Свидетелите на Йехова в Русия
Гледната точка на един теолог
ПРЕЗ първи век, в Рим, водачите на юдейската общност казали относно християнството: ‘Известно ни е, че навсякъде говорят против тая секта.’ Какво направили тези водачи? Достойно за похвала е това, че те отишли при апостол Павел, който по това време бил под домашен арест, и казали: „Желаем да чуем от тебе какво мислиш.“ (Деяния 28:22, „Български превод на Библията“, 1924 г.) Те се обърнали към един осведомен християнин, а не към онези, които говорели против християнството.
Сергей Иваненко, един уважаван руски теолог, направил нещо подобно. Макар че вярвал на повечето от неблагоприятните сведения за Свидетелите на Йехова, които биват разпространявани из Русия, той решил да се обади за информация в офиса на клона на Свидетелите, намиращ се край Санкт Петербург. Той приел поканата да посети това място, да задава въпроси и да наблюдава Свидетелите лично.
Когато г–н Иваненко пристигнал през октомври 1996 г., комплексът от сгради, който е дом за близо 200–те члена на персонала в клона на Свидетелите на Йехова в Русия, бил почти пред завършване. През следващите три дни той имал възможността да разгледа строежа, да се храни в трапезарията и да задава въпроси на когото пожелае.
Г–н Иваненко написал статия за Свидетелите, която била публикувана в популярния руски седмичник „Московские новости“ от 16–23 февруари 1997 г. Статията, озаглавена „Трябва ли да се страхуваме от Свидетелите на Йехова?“, излязла също и в английското издание на „Московские новости“ от 20–26 февруари. Тъй като много от читателите на „Пробудете се!“ са дълбоко заинтересувани от дейността на Свидетелите на Йехова в Русия, ние препечатваме, с разрешение, по–голямата част от тази статия. Г–н Иваненко започва със следната случка, която е отпечатана с получерен шрифт:
„‘Сектанти, вън от Русия!’ — гласи лозунгът, размахван от членовете на ръководената от Жириновски Руска либерално–демократическа партия, обсадили в знак на протест едно събрание на Свидетелите на Йехова. ‘Какво не ви харесва в тази организация?’ — попитах един от протестиращите. Той ми подаде един брой на вестник „Мегаполис експрес“, който съдържаше заглавието ‘Епидемия от религиозен сифилис в Камчатка’. Във вестника се казваше, че за да напълнят касите на организацията, Свидетелите на Йехова сводничат и управляват банди, свързани с проституция, като разпространяват венерически болести сред моряците. ‘И вие ли сте пострадал от тях? — попитах със съчувствие. — Вярвате ли на тази информация?’ ‘Няма значение — беше отговорът. — Важното е, че тази американска секта унищожава руската духовност и култура, и ние трябва да я спрем.’“
След това, под текста „От Сергей Иваненко, теолог, кандидат на философските науки“ следва статията, написана от г–н Иваненко.
„Наистина подобна откровеност е рядко срещана, макар и да е вярно, че много руснаци не мислят много хубави неща за Свидетелите на Йехова. Самото споменаване на тази организация поражда верижна реакция от изказвания относно нейния ужасяващ фанатизъм, американския ѝ произход, сляпата вяра на редовите членове във водачите на организацията, както и относно вярването, че краят на света е наближил. У мнозина Свидетелите на Йехова предизвикват страх, примесен с любопитство.
‘Какво представлява тази религия и дали трябва да се боим от нея?’
За да установя това за себе си, аз посетих село Солнечное в Курортния район на Санкт Петербург, където се намира административният център на руските Свидетели на Йехова.
◆◊◆
[На това] място някога е имало летен лагер. До 1992 г. [първоначалните] постройки били катастрофално разрушени и вместо деца там живеели скитници и пълчища от плъхове. Явно това, че мястото било запустяло, помогнало на Свидетелите на Йехова да получат седем хектара земя, които да използуват безсрочно. Те ремонтирали старите постройки и започнали да строят нови, сред които четириетажна административна сграда, [Зала на Царството] с 500 места и трапезария. Освен това Свидетелите на Йехова засаждат трева (специално поръчана от Финландия) и различни видове редки дървета. Очаква се работата да завърши през това лято. Основната задача на административния център е да организира проповедната дейност и да доставя литература на местните сборове на Свидетелите на Йехова. Солнечное няма своя собствена печатница, затова литературата на руски език се печата в Германия и след това се доставя в Санкт Петербург, откъдето се разпределя по областите. Около 190 души работят в центъра. Те работят на доброволни начала и макар и да не получават заплата, са им осигурени основните необходими за живот неща — жилище, храна и облекло.
Работата на центъра се ръководи от комитет от 18 старейшини. Василий Калин е координатор на административния център от 1992 г. Той е роден в Ивано–Франковск. През 1951 г., на четири години, заедно с родителите си той бива заточен в Сибир (през 1949 и 1951 г. около 5000 семейства били преследвани от властите за това, че са Свидетели на Йехова). Той бил покръстен през 1965 г. и живял в Иркутска област. Работел като бригадир в дървообработващ завод.
Освен доброволците от административния център, в Солнечное живеят и 200 доброволци строителни работници от Русия, Финландия, Швеция и Норвегия, като повечето от тях са си взели отпуска от своята редовна работа. Има и много Свидетели на Йехова от Украйна, Молдова, Германия, Съединените щати, Финландия, Полша и други страни. (Свидетелите на Йехова не страдат от расови предразсъдъци. Въпреки че в центъра един до друг живеят грузинци, абхазци, азърбайджанци и арменци, вече четири години не е имало нито един конфликт.)
Повечето от строителните материали и оборудването са били получени от скандинавските страни и много неща са осигурени безплатно от събратя по вяра. Показаха ми един булдозер, който Свидетел на Йехова от Швеция докарал в Солнечное през 1993 г. Той работил с него през цялото време на престоя си там и като си тръгнал, го подарил на своите братя по вяра. Строителните работници са настанени в удобни пансиони и вили. Денят им протича горе–долу така: 7 ч. сутринта — закуска и молитви; те работят от 8 ч. сутринта до 17 ч., като имат един час обедна почивка. В събота работят до обяд, неделя е ден за почивка.
Те се хранят добре и в менюто винаги са включени плодове. Религията не спазва някакви пости или каквито и да било строги ограничения върху храната. След работа много хора отиват на сауна и после с по една бира в ръка седят и слушат музика. Няма пияници сред Свидетелите на Йехова, но алкохолът не е забранен. На вярващите се позволява да пият умерени количества вино, коняк, водка и други. Но Свидетелите на Йехова не пушат.
◆◊◆
Три пъти седмично се провеждат занятия за изучаване на Библията, посещавани най–вече от млади хора. Но нерядко можеш да срещнеш и такива, които са Свидетели на Йехова вече 30–40 години. Почти всички от по–възрастните са били известно време в затвора, в трудови лагери и в заточение. След като периодът на преследване завърши, много лекари, адвокати, инженери, учители, бизнесмени и студенти се присъединиха към Свидетелите на Йехова.
Сборовете се опитват да поддържат атмосфера на равенство сред членовете си. Например, дори координаторът на административния център мие чинии вечер, когато е негов ред. Свидетелите на Йехова се обръщат приятелски един към друг и когато наричат някого по име, добавят още ‘брат’ или ‘сестра’.
Когато някой Свидетел на Йехова наруши библейските принципи и откаже да се разкае, той бива подложен на най–строгото наказание — бива изключен. Този човек все още може да посещава събранията, но вече не е поздравяван от събратята си по вяра. Не толкова строго наказание е порицанието.
◆◊◆
Прекарах много време, наблюдавайки Свидетелите на Йехова, като се опитвах да разбера какво е събрало толкова много различни хора в тази религиозна организация. Въпреки своите различни характери, образование и лични предпочитания, [Свидетелите на Йехова не участвуват в поклонението с] религии, които правят компромиси с този грешен свят. Те не се чувствуват добре там, където [хората] трябва да вярват сляпо в авторитета, където има място за мистицизъм, където хората са разделени на върхушка и послушни маси.
Свидетелите на Йехова се отличават по своята твърда вяра в начина на живот, основан на Библията. Те се опитват да обосноват всяко нещо, което предприемат, с един или друг библейски принцип, или като цитират откъс от Стария или от Новия завет. Свидетелите на Йехова вярват, че Библията, и единствено Библията съдържа отговорите на всички въпроси. За Свидетелите на Йехова Библията е конституцията, гражданският кодекс и най–висшият израз на истината.
Поради това Свидетелите на Йехова са познати по целия свят като безупречни граждани, подчиняващи се на закона, и особено като изключително честни данъкоплатци. Данъчните инспектори редовно ги проверяват и всеки път са смаяни, че не съществува и най–малкото нарушение. Разбира се, като много други, Свидетелите на Йехова биха могли да се опитат да намерят причина, за да не плащат данъци, но Библията казва, че човек трябва да е честен при плащането на данъците, а за Свидетелите на Йехова тя има последната дума.
Тяхното безкомпромисно становище относно Библията обаче често е източник на сериозни сблъсъци между Свидетелите на Йехова и правителството. Тяхната абсолютно неутрална в политическо отношение позиция е основната причина за конфликти и се проявява в отказа им да служат в армията.
Свидетелите на Йехова тълкуват буквално Исусовите думи относно това, че неговите ученици и неговото царство не са част от този свят, и по тази причина отказват да участвуват в политиката и във войната, независимо от това къде и по каква причина се води тя. Тъй като Свидетелите на Йехова отказали да крещят ‘Хайл Хитлер’ и да служат в армията на Хитлер, много хиляди вярващи били изпратени в нацистки концентрационни лагери и хиляди умрели. Всеки немски Свидетел на Йехова, който е платил с живота си за това, че отказал да участвува в агресията срещу Съветския съюз, се смята от руснаците за човек, извършил високо морално дело. Но в същото време много руснаци не са склонни да изпитват съчувствие към онези [руски] Свидетели на Йехова, които са били екзекутирани, защото отказали да вземат оръжие и да участвуват във Втората световна война, или които са били осъдени заради отказа си да служат в армията в мирно време. Но и едните, и другите Свидетели на Йехова са действували според своите религиозни вярвания, а не според политически убеждения.
Неотдавна подобен проблем възникнал и в Япония, където някои студенти, които били Свидетели на Йехова, отказали да се обучават на бойни изкуства и рискували да бъдат изключени от университета. През 1996 г. японският Върховен съд издал решение, което подкрепяло правата на тези студенти и им позволявало да посещават алтернативни учебни занятия.
◆◊◆
Какво у Свидетелите на Йехова смайва днешните интелектуалци? Най–вече това е тяхното настойчиво проповядване, че краят на света е наближил (те провеждат мисионерска дейност по улиците и от врата на врата). Неотдавна старейшините подканиха проповедниците да не наблягат толкова на ‘края на света’ и на окаяната участ, която ще сполети всички грешници, но по–скоро да обясняват на слушателите си, че Йехова им предлага възможността да ‘живеят вечно в рай на земята’.
Друг болен въпрос е отрицателната нагласа на Свидетелите на Йехова към междуверското сътрудничество и това, че те отричат икуменизма. Те смятат, че християнският свят е предал Бога и Библията и че всички останали религии са една катастрофална грешка. Свидетелите на Йехова ги сравняват с ‘вавилонската блудница’ и твърдят, че тези религии ще бъдат сполетени от нейната участ. Един неотдавнашен брой на ‘Пробудете се!’ казва, че краят е близо за различните религии и че единствената религия, която ще остане, е проповядваната от Свидетелите на Йехова.
Впрочем Свидетелите на Йехова признават, че всеки човек има право на свобода на съвестта.
◆◊◆
Редица страни вече са изразявали загриженост относно това дали ученията на Свидетелите на Йехова са заплаха за обществото. Върховният съд на щата Кънектикът в Съединените щати (1979 г.) и на Нов Южен Уелс, Австралия (1972 г.), Съдът на провинция Британска Колумбия, Канада (1986 г.) и други съдилища са се произнесли, че няма доказателства, че Свидетелите на Йехова представляват обществена заплаха, или че са заплаха за здравето или емоционалното състояние на хората. Европейският съд по правата на човека (1993 г.) защити правото на Свидетелите на Йехова на свобода на религията, което беше нарушено в Гърция и Австрия. Днес Свидетелите на Йехова понасят преследване в 25 страни . . .
Свидетелите на Йехова могат да бъдат смятани за пример за своите съграждани поради отдадеността си на библейската истина и поради своята готовност да застанат толкова себеотрицателно зад своите вярвания. Но възниква въпросът: Дали нашето общество е подготвено да осигури конституционни гаранции за свобода на съвестта на организации, които налагат своя библейски подход върху всички аспекти на живота по такъв радикален и безкомпромисен начин?“
В своето последно изречение г–н Иваненко повдига важен въпрос. През първи век апостол Павел, избран направо от Христос да служи като негов представител, понесъл несправедливо „затворнически окови“. Тогава Павел писал на събратята си по вяра относно своите усилия да ‘защищава и утвърждава по законен път добрата новина’. — Филипяни 1:7, NW; Деяния 9:3–16.
Свидетелите на Йехова днес канят всички да изследват отблизо тяхната дейност, както направил и г–н Иваненко. Ние сме уверени, че ако хората направят това, ще установят, че неблагоприятните сведения за Свидетелите са неистинни, точно както било и с подобни сведения за ранните християни. Забележително е, че Свидетелите на Йехова се подчиняват на ‘новата заповед’, която Исус дал на своите ученици: „Да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих.“ — Йоан 13:34, 35.
[Блок на страница 25]
Из документацията на „МН“
(Следващите данни от документацията на „Московские новости“ бяха отпечатани заедно с тази статия на Сергей Иваненко.)
„Руските Свидетели на Йехова са част от една целосветска християнска организация, действуваща в 233 страни и имаща 5,4 милиона члена. Свидетелите на Йехова следват духовното ръководство на Ръководното тяло, намиращо се в Бруклин (Ню Йорк). Съвременната организация на Свидетелите на Йехова се е развила от един курс за изучаване на Библията, сформиран през 1870 г. от Чарлс Тейз Ръсел в Питсбърг (Пенсилвания). Организацията е дошла в Русия през 1887 г. Един от първите руски Свидетели, Семьон Козлицки, бил заточен от Москва в Сибир през 1891 г. Въпреки преследването организацията устояла, през 1956 г. в Съветския съюз имало 17 000 Свидетели на Йехова. В Русия Свидетелите на Йехова бяха признати едва през март 1991 г., след приемането на закона ‘За свободата на религията’. Днес има над 500 общества с около 70 000 активни члена в Русия. Организацията разпространява екземпляри от списанията ‘Стражева кула’ (издавано на 125 езика, тираж 20 милиона) и ‘Пробудете се!’ (на 81 езика, тираж 18 милиона).“
[Снимка на страница 25]
Част от комплекса на офиса на клона в Русия
[Снимка на страница 27]
Семействата на Свидетелите изучават и се радват на почивка заедно