Вкусът — дар от любещ Създател
„В ЦАРСТВОТО на петте сетива вкусът е цар“ — казва Линда Бартошък, видна специалистка по изследванията на вкуса. Вкусовото усещане е наслада, която ни предпазва, като ни помага да различим приемливото от вредното.
Чудото на вкуса ни позволява да се радваме на сладостта на един пресен портокал, на освежаващата прохлада на ментовия сладолед, на ободряващата горчивина на сутрешната чаша кафе и на деликатния вкус на тайните подправки в соса на един майстор–готвач. Вкусът е толкова силен, че с него се свързват дори черти на характера.
Може би си казвал за някое дете: „Какво сладко момченце!“ Или за някой, който е в лошо настроение: „Колко си кисел само!“ Или за някой, който трупа неприязън спрямо друг: „Какво си се вгорчил толкова?“ Библията например говори за „преогорчени в душа“ хора, а също и за „горчиви думи“. — Съдии 18:25, NW; Псалм 64:3; 2 Царе 17:8.
Вкусът и световната история
Вкусът играл главна роля в откривателските пътешествия през 15–и и 16–и век. Преди около 500 години Васко да Гама проплавал покрай Африка за Индия и се върнал обратно в Португалия с товар от подправки. През следващите три столетия европейските народи затънали в конфликти, тъй като Великобритания, Испания, Португалия, Франция и Холандия се надпреварвали да сложат ръка на източниците на подправки.
‘Защо народите ще се бият и ще измират заради подправки?’ — може би се питаш. За да бъде задоволен вкусът! Да, вкусът на европейците спрямо подправките бил толкова могъщ. До ден–днешен съвременната промишленост, търговия и наука задоволяват исканията на вкуса.
Но какво представлява вкусът? И как се съчетава той с останалите ни сетива?
Ролята на езика
Ключов орган на нашите вкусови усещания е езикът. Повечето от нашите вкусови луковици се намират там, макар че някои са разположени в други части на устата и хранопровода. Разгледай отблизо езика си в огледалото. Забележи многобройните малки израстъци, които правят езикът ти да прилича на кадифе. Те се наричат папили. Миниатюрните вкусови луковици се групират в папилите на повърхността на езика. „Всяка луковица съдържа около 100 вкусови клетки — се казва в списание Science [„Наука“], — които при дразнене включват една нервна клетка, отвеждаща сигнала до мозъка.“
Броят на вкусовите луковици може да е много различен при различните хора и така да влияе върху вкуса. Човешкият език може да съдържа до 10 000 вкусови луковици или едва 500 от тях. Инглис Милър, който изследва анатомията на вкусовите луковици, казва: „Хората, които имат повече вкусови луковици, изпитват по–силни вкусови усещания; хората с по–малко вкусови луковици изпитват по–слаби вкусови усещания.“
Как действува вкусът
Вкусът е много сложно сетиво. Строго погледнато, той е въпрос на химия. Разтворени химически съединения от храната в нашата уста дразнят вкусовите рецептори, които се подават през порите на нашия език. Рецепторните клетки реагират и подбуждат нервните клетки (невроните), за да изпратят те сигналите от вкусовите луковици до мозъка.
Смайващ е фактът, че една вкусова луковица може да задействува много различни неврони, а един неврон може да получава съобщения от няколко вкусови луковици. Никой не знае как точно вкусовите рецептори и тяхната сложна система организират всичко това. В The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] се казва: „Усещанията, възприемани от мозъка, явно възникват в резултат на сложно кодиране на електрически импулси, предавани от рецепторните клетки.“
Други сетива също са включени в усещането, което ние наричаме вкус. The New Book of Popular Science [„Нова книга за популярна наука“] казва: „Понякога човек не може да разбере напълно дали усеща вкуса или мириса на дадено вещество.“ Например, може да минем покрай хлебарница и да вдъхнем аромата на току–що изпечен хляб. Устата ни започва да се пълни със слюнка. И ако тогава влезем в магазина и видим хляба, и може би докоснем коричката му, сетивата ни се възбуждат още повече. Ние горим от нетърпение да сложим в уста първата хапка!
Тогава какво точно представлява вкусовото усещане? Списание Omni [„Омни“] обяснява: „Това, което обикновеният човек нарича вкус, всъщност представлява на пръв поглед хаотично съчетание на редица усещания: мирис, вкус, осезание, усещане за плътност на веществото, зрение, химическо дразнене (лютивината на чушката, прохладата на ментата) и температура.“
От друга страна, както продължава статията, „вкусът . . . може да се обясни просто. Различаваме четири (и само четири) вкусови усещания: сладко, солено, кисело и горчиво“. Макар че доскоро беше много разпространено да се прави карта на езиковите зони, усещащи различните вкусове, сега се смята, че където и да се намира една–единствена вкусова луковица може да улови няколко или всичките четири вкусови усещания.
Но все още има много неизвестни неща за химията на вкусовите усещания. Например, не се знае защо добавянето само на няколко капки кисел лимонов сок подсилва соления вкус на храната. Интересно е също, че вкусовите усещания за сладко, кисело и солено задействуват електрически сигнали във вкусовите клетки, но горчивото явно кара тези клетки да изпращат химическо послание.
Как да започне да ти харесва вкусът на нещо, което не обичаш
Вероятно ти се е случвало да започнеш да харесваш вкуса на нещо, което отначало не си обичал. Това може да се случи с такива неща като маслини, синьо сирене, ряпа, лютиви подправки и горчиви напитки. От древни времена „горчиви треви“, като например, китайска цикория и синя жлъчка, са добавяли специален привкус на ястия и салати. Но е необходимо да обучиш вкусовите си луковици да се наслаждават на горчивия вкус. — Изход 12:8.
Изследванията показват, че свикването с вкуса на определени храни е свързано до голяма степен с обстоятелствата, при които си опитал тези храни. Например, една жена никога не била вкусвала болонски колбас. Дори видът и миризмата му били отблъскващи за нея, защото майка ѝ изпитвала силно отвращение към този колбас. Но един ден, когато била преминала двадесетте, тази жена била много гладна и не намерила нищо друго за ядене освен болонски колбас. Тя хапнала малко и установила, че всъщност вкусът му ѝ харесва.
Следователно ако искаш да харесаш вкуса на нещо ново, опитай го, когато си истински гладен. И ако си родител, помни, че твоята реакция на определени храни, както и обстоятелствата, при които ги предлагаш на децата си, могат да им повлияят. Създай приятна обстановка, когато предлагаш нови храни. Нека и детето ти се чувствува съпричастно. Една авторка предлага:
„Докато приготвяш храната, остави бебето или малкото си дете в кухнята в детско креватче или на столче. То ще вижда и ще мирише храната, приготвяна за семейството, в радостна, удобна обстановка — и ще учи за нея още преди да е достатъчно голямо, за да я яде. Няколко месеца по–късно можеш да му подадеш малки хапки от храната, която приготвяш — сурова или отчасти сготвена.“
Тя добавя: „Може да е необходимо предварително планиране и допълнително време, но понякога е добре да намериш прости начини, по които детето може да ти помогне при приготвянето на ново или нелюбимо ястие. Насърчи го да опитва по време на приготвянето. Твоят помощник ще бъде радостен и гладен при опитването, а това са идеалните условия за успешно запознаване с храната.“
Когато вкусовите усещания отслабват
За съжаление може с възрастта вкусовите усещания да отслабнат, както показал възрастният вече приятел на цар Давид, Верзелай, с думите: „Днес съм осемдесет години на възраст. . . . Може ли слугата ти да усеща що яде, или що пие?“ (2 Царе 19:35) Други фактори също могат да причинят притъпяването, и дори загубата на вкусовите усещания.
Този проблем може да възникне вследствие на нараняване в главата, алергия, инфекция, медикаменти, злополука с токсични химикали или дори поради настинка. Силното отчаяние на хора, изгубили обонянието и вкусовите си усещания, е изразено по вълнуващ начин в думите на една жена: „Толкова често приемаме за нещо подразбиращо се богатия аромат на кафето и сладкия вкус на портокала, че когато изгубим тези усещания, изпитваме чувството, че сякаш сме забравили как да дишаме.“
Така нареченият фантомен вкус е едно тревожно разстройство, при което човек непрекъснато усеща някакъв вкус, който в действителност не е налице. Понякога при раковите пациенти, подложени на химиотерапия, се променят усещанията за вкус и мирис.
Благословия, дадена от Бога
Каква наслада е, когато вкусовите ни усещания са силни! Много възрастни хора с удоволствие си спомнят вкусовете, на които са се наслаждавали в младостта си — на зрелия плод, откъснат направо от дървото, или на сготвени по специален начин ястия. Това, че нашият Създател иска да се радваме на такива вкусови удоволствия, може да се види от неговото обещание за „тлъсти неща, пълни с мозък“, в неговия праведен нов свят, когато страданията, старостта и смъртта вече няма да съществуват. — Исаия 25:6–9; Йов 33:25; Откровение 21:3, 4.
Вкусовите усещания наистина придават богатство на нашия живот. Без тях яденето щеше да бъде толкова безинтересно, колкото е зареждането на една кола с гориво. Наистина вкусът е благословия от всемъдрия и любещ Създател!
[Снимка на страница 12]
Учи детето си да се наслаждава на полезните храни