Какво да очакваш

Въпреки че според някои специалисти скърбенето има определени етапи, всеки човек преживява загубата по свой начин. Означават ли различните реакции на хората, че някои страдат по–малко или че потискат чувствата си? Не непременно. Вярно е, че да признаеш и изразиш мъката си, е от помощ, но няма само един правилен начин да скърбиш. Много зависи от културата, характера и преживяванията на човек, а също и как е починал близкият му.

КОЛКО ТРУДНО ЩЕ Е?

Опечалените може да не знаят какво им предстои след загубата. Но има определени чувства и трудности, с които могат да очакват да се сблъскат. Обърни внимание на следното:

Порой от чувства. Човек може да плаче неутешимо и да изпитва копнеж по починалия и рязка смяна на настроението. Често чувствата допълнително се засилват от ярки спомени и сънища. Първоначалната реакция обаче може да е главно шок и отрицание. Тина си спомня как реагирала при внезапната смърт на съпруга си Тимо: „В началото бях като вцепенена, дори не можех да плача. Бях толкова съкрушена, че понякога се задушавах. Просто не можех да повярвам какво е станало.“

Пристъпи на тревожност, гняв и вина. Мъж на име Айвън казва: „Известно време след смъртта на 24–годишния ни син Ерик с жена ми Йоланда бяхме обзети от гняв! Това ни изненада, понеже не се смятахме за гневливи хора. Чувствахме се и виновни, защото си мислехме, че е можело да направим още нещо за сина си.“ Алехандро, чиято съпруга починала след продължително боледуване, също изпитвал вина: „Първо си мислех, че щом Бог позволява да страдам толкова, значи сигурно съм лош човек. После се чувствах гузен, защото все едно обвинявах Бога за случилото се.“ А Костас, цитиран в предишната статия, казва: „Няколко пъти дори се ядосвах на София, че е починала, след което се упреквах за тези чувства. Та вината не беше нейна!“

Обърканост и разсеяност. В някои моменти мислите на човека, претърпял загуба, може да са хаотични и нелогични — например представя си, че чува, усеща или вижда починалия, или има проблеми с концентрацията и паметта. Тина казва: „Понякога разговарях с някого, но умът ми беше другаде! В главата ми се въртяха само събитията около смъртта на Тимо. Беше много потискащо да не мога да се съсредоточа.“

Отдръпване от другите. Скърбящият човек може да е раздразнителен или неспокоен в присъствието на други хора. Костас казва: „В компанията на семейни двойки се чувствах излишен, но и сред несемейните беше същото.“ Съпругата на Айвън, Йоланда, си спомня: „Беше много трудно да слушаме хората да се оплакват от проблеми, които в сравнение с нашите изглеждаха незначителни. Някои пък ни разказваха колко добре се справят децата им. Радвах се за тях, но не ми беше лесно да ги слушам. Със съпруга ми разбирахме, че животът продължава, но просто нямахме желание и търпение за такива разговори.“

Здравословни проблеми. Често се наблюдават нарушения в апетита и съня и промени в теглото. Арън разказва за първата година след смъртта на баща си: „Имах проблеми със съня. Събуждах се всяка нощ по едно и също време и мислех за смъртта му.“

Алехандро помни, че имал странни физически симптоми. Той казва: „Бях на няколко прегледа и ме увериха, че ми няма нищо. Отдадох го на мъката.“ Тези симптоми накрая отшумели, но Алехандро постъпил разумно, като отишъл на лекар. Вследствие на скръбта е възможно имунната система да отслабне, да се обостри вече съществуващ здравословен проблем или дори да се появи нов.

Затруднение с изпълнението на важни задачи. Айвън си спомня: „Трябваше да уведомим за смъртта на Ерик не само роднините и приятелите, но и други хора, като работодателя и хазяина му. Имаше и доста документи за попълване. Трябваше също да прегледаме вещите на Ерик. Всичко това изискваше концентрация, а ние бяхме изтощени умствено, физически и емоционално.“

За някои обаче проблемите идват после, когато трябва да поемат задълженията на близкия си. Така било с Тина. Тя обяснява: „Винаги Тимо се занимаваше с финансите и другите делови въпроси. Сега това стана моя отговорност, което само ме стресира допълнително. Щях ли да мога да се справя с всичко?“

От изброените предизвикателства — емоционални, умствени и физически — изглежда много трудно да се справиш със скръбта от загубата на любим човек. И наистина, болката може да е изключително силна. Но на наскоро преживелите такава загуба може да им е по–лесно, ако са наясно с това. Помни също, че не всеки преживява всички последици от загубата. Освен това донякъде може да е утешителна мисълта, че силните чувства при скърбенето са нормални.

ЩЕ БЪДА ЛИ ЩАСТЛИВ ОТНОВО?

Какво да очакваш: Силната скръб не трае вечно; постепенно тя стихва. Това не означава, че човек се възстановява напълно или забравя близкия си. Но малко по малко острата болка се притъпява. Може да се връща с някакви неочаквани спомени или на определени дати, например годишнини. В крайна сметка обаче повечето хора постигат известно душевно равновесие и могат да продължат с живота си. Това важи особено за тези, които имат подкрепата на семейството или приятелите си и предприемат разумни стъпки да се съвземат.

Колко дълго ще се чувствам така? За някои най–тежки са първите няколко месеца. Мнозина започват да се чувстват по–добре след година–две, а на други им е необходимо повече време.a Алехандро си спомня: „Скърбях дълбоко около три години.“

Бъди търпелив със себе си. Мисли само за днешния ден, не се пришпорвай и помни, че силната скръб не е вечна. И все пак има ли нещо, което можеш да направиш, за да облекчиш мъката си и да ѝ попречиш да се удължава ненужно?