Самоубийството — чума за младото поколение
СЯКАШ войната, убийствата и жестокостите не са достатъчни, за да опустошат нашите младежи, та съществува още и самоунищожението под формата на младежки самоубийства. Злоупотребата с наркотици и алкохол съсипва умовете и телата на младежите, причинявайки изобилие от смъртни случаи сред младите хора. Все по–често се срещат надгробни надписи, съобщаващи, че починалият е жертва на приемането на свръхдоза наркотик — било то случайно, или преднамерено.
В списание Morbidity and Mortality Weekly Report [„Седмично сведение за заболяванията и смъртността“] от 28 април 1995 г. се казва, че „в Съединените щати самоубийството е третата поред причина за смърт при подрастващите между 15 и 19 години“. Д–р Дж. Дж. Ман пише в изданието The Decade of the Brain [„Десетилетието на мозъка“]: „Над 30 000 [през 1995 г. броят им беше 31 284 души] американци се самоубиват всяка година. Трагичен е фактът, че жертвите най–често са младежи . . . Десет пъти повече от тези 30 000 души правят опит за самоубийство, но оживяват. . . . Идентифицирането на пациенти, при които има риск за самоубийство, е голямо предизвикателство пред специалистите, защото те не могат лесно да направят разлика между преживяващите тежка депресия пациенти, които ще направят опит за самоубийство, и тези, които няма да го направят.“
Саймън Собо, завеждащ психиатричното отделение на болницата „Ню Милфорд“ в Кънектикът (САЩ), казва: „Само през тази пролет [1995 г.] опитите за самоубийство надхвърлиха броя на всичките опити за самоубийство, с които съм се сблъсквал за тринадесетте години, през които работя тук.“ В Съединените щати годишно хиляди юноши и девойки правят опит за самоубийство. Всеки такъв опит е вик за помощ и внимание. Кой ще окаже подкрепа на тези младежи, преди да е станало твърде късно?
Целосветски проблем
Положението не е много по–различно в редица други части на света. Според изданието India Today [„Индия днес“] в Индия през 1990 г. са се самоубили около 30 000 младежи. В Израел, Испания, Канада, Нова Зеландия, Тайланд, Финландия, Франция, Холандия и Швейцария броят на самоубийствата сред младите хора се е увеличил. Едно сведение на Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ) за 1996 г. посочва, че най–високият брой самоубийства сред младежите е в Латвия, Литва, Нова Зеландия, Русия, Словения и Финландия.
В Австралия също броят на младежките самоубийства е един от най–високите в света. В тази страна през 1995 г. 25 процента от всички смъртни случаи на младежи и 17 процента от всички смъртни случаи на девойки били в резултат на самоубийство, според едно сведение на вестник Canberra Times [„Канбера таймс“]. Броят на „успешните“ самоубийства сред момчетата в Австралия е около пет пъти по–голям от броя на самоубийствата сред момичетата. Подобно съотношение се установява в повечето страни.
Дали това означава, че при момчетата вероятността да се самоубият е по–голяма отколкото при момичетата? Не непременно. Наличните данни показват малка разлика между половете по отношение на опитите за самоубийство. Но „във високо развитите в индустриално отношение страни се самоубиват около четири пъти повече младежи отколкото девойки, според последните данни на СЗО [Световната здравна организация]“. — The Progress of Nations [„Прогресът на народите“], издание на УНИЦЕФ.
Дори и тези ужасяващи статистически данни обаче може да не показват проблема в цялата му величина. Статистическите данни относно младежките самоубийства, изразени на езика на медицината и анализите, са твърде лесни за четене. Но често не се разбира или не се вижда, че зад всяка безлична статистическа бройка се крие разбито, съкрушено семейство, не се виждат болката, нещастието, мъката и отчаянието на опечалените близки, които се опитват да открият причината.
Но дали е възможно да се предотврати трагедията на самоубийствата сред младежите? Открити са някои ключови фактори, които биха могли да се окажат полезни при избягването на тази печална ситуация.
[Блок на страница 5]
Какво може да подтикне някого към самоубийство
Има много предположения за това. „Самоубийството е реакция на един човек по отношение на проблем, който се смята за непреодолим — например, отчуждение от другите, смърт на близък човек (особено на брачен партньор), детство, преминало в разрушено семейство, сериозно физическо заболяване, остаряване, безработица, финансови проблеми и злоупотреба с наркотици.“ — The American Medical Association Encyclopedia of Medicine [„Медицинска енциклопедия на Американското медицинско дружество“].
Според социолога Емил Дюркхайм има четири основни вида самоубийство:
1. Егоистично самоубийство — За него „се смята, че произлиза от невъзможността една личност да се приобщи към обществото. Оставени най–вече сами на себе си, жертвите на егоистичното самоубийство не са свързани със заобикалящите ги хора, нито зависят от тях“. Те са склонни да се изолират.
2. Алтруистично самоубийство — „Такъв човек е крайно приобщен към дадена група до такава степен, че смята, че никаква жертва не е прекалено голяма.“ Посочени са примерите на японските пилоти камикадзе по време на Втората световна война, както и религиозните екстремисти, които се взривяват, убивайки своите предполагаеми врагове. Други примери за това могат да бъдат личности, които са умрели, като са се принесли в жертва, за да привлекат вниманието към дадена кауза.
3. Аномично самоубийство — „Жертвата на аномичното самоубийство не може да се справи с някаква криза по разумен начин и избира самоубийството като разрешение на проблема. [Това] става, когато обичайните взаимоотношения на индивида с обществото биват променени внезапно и по разтърсващ начин.“
4. Фаталистично самоубийство — За него „се смята, че е причинено от свръхстрог контрол от страна на обществото, който значително ограничава свободата на личността“. Такива потърпевши „смятат, че нямат никакво бъдеще пред себе си“. — Adolescent Suicide: Assessment and Intervention [„Самоубийството при подрастващите: определение и намеса“], от Алън Л. Берман и Дейвид А. Джоубз.
[Снимка на страница 5]
Някои от вредните занимания, които могат да доведат до самоубийство в младежка възраст