Урок 5
Насочване на вниманието към Библията
1, 2. Защо трябва да насочваме слушателите си към Библията?
1 Нашето желание е в службата да насочваме вниманието на всекиго към божието Слово, Библията. Тя съдържа посланието, което проповядваме, и ние искаме хората да разберат, че това, което казваме, не е от нас, а от Бога. Хората, които обичат Бога, имат доверие в Библията. Когато тя бива четена пред тях, те слушат и приемат присърце нейния съвет. Но въздействието е значително по–силно, когато извадят от библиотеката своя екземпляр на Библията и я четат сами. Затова когато в проповедната служба обстоятелствата позволяват, е разумно да насърчиш домакина да вземе своята Библия и да следи стиховете заедно с теб. Също така ако на събранията на сбора всички бъдат насърчени да използуват своите Библии, за по–новите ще е по–лесно да разберат, че именно Библията е източникът на нашите вярвания, и всички ще извлекат полза от допълнителното въздействие на зрителните впечатления.
2 Така че ще имаш значително преимущество при осъществяването на целта на говоренето си, ако когато е възможно, слушателите ти следват четенето на библейските текстове в своите Библии. Дали ще го правят, или не, ще зависи до голяма степен от това дали ще ги насърчиш по подходящ начин. За това става дума в Бланката със съвети върху говоренето в точката „Слушателите насърчени да използуват Библията“.
3, 4. Как можем да правим това резултатно?
3 Чрез покана за това. Един от най–добрите начини е да отправиш директна покана към слушателите да използуват Библията; този метод се прилага често. Понякога същият резултат може да се постигне просто като посочиш къде се намират текстовете, преди да ги прочетеш; може би по следния начин: „Сега, докато четем 2 Тимотей 3:1–5, помислете за условията в този квартал, в който се намираме.“ След това като намериш посочения текст, погледни наоколо да видиш дали слушателите са се възползували от поканата. Обикновено и те ще започнат да търсят текста.
4 Докладчикът трябва да реши дали иска да наблегне на дадени текстове и на кои точно, като помоли слушателите да ги потърсят. Наблюдавай слушателите си. Интересувай се от това дали те следват. Дори и ако по някаква причина от теб се иска да изнесеш доклад с изцяло разработен текст, често е възможно да обърнеш внимание на ключовите стихове по такъв начин, че слушателите да ги търсят в своите Библии.
5, 6. Обясни защо е от полза да оставиш време слушателите да намерят стиховете, които планираме да прочетем.
5 Чрез оставяне на време за намиране на текста. Не е достатъчно просто да посочиш стиха. Ако го прочетеш и след това минеш към друг текст, преди слушателите да са имали време да го намерят, в крайна сметка те ще се обезсърчат и ще се откажат. Наблюдавай слушателите си и прочети текста, когато повечето са го намерили.
6 Обикновено е за препоръчване да посочиш текста достатъчно рано преди заплануваното четене, така че да не се губи ценно време за чести дълги паузи или ненужен словесен „пълнеж“, докато слушателите търсят текста. В този случай обаче е уместна една подходяща пауза. От друга страна, ако текстът е посочен в началото на въвеждането му, трябва да имаш предвид, че някои от нещата, които казваш след това, няма да бъдат чути толкова внимателно. Тогава нещата, които се отнасят до развиването на изложението, трябва да бъдат казани преди посочването на текста.
**********
7–18. Какви методи могат да бъдат използувани за резултатното въвеждане на библейските текстове?
7 Обикновено стиховете, които се използуват в един доклад, са централните моменти в него. Доводите се съсредоточават върху тези текстове. Следователно, до каква степен те ще допринесат за доклада зависи от това доколко са използувани резултатно. Така че въпросът за „Въвеждане на стиховете по подходящ начин“, отбелязан на твоята Бланка със съвети върху говоренето, е важен и трябва да му се обърне внимание.
8 Съществуват различни начини за въвеждане, прочитане и прилагане на един библейски текст. Понякога например встъплението за текста води не само към четенето, но и към приложението, така че самото прочитане просто подчертава или потвърждава мисълта. От друга страна, някои текстове биват използувани въздействуващо, без изобщо да бъдат въвеждани с думи, например, в самото начало на доклада.
9 За да се научиш как да въвеждаш резултатно стиховете, наблюдавай какво правят опитните докладчици. Опитай се да определиш различните начини, по които биват въвеждани стиховете. Обмисли въздействието им. Като подготвяш доклада си, помисли предварително за това какво трябва да постигне текстът, особено ако той е ключов текст за някоя основна мисъл. Планирай встъплението към него грижливо, за да бъде използуван той по най–въздействуващ начин. Ето няколко препоръки:
10 Чрез въпрос. Въпросите изискват отговор. Те подбуждат мисленето. Позволи на текста и на приложението му да дадат отговора. Например, когато обсъждаш кръвопреливането, може би ще говориш за Деяния 15:28, 29 след като вече си посочил забраната според Еврейските писания. Тогава би могъл да въведеш текста чрез въпроса: „Но дали същата тази забрана важи и за християните? Обърнете внимание на авторитетното решение, взето от ръководното тяло на ранния сбор, чиито членове били подбудени от светия дух.“
11 Чрез изказване или принцип, които да бъдат подкрепени от въвеждания текст. Например, в един доклад за престъпността можеш да кажеш: „Дори нашият избор на другари може да бъде важен фактор относно това каква ще бъде нагласата ни към правилното и погрешното.“ След това можеш да прочетеш думите на Павел от 1 Коринтяни 15:33 като подкрепа на своето изказване.
12 Чрез посочване на Библията като авторитет. Особено за вторични текстове можеш да кажеш: „Обърнете внимание на това, което божието Слово казва по този въпрос.“ Това вече е достатъчна причина текстът да бъде очакван и дава ясно основание за използуването му.
13 Чрез посочване на проблем. В доклад за ‘ада’ можеш да кажеш: „За да страда човек във вечния огън, той трябва да е в съзнание след смъртта си. Забележете обаче какво казва Еклисиаст 9:5, 10.“
14 Чрез предоставяне на избор между няколко възможности. Ако за конкретната група слушатели прекият въпрос или проблем са прекалено трудни, тогава представи няколко възможности и остави текстът и приложението му да дадат отговор. Например, като разговаряш с католик, може да искаш да използуваш Матей 6:9, за да покажеш към кого е правилно да се насочват молитвите. Прекият въпрос или проблемът може да насочи мисленето на домакина в погрешна посока, затова е по–добре да кажеш: „Има много мнения по въпроса към кого трябва да насочваме молитвите си. Някои смятат — към Мария, други — към ‘светиите’, но някои твърдят, че трябва да се молим само на Бога. Ето какво казва Исус.“
15 Чрез история към текста. Ако ще използуваш Евреи 9:12 в доклад за откупа, за да покажеш, че като принесъл своята собствена кръв, Исус ‘придобил за нас вечно изкупление’, може да сметнеш за необходимо преди да прочетеш текста, да дадеш кратко разяснение за „светилището“ в храма, за което Павел казва, че изобразява мястото, в което влязъл Исус.
16 Чрез контекста. Понякога положението на текста, обяснено от околните стихове, е от полза за въвеждането на стиха. Например, ако използуваш стиха от Лука 20:25, за да обясниш какво означава ‘да отдаваш Кесаревото на Кесаря’, може да бъде полезно да обясниш как Исус използувал монета с надписа на кесаря, както се вижда от контекста на повествованието.
17 Чрез комбиниране на методите. Разбира се, възможни са и често са и полезни съчетания на тези методи.
18 Встъплението към стиха трябва да породи достатъчно очакване, за да задържи вниманието, когато текстът бъде прочетен, и трябва да насочи вниманието към причината, поради която използуваш текста.
19, 20. Как можем да определим дали сме събудили очакване за посочения текст?
19 Предизвикано очакване за стиха. Как можеш да разбереш дали си предизвикал очакване за даден текст? Главно по реакцията на слушателите, но също и по начина, по който въвеждаш стиха. Ако слушателите са останали озадачени от това, че не си прочел стиха, след като си го въвел в доклада, или ако си оставил без отговор някой въпрос, който си повдигнал при въвеждането на текста, тогава можеш да си сигурен, че си предизвикал интерес към текста. Разбира се, предисловието трябва да бъде в единство с темата и със самия текст. И или текстът, или приложението му, което следва, трябва да отговори на въпроса, който в предисловието е останал без отговор.
20 Въвеждането на текста може да бъде сравнено с тръбния звук, който предхожда дадено съобщение. Глашатаят не се представя, за да изнесе цял концерт. Но встъпителните звуци на тръбата му съсредоточават целия интерес и внимание върху съобщението. Представен по този начин, текстът, който си избрал, ще бъде изслушан с голяма наслада и полза.
21. Защо трябва да насочваме вниманието към причината за нашето използуване на текста?
21 Вниманието насочено към причината да се използува този текст. Макар че при въвеждането на един текст даден въпрос може да остане без отговор, то встъплението най–малкото трябва да посочи някаква причина, която да покаже защо този текст е уместен и заслужава цялото ни внимание. Например, когато обсъждаш земята като постоянен дом на човека, може да се готвиш да използуваш Откровение 21:3, 4. Заедно с първоначалните си доводи можеш да кажеш: „Сега, в следващия стих, Откровение 21:3, 4, обърнете внимание къде ще бъде скинията на Бога, когато вече няма да има страдания и смърт.“ Така не само създаваш очакване, като оставяш текстът да разкрие нещо, но и съсредоточаваш вниманието върху важната част от стиха, която лесно можеш да приложиш към своето твърдение, след като прочетеш текста. Като насочваш по този начин вниманието към същинското съдържание на стиха, подчертаваш колко е голямо значението на божието Слово.