Бях „блудният син“

Разказано от Мерос Уилям Сънди

От най–ранна възраст бях учен да обичам Бога, но когато навърших 18 години, се разбунтувах и напуснах дома си. В продължение на тринайсет години живях като блудния син от притчата на Исус. (Лука 15:11–24) Станах наркопласьор и почти съсипах живота си. Нека да ви разкажа какво ме накара да се променя и да се върна в правия път.

РОДЕН съм през 1956 г. в християнско семейство като второто от девет деца. Живеехме в град Илеша, който се намира в югозападна Нигерия. Баща ми бил католик, но през 1945 г. неговият чичо му дал книгата „Арфата на Бога“a. След като я прочел, татко потърсил Свидетелите на Йехова. През 1946 г. бил покръстен, а скоро след него и майка ми.

Все още си спомням колко реален беше Йехова за мене през детските ми години и колко пламенно участвах в проповедната служба с родителите си. Баща ми изучаваше Библията с мене. Понякога това правеше и Алис Обара, чийто съпруг служеше като пътуващ надзорник в нашия район. Родителите ми искаха да стана целодневен служител. Майка ми обаче ме посъветва първо да завърша гимназия.

Но веднага щом започнах училище на 16–годишна възраст, се сприятелих със съученици, които не уважаваха библейските принципи. Каква глупава грешка беше това! Не след дълго започнах да пуша и да върша неморалност. Тъй като разбирах, че новият ми начин на живот не е в съгласие с напътствията, които получавах на християнските събрания, спрях да ги посещавам и да участвам в службата от къща на къща. Това много нарани родителите ми, но мене вече не ме беше грижа за чувствата на другите.

Напускам дома

Само две години след като бях започнал да уча в гимназията, се изнесох от къщи и започнах да живея заедно с приятели от квартала. Понякога се промъквах у дома, грабвах каквато храна можех да намеря и пак изчезвах. Баща ми беше наскърбен и престана да плаща училищните ми такси, като се надяваше, че ще се променя.

Горе–долу по същото време обаче получих стипендия. Училищните ми такси бяха плащани от Шотландия, а понякога получавах и подаръци, включително пари. Междувременно двама от братята ми също престанаха да се събират със Свидетелите на Йехова. Всичко това причини неописуема мъка на родителите ми. Майка ми няколко пъти ме умоляваше със сълзи на очи да се върна. Въпреки че това ме караше да се чувствам зле, не промених начина си на живот.

В големите градове

Когато завърших училище през 1977 г., отидох в Лагос и започнах работа. Скоро след това се сдобих с пари по незаконен начин и си купих такси. Тъй като вече разполагах с повече пари, започнах да вземам наркотици и да прекарвам много време по нощни клубове и публични домове. Не мина много време и животът в Лагос започна да ми омръзва. Затова през 1981 г. заминах за Лондон. Оттам се преместих в Белгия, където се записах на уроци по френски и работех на непълен работен ден в един ресторант. Голяма част от времето си обаче прекарвах в изпращане на автомобили и електронна техника за Нигерия.

Баща ми писа до клона на Свидетелите на Йехова в Белгия и ги помоли да се свържат с мене и да се опитат да ме убедят да изучавам Библията. Но винаги когато Свидетелите идваха вкъщи, аз ги отпращах. Започнах да ходя на църква, в която след религиозната служба ядяхме, пиехме и играехме различни спортни игри.

Живот като наркопласьор

През 1982 г. изпратих един скъп луксозен автомобил за Нигерия и отидох на пристанището лично да се погрижа да мине митницата. Нигерийските митничари откриха, че документите за митническата такса бяха подправени, заради което бях задържан за около четирийсет дена. Баща ми плати гаранцията и ме освободиха. Тъй като се нуждаех от пари, за да продължа делото, заведено срещу мене, се върнах в Белгия с малко стока, която включваше и няколко килограма марихуана. След като бях оправдан за фалшифицирането на митническите документи, се захванах с търговия на наркотици.

При едно от пътуванията ми бях арестуван в Холандия. Имиграционните служители ме депортираха, като ме качиха на самолет за Нигерия. По време на това пътуване срещнах други наркотрафиканти, с които станахме съдружници в търговията с наркотици. През януари 1984 г. се преместих в друга африканска страна. Тъй като знаех френски, езикът, който се говори там, успях бързо да се сприятеля с полицаи, войници и служители от имиграционните служби. Така успяхме да внесем в тази страна хиляди килограми марихуана.

Арестуван и изпратен в затвора

След време отново си навлякох неприятности. Имах уговорка с един военен капитан да ми помогне да прекарам стоката си през местното летище. Но той закъсня и аз бях арестуван. Полицаите ме биха и измъчваха толкова много, че изгубих съзнание. Закараха ме в болница и ме оставиха там, очаквайки, че ще умра. Но аз оцелях и по–късно бях обвинен, осъден и изпратен в затвора.

Докато изляза от затвора, един приятел, когото бях помолил да се грижи за къщата ми, беше продал всичките ми притежания и беше изчезнал. За да се издържам, веднага започнах да продавам марихуана. След десет дена обаче отново бях арестуван и изпратен в затвора, където лежах три месеца. Когато ме освободиха, бях толкова болен, че отново едва не умрях. Въпреки това някак си успях да се върна обратно в Лагос.

Отново „на работа“

В Лагос срещнах някои от съдружниците си и заедно отидохме в Индия, откъдето купихме хероин на стойност около 600 000 щатски долара. От Бомбай (днешен Мумбай) отпътувахме за Швейцария, след това за Португалия и накрая пристигнахме в Испания. Всички спечелихме много пари и се върнахме в Лагос по различни маршрути. В края на 1984 г. продадох още една пратка наркотици. Мечтата ми беше да спечеля един милион долара и да се установя в САЩ.

През 1986 г. събрах всички пари, които имах, и купих чист хероин от Лагос. Внесох го в друга страна, но там пратката попадна в ръцете на един алчен пласьор, който така и не ми я плати. От страх за живота си се върнах в Лагос, без да казвам нищо за случилото се. Бях съсипан както финансово, така и емоционално. За първи път спрях и се замислих за целта на живота. Запитах се: „Защо животът ми е изпълнен с такива успехи и провали?“

Връщам се при Бога

Една нощ скоро след това се помолих на Йехова за помощ. На следващата сутрин един възрастен мъж и неговата съпруга позвъниха на вратата ми. Те бяха Свидетели на Йехова. Изслушах ги спокойно и приех списанието, което ми предложиха. „Родителите ми са Свидетели на Йехова — казах аз. — Алис Обара изучаваше Библията с мене.“

Възрастният мъж, П. К. Огбанефе, отговори: „Познаваме семейство Обара. Сега те служат в нигерийския клон на Свидетелите на Йехова тук в Лагос.“ Брат и сестра Огбанефе ме насърчиха да потърся семейство Обара. Срещата ми с брат и сестра Обара много ме насърчи. След това брат Огбанефе започна да изучава Библията с мене и не след дълго аз започнах да правя промени в неморалния си начин на живот. Беше ми трудно да се преборя с продължителната употреба на наркотици. Въпреки това бях решен да се променя и да водя чист живот.

Изкушенията и натискът обаче съвсем не бяха малко! Моите т.нар. приятели идваха вкъщи и ми правеха примамливи предложения. За известно време дори отново започнах да пуша и да върша неморалност. Излях сърцето си пред Бога в молитва. Скоро осъзнах, че тъй като именно светските ми приятели ме бяха подтикнали да се отклоня от правия път, сега изобщо не можеха да ми помогнат. Разбрах, че за да напредна духовно, трябва да напусна Лагос. Но се срамувах да се върна в Илеша. В крайна сметка обаче писах на баща ми и на по–големия ми брат и ги попитах дали мога да се върна вкъщи.

Баща ми ме увери, че съм добре дошъл, а брат ми каза, че ще ми помогне финансово. И така, десет години след като напуснах родителите си, се върнах вкъщи. Семейството ми ме прие сърдечно. „Благодаря ти Йехова!“ — радостно възкликна майка ми. Когато се прибра вкъщи, баща ми каза: „Йехова ще ти помогне.“ Заедно с цялото семейство той помоли Йехова да ми помага сега, когато се бях върнал, за да върша Неговата воля.

Наваксвам изгубеното време

Възобнових изучаването си и напреднах бързо. Бях покръстен на 24 април 1988 г. Веднага след това започнах активно да участвам в проповедната служба. На 1 ноември 1989 г. станах пионер, или целодневен проповедник. През 1995 г. бях поканен да участвам в десетия клас на Училището за подготовка на служители в Нигерия. След това през юли 1998 г. бях назначен като пътуващ надзорник да посещавам сборовете на Свидетелите на Йехова. Година по–късно бях благословен с Рут, която стана моя съпруга и спътница в службата.

Други членове на семейството ми също напреднаха добре в духовно отношение. Един от братята ми, който подобно на мене беше спрял да служи на Йехова, се присъедини отново към истинското поклонение и беше покръстен. Радвам се, че татко успя да види как се връщаме в истината. Той радостно служи като помощник–служител в сбора до смъртта си през 1993 г., на 75–годишна възраст. Майка ми продължава пламенно да служи на Йехова в Илеша.

В търсене на богатство обиколих общо шестнайсет страни в Европа, Азия и Африка. В резултат на това си причиних много страдания. (1 Тимотей 6:9, 10) Когато погледна назад, искрено съжалявам, че пропилях голяма част от младежките си години, като се занимавах с наркотици и неморалност. Съжалявам и за болката, която причиних на Йехова Бог и на семейството си. Все пак се радвам, че оцелях и имах възможността да се осъзная. Решен съм да остана лоялен на Йехова и да му служа завинаги.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 13]

Като бунтовен юноша

[Снимка на страница 15]

В деня на покръстването ми

[Снимка на страница 15]

Със съпругата ми Рут