Урок 4

Сила на гласа и паузи

1, 2. Защо трябва да говорим достатъчно силно?

¹ Стойността на казаното от теб ще бъде изгубена, ако другите не те чуват добре. От друга страна, ако гласът ти е прекалено силен, това може да раздразни слушателите и така да отвлече вниманието им от хубавите мисли, които си подготвил. В много Зали на Царството, където хората, даващи отговори на събранията от предната част на залата, често не могат да бъдат чути от седящите в задната ѝ част, явно е необходимо да се замислим върху подходящата сила на гласа. Понякога гласът на говорещия от подиума може да не е достатъчно силен и заради това той да не може да вдъхне ентусиазъм у слушателите си. В проповедната служба също срещаме хора, които имат проблеми със слуха, пък и има шумове, които пречат, било от самите домове, които посещаваме, или пък от вън. Всичко това показва, че трябва да помислим внимателно за подходящата сила на гласа.

² Достатъчно силен, за да бъде чут без затруднения. Най–добре е при определянето на това колко силен глас е необходим, да използуваме следния въпрос — дали гласът беше достатъчно силен? Тоест, дали тези на задните редове те чуха, без да проглушаваш ушите на тези от предните редове? Това ще е достатъчно за разглеждането на въпроса при начинаещ участник, но по–напредналите трябва да се стремят да усвоят и следващите аспекти на въпроса. Надзорникът на Училището ще определи индивидуално до каква степен всеки участник ще получи съвет върху тази характеристика на говоренето.

3–10. Какви обстоятелства ни помагат да определим силата на гласа, която трябва да използуваме?

³ Сила на гласа, съответствуваща на обстоятелствата. Докладчикът трябва да внимава относно различните обстоятелства, при които говори. Това ще разшири неговата проницателност, ще го направи по–гъвкав и ще му позволи да достигне до слушателите си и да задържи вниманието им с по–голяма лекота.

⁴ Условията са различни във всяка зала, както и при различните по размер слушателски групи. За да поставиш условията под контрол, трябва да контролираш силата на гласа си. Изнасянето на доклад в Залата на Царството изисква по–силен глас, отколкото разговора в хола на един новозаинтересуван човек. Освен това за една малка група хора, седнали на предните редове в залата, както например при сбирка преди проповедна служба, ще е необходим по–слаб глас, отколкото за пълна с хора зала, като например при Събранието за службата.

⁵ Но дори и тези условия не са постоянни. Появяват се внезапни шумове вътре в залата и извън нея. Минава кола или влак, чуват се гласове на животни, викат деца, влиза някой закъснял — всичко това изисква да приспособиш силата на гласа си. Ако не го усетиш и не засилиш гласа си, нещо може да бъде пропуснато, може би нещо много важно.

⁶ Много сборове разполагат с усилвателна уредба. Но ако не се внимава при нейното използуване и силата на гласа се променя от една крайност до друга, ще бъде необходимо участникът да получи съвет да се съобразява с обстоятелствата.

⁷ Понякога просто поради особеностите на гласа на някой докладчик ще му бъде трудно да се справи с тази точка. Ако ти имаш такъв проблем и гласът ти просто е слаб, надзорникът на Училището ще има предвид това при даването на съвет. Той може да предложи дадени упражнения или програма за обучение, която ще ти помогне да развиеш и укрепиш гласа си. Но качеството на гласа е отделна точка за съвет и при работата ти върху силата на гласа няма да се набляга на нея.

⁸ Не е възможно всички съществуващи обстоятелства да се вземат предвид при оценяването на един доклад. Съветът трябва да бъде даван въз основа на настоящия доклад, а не въз основа на всяка евентуална възможност. Но ако изглежда, че е необходимо, надзорникът на Училището може да предупреди участника за възможни проблеми, с които той би могъл да се сблъска при различни обстоятелства, макар че ще го похвали за настоящия доклад и ще му постави оценка „Д“ в бланката със съвети.

⁹ Как един участник може да определи дали силата на гласа му е достатъчна? Реакцията на слушателите е най–добрият уред за проверка. По време на своя увод опитният докладчик ще наблюдава внимателно онези, които са в дъното на залата, и ще може да определи от израза на лицата им и от общата им нагласа дали те могат да го чуват добре, като променя силата на гласа си съответно на това. След като придобие „чувство“ за залата, той няма да има повече затруднения.

¹⁰ Друг начин е да наблюдаваш останалите докладчици от програмата. Дали те се чуват добре? Колко силен глас използуват? После се приспособи съответно на нуждите.

11, 12. Защо е необходимо силата на гласа ни да съответствува на материала?

¹¹ Сила на гласа, подходяща за материала. Този аспект на нашето обсъждане на силата на гласа не бива да бъде объркван с промяната на интонацията. В момента се занимаваме с това просто силата на гласа да е подходяща точно за този материал, който се обсъжда. Например, ясно е, че ако се четат изобличителни присъди от Писанията, силата на гласа ще бъде по–различна, отколкото ако участникът чете наставления за любовта сред братята. Сравни също Исаия 36:11 със стихове 12 и 13 и обърни внимание на разликата, която сигурно е съществувала в начина, по който са били изречени тези изказвания. Силата на гласа трябва да се приспособява към материала, но с това не бива да се прекалява.

¹² При определянето на това колко голяма трябва да е силата на гласа ти, обмисли внимателно своя материал и целта си. Ако искаш да промениш мисленето на своите слушатели, не ги отблъсквай с прекалено силен глас. Но ако искаш да ги подбудиш към активна дейност, тогава може гласът ти да е по–силен. Ако материалът изисква сила, не му я отнемай, като говориш прекалено тихо.

**********

13–16. Посочи значението на правенето на паузи.

¹³ При изнасянето на един доклад правилно поставените паузи са почти толкова важни, колкото и силата на гласа. Без тях значението на изказванията лесно се замъглява и основните мисли, които твоите слушатели трябва да запомнят, няма да оставят трайна следа. Паузите ти придават увереност и уравновесеност, дават възможност за по–добро контролиране на дишането, а също и възможност да запазиш спокойствие при по–трудните моменти на доклада. Паузите показват на слушателите, че ти владееш ситуацията, че не се притесняваш прекалено, че се съобразяваш със слушателите си и че искаш да им кажеш нещо, което те трябва да чуят и да запомнят.

¹⁴ Начинаещият докладчик не бива да губи време за придобиването на умения да прави въздействуващи паузи. Първо, трябва да си убеден, че това, което казваш, е важно и че искаш то да бъде запомнено. Когато поправя детето си, майката понякога започва своята забележка с думи, които да привлекат неговото внимание. После тя спира и не продължава нататък, докато не види, че детето я слуша. Тогава тя казва каквото има предвид. Тя иска да е сигурна, че детето няма да пренебрегне думите ѝ и че те ще бъдат запомнени.

¹⁵ Някои хора никога не правят паузи, дори и в ежедневните си разговори. Ако и ти имаш такъв проблем, ще искаш да развиеш това качество, за да подобриш въздействието на своята проповедна служба. Там нашето говорене е под формата на разговор. И правилното правене на паузи се състои в това домакинът да не те прекъсва, а да те слуша и да чака. Но умелото и въздействуващо правене на паузи в разговор е точно толкова необходимо и точно толкова възнаграждаващо, колкото е и правенето на паузи, упражнявано на подиума.

¹⁶ Един сериозен проблем, свързан с правилното правене на паузи в доклад, е наличието на прекалено много материал. Избягвай това. Остави време за паузи; те са необходими.

17–21. Обясни защо е важно да се правят паузи при препинателните знаци.

¹⁷ Пауза при препинателни знаци. Паузите при препинателните знаци се правят просто за яснота на мисълта, за да се отделят свързаните мисли, за да се откроят фразите, частите на изреченията, краят на изречението и краят на абзаца. Често тези промени могат да бъдат посочени с промяна на интонацията, но паузите също успешно поставят устни препинателни знаци в изречения текст. И така както запетаята и точка и запетая имат различна роля в разделянето на изречението, паузите също трябва да са различни в зависимост от своята употреба.

¹⁸ Неправилно поставените паузи могат да променят напълно мисълта на едно изречение. Пример за това са думите на Исус от Лука 23:43: „Наистина ти казвам днес — ще бъдеш с мене в рая.“ (N W) Ако тирето (или паузата) се постави между „казвам“ и „днес“, ще се получи съвършено различна мисъл, както се вижда от често срещаното погрешно тълкуване на този текст. Така че правилното поставяне на паузи е необходимо, за да се предаде идеята, която е замислена.

¹⁹ Научи се да поставяш устни препинателни знаци в свободното говорене, като спазваш всички писмени препинателни знаци, когато четеш. Единственият писмен препинателен знак, който може понякога да бъде пренебрегнат при четенето, е запетаята. Често е въпрос на избор дали ще направиш пауза при запетая. Но точка и запетая, точка, кавички, както и границите на абзаците трябва да се спазват.

²⁰ Когато четеш разработен доклад или части от Библията, може да ти е от полза да си поставяш знаци. Постави малка отвесна чертичка между фразите, където ще е необходима кратка пауза (може би просто едно забавяне), постави две отвесни чертички или „Х“ при по–дълга пауза.

²¹ От друга страна, ако при твоите упражнения по четене установиш, че определени изречения са странни за теб и многократно правиш паузи на неправилни места, вземи молив и свържи с дъгички всички думи, които съставят една фраза. Тогава при четенето не прави паузи и не се забавяй, докато не стигнеш до последната от свързаните с дъгички думи. Много опитни докладчици правят това.

22–24. Защо е необходимо да се прави пауза при смяна на мисълта?

²² Пауза при смяна на мисълта. Паузата при преминаване от един основен момент към друг дава възможност на слушателите да се замислят. Освен това тя не позволява недоразумения. Тя дава на ума възможност да се приспособи, да разпознае промяната в посоката и да следва развитието на новата мисъл, която бива представяна. За докладчика да прави паузи при сменянето на една мисъл с друга е точно толкова важно, колкото е необходимо за шофьора на една кола да намалява скоростта при вземането на завой.

²³ При изнасяне на доклад без изцяло написан текст материалът трябва да бъде организиран в конспект така, че да дава възможност за паузи между основните моменти. Не е необходимо това да пречи на свързаността или еднородността на доклада, но мислите трябва да бъдат така добре формулирани, че да можеш да развиеш определена идея до връхната ѝ точка, след това да направиш пауза и да продължиш към новата мисъл. Дори тези връхни точки и промени могат да бъдат отбелязани върху твоя конспект, ако е необходимо, за да ти служат за припомняне.

²⁴ Паузите при смяна на мисълта обикновено са по–дълги от паузите при препинателните знаци; но не бива да се прекалява с дългите паузи в доклада, защото изнасянето се проточва твърде много. Освен това вероятно те ще прозвучат неестествено.

25–28. Покажи как правенето на паузи ни помага да подчертаем дадена мисъл, а също и да се справим с пречещи обстоятелства.

²⁵ Пауза за подчертаване. Паузата за подчертаване обикновено е силно въздействуваща. Тя създава очакване у слушателите или им дава време да се замислят.

²⁶ Правенето на пауза преди важна мисъл създава очакване у слушателите. Паузата след това позволява да бъде възприето пълното значение на идеята. Тези два начина на използуване на паузата не са едно и също нещо, така че трябва да решиш кой е подходящ за случая и дали да приложиш и двата начина.

²⁷ Паузите за подчертаване трябва да бъдат използувани само при най–важните изказвания, иначе стойността им се губи.

²⁸ Пауза, предизвикана от обстоятелствата. Често прекъсвания налагат докладчикът да направи кратка пауза. Ако пречката не е прекалено сериозна и можеш да повишиш глас и да продължиш, това ще е най–доброто. Но ако смущението е сериозно и пречи на по–нататъшното изнасяне на доклада, тогава ще трябва да направиш пауза. Слушателите ще са ти благодарни за вниманието. Пък и много пъти те и без това не слушат, защото временното смущение им е отвлякло вниманието. Затова използувай правенето на паузи резултатно, за да бъдеш сигурен, че слушателите ти извличат пълната полза от добрите неща, които искаш да им кажеш.