Луи Пастьор — какво разкрива неговото дело

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФРАНЦИЯ

МОЖЕ ли да се появи живот чрез самозараждане? През 19–и век някои учени мислели, че това е възможно. Те смятали, че животът би могъл да възникне от само себе си от нежива материя, без намесата на създател.

Но през една пролетна вечер на месец април 1864 г. слушателите, присъствуващи в една зала на Сорбоната в Париж, чули нещо различно. В едно умело представяне пред комисия от учени Луи Пастьор успешно оборил точка по точка теорията за самозараждането на живота.

Тази лекция, а по–късно и откритията му, го направили „един от най–големите световни учени“, както го нарича The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“]. Но защо това направило толкова голямо впечатление на неговите съвременници, и как той станал световно известен? Каква полза можем да извлечем ние от някои от неговите открития?

Ранни изследвания

Луи Пастьор бил роден през 1822 г. в малкото градче Дол, в източна Франция. Баща му бил кожар и имал големи планове за своя син. Въпреки склонността към изкуствата и истинската си артистична дарба, Луи избрал науката. Той станал доктор на науките на 25 години.

Неговите ранни изследвания били свързани с винената киселина, едно съединение, което присъствува в утайката, отлагаща се по винените бъчви. Резултатите от това проучване били използувани от други изследователи няколко години по–късно, за да положат основата на съвременната органична химия. След това Пастьор се захванал с изследване на ферментационните вещества.

Наличието на ферментационни вещества, като маята например, било известно и преди изследванията на Пастьор. Но било смятано, че те били резултат от ферментацията. Пастьор обаче доказал, че тези ферментационни вещества не са резултат от ферментацията, а причината за нея. Той показал, че всеки вид ферментационно вещество причинява различен тип ферментация. Докладът, който той публикувал върху това през 1857 г., се смята днес за „удостоверение за раждане на микробиологията“.

От този момент делото и откритията му набрали скорост. Поради репутацията му, производителите на оцет в Орлеанс го помолили да разреши многобройните им технически проблеми. Пастьор доказал, че веществото, което причинява превръщането на виното в оцет, представлява един микроорганизъм — според днешната терминология, — намиращ се на повърхността на течността. В края на своето изследване той изнесъл пред производителите на оцет и първенците на града своя прочут „Урок върху винения оцет“.

Пастьоризация

Изследванията на Пастьор върху ферментацията му дали възможност да стигне до извода, че голямата част от проблемите на замърсяването в хранителната промишленост са причинени от микроби. Микроби от въздуха или от недобре измити съдове. Пастьор заявил, че развалянето на храната, причинено от бактерии, може да бъде предотвратено чрез подобряване на хигиената, и че развалянето на една течност би могло да бъде предотвратено, като в течността за няколко минути бъде поддържана температура между 50 и 60 градуса Целзий. Този метод бил използуван за първи път при вино, за да се предотврати неправилната ферментация. Основните микроби били убити, без да бъде причинена голяма промяна във вкуса или аромата.

Този процес, наречен пастьоризация, който Пастьор патентовал, направил революция в хранителната промишленост. Днес тази технология не се използува повече за вино, но продължава да бъде подходяща за редица продукти, като например мляко или плодов сок. Разбира се, могат да бъдат използувани и други методи, като например стерилизация при много по–висока температура.

Друга голяма промишленост, която извлякла полза от изследванията на Пастьор, била бирената промишленост. По онова време французите имали много проблеми при производството, както и силна немска конкуренция. Пастьор насочил вниманието си в тази област и дал много съвети на производителите на бира. Той предложил те да обръщат повече внимание на чистотата на неферментиралата бира, както и на общата чистота на въздуха наоколо. Успехът бил незабавен и той получил много патенти след това.

Животът идва от живот

От древността появата на насекоми, червеи или други твари в разлагащата се материя била обяснявана с най–невероятни идеи. Например, през 17–и век един белгийски химик се похвалил, че направил да се появи една мишка, след като натъпкал една мръсна блуза в буркан с пшеница!

В дните на Пастьор споровете в научните кръгове били много разгорещени. Да се изправи човек срещу поддръжниците на самозараждането било истинско предизвикателство. Но Пастьор притежавал увереност, получена в резултат от наученото по време на изследванията върху ферментацията. Затова той предприел експерименти, насочени към това идеята за самозараждането да бъде оборена веднъж завинаги.

Експериментът, при който той използува стъкленица с гърло като лебедова шия, е един от най–известните му опити. Една хранителна течност, оставена на въздуха в стъкленица с широко гърло, бързо бива замърсена от микроби. Но ако бъде съхранявана в стъкленица, чието гърло наподобява лебедова шия, същата хранителна течност остава незамърсена. Защо е така?

Обяснението на Пастьор е просто: Като минават през гърлото във форма на лебедова шия, бактериите от въздуха остават на повърхността на стъклото, така че когато достигне до течността, въздухът е вече стерилен. Микробите, които се развиват в стъкленицата с широк отвор, не са се самозародили в хранителната течност, а са пренесени там чрез въздуха.

За да покаже ролята на въздуха като средство за пренасяне на микроби, Пастьор се качил на Мер де глас, един глетчер във френските Алпи. На височина 1800 метра той отворил своите запечатани стъкленици и ги изложил на влиянието на въздуха. От 20 стъкленици само една била замърсена с микроби. След това той слязъл в подножието на планината Юра и повторил същия експеримент. Осем стъкленици били замърсени с микроби. Така Пастьор доказал, че поради по–чистия въздух на по–голяма височина там имало по–малък риск от замърсяване.

Чрез такива експерименти Пастьор убедително доказал, че животът идва само от съществуващ преди това живот. Той никога не започва да съществува спонтанно, тоест, от само себе си.

Борба против инфекциозните болести

Тъй като за ферментацията е необходимо наличието на микроби, Пастьор разсъждавал, че същото ще е вярно и за заразните болести. Изследванията му върху болестта на черничевите буби, която била сериозен икономически проблем за производителите на коприна в южната част на Франция, доказали, че е прав. За няколко години той открил причинителите на две заболявания и предложил строги методи за подбирането на здрави черничеви буби. Това би предотвратило епидемии.

Като изследвал птичата холера, Пастьор забелязал, че култура на този микроб, която е само на няколко месеца, не разболява пилетата, а напротив ги предпазва от болестта. Всъщност той открил, че би могъл да ги имунизира с една отслабена форма на микроба.

Пастьор не бил първият, който използувал ваксинацията. Англичанинът Едуард Дженър я използувал преди него. Но оригиналността на Пастьор се състояла в това, че той използувал самия причинител на болестта в отслабена форма, вместо да използува сроден микроб. Той имал успех също и с ваксинацията против антракс — една заразна болест на топлокръвните животни като крави и овце.

След това той започнал своята последна и най–известна битка — войната срещу беса. Без да съзнава това, при този случай Пастьор имал работа с един съвсем различен свят от този на бактериите. Тук ставало дума за вируси — нещо, което той не можел да види с микроскоп.

На 6 юли 1885 г. една майка довела деветгодишното си момче в лабораторията на Пастьор. Детето току–що било ухапано от бясно куче. Въпреки молбите на майката Пастьор се колебаел дали да помогне на момчето. Той не бил лекар и рискувал да бъде обвинен в нелегално лекуване. Освен това той все още не бил опитвал своите методи върху хора. И все пак той помолил своя сътрудник д–р Гранше да ваксинира момчето. И той го ваксинирал с добър резултат. От 350 души, които били лекувани за по–малко от една година, само един човек, който бил доведен твърде късно, умрял.

Междувременно Пастьор размишлявал върху болничната хигиена. Всяка година родилната треска причинявала смъртта на много жени в родилния дом на Париж. Пастьор предложил стерилни методи и строга хигиена, особено на ръцете. По–късните изследвания от английския хирург Джоузеф Листър и други доказали точността на изводите на Пастьор.

Ценно дело

Пастьор умрял през 1895 г. Но делото му имало голяма стойност и ние извличаме полза от някои негови аспекти дори и днес. Затова той бил наречен „благодетел на човечеството“. Неговото име все още се свързва с ваксини и процедури, за чийто откривател е признат той.

Институтът „Пастьор“, основан в Париж още докато Пастьор бил жив, за лекуване на бяс, днес е високо уважаван център за изследване на инфекциозните болести. Той е особено известен заради работата си над ваксини и лекарства, и става още по–известен през 1983 г., когато един екип от учени, водени от професор Люк Монтание, за първи път изолира вируса на СПИН–а.

Спорът за самозараждането на живота, в който участвувал Пастьор и в който излязъл победител, не бил само научна игрословица. Той бил нещо повече от интересна идея, обсъждана в затворен кръг от неколцина учени или интелектуалци. Той имал много по–голямо значение — включвал доказателства, свързани със съществуването на Бога.

Франсоа Дагоние, един френски философ, специализиращ в областта на науката, казва, че „противниците на Пастьор — както материалисти, така и атеисти — смятали, че могат да докажат, че в резултат на разлагащи се молекули може да се появи едноклетъчен организъм. Това им позволявало да махнат Бога от сътворението. Но що се отнася до Пастьор, за него не съществувала възможност за преход от смърт към живот“.

И до днес всички доказателства от експерименти, история, биология, археология и антропология продължават да сочат онова, което Пастьор показал на практика — че животът може да дойде само от съществуващ преди него живот, а не от нежива материя. Доказателствата също така ясно показват, че животът се възпроизвежда „според вида си“, както посочва библейското повествование в Битие. Потомството винаги е от „същия вид“, или тип, като родителите. — Битие 1:11, 12, 20–25.

Така, съзнателно или не, чрез своето дело Луи Пастьор осигурил силно доказателство и свидетелство против теорията на еволюцията и в полза на абсолютната необходимост от създател, за да е било възможно животът да се появи на земята. Неговото дело отразява онова, което скромният псалмист признал: „Познайте, че Йехова е Бог. Той именно ни е направил, а не ние сами.“ — Псалм 100:3, NW.

[Снимка на страница 17]

Апаратът по–горе бил използуван за пастьоризиране на вино, убивайки нежеланите микроби; той е очертан на рисунката по–долу

[Снимка на страница 18]

Експериментите на Пастьор отрекли теорията за самозараждането

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Всички снимки на 16–18 страница: © Institut Pasteur