Когато надеждата и любовта се върнат
РОДИТЕЛИТЕ, учителите и други хора, които се занимават с подрастващите, съзнават, че нито те, нито младежите, нито който и да било друг човек може да промени света. В него действуват сили, които са като вълните на прилива, и никой не може да ги спре. И въпреки това има много неща, които можем да направим, за да помогнем на младите да бъдат по–щастливи, по–здрави и по–лесно приспособяващи се.
Тъй като предпазването е по–добро от лечението, родителите трябва да обмислят внимателно как техният начин на живот и на степенуване на нещата по важност може да оформи нагласата и поведението на техните деца. Осигуряването на любеща домашна среда, изпълнена със загриженост, дава тази сигурност, която е най–доброто средство за възпрепятствуване на самоунищожителното поведение. Едно от нещата, от които младите се нуждаят най–много, е това някой да ги изслушва. Ако родителите не го правят, тогава ще го правят хора, които не са толкова желателни като слушатели.
Какво означава това за родителите днес? Отделяйте време за своите деца, когато те имат нужда от него — когато са малки. За много семейства това не е лесно. Те водят борба за прехраната и тъй като нямат избор, и двамата родители са принудени да работят. Онези, които са готови да правят жертви и са успели да ги направят, за да имат повече време за децата си, често са възнаграждавани, виждайки как синовете и дъщерите им имат успешен живот. Но както беше казано по–рано, понякога дори и при най–добрите родителски усилия е възможно да се развият сериозни проблеми с децата.
Приятелите и други възрастни могат да помогнат
Справянето с последствията от война, изнасилване и малтретиране на млади хора изисква изключителни усилия от страна на възрастните, които наистина са загрижени за младите. Младежите, травматизирани от подобни негативни преживявания, може да не реагират добре дори на усилията да им се помогне. Това може да означава голямо вложение на време и усилия. Несъмнено не е мъдро или любещо младежите да бъдат подценявани или отхвърляни. Дали не можем да отделим още от собствените си емоционални сили и да проявим необходимата доброта и любов, за да помогнем на онези, които са застрашени?
Не само родителите, но и приятелите, а дори и братята или сестрите от това семейство трябва да са особено бдителни, за да забележат тенденции в младия човек, които могат да показват крехко и може би неуравновесено емоционално състояние. (Виж блока „Необходима е помощта на специалист“, стр. 8.) Ако забележиш някакъв признак, бързо действувай като добър слушател. Ако е възможно, опитай се с доброжелателни въпроси да предразположиш имащия проблеми младеж, за да го увериш в своето искрено приятелство. Доверените приятели и близки могат да подкрепят родителите в справянето с трудни ситуации; но разбира се, те трябва да внимават да не поемат ролята на родителите. Много често склонността към самоубийство у младите е отчаяна молба за внимание — родителско внимание.
Един от най–добрите дарове, които можем да дадем на младите, е здрава надежда за щастливо бъдеще, мотивация за живот. Много младежи са познали истинността на библейското обещание за една по–добра световна система, която ще дойде скоро.
Спасени от евентуално самоубийство
Една млада жена от Япония, която често е мислела за самоубийство, казва: „Колко пъти си мечтаех да поема по този път! Когато бях малко момиченце, бях сексуално малтретирана от човек, на когото се доверявах . . . В миналото изписах толкова много писма, в които казвах, че искам да умра, че вече престанах да ги броя. Междувременно станах Свидетелка на Йехова и сега служа като целодневна евангелизаторка, но този подтик все още се появява в мен отвреме–навреме. . . . Но Йехова ми позволи да остана жива и сякаш ми казва нежно: ‘Продължавай да живееш.’ “
Една петнадесетгодишна девойка от Русия обяснява: „Когато бях на осем години, започнах да чувствувам, че не съм потребна на никого. Родителите ми нямаха време да разговарят с мен и аз се опитвах да разрешавам сама проблемите си. Затворих се в себе си. Непрекъснато се карах с близките си. Тогава ме споходи мисълта за самоубийство. Колко се радвах, когато се запознах със Свидетелите на Йехова!“
А от Австралия идват следните насърчителни думи на Кати, която сега е в началото на тридесетте, и тези думи показват, че отчаянието наистина може да се превърне в надежда: „Непрекъснато мислех за различни начини, по които да сложа край на живота си и накрая направих опит за самоубийство. Исках да избягам от този свят, пълен с мъка, гняв и безсмислие. Депресията ми пречеше да се измъкна от ‘паяжината’, в която се чувствувах оплетена. Затова според мен единственият изход по онова време беше самоубийството.
Когато за пръв път чух за възможността земята да стане рай с мирен, щастлив живот за всички, наистина закопнях за това. Но то ми изглеждаше просто невъзможен блян. Постепенно обаче започнах да разбирам възгледа на Йехова за живота и за това колко скъпоценен е всеки един от нас в неговите очи. Започнах да изпитвам увереност, че има надежда за бъдещето. Най–сетне намерих изход от тази ‘паяжина’. Но излизането от нея се оказа трудно. Понякога депресията ме превъзмогваше и аз се чувствувах невероятно объркана. Но това, че направих Йехова Бог център на живота си, ми помогна да се приближа много до Него и да се чувствувам сигурна. Благодаря на Йехова за всичко, което е направил за мен.“
Когато младите няма да умират
Като изучава Библията, един млад човек може да разбере, че има нещо по–добро, което да очаква от бъдещето — това, което християнският апостол Павел нарича „истинския живот“. Той наставлявал младия Тимотей: „Нареди на тези, които са богати, . . . да възлагат надеждата си не на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава в изобилие всички неща за наша наслада; да вършат добри неща, да бъдат богати с добри дела, . . . като сигурно полагат за себе си добра основа за бъдещето, за да могат да се хванат здраво за истинския живот.“ — 1 Тимотей 6:17–19, NW.
Всъщност съветът на Павел означава, че ние трябва да се насочим към другите хора, като им помагаме да имат здрава надежда за бъдещето. ‘Истински живот’ е това, което Йехова е обещал в своя нов свят на „ново небе и нова земя“. — 2 Петър 3:13.
Много младежи, които са били застрашени, са разбрали, че злоупотребата с наркотици и неморалният начин на живот не са нищо друго освен един дълъг и криволичещ път към смъртта, до която самоубийството е просто пряка пътека. Те са разбрали, че скоро този свят със своите войни, враждебност, малтретиращо поведение и липса на любов ще бъде премахнат. Те са научили, че тази световна система не може да бъде спасена. Те са приели присърце факта, че божието Царство е единствената истинска надежда, защото то ще въведе в един нов свят не само младите, но и всички послушни хора, които никога няма да бъдат принудени да умират — нито пък вече ще искат да умират. — Откровение 21:1–4.
[Блок на страница 8]
Необходима е помощта на специалист
В изданието „Медицинска енциклопедия на Американското медицинско дружество“ се казва, че „над 90 процента от самоубийствата стават в резултат на психично заболяване“. Там се изброяват болести като тежка депресия (около 15 процента), шизофрения (около 10 процента), зависимост от алкохола (около 7 процента), антисоциално разстройство на личността (около 5 процента) и някои форми на невроза (под 5 процента). Изданието дава следния съвет: „Всички опити за самоубийство трябва да се приемат сериозно. Двадесет–тридесет процента от хората, които са направили опит за самоубийство, повтарят опита в рамките на една година.“ Д–р Джан Фосет пише: „Над 50 процента от самоубийствата [в Съединените щати] стават с хора, които не са имали контакт с медицински специалист в областта на психическото здраве.“ В друг източник се казва: „Най–важният аспект на лечението е човекът да отиде на психиатър колкото се може по–скоро, за да получи помощ за борба с депресията, която е в основата на проблема.“