Когато надеждата и любовта изчезнат

ЕДНА седемнадесетгодишна девойка написала причините, поради които иска да умре. Между другите неща тя посочила: ‘Чувството, че съм самотна и уплашена за бъдещето си; чувството, че съм второ качество човек в сравнение с моите колеги; ядрената война; озоновият слой; всъщност съм много грозна, така че никога няма да си намеря съпруг и ще си остана сама; не мисля, че тук има много неща, които наистина си струват, така че няма смисъл да чакам да ги открия; това ще свали товара от раменете на всички останали; никога никой няма да може пак да ме нарани.’

Дали това не биха могли да са някои от причините, поради които младите хора се самоубиват? В Канада „самоубийството е най⁠–​често срещаната причина за смърт сред тях, с изключение единствено на злополуките, свързани с моторни превозни средства“. — The Globe and Mail [„Глоуб енд мейл“].

Професор Рейъс Хасан от Университета Флиндърз в Южна Австралия казва в своето сведение „Неизживеният живот: Тенденции при самоубийствата в младежка възраст“: „Има няколко социални причини, които се отнасят до въпроса и изглежда оказват значително влияние върху увеличаването на броя на самоубийствата при подрастващите. Това са голямата безработица сред младежите, промените в австралийското семейство, нарастващата злоупотреба с наркотици, увеличаващата се младежка престъпност, състоянието на психическото здраве и едно увеличаващо се несъответствие между ‘теоретичната свобода’ и действителната независимост.“ По⁠–​нататък сведението казва, че резултатите от няколко анкети показват наличие на песимизъм относно бъдещето и посочват, че „голяма част от младите хора гледат на своето бъдеще, както и на бъдещето на света, със страх и безпокойство. Те виждат един свят, опустошен от ядрена война и съсипван от замърсяване и западане на околната среда, едно дехуманизирано общество, в което техниката е излязла извън контрол и цари безработица“.

Според едно проучване на Галъп, направено сред младежи на възраст от 16 до 24 години, допълнителни причини за самоубийство са разширяващата се пропаст между богати и бедни, нарастващият брой на семейства с един родител, все по⁠–​широкото навлизане на оръжията във всекидневието, малтретирането на децата и една обща „липса на вяра в утрешния ден“.

Списание „Нюзуик“ съобщава, че в Съединените щати „наличието на огнестрелни оръжия може би е най⁠–​решаващият фактор [при самоубийствата в юношеска възраст]. Едно изследване, сравняващо жертвите на самоубийство в юношеска възраст, при които не е имало видими психични отклонения, с деца, които не са извършили самоубийство, откри само една разлика: заредено оръжие в дома. Какъв провал за теорията, че оръжието не убивало, убивали хората“. А заредено оръжие има в милиони домове!

Страхът и равнодушното общество бързо могат да подтикнат уязвимите юноши към крайността на самоубийството. Ето данните: Броят на случаите на престъпно насилие, извършено над младежи от 12 до 19 години, е надхвърлил повече от два пъти броя на престъпленията над останалата част от населението. Изследванията показват, че „младите жени на възраст от 14 до 24 години са най⁠–​вероятни жертви на нападение“ — съобщава списание Maclean’s [„Маклийн’с“]. „Най⁠–​често жените биват нападани и убивани от хората, които казват, че ги обичат.“ Какъв е резултатът? Страхът от това и от други неща „подяжда доверието и чувството за сигурност при тези момичета“. В едно изследване почти една трета от преживелите изнасилване момичета обмисляли дали да не се самоубият.

Едно сведение от Нова Зеландия показва самоубийството в младежка възраст в друга перспектива, като казва: „Преобладаващите материалистични, светски ценности, които приравняват личния успех с богатството, привлекателния външен вид и силата, карат много млади хора да се чувствуват без всякаква стойност и отхвърлени от обществото.“ В добавка на това изданието The Futurist [„Фючърист“] казва следното: „[Младежите] са движени от склонността към незабавно удовлетворяване на желанията, като искат всичко, и то веднага. Техните любими телевизионни предавания са сапунените сериали. Те биха искали светът им да бъде изпълнен със същите тези привлекателни хора, облечени по последната мода, имащи много пари и престиж, без да са принудени да се трудят много усилно.“ Изглежда просто огромното несъответствие на тези нереалистични, неизпълними очаквания е причина за отчаяние и може да доведе до самоубийство.

Животоспасяващо качество?

Шекспир писал: „Любовта успокоява като слънце, изгряло след дъжд.“ Библията казва: „Любовта никога не се проваля.“ (1 Коринтяни 13:8, NW) В това качество се крие разрешаването на проблема на младите хора, склонни към самоубийство — удовлетворяването на техния копнеж към любов и общуване. В The American Medical Association Encyclopedia of Medicine [„Медицинска енциклопедия на Американското медицинско дружество“] се казва: „Обикновено склонните към самоубийство хора се чувствуват ужасно самотни и понякога възможността да разговарят със съчувствуващ, разбиращ слушател е достатъчна, за да попречи на отчаяната постъпка.“

Младежите често изпитват надмогваща всичко останало потребност от любов и от това да чувствуват, че принадлежат някъде. Удовлетворяването на тази потребност става все по⁠–​трудно с всеки ден, изминал в този разрушителен свят без любов — свят, в който техният глас почти или изобщо не се чува. Родителското отхвърляне, причинено от разпадане на семейството и развод, може да е причина за самоубийство при подрастващите. А това отхвърляне приема много форми.

Да разгледаме случая на родители, които почти никога не са си у дома със своите деца. Възможно е мама и татко да са напълно потънали в своята работа или да са се отдали на някаква форма на отдих, която не включва децата. Косвеното послание за тяхното потомство е не много прикритото отхвърляне. Видният журналист и изследовател Хю Макей казва, че „родителите стават все по⁠–​себелюбиви. Те поставят себе си на първо място, за да могат да запазят своя начин на живот. . . . Казано без заобикалки, децата вече не са на мода. . . . Животът е суров и всичко става малко по⁠–​егоцентрично“.

Освен това в някои общества, в които владее образът на „истинския мъж“, мъжете може да не искат да бъдат виждани в ролята на ‘детегледачки’. Журналистката Кейт Лег изразява добре това по следния начин: „Мъжете, които са склонни да служат на обществените интереси, общо взето избират професията на спасител или пожарникар пред педагогическата кариера . . . Те предпочитат суровия, мълчалив героизъм на борбата със стихиите пред работата с хора.“ А едно от заниманията, които са най⁠–​интензивно свързани с хора, е родителството. Лошото изпълнение на родителските задължения е равнозначно на отхвърляне на детето. В резултат на това твоят син (или дъщеря) може да развие отрицателно мнение за себе си и да не умее да живее сред хората. Изданието The Education Digest [„Едюкейшън дайджест“] отбелязва: „Без положително мнение за себе си децата нямат основа за вземане на такива решения, които са най⁠–​добри за тях.“

Може да се появи безнадеждност

Изследователите смятат, че безнадеждността е главен фактор, тласкащ към самоубийство. Гейл Мейсън, която пише за младежките самоубийства в Австралия, казва: „Смята се, че безнадеждността има по⁠–​голяма връзка със самоубийството отколкото депресията. Понякога безнадеждността се определя като един от симптомите на депресията. . . . Най⁠–​често тя се явява под формата на едно общо чувство на отчаяние и безизходица по отношение на бъдещето на младите хора, и особено на тяхното бъдеще в икономическо отношение; и в по⁠–​малка степен чувство на безнадеждност по отношение на целосветската ситуация.“

Недотам блестящият пример на честност, даван от лидерите на обществото, не подтиква младежите към това да издигнат на по⁠–​високо ниво своята етика и своя морал. Тяхната нагласа е: „Защо да се опитвам изобщо?“ Изданието Harper’s Magazine [„Харпър’с магазин“] казва за способността на младите да разкриват лицемерието: „Младите, с техния добър нюх към лицемерието, всъщност са запалени читатели, но не на книги. Това, което те улавят толкова дълбоко, са социалните сигнали, излъчвани от света, в който те ще трябва да си изкарват прехраната.“ И какво съобщават тези сигнали? Писателката Стефани Даурик казва: „Никога досега не сме били затрупвани от толкова много информация за това как да живеем. Никога досега не сме били по⁠–​богати или по⁠–​образовани, и въпреки това навсякъде цари отчаяние.“ И в горните прослойки на политическото и религиозното общество има толкова малко добри примери за следване в живота. Даурик поставя няколко много значими въпроса: „Как можем да извлечем мъдрост, издръжливост и дори смисъл от безсмисленото страдание? Как да развиваме любов в атмосфера на егоизъм, грубост и алчност?“

Ще намериш отговорите на тези въпроси в следващата ни статия и те може би ще са изненадващи за теб.

[Текст в блока на страница 6]

„Голяма част от младите хора гледат на своето бъдеще, както и на бъдещето на света, със страх и безпокойство“

[Текст в блока на страница 7]

‘Понякога възможността да разговаряш със съчувствуващ, разбиращ слушател е достатъчна, за да попречи на отчаяната постъпка’

[Блок на страница 6]

Някои от признаците, предхождащи самоубийството

• Проблеми със съня, загуба на апетита

• Усамотяване и затваряне в себе си, чести злополуки

• Бягство от дома

• Крайни промени във външния вид

• Злоупотреба с алкохол и (или) наркотици

• Нервна възбуда и агресивност

• Разговори за смърт; писмени послания за самоунищожение; рисунки, изобразяващи насилие, особено срещу самия себе си

• Чувство за вина

• Безнадеждност, безпокойство, депресия, продължителен плач

• Раздаване на лични вещи

• Намалена способност за концентрация

• Загубване на интерес към приятни занимания

• Самокритика

• Безразборна смяна на сексуалните партньори

• Рязко спадане на успеха в училище, бягство от училищни занятия

• Членуване в банда или в секта

• Приповдигнато настроение след депресия

По материали от книгите Teens in Crisis [„Подрастващи в криза“] (Американско дружество на училищните директори) и Depression and Suicide in Children and Adolescents [„Депресия и самоубийство при децата и при възрастните“] от Филип Дж. Патрос и Тоня К. Шаму.

[Снимка на страница 7]

Любовта и съчувствието могат да помогнат на младия човек да цени живота