Вслушването в предупрежденията беше от значение

В СРЯДА, 24 август 2005 г., времето в Ню Орлиънс (щата Луизиана, САЩ) беше типично за сезона — горещо и влажно. Алан и семейството му пътували на запад към Бомонт (щата Тексас), на около 300 километра от дома им, където щели да останат няколко дни. Те взели със себе си достатъчно дрехи за пет дена. Алан разказва: „Не знаехме нищо за урагана Катрина, който по онова време започваше да се образува над източна Флорида. В петък вечерта обаче се разбра, че ураган от четвърта или пета степен щеше да връхлети Ню Орлиънс.“

В неделя, 28 август, стана ясно, че Катрина щеше да бъде от най–силните урагани. Кметът на Ню Орлиънс издаде заповед за задължителна евакуация от града. Хиляди превозни средства започнаха да се придвижват бавно на север и на запад, вследствие на което по магистралите имаше големи задръствания. Хиляди души, които нямаха автомобили, се скриха в различни убежища или в огромния закрит стадион „Супердоум“. Някои решиха да останат в домовете си, докато премине бурята.

‘Следващия път ще бъда първият, който ще избяга!’

Джо, който е Свидетел на Йехова, бил сред онези, които останали. Той бил убеден, че ще преживее бурята у дома. Джо разсъждавал така, защото щетите, нанесени от предишни урагани, не били толкова сериозни, колкото били предсказали властите. Той разказва: „Мислех си, че ще оцелея. Колко бързо обаче си промених мнението! Вятърът и дъждът връхлетяха с огромна сила. За броени минути покривът на къщата ми беше отнесен. Нивото на водата започна да се покачва с бясна скорост — с метър на час! Водата прииждаше толкова бързо, че трябваше да се кача на втория етаж. Много се изплаших, защото вятърът свистеше, а стените сякаш щяха да се срутят. Таванът пропадаше. Вече се опитвах да намеря начин да избягам.

Мислех си да скоча в бушуващите води. Но навън имаше ужасни вълни. По улиците наоколо се виждаше как вятърът ги разбива и те се пенеха. Знаех, че ако скоча, най–вероятно ще се удавя.“

Накрая се притекли на помощ на Джо с лодка и той бил оставен на един мост. Във водата отдолу плавали мъртви тела и нечистотии. Джо прекарал нощта върху багажника на една кола. След това с хеликоптер и автобус стигнал до Обществения център на Ню Орлиънс. Той разказва: „Хората там бяха много любезни. В един момент почти не бях на себе си. В главата ми се въртеше единствено мисълта откъде да си намеря още вода за пиене.“

Като си спомня за случилото се, Джо съзнава, че би могъл да си спести тези неприятни преживявания. Той споделя: „Научих добър урок. Следващия път, когато кажат да се евакуираме, ще бъда първият, който ще тръгне!“

Тя пренебрегнала предупреждението и се качила на едно дърво

В градовете Билокси и Гълфпорт на брега на река Мисисипи имаше огромни поражения и много жертви. В броя на вестник „Ню Йорк Таймс“ от 31 август 2005 г. беше цитиран Винсънт Крийл, директор на Службата по обществените въпроси в Билокси, който каза, че „мнозина пренебрегнаха нареждането за евакуация, защото самите те или домовете им бяха оцелели след урагана Камил [през 1969 г.]“. Смяташе се, че Катрина ще връхлети с по–малка сила от Камил, но, както каза г–н Крийл, ураганът Катрина ‘предизвика образуването на мощна водна стена, подобна на цунами’.

Сред местните жители, които решили да пренебрегнат предупрежденията, била Инел, която е прекарала по–голямата част от живота си в Билокси. Тя разказва: „Бяхме преживели много бури през изминалите години. Затова не се безпокоях особено за наближаването на Катрина.“ Инел взела при себе си своята 88–годишна свекърва, сина си, дъщеря си и зет си, заедно с двете кучета и трите котки. Те решили да не напускат стабилната къща. Ураганът връхлетял Билокси около десет часа сутринта на 29 август. Инел разказва: „Забелязах как в една от спалните в задната част на къщата влизаше вода. След това навсякъде започна да навлиза вода. Решихме да се качим на тавана, за да сме на по–сигурно място. Но водата не преставаше да се издига. Трябваше да се махнем от тавана, за да не останем заклещени там като в капан. Къде обаче можехме да отидем?

Наложи се синът ми да направи дупка в мрежата на един от прозорците, за да можем да преплуваме през нея и да стигнем до повърхността на водата. След това останахме на повърхността, като се държахме за ръба на покрива. Трима от нас се насочиха към дясната страна на къщата, а дъщеря ми отиде наляво. Забелязах, че наблизо имаше голямо дърво. Синът ми, свекърва ми и аз преплувахме до него и се хванахме здраво за дървото. Тогава чух виковете на дъщеря си: ‘Мамо! Мамо!’ Зет ми, който последен напусна тавана, отиде към нея, за да я спаси. Двамата успяха да се качат в една лодка, която преди стоеше на алеята към къщата ни, а сега се носеше наблизо. Те настояваха да се кача в лодката, но аз не исках да рискувам, като скоча в бурните води. Чувствах се по–сигурна на дървото и не исках да се местя.

Оттам можех да видя водата, течаща по улицата и около къщата ни. Започнах да мисля за положението, в което се намирах, и за това колко глупаво беше да не се вслушаме в предупрежденията да се евакуираме.

След време водата започна да намалява и най–накрая всички бяхме заедно в лодката! Пристигна една пожарна кола, която ни закара до болницата. Радвахме се, че сме живи!“

Плановете на Свидетелите за евакуация

Последствията от урагана можеха да се видят по цялото северно крайбрежие на Мексиканския залив, където хиляди домове от Луизиана на изток до Алабама на запад бяха разрушени. Но ураганите са добре познати в тази част на САЩ. Затова от няколко години Свидетелите на Йехова са подготвени с евакуационни планове. Всяка година обикновено през юни, преди да започне сезонът на бурите, във всичките 21 сбора на Свидетелите на Йехова в района на Ню Орлиънс се преглежда плана за евакуация при спешна ситуация. Така че повечето местни Свидетели знаеха какво трябва да предприемат в такава ситуация. Как реагираха те, когато връхлетя ураганът Катрина?

След като властите в града съобщиха за необходимостта от евакуация, старейшините във всеки сбор веднага се свързаха с членовете на своя сбор и ги подканиха да напуснат града. Мнозина успяха сами да уредят пътуването си заедно със свои роднини или приятели. За по–възрастните и болните беше уреден специален превоз и допълнителна помощ. Джон, който участва в един от комитетите на Свидетелите за оказване на помощ при бедствия, каза: „Уверен съм, че като следвахме този план, бяха спасени много хора.“ Така много от Свидетелите на Йехова можаха да напуснат града, преди да връхлети ураганът. За да може веднага да бъде оказана помощ в засегнатите райони, клонът на Свидетелите на Йехова в САЩ сформира комитети за оказване на помощ при бедствени ситуации.

Намиране на Свидетелите в закрития стадион

Около 16 000 души, главно от Луизиана, получаваха храна, вода и подслон в закрития стадион „Астродом“ в Хюстън (щата Тексас). От комитета на Свидетелите за оказване на помощ в Хюстън разбраха, че сред тях има и някои Свидетели. Как обаче можеха да ги открият?

Рано сутринта в петък, 2 септември, група старейшини от Свидетелите пристигнаха в закрития стадион да търсят своите братя, подслонени там. Те бяха поразени, когато видяха хиляди мъже, жени, младежи, деца и бебета, разпръснати из огромната сграда. Футболното игрище беше покрито с хиляди походни легла и множество хора търпеливо чакаха някой да им помогне. Имаше дълги опашки за медицинска помощ и здравните работници бързаха да отнесат пациентите в линейките.

Самюъл, един от старейшините, които бяха отишли да търсят събратята си Свидетели, каза: „Почувствах се като в бежански лагер.“ Как можеха братята да открият няколкото Свидетели сред толкова много хора? Отначало старейшините започнаха да ходят по пътеките с огромни табла, с които приканваха Свидетелите да дойдат при тях. След като безуспешно търсиха в продължение на три часа, братята разбраха, че трябва да намерят по–резултатен начин да открият Свидетелите. Те помолиха представители на Червения кръст да направят следното съобщение по високоговорителите: „Молим всички, които са покръстени Свидетели на Йехова, да отидат в източната част на приземния етаж.“

Свидетелите започнаха да пристигат с широки усмивки на лицата си. Самюъл разказва: „На очите им имаше сълзи и те бяха много щастливи. Прегръщаха ни и държаха ръцете ни. Страхуваха се да ни пуснат, за да не се изгубят сред тълпата.“ В петък и събота бяха намерени 24 Свидетели, които бяха закарани до центъра на Свидетелите за оказване на помощ.

Повечето от тях нямаха нищо друго освен мръсните дрехи на гърба си. Една Свидетелка носеше малка кутия с големината на кутия за обувки. В нея имаше важни документи — единственото, което тази сестра беше успяла да спаси от опустошителната буря.

В закрития стадион много хора веднага разбираха, че старейшините са представители на Свидетелите на Йехова, и се обръщаха към тях с молбата да получат Библии и библейска литература. Хората поискаха над 220 Библии. Свидетелите предлагаха на всички и броя на „Пробудете се!“ (англ.) от 22 юли 2005 г. с навременните уводни статии на тема „Природните бедствия — дали ситуацията се влошава?“.

Някои се завръщат по домовете си

Сред оцелелите при урагана бил генералният директор на една телевизия в Ню Орлиънс. Като дългогодишен репортер той бил виждал много опустошения в миналото. Той се върнал в дома си в окръг Джеферсън (щата Луизиана), за да събере някои от вещите си. „Бях потресен — разказва той. — Навсякъде цареше пълна разруха. По телевизията бяхме видели как дигите покрай каналите се скъсаха и водата заля улиците. Но мощният вятър също беше нанесъл огромни щети. Жилищният комплекс, в който живеех, е напълно разрушен. Навсякъде има мухъл и изгнили вещи и се разнася ужасна миризма. Не мога да повярвам как смърди! Ужасно е, просто ужасно! Но поне сме живи.“

Алан, за който се разказваше в началото, накрая се прибрал в дома си в Метери, един от западните квартали на Ню Орлиънс. Щетите от бурята там били огромни. Алан разказва: „Гледката беше шокираща и потискаща. Сякаш в града беше избухнала атомна бомба. Едно е да слушаш новините или да ги гледаш по телевизията, а съвсем друго е да вървиш или да шофираш из квартала си и да видиш на живо разрушенията и щетите, които са толкова сериозни и всеобхватни. Трудно е да възприемеш всичко това.

Например смрадта, която се разнасяше, беше като на разлагащ се труп, лъхаше на смърт. Много търговски обекти бяха напълно разрушени или наводнени. На всеки ъгъл имаше полицаи и войници. Сякаш се намирахме във военна зона.“

Оказване на помощ

Градските, щатските и федералните власти организираха оказването на помощ. В цялата страна основна роля играеше ФЕМА (Федерална служба за управление на кризисни ситуации). Други организации също предприеха действия, за да помогнат на хилядите пострадали. В поразените райони бяха доставени с камиони огромни количества храна, дрехи и вода. От ФЕМА започнаха да издават чекове и да изпращат други видове финансова помощ, така че хората да могат да преживеят първите дни или седмици. А какво да кажем за Свидетелите на Йехова?

Оценяване на щетите и ремонти

Веднага след бурята Свидетелите организираха екипи, които да отидат в поразените райони и да преценят щетите по домовете на Свидетелите и Залите на Царството. Те трябваше да видят колко такива сгради са повредени или напълно разрушени. Как обаче да се справят с такава огромна задача? Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк) разреши сформирането на комитети за оказване на помощ под ръководството на Комитета на клона в САЩ. Членовете на регионални строителни комитетиa от цялата страна бяха поканени да започнат ремонтните дейности. Какво успяха да свършат те?

На 17 февруари 2006 г. групата за оказване на помощ „Лонг Бийч“ (щата Мисисипи) съобщи, че в техния район от всичките 632 повредени жилища на Свидетели 531 са напълно обновени и остава работа по още 101 дома. Свидетелите оказаха помощ и на съседи, които не споделят вярата им. Покривите на 17 Зали на Царството бяха сериозно повредени и до средата на февруари 16 от тях вече бяха с нов покрив. Как стояха нещата с комитета за оказване на помощ „Батън Руж“ (щата Луизиана)?

Този комитет отговаря за района на цяла Луизиана, където ураганът Катрина нанесе най–големи щети. В тази област 2700 жилища на Свидетели се нуждаеха от ремонт и до средата на февруари беше завършена работата по 1119 от тях, което означаваше, че пред членовете на комитета имаше още много работа. Отново беше обърнато внимание на съседи и роднини, които отчаяно се нуждаеха от помощ. Петдесет Зали на Царството бяха сериозно повредени. До февруари 25 от тях бяха ремонтирани. В Тексас групата „Хюстън“ беше изправена пред задачата да поправи 871 дома, повредени от урагана Рита през септември. До 20 февруари работата по 830 от тях беше завършена.

Поуки от урагана Катрина

Хиляди души, които се оказаха на пътя на Катрина, научиха отрезвяващия урок, че е жизненоважно да се вслушваме в предупрежденията. Наистина, много от тях са съгласни с Джо, чиито думи бяха цитирани и по–горе: „Следващия път, когато кажат да се евакуираме, ще бъда първият, който ще тръгне!“

Свидетелите на Йехова продължават да оказват помощ на пострадалите от урагана в района на Мексиканския залив. (Галатяни 6:10) Тяхната служба обаче не се състои просто в това да оказват хуманитарна помощ. Напротив, главната дейност на Свидетелите на Йехова, извършвана в 235 страни по целия свят, е да предупреждават хората за нещо много по–сериозно от надвиснала буря. В Библията е предсказано, че Бог скоро ще сложи край на този безбожен свят, ще изчисти земята и ще възстанови на нея условията, които бил замислил още от самото начало. Ако искаш да научиш какво казва Библията за наближаващото време на съд, се свържи със Свидетелите на Йехова в твоя район или пиши на най–подходящия от адресите на 5 страница от това списание. (Марко 13:10; 2 Тимотей 3:1–5; Откровение 14:6, 7; 16:14–16)

[Бележки под линия]

[Снимка на страници 14, 15]

Сателитна снимка на окото на урагана Катрина

[Източник]

NOAA

[Снимка на страница 15]

Наводненият Ню Орлиънс

[Източник]

AP Photo/David J. Phillip

[Снимка на страница 15]

Ураганът Катрина разруши голям брой сгради и отне живота на много хора

[Източник]

AP Photo/Ben Sklar

[Снимка на страници 16, 17]

Закритият стадион „Астродом“ в Хюстън, където бяха приютени около 16 000 пострадали

[Снимки на страница 17]

Християнските старейшини търсеха Свидетелите

[Снимка на страница 18]

Свидетелите бяха много признателни, че къщите им бяха ремонтирани

[Снимка на страница 18]

Доброволци поправят сериозно повреден покрив

[Снимка на страница 18]

Доброволците се погрижиха да има храна

[Снимка на страница 19]

Алан