Любов, по–силна от ураган
През 2005 г. ураганите Катрина и Рита връхлетяха южното крайбрежие на САЩ и нанесоха сериозни щети, като същевременно отнеха живота на много хора. Сред пострадалите имаше хиляди Свидетели на Йехова.
Под ръководството на клона на Свидетелите на Йехова в САЩ членовете на комитетите за оказване на помощ при бедствия веднага започнаха да помагат на хората на различни места. В щата Луизиана те сформираха тринайсет центъра за оказване на помощ и подготвиха девет склада за продукти и четири склада за гориво. Дейността на комитетите обхващаше район с площ 80 000 квадратни километра. Почти 17 000 Свидетели на Йехова от всички части на САЩ и от още тринайсет страни се предоставиха на разположение като доброволци, за да оказват спешна помощ и да помагат във възстановяването на щетите. Онова, което беше постигнато, показва, че християнската любов е по–силна от природните сили. (1 Коринтяни 13:1–8)
Доброволците поправиха над 5600 жилища на свои събратя по вяра и 90 Зали на Царството, в които Свидетелите на Йехова провеждат своите събрания, — на практика всички подобни сгради, които пострадаха при ураганите. В съответствие със стиха от Галатяни 6:10, където християните са насърчени да вършат „каквото е добро спрямо всички“, Свидетелите на Йехова оказаха помощ и на много хора, които не изповядват тяхната религия.
МАКАР че за да окажат помощ на пострадалите, доброволците трябваше да направят различни жертви, усилията им бяха богато възнаградени. В тази статия можеш да прочетеш изказванията на седем от Свидетелите на Йехова, които надзираваха различни аспекти на работата.
„Вълнуваща част от живота ми“
Робърт: Да служа в един от комитетите за оказване на помощ при бедствия, е вълнуваща част от живота ми. Аз съм на шейсет и седем години и съм най–възрастният в комитета. Служил съм рамо до рамо с безброй доброволци, сред които имаше много прекрасни млади Свидетели, изключително дейни в службата на Йехова. Толкова е насърчително да се види тяхната самопожертвувателна любов към Йехова и към събратята им по вяра!
Съпругата ми Вероника е мой безценен помощник. Тя подкрепи решението ми да напусна своята работа, която харесвах и вършех вече над четирийсет години, за да можем да бъдем на разположение като доброволци. Сега работим по една нощ в седмицата, като чистим офиси. Научихме се да се справяме с по–малко средства и да водим прост начин на живот. Това, че сме заобиколени от духовни хора, ни помага да разбираме по–добре какво означава да поставяш Царството на първо място в живота си. (Матей 6:33) Неведнъж сме били свидетели на това как Йехова се грижи по прекрасен начин за своите служители.
Франк: Служа като надзорник на отдела за храната в центъра за оказване на помощ в [град] Батън Руж. Отначало се налагаше да работим от десет до дванайсет часа на ден, седем дена в седмицата, за да успяваме да нахраним всички доброволци. Благословиите от работата обаче бяха многобройни. Една от тях беше това, че видяхме отблизо колко силна е християнската любов.
Много доброволци, които помагаха в подготовката на храната за около седмица, искаха да дойдат да помагат отново, а чрез картички и телефонни обаждания мнозина изразиха искрената си признателност за възможността, която са имали да помогнат. Със съпругата ми Вероника можем да кажем, че техният самопожертвувателен дух стопля сърцата ни.
‘Той настръхва всеки път, когато разказва за това’
Грегъри: Със съпругата ми Кейти продадохме жилището си в Лас Вегас (щата Невада) и си купихме малък пикап и каравана, която се превърна в наш дом. Благодарение на това, че опростихме живота си, вече над две години имаме възможността да участваме в оказването на помощ в Луизиана. Сега, повече от когато и да било преди, разбираме от опит колко са верни думите, записани в Библията, в Малахия 3:10: „Опитайте Ме сега ..., казва Господ на Силите, [и вижте] дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него.“
Често хората ни казват колко голяма жертва правим, участвайки в тази дейност, но ние не мислим, че сме направили чак толкова голяма жертва. Преди трийсет години с Кейти искахме да служим в клона на Свидетелите на Йехова в САЩ, но тогава трябваше да се грижим за децата си. Дейността, която вършим сега, удовлетвори желанието ни да правим повече в службата за Бога. Много се радваме също, че можем да работим заедно с други Свидетели, някои от които са големи професионалисти. Например, един от нашите готвачи е бил главен готвач в изискан ресторант, а друг е приготвял храна за двама президенти на САЩ.
Участието в дейността по оказването на помощ при бедствия промени живота на много доброволци. Един брат на петдесет и седем години настръхва всеки път, когато разказва как е помагал на пострадалите. Дори Свидетели, които не успяха да дойдат да помогнат, ни насърчиха много. Например двама доброволци, които помагаха с премахването на плесента от сградите, ни донесоха голям плакат, на който се бяха подписали всички вестители от три сбора в техния щат Небраска, включително и децата.
‘Видяхме как Бог се грижи за пострадалите’
Уендъл: В деня след като ураганът Катрина връхлетя, получих покана от клона в САЩ да преценя щетите, нанесени върху Залите на Царството и домовете на Свидетелите на Йехова в Луизиана и Мисисипи. Така започна тази дейност, която се превърна отчасти в назначение и отчасти в обучение. В продължение на трийсет и две години със съпругата ми Джанин бяхме живели в район, в който има голяма нужда от възвестители на Царството, и ясно виждахме как Йехова се грижи за своите служители. Сега обаче виждаме Божията грижа в много по–голям мащаб.
Радвам се да служа като председател на комитета за оказване на помощ при бедствия в Батън Руж. Това назначение понякога крие предизвикателства, но ми носи огромно удовлетворение. Стотици пъти по време на нашата дейност в комитета сме виждали как Бог разрешава проблеми, прави от невъзможното възможно и се грижи за пострадалите по начин, по който само един любещ и всемогъщ Баща би могъл да направи това.
Много хора ни питат как успяваме със съпругата ми да продължаваме с тази дейност, след като сме участвали в нея вече над две години. Разбира се, не винаги ни е лесно. Трябваше да направим много промени в нашия живот. Но за сметка на това разбрахме колко голяма е ползата за всеки, който има ‘скромно око’. (Матей 6:22)
Първия път, когато се отправихме да търсим оцелелите в Ню Орлиънс, почти не ни оставаше време за почивка. Освен това градът изглеждаше така, сякаш в него беше обявено военно положение заради хаоса, който цареше там и заради честите прояви на насилие по улиците. Лесно беше да се отчаем, виждайки огромната работа, която ни чакаше.
Запознахме се с хиляди Свидетели, които бяха пострадали от урагана. Молехме се заедно с тях и се опитвахме да ги утешаваме. След това, с помощта на Йехова, се залавяхме за работа. Понякога имам чувството, че тези две години тук се равняват на два живота.
Често се случва така, че точно когато си мисля, че съм се изтощил и повече нямам сили във физическо и в емоционално отношение, пристига нова вълна от доброволци, някои от които остават за няколко месеца, а други за по–дълго време. Много е укрепващо да виждаш толкова много радостни доброволци с охотен дух, сред които има и много младежи.
Много пъти сме изпитвали помощта на Йехова, когато сме изпадали в затруднения. Например, когато пристигнахме тук, разбрахме, че повалени дървета са разрушили домовете на над хиляда наши братя. Нямахме оборудване и достатъчно работна ръка за опасната задача по отстраняване на тези дървета, затова заедно с останалите братя от комитета се помолихме на Йехова по този въпрос. Още на следващия ден пристигна един брат с камион и подходящото оборудване и предложи да помогне. При друг случай една наша молитва получи отговор само след петнайсет минути, а веднъж оборудването, за което се молехме, беше на път още преди да кажем „амин“! Да, Йехова доказа, че е Онзи, ‘който слуша молитва’. (Псалм 65:2)
‘Гордея се с това, че съм Свидетел на Йехова’
Матю: В деня след като връхлетя ураганът Катрина, успях да помогна в организирането на доставката на петнайсет тона дарения от храна, вода и други неща от първа необходимост до района на бедствието. Служителите на Йехова наистина показаха, че са много щедри!
За да можем да помагаме повече на пострадалите, със съпругата ми Дарлийн се преместихме на място, което е само на два часа път с автомобил до района на бедствието. Един от местните Свидетели ни взе на работа с непълен работен ден, за да можем да отделяме повече време да помагаме на пострадалите. Друг Свидетел ни осигури жилище. Сърцето ми се изпълва с признателност към Йехова за любещото братство и се гордея с това, че съм Свидетел на Йехова.
Тед: Скоро след връхлитането на урагана Катрина със съпругата ми Деби се предоставихме на разположение като доброволци за оказване на помощ на пострадалите. След няколко дена намерих деветметрова каравана, която беше достатъчно лека, за да я теглим с камиона ни и която беше оценена на половината от стойността ѝ, нещо което можехме да си позволим и беше като отговор на молитвите ни. Тази каравана ни служи като дом вече над две години.
Когато се появи възможност, продадохме къщата си и повечето от притежанията си, благодарение на което вече имахме по–голяма възможност да помагаме в Ню Орлиънс, където служа сега като координатор на строителните проекти. Много вълнуващо беше да видим как Йехова се проявява като „Бога на всяка утеха“ за своите служители. Мнозина загубиха не само домовете си и Залите на Царството, в които се събираха, но тъй като трябваше да бъдат евакуирани, загубиха и своя сбор и целия район, в който проповядваха добрата новина. (2 Коринтяни 1:3)
‘Трогнахме се от тяхната вяра’
Джъстин: През октомври 2005 г. беше съобщено, че са необходими доброволци, които да помагат на засегнатите от бедствия в южното крайбрежие. Със съпругата ми Тифани веднага подадохме молби за тази дейност и през февруари 2006 г. бяхме поканени да помагаме с поправката и поставянето на покриви в центъра за оказване на помощ в [град] Кенър, който се намира близо до Ню Орлиънс.
Всеки ден поправяхме някоя къща и се запознавахме с местните Свидетели. Тяхната вяра и упованието им в Бога ни трогнаха. Освен това ден след ден все повече се убеждавахме колко е глупаво да се разчита на материалните неща. Радостта, която изпитваме, виждайки какво постигат служителите на Йехова с негова помощ, както и радостта от това да помагаме на своите събратя по вяра, е неописуема!
[Блок/Снимка на страница 18]
Как минава денят в центровете за оказване на помощ
За работниците в кухнята работата започва в 4 ч. и 30 мин. сутринта. В 7 ч. цялото семейство от работници се събира в помещението, което се използва като столова, за десетминутно обсъждане на откъс от Библията. Председателстващият понякога използва възможността да приветства новите доброволци или да разкаже някоя насърчителна случка.
След една благодарствена молитва всички закусват и после се отправят към работните си места. Някои доброволци остават в центъра, за да работят в офисите, в пералнята или в кухнята. Готвачите приготвят пакети с обяд и представител на всяка бригада от доброволци, работещи извън центъра, идва да вземе пакетите за своята бригада.
Всяка седмица в понеделник вечерта „семейството“ се събира за изучаване на Библията, основано на статия от списание „Стражева кула“, издавано от Свидетелите на Йехова. Това помага на всички да останат силни в духовно отношение, което е и тайната за радостта и постоянството им в тази дейност, а също помага на доброволците да гледат по правилен начин на своята задача. (Матей 4:4; 5:3)
[Блок на страница 19]
„Мнението, което имах за вас, е било погрешно“
Една жена в град Ню Орлиънс била закачила на вратата си табелка с надпис „Не желая посещения от Свидетели на Йехова“. Един ден, точно от другата страна на улицата, бригада доброволци започнала да възстановява една къща, пострадала при урагана. Тази жена наблюдавала всеки ден сърдечните и приятелски отношения между работниците. Накрая любопитството ѝ надделяло и тя отишла да види какво правят. Когато разбрала, че са Свидетели на Йехова, жената споделила, че откакто бил връхлетял ураганът, никой от нейната църква не се бил сетил поне да ѝ се обади по телефона. „Явно мнението, което имах за вас, е било погрешно“ — казала тя. След това табелката вече я нямало на вратата и жената поканила Свидетелите на Йехова в дома си.
[Снимка на страници 16, 17]
Робърт и Вероника
[Снимка на страници 16, 17]
Франк и Вероника
[Снимка на страница 17]
Грегъри и Кейти
[Снимка на страница 17]
Уендъл и Джанин
[Снимка на страница 18]
Матю и Дарлийн
[Снимка на страница 18]
Тед и Деби
[Снимка на страница 18]
Джъстин и Тифани