан спрямо Бога. — Пр. 27:11.

Помогни на слушателите си да разберат, че изпълняването на божиите изисквания е полезно за тях. (Иса. 48:17) Един начин, по който може да направиш това, е, като посочиш физическите и емоционалните последствия от отхвърлянето на божията мъдрост дори за момент. Обясни как грехът ни отдалечава от Бога, лишава другите от възможността да научат истината от нас и освен това потъпква техните права. (1 Сол. 4:6) Помогни на слушателите си да ценят благословиите, на които вече се радват в резултат на спазването на божиите закони. Укрепи тяхната признателност за факта, че ходенето в праведните пътища на Йехова ни спестява много беди. След като проявява вяра в мъдростта на божиите пътища, човек ще отхвърли всяка линия на поведение, която е противоположна на тях. (Пс. 119:104) Той ще гледа на послушанието не като на товар, но като на начин да изрази своята любеща отдаденост на Йехова като личност.

Помагай на другите да изследват себе си. За да продължават да напредват духовно, хората трябва да се чувстват отговорни за онова, което е в сърцата им. Обясни как Библията може да им помогне в това отношение.

Помогни на слушателите си да разберат, че Библията не представлява само записани заповеди, съвети, исторически събития и пророчества. Тя разкрива и мисленето на Бога. В Яков 1:22–25 божието Слово е сравнено с огледало. Чрез нашата реакция на онова, което се казва в него, и на начина, по който Йехова изпълнява целта си, библейското послание разкрива какво е в сърцата ни. То показва как Бог, който „изпитва сърцата“, гледа на нас. (Пр. 17:3) Насърчи слушателите си да помнят това. Покани ги да размишляват върху онова, което Бог е запазил за нас в библейското повествование, и върху промените, които може би се налага да направят в живота си, за да Му бъдат угодни. Помогни им да гледат на четенето на Библията като на средство, чрез което Йехова ще изследва „помислите и намеренията на сърцето“, така че да могат да сътрудничат с Бога в правенето на нужните промени. — Евр. 4:12; Рим. 15:4.

Някои изучаващи Библията може да искат да постъпват според онова, което научават, но се притесняват за това какво ще си помислят другите хора. Те може да се борят с определени силни плътски желания. Или може да мислят за начин, по който да служат на Бога, като в същото време се придържат към обичаите в света. Посочи опасностите, свързани с такава нерешителност. (3 Царе 18:21) Покани ги да се молят на Бога да изследва и пречиства сърцата им. — Пс. 26:2; 139:23, 24.

Покажи им, че Йехова разбира борбата, която водят, и че Библията обяснява какво изпитват. (Рим. 7:22, 23) Помогни им да бъдат внимателни и да не позволяват на склонностите на несъвършеното сърце да доминират. — Пр. 3:5, 6; 28:26; Йер. 17:9, 10.

Насърчавай всеки да анализира подбудите за своите действия. Учи го да си задава въпросите: „Защо искам да направя това? Дали то ще покаже, че наистина ценя всичко, което Йехова прави за мене?“ Работи за засилване на убеждението, че одобрените взаимоотношения с Йехова са най–скъпоценното нещо, което човек може да притежава.

Помогни на слушателите си да разберат значението на това да служат на Йехова „с цялото си сърце“. (Лука 10:27) Това означава, че всички техни чувства, желания и подбуди трябва да бъдат приведени в съгласие с пътищата на Йехова. Затова учи слушателите си да анализират не само онова, което правят, но също и какво мислят за изискванията на Бога и с какви подбуди му служат. (Пс. 37:4) Когато изучаващите разберат областите, в които имат нужда от подобрение, насърчи ги да се молят на Йехова: „Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце.“ — Пс. 86:11.

Когато развие лични взаимоотношения с Йехова, изучаващият ще се подчинява на Бога, подбуждан от вяра, а не просто защото ти го подканяш да прави това. Тогава той сам ще ‘продължава да се уверява в това какво е приемливо за Господаря’. (Еф. 5:10, НС; Флп. 2:12) Такова искрено послушание радва Йехова. — Пр. 23:15.

Помни, че Йехова е този, който преценява сърцата и привлича хората към взаимоотношения със себе си. (Пр. 21:2; Йоан 6:44) Нашата роля е да сътрудничим. (1 Кор. 3:9) „Сякаш чрез нас Бог отправя настойчива молба.“ (2 Кор. 5:20, НС; Деян. 16:14) Йехова не принуждава никого да приеме истината, но като използваме Писанията, той може да накара слушателите ни да разберат, че онова, което чуват, е отговорът на техните въпроси, или молитви. Към всяка възможност за поучаване подхождай с тези мисли и искрено моли Йехова за неговото ръководство и за помощта му. — 1 Лет. 29:18, 19; Еф. 1:16–18.