„Симфония на съвършен синхрон“

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ЮАР

ЧОВЕШКАТА реч е чудо. Около 100 мускула в гръдния кош, гърлото, челюстите, езика и устните работят заедно, за да произведат безброй различни звуци. Всеки мускул представлява сноп от стотици или хиляди влакна. Тези мускулни влакна са управлявани от повече мозъчни клетки, отколкото са необходими, за да се задвижат мускулите на краката на един атлет. За да се задвижат всичките 2000 влакна на мускула на прасеца, е достатъчна само една нервна клетка. За разлика от това всяка нервна клетка от онези, които управляват „гласовата кутия“, или гръкляна, може да бъде свързана със само две или три мускулни влакна.

Всяка дума или кратка фраза, която изричаш, има свой образец на мускулни движения. Цялата информация, която е необходима, за да повториш една фраза, като например „Как си?“, се съдържа в говорната област на твоя мозък. Дали това означава, че мозъкът ти използува единствена, непроменима програма, ръководеща мускулите стъпка по стъпка, за да бъде повторена всяка дума или фраза? Не. Силата на речта е далеч по–грандиозна. Например, може да имаш раничка в устата си, която да ти пречи да произнасяш думите по твоя уникален начин. Несъзнателно мозъкът приспособява движението на говорните мускули, като ти помага да изговаряш думите колкото е възможно по–близко до начина, по който обикновено говориш. Това ни насочва към един друг чудесен факт.

Един прост словесен поздрав, като например „Здравей“, може да предава много значения. Тонът на гласа може да показва дали говорещият е щастлив, развълнуван, отегчен, притеснен, раздразнен, тъжен или уплашен, и може да разкрива различни степени на тези емоционални състояния. Да, значението на един израз може да се промени в зависимост от скоростта на движение и точното до стотни от секундата синхронизиране на многото различни мускули.

„При умерена скорост — обяснява д–р Уилям Х. Пъркинз в своята книга Stuttering Prevented [„Предотвратяване на заекването“] — ние произнасяме около 14 звука в секунда. Тази скорост е два пъти по–голяма от скоростта, с която можем да управляваме своя език, устни, челюсти или която и да било друга част от своя механизъм на говорене, когато движим всяка една поотделно. Но съберем ли ги всичките заедно, за да говорим, те действуват по начина, по който действуват пръстите на опитна машинописка и на пианист по време на концерт. Техните движения се сливат в една симфония на съвършен синхрон.“

Някои птици могат да наподобяват до ограничена степен звуците на човешката реч. Но никое животно няма мозък, програмиран да произвежда реч по начина, по който действува човешкият мозък. Не е изненадващо, че усилията на учените да научат маймуните да изговарят ясни звуци са се провалили. Според невробиолога Роналд Нетсел умението, което се изисква за говоренето, може да бъде сравнено с това на „един изключителен човек, който свири на пиано изцяло ‘по слух’“. Или както лексикографът Лудвиг Кьолер обобщава това: „Човешката реч е тайна; тя е божествен дар, едно чудо.“