Гледната точка на Библията
Ще те приближи ли самонараняването до Бога?
ПОВЕЧЕТО хора се отвращават от мисълта да си причиняват болка. Въпреки това поклонниците, които измъчват телата си например посредством самобичуване, прекомерно постене и носене на дрехи от животинска козина, която дразни кожата им, биват посочвани като пример за боящите се от Бога хора. Но самонараняването не е просто част от миналото. Според неотдавнашни сведения дори видни съвременни религиозни водачи са се самобичували.
Какво подтиква хората да принасят подобно поклонение на Бога? Според думите на говорител на християнска организация „доброволното понасяне на мъчения е начин да се присъединиш към Исус Христос и към страданията, които той доброволно понесъл, за да ни откупи от греха“. Но какво казва Библията по този въпрос въпреки твърденията на религиозните водачи?
Грижи се за тялото си
Библията нито препоръчва, нито оправдава поклонение на Бога, което включва самонараняване. Всъщност тя многократно насърчава боящите се от Бога хора да се грижат за тялото си. Обърни внимание как Библията описва взаимоотношенията между брачните партньори. Тя отправя следната подкана, имайки предвид естествения начин, по който мъжът се отнася към собственото си тяло: „Мъжете са длъжни да обичат жените си както собствените си тела ... Никой не мрази своето тяло, но напротив, храни го и се грижи за него, както и Христос за сбора.“ (Ефесяни 5:28, 29)
Дали заповедта мъжете да обичат жените си като собственото си тяло щеше да има смисъл, ако от хората се изискваше да измъчват тялото си, докато се покланят на Бога? Ясно е, че от онези, които обичат принципите от Писанието, се очаква да се грижат за тялото си и дори да го обичат до известна степен. Тази подходяща любов трябва да бъде проявявана и към брачния партньор.
В Библията се съдържат много принципи, които помагат на хората да се грижат за тялото си. Например в нея се говори за ползата от умерените физически упражнения. (1 Тимотей 4:8) Тя разкрива ползотворното влияние на определени храни и лошите последствия от нездравословното хранене. (Притчи 23:20, 21; 1 Тимотей 5:23) Писанието насърчава хората да се грижат за здравето си, тъй като това ще им позволи да водят възможно най–активен начин на живот. (Еклисиаст 9:4) Щом от онези, които четат Библията, се очаква да пазят здравето си, как е възможно от тях също да се изисква да нараняват тялото си? (2 Коринтяни 7:1)
Трябва ли християните да понасят същите страдания като Исус?
Все пак някои организации погрешно се съсредоточават върху страданията на Исус и на първите му последователи, с цел да насърчават самонараняването днес. Но Божиите служители никога не са си причинявали сами страданията, описани в Библията. Когато библейските писатели говорели за страданията на Христос, те го правели, за да насърчават християните да издържат на преследването, а не за да ги карат сами да си причиняват болка. Следователно онези, които измъчват телата си, не подражават на Исус Христос.
Представи си следната ситуация: Виждаш как разгневена тълпа ругае и бие твой приятел, на когото се възхищаваш. Забелязваш, че приятелят ти понася нападението спокойно, като не отвръща на ударите и обидите. Ако искаше да му подражаваш, щеше ли да започнеш да се удряш и да се обиждаш? Разбира се, че не! Така би подражавал на тълпата. Ти просто би се опитал да не отвръщаш със същото, в случай че те нападнат по подобен начин.
Очевидно е тогава, че от последователите на Христос не се очаква да се самонараняват, като че ли е необходимо да подражават на разгневените тълпи, които измъчвали Исус и се опитвали да го убият. (Йоан 5:18; 7:1, 25; 8:40; 11:53) По–скоро, когато се сблъскват с преследване, те трябва да отразяват спокойния начин, по който Исус понасял трудностите. (Йоан 15:20)
Небиблейско учение
Дори в предхристиянски времена писанията, които ръководели живота и поклонението на юдеите, им забранявали да си причиняват всякаква вреда. Например Законът изрично забранявал на юдеите да правят порязвания по тялото си, нещо, което явно било разпространено сред другите народи. (Левит 19:28; Второзаконие 14:1) Щом като Бог не искал хората да правят порязвания по тялото си, той също така не би искал да се самобичуват. Библейският принцип е ясен — умишленото нараняване на собственото тяло по какъвто и да било начин е неприемливо за Бога.
Точно както един художник иска другите да уважават творбите му, така и Йехова Бог, Създателят, иска да уважаваме неговото творение — човешкото тяло. (Псалм 139:14–16) Всъщност самонараняването не укрепва взаимоотношенията ни с Бога. То по–скоро ги разваля и изопачава ученията в евангелията.
Под божествено вдъхновение апостол Павел писал за подобни потиснически човешки учения: „Освен това те се изразяват в своеволно поклонение и лъжливо смирение, в измъчване на тялото, но тяхната мъдрост е само привидна, и са напълно безполезни в борбата с желанията на плътта.“ (Колосяни 2:20–23) Самонараняването по никакъв начин не ни помага да се приближим до Бога. От друга страна, изискванията във връзка с истинското поклонение на Бога са освежаващи, приятни и леки. (Матей 11:28–30)
ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...
● Как гледа Бог на човешкото тяло? (Псалм 139:13–16)
● Може ли самонараняването да ти помогне да се бориш с погрешните желания? (Колосяни 2:20–23)
● Дали истинското поклонение трябва да бъде обременяващо и жестоко? (Матей 11:28–30)
[Текст в блока на страница 11]
Библейският принцип е ясен — умишленото нараняване на собственото тяло по какъвто и да било начин е неприемливо за Бога
[Снимка на страница 10]
Поклонник, който по болезнен начин се изкачва към църква
[Източник]
© 2010 photolibrary.com