„Книга за мъчениците“ от Жан Креспен

ПРЕЗ 1546 г. 14 мъже в Мо (Франция) били обвинени като еретици и осъдени на смърт чрез изгаряне. Какво било тяхното престъпление? Те се събирали в частни домове, молели се, пеели псалми, празнували Вечерята на Господаря и твърдели, че никога няма да приемат „идолопоклонничеството, въведено от папите“.

В деня на екзекуцията католическият учител Франсоа Пикар заядливо разпитал осъдените за вярванията им относно Вечерята на Господаря. В отговор те го попитали за католическото учение за транссубстанциацията, според което хлябът и виното, използвани по време на този празник, по чудодеен начин се превръщат в тялото и кръвта на Исус. Мъжете му задали въпроса: „Хлябът има ли вкус на месо, а виното на кръв?“

Въпреки че Пикар не могъл да им отговори, четиринайсетте мъже били завързани за стълбове и изгорени живи. Онези от тях, чийто език не бил отрязан, пеели псалми. Свещениците, намиращи се на мястото на екзекуцията, се опитали да ги заглушат, като пеели по–силно от тях. На следващия ден на същото това място Пикар заявил, че четиринайсетте мъже са осъдени да горят завинаги в ада.

През XVI век Европа била опасно място за религиозните дисиденти. Мнозина, които се противопоставяли на възприетите от църквата учения, понасяли ужасяващо отношение от страна на религиозните си противници. Един източник на информация относно подобни страдания е книгата на Жан Креспен „Книга за мъчениците“, издадена в Женева през 1554 г. Тя е позната също като „История за мъчениците“.a

Адвокат се присъединява към Реформацията

Роден около 1520 г. в Арас, намиращ се в северната част на днешна Франция, Креспен следвал право в Лувен (Белгия). Най–вероятно там той научил за идеите на реформаторите. През 1541 г. Креспен отишъл в Париж, за да работи като секретар на виден юрист. По същото време той станал свидетел на изгарянето на осъдения като еретик Клод льо Пенкр на площад „Мобер“. На Креспен му направила силно впечатление вярата на този млад златар, който по неговите думи бил екзекутиран поради факта, че „известявал истината на родителите и приятелите си“.

Малко след това Креспен започнал да практикува право в Арас. Скоро обаче заради новите си вярвания бил обвинен като еретик. За да се спаси от съдебен процес, той избягал в Страсбург, а по–късно се установил в Женева. Там Креспен общувал с привърженици на Реформацията. Той се отказал от кариерата си на адвокат и станал печатар.

Креспен публикувал религиозни творби на реформатори като Джон Калвин, Мартин Лутер, Джон Нокс и Теодор Беза. Той отпечатал гръцкия текст от частта на Библията, която е известна като Новия завет, както и цялата Библия, или части от нея, на английски, испански, италиански, латински и френски език. Въпреки това Креспен станал известен със своята „Книга за мъчениците“. В нея той изброил много от хората, екзекутирани като еретици в периода между 1415 и 1554 г.

Целта на мартиролога

Голяма част от литературата, издадена от реформаторите, осъждала жестокостта на католическите власти. Тя насърчавала хората, представяйки „героизма“ на протестантските мъченици като продължение на страданията, понесени от Божиите служители в по–ранни времена, включително и от християните от първи век. Креспен съставил списък на онези, които били убити заради вярата си, с цел да осигури примери, които събратята му да следват.b

Книгата на Креспен представлява сборник от сведения за съдебни процеси, определени видове разпити, както и свидетелства, които обвинените записали, докато били в затвора. Според Креспен вярата на писателите на свидетелствата „заслужава да бъде помнена вечно“.

Много от доктриналните въпроси, обсъдени в книгата на Креспен, се съсредоточават върху добре познати разногласия между католици и протестанти. Преследващите и преследваните спорели например за използването на изображения в поклонението, за въпроса за чистилището, за молитвите за мъртвите, за вярването, че жертвата на Исус се повтаря по време на католическата меса, както и за твърдението, че папата е Божи представител.

Трудът „Книга за мъчениците“ свидетелства за разногласията и нетърпимостта, с които се характеризирали онези бурни времена. Макар че Креспен говорел главно за факта, че католиците преследвали протестантите, не бива да забравяме, че понякога и протестантите са преследвали католиците със същата жестокост.

През историята фалшивата религия е изцапала ръцете си с „кръвта на пророците, на светите личности и на всички, които [са били] убити на земята“. Със сигурност кръвта на онези, които Бог одобрява като свои верни свидетели, образно казано, вика към него за възмездие. (Откровение 6:9, 10; 18:24) Най–вероятно някои от хората по времето на Креспен, които страдали и умрели заради вярата си, искрено търсели истината за Бога.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 12]

Заглавната страница на творбата на Креспен „Книга за мъчениците“ (издание от 1564 г.)

[Снимка на страница 13]

Екзекуция на протестанти пред френския крал Анри II и придворните му служители

[Информация за източника на снимката на страница 13]

Снимки, на двете страници: © Société de l’Histoire du Protestantisme Français Paris