Трагедията на ранната смърт

„Просто имам чувството, че нашето поколение умира.“ — Джоана П., 18–годишна студентка първокурсничка, Кънектикът (САЩ).

УЖАСЯВАЩА гледка посрещнала полицейските служители, когато влезли в една ферма недалеч от Хобарт, столицата на Тасмания, островния щат на Австралия. В къщата имало четири момичета на възраст от 10 до 18 години. И четирите били мъртви, убити от баща си, който лежал до тях със смъртоносна рана от пушка в главата. Той бил отсякъл дясната си ръка с брадва. Този случай на убийство и самоубийство разтърси цялото население на Тасмания. И остави един озадачаващ въпрос в умовете на хората: Защо? Защо точно тези четири невинни момичета?

Белгия продължава да бъде силно разтревожена от случая на сексуално малтретиране на шест момичета и убийството на четири от тях, извършени от един изнасилвач, който бил освободен от ареста под гаранция. И отново същия въпрос: Защо? В Аржентина някои майки смятат, че 30 000 души, сред които и техните синове и дъщери, са изчезнали в т.нар. мръсна война.a Някои от тези нещастници били измъчвани, упоявани с наркотици и след това хвърлени в океана от самолет. Много от тях били изхвърлени, докато още били живи. Защо трябвало да умрат те? Майките им все още чакат отговор.

През 1955 г. Световният конгрес на майките осъди безсмислието на войната и обяви, че конгресът е „най⁠–​вече силен вик, вик на предупреждение от всички жени, борещи се да защитят децата си, малки и големи, от злините, които причиняват войната и подготовката за война“. Каква ирония е това, че броят на младежите, умрели в кървави конфликти от времето на този конгрес досега, продължава да расте в целия свят — огромна загуба на човешки генетичен потенциал.

Дълга история на ранната смърт

Страниците на историята са напоени с кръвта на млади хора. Дори и в нашия т.нар. просветѐн 20–и век расовите и племенните конфликти са превърнали младите хора в главна мишена на масовите кланета. Изглежда младежите трябва да плащат с живота си за грешките и амбициите на възрастните.

В една африканска страна една група религиозни войници, юноши и девойки, които наричали себе си ‘Съпротивителна армия на Господаря’, били обучени да вярват, че са недостижими за куршумите — съобщава списание The New Republic [„Новата република“]. Не е чудно тогава, че статията се нарича „Опустошена младост“! Затова семействата, които загубили синове и дъщери — защото те в крайна сметка изобщо не били недостижими за куршумите, — с основание питат: ‘Защо нашите деца трябваше да умрат? Какъв смисъл имаше всичко това?’

Цялото това нещастие и страдания се засилват допълнително от нарастващия брой на самоубийствата сред младежите.

[Бележки под линия]