Кръвта — изключително важна за живота

Как може кръвта да спаси твоя живот? Това несъмнено е от интерес за теб, защото кръвта е свързана с живота ти. Кръвта пренася кислород през твоето тяло, отстранява въгледвуокиса, помага ти да се адаптираш към температурните промени и те подкрепя в борбата ти с болестите.

Връзката на живота с кръвта била забелязана много преди Уилям Харви да направи схема на кръвоносната система през 1628 г. Основните схващания за морални ценности на главните религии се съсредоточават върху един Дарител на живот, който е изразил мнението си относно живота и относно кръвта. Един правник, християнин от юдейски произход, казал за този Дарител: „[Той] Сам дава на всички живот и дишане и всичко. Защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме.“a

Хората, които вярват в този Дарител на живот, са убедени, че неговите напътствия са за нашето трайно добруване. Един еврейски пророк го описал като „[Онзи,] Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш“.

Това уверение, намиращо се в Исаия 48:17, е част от Библията — книга, уважавана за нейните етически ценности, които могат да са от полза за всички нас. Какво казва тя за употребата на кръвта от хората? Дали показва как кръвта може да спаси живота? Всъщност, Библията ясно показва, че кръвта е нещо повече от сложна биологична течност. Тя споменава кръвта повече от 400 пъти, и в някои от тези текстове се говори за спасяването на живота.

В един от ранните текстове Създателят заявява: „Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна. . . . Месо обаче с живота му, кръвта му, да не ядете.“ Той добавя: „Вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще придиря“ — и след това осъжда убийството. (Битие 9:3–6, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.) Той казал това на Ной, един наш общ прародител, който е високо уважаван както от юдеите, така и от мюсюлманите и християните. Така цялото човечество било уведомено, че от гледна точка на Създателя кръвта означава живот. Това било нещо повече от правило относно храненето. Очевидно е, че бил включен морален принцип. Човешката кръв има много голямо значение и с нея не бива да се злоупотребява. Създателят по–късно добавил подробности, от които лесно можем да разберем моралните аспекти, които той свързва с кръвта на живота.

Той отново говорил за кръвта, когато дал Закона на древния Израил. Докато много хора уважават мъдростта и етиката в този кодекс от закони, малцина познават неговите важни закони относно кръвта. Например: „Ако някой от израилевия дом, или от странниците, които живеят сред тях, ядат някаква кръв, аз ще обърна лицето Си срещу човека, който яде от кръвта, и ще го изтребя изсред хората му. Защото животът на плътта е в кръвта.“ (Левит 17:10, 11, Tanakh [„Танах“]) След това Бог обяснил какво трябва да направи ловецът с мъртвото животно: „Той трябва да излее кръвта му и да я покрие с пръст. . . . Не бива да ядеш от кръвта на никаква плът, защото животът на всяка плът е нейната кръв. Всеки, който яде от нея, ще бъде изтребен.“ — Левит 17:13, 14, „Танах“.

Днес на учените е известно, че юдейският Закон допринасял за доброто здраве. Той изисквал, например, да се ходи по нужда извън стана и екскрементите да се зариват, а също и хората да не ядат месо, от което биха рискували да се заразят с болести. (Левит 11:4–8, 13; 17:15; Второзаконие 23:12, 13) Но докато законът за кръвта имал и здравни аспекти, в него се включвало и нещо много повече. Кръвта имала символично значение. Тя означавала живота, даден от Създателя. Отнасяйки се към кръвта като към нещо специално, хората проявявали своята зависимост от него относно своя живот. Да, главната причина, поради която те не трябвало да приемат кръв, била не защото тя била нездравословна, а защото имала особено значение за Бога.

Законът многократно повтарял забраната на Създателя да се приема кръв за поддържане на живота: „Само строго да се вардиш да не ядеш кръвта; . . . да я изливаш на земята като вода. Да я не ядеш, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе, когато вършиш онова, което е право пред Господа.“ — Второзаконие 12:23–25, 15:23; Левит 7:26, 27; Езекиил 33:25.b

В противоположност на мнението на някои хора днес, божият закон относно кръвта не бивало да се пренебрегва и в критични ситуации. Когато изгладнели по време на една война, някои от израилтянските войници убили животни и ‘ги яли с кръвта’. С оглед на кризисната ситуация, дали им било разрешено да поддържат живота си с кръв? Не. Техният военачалник посочил, че въпреки това поведението им било направо престъпно. (1 Царе 14:31–35) Следователно, колкото и да е ценен животът, нашият Дарител на живот никога не е казвал, че Неговите стандарти могат да бъдат пренебрегнати в критични ситуации.

КРЪВТА И ИСТИНСКИТЕ ХРИСТИЯНИ

Какво е становището на християнството по въпроса за спасяването на човешкия живот с кръв?

Исус бил лоялен мъж, и той бива високо уважаван заради това. Той познавал думите на Създателя за това, че приемането на кръв е погрешно и че този закон е задължителен. Затова имаме всички основания да вярваме, че Исус би следвал закона относно кръвта, дори ако би се оказал под натиск да постъпи другояче. Исус „грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му“. (1 Петър 2:22) Така той дал образец за своите последователи, включително образец за уважение към живота и кръвта. (По–късно ще разгледаме как собствената кръв на Исус е включена в този изключително важен въпрос, засягащ твоя живот.)

Обърни внимание какво се случило, когато, години след смъртта на Исус, бил повдигнат въпросът дали някой, който ставал християнин, трябвало да спазва всички израилтянски закони. Това било обсъдено на съвет на християнското ръководно тяло, което включвало и апостолите. Яков, природеният брат на Исус, се позовал на писанията, които съдържали заповеди относно кръвта, казани на Ной и на народа на Израил. Трябвало ли подобни заповеди да бъдат в сила и за християните? — Деяния 15:1–21.

Този съвет на ръководното тяло разпратил своето решение до всички сборове: Не е необходимо християните да спазват законите, дадени на Моисей, но „нужни неща“ за тях са да ‘се въздържат от идолски жертви и от кръв, от удавнина [месо с неизточена кръв] и от блудство’. (Деяния 15:22–29, СИ–93) Апостолите не обявили просто някакъв ритуал или правилник за хранене. Това постановление определяло основни етически норми, с които ранните християни се съобразявали. Около едно десетилетие по–късно те потвърдили, че трябва да продължават да „се въздържат от идолски жертви, от кръв . . . и от блудство“. — Деяния 21:25, СИ–93.

Ти знаеш, че милиони хора посещават църквите. Повечето от тях вероятно ще се съгласят, че християнската етика не допуска поклонение на идоли и участие в груба неморалност. Но е добре да обърнем внимание на това, че апостолите поставяли въздържането от кръв на същата висока морална степен, както и въздържането от гореспоменатите прегрешения. Постановлението завършвало с думите: „Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!“ — Деяния 15:29, СИ–93.

Постановлението на апостолите дълго време било разбирано като задължително. Евсевий разказва за една млада жена от края на втори век, която, преди да умре от изтезанията, заявила, че на християните „не е разрешено да ядат кръвта дори на неразумните животни“. Тя не настоявала на правото си да умре. Тя искала да живее, но не направила компромис със своите принципи. Нима не уважаваш онези, които поставят принципа над личната полза?

Ученият Джоузеф Пристли прави следното заключение: „Забраната да се яде кръв, дадена на Ной, изглежда се явява задължителна за цялото му потомство. . . . Ако тълкуваме забраната на апостолите чрез практиката на първите християни, за които трудно може да се предположи, че не са разбирали правилно характера и размера на тази забрана, ние не можем да не стигнем до заключението, че тя е трябвало да бъде абсолютна и постоянна; защото в продължение на много векове нито един християнин не е ял кръв.“

А ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА КРЪВТА КАТО ЛЕКАРСТВО?

Дали библейската забрана върху кръвта се простира и върху използуването ѝ в медицината, например при кръвопреливанията, които със сигурност не са били познати по времето на Ной, Моисей или апостолите?

Макар и съвременната терапия, използуваща кръв, да не е съществувала в онези времена, медицинската употреба на кръвта не е нещо ново. В Египет, а и на много други места, човешката „кръв се смятала за ефикасно средство против проказа“. Един лекар разказал за лечението, което приложил спрямо сина на цар Асархадон по времето, когато асирийската нация била водеща в областта на технологията: „[Принцът] се чувствува много по–добре; царят, моят господар, може да бъде щастлив. Започвайки от 22–ия ден, аз (му) давам да пие кръв, той ще (я) пие 3 дена. И още 3 дена ще (му) давам (кръв) за вътрешно приложение.“ Асархадон поддържал отношения с израилтяните. Но тъй като израилтяните имали божия закон, те никога не биха пили кръв като лекарство.

Дали кръвта била използувана като лекарство през римско време? Естествоизпитателят Плиний (съвременник на апостолите) и лекарят от 2–и век Аретей съобщават, че човешка кръв била използувана като лекарство против епилепсия. Тертулиан по–късно писал: „Вижте тези, които с лакома жажда, по време на представлението на арената, вземат прясна кръв от злите престъпници . . . и я отнасят, за да церят епилепсията си.“ Той ги противопоставил на християните, които „нямат в храната [си] дори кръв от животни . . . Когато християните биват съдени, вие им предлагате колбаси, напълнени с кръв. И вие, разбира се, сте убедени, че [това] е незаконно за тях“. Следователно, ранните християни биха предпочели да умрат, но не и да приемат кръв.

„Кръвта в своята ежедневна форма не . . . излизала от мода като съставна част на медицината и магиите — съобщава книгата Flesh and Blood [„Плът и кръв“]. — Например, през 1483 г. френският крал Луи XI бил на смъртно легло. ‘С всеки изминат ден му ставало все по–зле, и лекарствата не му донасяли никаква полза; вярно е, че те били твърде странни, защото той силно се надявал, че ще се възстанови чрез човешка кръв, която вземал от определени деца и после я поглъщал.’“

А преливането на кръв? Опитите с кръвопреливане започнали към началото на 16–и век. Томас Бартолин (1616–1680), професор по анатомия в Копенхагенския университет, се възпротивил на това, казвайки: „Онези, които прокарват употребата на човешка кръв за вътрешно лечение на болести, явно злоупотребяват с нея и извършват сериозен грях. Канибалите биват заклеймявани. Защо тогава не се отвращаваме от онези, които омърсяват хранопровода си с човешка кръв? Подобно е и приемането на чужда кръв от срязана вена — било през устата или чрез средства за преливане. Начинателите на подобна операция би трябвало да тръпнат от страх от божия закон, който забранява яденето на кръв.“

Следователно, мислещи хора от миналите векове са си давали сметка, че забраната на библейския закон е била в сила относно приемането на кръв през вените, така както и относно приемането ѝ през устата. Бартолин завършва така: „Всеки от тези начини на приемане [на кръв] има една и съща цел — чрез тази кръв болното тяло да бъде подхранено и възстановено.“

Този преглед може да ти помогне да разбереш твърдата религиозна позиция, която заемат Свидетелите на Йехова. Те високо ценят живота и търсят добра медицинска помощ. Но те са решени да не нарушават божия стандарт, който е категоричен: Онези, които уважават живота като дар от Създателя, не се опитват да поддържат живота, като приемат кръв.

Въпреки това от много години се твърди, че кръвта спасява живота. Лекарите могат да разкажат случаи, при които някой е загубвал голямо количество кръв, но му е било направено кръвопреливане и състоянието му рязко се е подобрило. Така че ти може би ще се запиташ: ‘Колко разумно или неразумно е това от медицинска гледна точка?’ В подкрепа на кръвната терапия биват предлагани медицински доказателства. Тогава ти трябва да се запознаеш с фактите, за да можеш да вземеш добре осведомено решение относно кръвта.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 4]

„Предписанията, постановени по такъв точен и методичен начин [в Деяния 15], се оценяват като задължителни, даващи най–силното доказателство, че в съзнанието на апостолите това не е било някаква временна уредба или условна мярка.“ — Професор Едуард Ройс от Страсбургския университет.

[Блок/Снимка на страница 5]

Мартин Лутер подчертал значението на постановлението на апостолите, като казал следното: „Сега, ако искаме да имаме църква, която спазва решенията на този съвет, . . . ние трябва да поучаваме и да настояваме отсега нататък нито принц, нито лорд, нито гражданин, нито селянин да не яде гъше, сърнешко, еленско или свинско месо, готвено с кръв . . . И гражданите, и селяните трябва да избягват особено червения колбас и кървавицата.“

[Източник]

Дърворезба от Лукас Кранах

[Блок на страница 6]

„Бог и хората виждат нещата в много различна светлина. Онова, което изглежда важно в нашите очи, твърде често няма никаква стойност за безкрайната мъдрост; и онова, което изглежда маловажно за нас, често е много важно за Бога. Така е било от самото начало.“ — “An Enquiry Into the Lawfulness of Eating Blood” [„Едно изследване относно това доколко е законно да се яде кръв“], Александър Пири, 1787 г.

[Снимка на страница 3]

Medicine and the Artist by Carl Zigrosser/Dover Publications

[Снимка на страница 4]

На своя исторически съвет християнското ръководно тяло потвърдило, че божият закон относно кръвта продължава да е задължителен

[Снимка на страница 7]

Каквито и да били последствията, ранните християни отказвали да нарушават божия закон за кръвта

[Източник]

Картина от Жером, 1883 г. С разрешението на картинна галерия „Уолтърс“, Балтимор