Как жителите на Таити започнали да се наричат християни

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ТАИТИ

В КРАЯ на XVIII век в Европа се пробудил проповеднически дух. Във Великобритания Уилям Кери, който по–късно станал мисионер, с горещи увещания подбуждал протестантите да проповядват в страни, където никой не бил чувал библейското послание, като например Таити. Ентусиазмът на Кери бил повлиян от заповедта, която Исус дал на последователите си да правят ученици сред всичките народи. (Матей 28:19, 20) По подобен начин съдържанието на бестселъра „Геният на християнството“ на френския писател Франсоа Рьоне дьо Шатобриан, издаден през 1802 г., подтиквало католиците да стават пламенни мисионери.

Били сформирани редица католически и протестантски мисионерски общества. През 1797 г. Лондонското мисионерско дружество изпратило 29 мисионери в Таити. През 1841 г. там пристигнала и група католици от религиозния орден, наричан Отците от Пикпус, а три години след това дошли и членове на църквата на Мормон. Не след дълго обаче много от тези хора се отклонили от основната си мисия, духовната, и започнали да се занимават с политика и търговия. Защо станало така?

Съдружници на вождовете

Отначало ученията на протестантските мисионери не били приети радушно. Според един писател „посланието им наблягало повече на адския огън, отколкото на състраданието и любовта към ближния“. Освен това, както проповедниците бързо разбрали, никой не смеел да се покръсти като християнин преди вождовете, или „арѝи“, чиято власт обхващала и религиозните въпроси. Затова мисионерите решили да съсредоточат усилията си именно върху тях.

Един от тези вождове, Помаре II приел мисионерите сърдечно, виждайки в тяхно лице бъдещи съдружници в икономическите и военните дела. От своя страна, мисионерите гледали на Помаре II като на средство за осъществяване на целите си. Освен това от самото начало те имали известно влияние, защото били като посредници между таитяните и моряците, които редовно спирали на острова да купуват продукти.

С надеждата, че мисионерите ще му помогнат да осъществи политическите си амбиции и да купи желаните от него оръжия, Помаре II проявил интерес към тяхното послание и още през 1811 г. поискал да бъде покръстен. На следващата година изразил желанието си в писмен вид, но в продължение на осем години мисионерите не изпълнявали молбата му, защото смятали, че е разумно първо да видят дали наистина ще живее в съответствие с библейските принципи за морала.

Междувременно Помаре II затвърдил властта си като единствен крал на остров Таити и околните острови, които съставят Дружествените острови. Той отново поискал да бъде покръстен и накрая, през 1819 г., мисионерите се съгласили.

След покръстването на краля нещата се развили много бързо. В рамките на пет години всички жители на Дружествените острови, западните острови от архипелага Туамоту и половината от островите Тубуай вече наричали себе си християни.

Законите на Помаре

Вследствие на повсеместното „обръщане“ на островитяните в новата вяра се появила необходимостта от нови ценности, обичаи и закони. За тази задача Помаре II потърсил помощта на мисионерите, които от своя страна дълго били чакали удобен случай да променят племенните обичаи и да ограничат властта на краля. Ето защо мисионерите приели молбата на Помаре II и съставили редица закони, които според един справочник съчетавали „основните принципи на британската конституция, библейските постановления и обичаите на християнските народи“. След много преработки кралят приел първите писмени закони на Таити и те станали познати като законите на Помаре.

Тези закони станали образец за съседните острови и островни групи, където също били въведени подобни закони. В тях се включвало строгото спазване на съботния ден, наказания за престъпления като прелюбодейство, двуженство, кражба и бунт, както и смъртна присъда за убийство и детеубийство. Били забранени всякакви разпуснати развлечения.

Участие в политиката

В книгата „Там, където се разбиват вълните“, се казва, че протестантските мисионери били „сериозно замесени в политиката на острова. Освен задачата да бъдат проповедници, те възприели ролята на военни стратези, икономически и политически съветници и съставители на закони и конституционни документи“. По същия начин мисионери на мормоните и на католиците били начело на гражданските и политическите дела на островите, където живеели. На остров Тубуай (Тубуайските острови) един мисионер на мормоните казал: „Правителството е в ръцете на църквата. ... Аз съм министър–председател на острова.“ На островите Гамбие католиците придобили подобно влияние, като един духовник станал правителствен служител.

Вместо да се съсредоточават единствено върху духовните неща, мисионерите „избрали да си служат с политиката, за да разпространяват посланието си“, отбелязва историчката Клер Ло. За тях това бил по–ефикасен и бърз метод за постигане на желаните резултати. Действайки по този начин, мисионерите пренебрегнали нарежданията на своята църква. Така или иначе, до ден днешен религията и политиката във Френска Полинезия са тясно свързани.

Влиянието на търговията

Както казва професор Нийл Гънсън от университета в Канбера (Австралия), за някои мисионери „участието в политиката било тясно свързано с интереса към търговията“. Много мисионери станали търговци, като доставяли стоки на търговските кораби и наемали или построявали такива кораби. Някои от тях били собственици на плантации с маранта, кафе, памук, захарна тръстика и тютюн.

Мисионерите станали толкова добри търговци, че в продължение на двайсет и пет години контролирали търговията между Австралия и Таити, особено продажбата на осолено свинско месо и палмово масло. Някои мисионери обаче били обезпокоени от участието на духовни лица в търговията и се обърнали към Лондонското мисионерско дружество с молба то да се намеси. Други смятали, че търговията е от голямо значение за постигането на целта, за която били дошли на островите. Защо смятали така?

Още от самото си пристигане, мисионерите се опитвали да направят силно впечатление на местните жители със своите умения и с нещата, които произвеждали. Тъй като смятали, че хората ще бъдат по–щастливи, ако „се цивилизоват“, мисионерите насърчавали усилния труд и материалното благополучие, като дори твърдели, че човекът, който се радва на такова благополучие, всъщност се радва на Божията благословия.

Дали островитяните наистина станали християни?

Относно историята на Лондонското мисионерско дружество един историк по–късно писал, че при скоростното и повсеместно обръщане във вярата на хората на тези острови „почти не участвали морални подбуди, да не говорим за духовност и промяна в сърцето“. Професор Гънсън отбелязва, че промяната във вярата на таитяните била „просто израз на волята на Помаре II повлияна от религиозните обичаи (но не и вярвания) на британските мисионери“.

Много таитяни станали християни само на думи и няколко години по–късно отново се върнали към езическите обичаи и вярвания посредством едно религиозно движение, наречено „мамая“. Този разпуснат в морално отношение начин на поклонение бил възприет дори от наследничката на престола и съчетавал някои характерни за християнството неща с местни вярвания и обичаи.

Между различните протестантски течения, които включвали англиканци, калвинисти и методисти, възникнали много разпри, а между протестанти и католици съществувала омраза. В книгата „Кембриджска история на жителите на тихоокеанските острови“ се казва: „Местните жители не виждали никаква разлика в ученията на тези вероизповедания и не можели да разберат на какво се дължат жестоките разделения между хора, които твърдят, че са братя.“ Например, когато пристигнали в Таити, двама мисионери католици веднага били депортирани по заповед на един виден бивш протестантски мисионер. Това довело до дипломатически сблъсък между Великобритания и Франция, при който едва не се стигнало до война. В крайна сметка Великобритания отстъпила пред искането на Франция Таити да стане френски протекторат.

Ценно наследство

Все пак имало нещо положително в усилията на много от ранните мисионери, защото насърчавали хората да стават грамотни и помогнали да бъдат премахнати детеубийството, канибализмът и човешките жертвоприношения. Макар че някои мисионери може би били прекалено строги, те се стараели да повишат морала на местните жители.

Особено ценен подарък, който мисионерите направили на тези хора, е преводът на Библията на таитянски. Освен това те научили хората на Божието име, което и днес е добре познато на островите.a (Псалм 83:18)

[Бележка под линия]

[Блок на страница 15]

„Вие не сте част от света“

Тези думи, изречени от Исус Христос, са ръководещ принцип за истинските му последователи. (Йоан 15:19) Всъщност този принцип е толкова важен за тях, че Исус се молел на Бога с думите: „Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:16) В съответствие с това свое изказване Исус не участвал в политически дела, нито си служел с политиката, за да привлича ученици към себе си. Той отхвърлил също трескавото трупане на материално богатство, което е друга проява на духа на света. Вместо това, Исус насърчавал последователите си да водят прост начин на живот, съсредоточен върху придобиването на духовни богатства. (Матей 6:22–24, 33, 34) Истинските му последователи следват неговия пример.

[Снимка на страница 13]

Пристигането на първите мисионери през 1797 г.

[Източник]

The Granger Collection New York

[Снимка на страница 14]

Мисионер с таитяни, приели новата вяра, ок. 1845 г.

[Снимка на страница 14]

Крал Помаре II

[Снимка на страница 15]

Таити и столицата Папеете

[Източник]

Photo courtesy of Tahiti Tourisme

[Информация за източника на снимката на страница 14]

Вляво: Photo by Henry Guttmann/Getty Images; вдясно: Collection du Musée de Tahiti et de ses Îles Punaauia Tahiti