Гледната точка на Библията
Дали аскетизмът е ключът към мъдростта?
„ОТШЕЛНИЦИТЕ мъкнели железни пранги, вериги, кожени пояси с шипове и бодливи яки . . . Други пък се въргаляли в тръни и коприва, нарочно се оставяли да ги жилят насекоми, горели се с огън и разлютявали раните си до загнояване. Полугладното съществуване било нещо обикновено за тях, някои внасяли подобрение в това отношение, като ядели само гнила или предизвикваща погнуса храна.“ — The Saints [„Светиите“] от Едит Симон.
Тези хора били аскети. Защо се отнасяли толкова зле към себе си? В книгата For the Sake of the World—The Spirit of Buddhist and Christian Monasticism [„Заради света — духът на будисткото и християнското монашество“] авторите обясняват, че „най–малкото от времето на Сократ (пети век пр.н.е.) е широко разпространено схващането, че един живот, сведен до най–необходимите неща, необременен от физически и материални удоволствия, е предпоставка за истинска мъдрост“. Аскетите смятали, че умъртвяването на тялото ще извиси духовната им чувствителност и ще доведе до истинско просветляване.
Трудно е да се даде точно определение на аскетизма. За някои той просто означава самодисциплина или отричане от себе си. Ранните християни ценели тези добродетели. (Галатяни 5:22, 23; Колосяни 3:5) Сам Исус Христос препоръчал един прост живот, необременяван от тревогите, които може да донесе един материалистичен начин на живот. (Матей 6:19–33) По–често обаче аскетизмът се свързва с много по–сурови и често крайни мерки, като описаните по–горе. Дали тези аскетични прояви, и особено техните по–крайни форми, наистина са ключът към мъдростта?
Основан на погрешни предположения
Сред философските основания, дали началото на аскетизма, е идеята, че по същество материалните неща и физическите удоволствия са нещо лошо и следователно са пречка за духовния напредък. Друга теория, която проправя път на аскетизма, е широко разпространеното схващане, че човекът се състои от тяло и душа. Привържениците на аскетизма вярват, че физическото тяло е затворът на душата и че плътта е неин враг.
Какво казва Библията за това? Писанията показват, че когато завършил сътворението на земята, Бог казал, че всичко, което бил направил — цялото негово физическо, материално творение, — било „твърде добро“. (Битие 1:31) Бог бил замислил в градината Едем мъжът и жената да се радват на материални неща. Самото име Едем означава „удоволствие“ или „наслада“. (Битие 2:8, 9) Адам и Ева били съвършени и се радвали на добри взаимоотношения със своя Създател, докато не съгрешили. Оттогава нататък несъвършенството застанало като преграда между Бога и човека. Но въпреки това, когато е в хармония с божиите морални закони, удовлетворяването на законните човешки желания или наслаждаването на дадените от Бога физически удоволствия изобщо не би могло да създаде пречки в общуването между Бога и неговите поклонници! — Псалм 145:16.
Освен това Библията ясно учи, че човекът, създаден от пръстта и направен от плът, е душа. Писанията не подкрепят нито представата, че душата е своего рода нематериална и безсмъртна същност, затворена във физическото тяло, нито идеята, че плътта по някакъв начин пречи на човека да има близки взаимоотношения с Бога. — Битие 2:7.
Ясно е, че възгледът на аскетизма рисува една изопачена картина на взаимоотношенията на човека с Бога. Апостол Павел предупредил, че някои хора, твърдящи, че са християни, щели да предпочетат измамните човешки философии пред истинните основни библейски учения. (1 Тимотей 4:1–5) За някои хора с такова мислене един историк на религията казва: „Вярването, че материята е нещо зло . . . и че човешката душа трябва да бъде освободена от обвързването си с материята, породило строгия аскетизъм, забраняващ яденето на месо, сексуалните отношения и други такива, забрани, които могли да бъдат следвани само от един елит на ‘съвършени’ хора, наричани перфекти, които се били подложили на специален ритуал на посвещаване.“ Това мислене няма библейско основание и не било част от вярванията на ранните християни. — Притчи 5:15–19; 1 Коринтяни 7:4, 5; Евреи 13:4.
Няма нужда от аскетизъм
Исус и неговите ученици не били аскети. Те издържали различни изпитания и угнетения, но тези угнетения никога не били причинени от самите тях. Апостол Павел предупредил християните да внимават да не би измамните човешки философии да ги отклонят от истината на божието Слово и да ги доведат до неразумни, крайни действия. Павел споменал конкретно ‘нещаденето на тялото’. Той казал: „Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение, и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото.“ (Колосяни 2:8, 23) Аскетизмът не води до някаква специална святост или истинско просветляване.
Вярно е, че пътят на християнското послушание изисква усърдни усилия и самодисциплина. (Лука 13:24; 1 Коринтяни 9:27) Човек трябва да работи усилно, за да придобие познанието на Бога. (Притчи 2:1–6) Освен това Библията съдържа силно предупреждение относно попадането в плен на ‘страстите и удоволствията’ и относно това да ‘обичаме удоволствията повече, отколкото обичаме Бога’. (Тит 3:3; 2 Тимотей 3:4, 5, NW) Но тези библейски откъси не одобряват аскетизма. Исус Христос, който бил съвършен човек, се радвал на ситуации, носещи наслада и включващи храна, напитки, музика и танци. — Лука 5:29; Йоан 2:1–10.
Истинската мъдрост е разумна, не е крайна. (Яков 3:17) Йехова Бог е създал физическите ни тела със способност да се наслаждават на много удоволствия в живота. Той иска да бъдем щастливи. Неговото Слово ни казва: „Познах, че няма друго по–добро за тях, освен да се весели всеки, и да благоденствува през живота си; и още всеки човек да яде и да пие и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.“ — Еклисиаст 3:12, 13.
[Информация за източника на снимката на страница 29]
Свети Йероним в пещерата/„Пълно издание на гравюрите на Албрехт Дюрер“/Dover Publications, Inc.