Истината ми възвърна живота
Повечето от моите бивши приятели умряха от СПИН. Преди да умрат, често ги срещах по улиците. Аз също щях да съм мъртва, ако не беше истината. Нека ви обясня.
РОДЕНА съм на 11 декември 1954 г. и съм второто и последно дете на Джон и Дороти Хори. Те ме кръстили Долорес, но при раждането мама ме нарекла Доли, защото смятала, че приличам на кукла. Този прякор ми остана, но тогава хората едва ли знаеха, че аз ще бъда най–ужасния кошмар на мама.
Живеехме в апартамент ‘теснолинейка’ — наречен така заради дългите си тесни помещения. Беше разположен на 61–а улица в Ню Йорк. Апартаментът не беше много приятен; съжителствувахме с плъхове. Но след като една нощ те ме ухапаха, незабавно се изнесохме от там.
През 1957 г. се преместихме в източната част на Долен Манхатън. В сравнение с мястото, откъдето се бяхме преместили, това жилище беше чудесно — хубави спални, огромен парк под прозореца ми и гледка към Ист Ривър. Можех да гледам как минават лодките и как децата играят футбол и бейзбол в парка. Да, за мен това беше рай. Тогава моят сигурен свят започна да се сгромолясва.
Алкохолизъм и наркотици
Мама и татко се караха много. В началото не разбирах защо, но после започнах да забелязвам, че татко беше пиян през цялото време. Той не можеше да се задържи на работа и мама беше единствената, която работеше. Когато приятелите ми разбраха, че баща ми е алкохолик, бях обект на подигравки, които превърнаха живота ми в мъчение.
Нещата продължиха да се влошават. Накрая татко започна да грубиянствува и мама го изгони. Така ние станахме семейство с един родител. Бях на около осем или девет години и се чувствувах съсипана от обстоятелствата в семейството ни. Мама трябваше да работи непрекъснато, за да свързва двата края, като след училище оставяше сестра ми и мен при съседи.
Когато бях в шести клас, станах голяма бунтовничка. Бягах от часовете и отивах в близкия Томпкинс Скуеър Парк, където се опитвах да удавя проблемите си в пиене. Скоро започнах да се движа с група доста по–големи от мен приятели. Бях само на 11 години, но бях едра за възрастта си и можех да мина за 16– или 17–годишна. Тези нови приятели пиеха, пушеха марихуана, употребяваха LSD и си биеха хероин. Разбира се, аз исках да ме приемат като една от тях, затова започнах да изпробвам същите неща. На 14–годишна възраст вече бях развила болезнена пристрастеност към тях и не можех да съществувам без това.
Мама научава
„Аз ти дадох живота и аз ще ти го отнема.“ Това бяха думите на майките в нашия квартал, когато биваха дълбоко наскърбени и разочаровани от своите деца. Когато мама, която обикновено е много спокойна и въздържана, научи, че нейната 14–годишна дъщеря употребява хероин, каза, че ще направи точно това — ще ми отнеме живота.
Аз побягнах в банята и се опитах да залостя вратата, опирайки се с крака на ваната, но бях прекалено бавна. Сега наистина го бях загазила! Излишно е да казвам, че получих най–големия бой в живота си. Единственото нещо, което ме спаси от яда на мама, беше, че сестра ми и момичето, което ме беше издало, успяха да влязат в банята и да хванат майка ми, така че можах да избягам от апартамента. Когато в крайна сметка се върнах в къщи — бях избягала за няколко дни, — се съгласих да потърся помощ за своя проблем с наркотиците.
Получаване на професионална помощ
Няколко месеца по–късно видях реклама по телевизията на възстановителен център за наркомани. Това е място, където хора, които наистина желаят помощ да се преборят със своите проблеми с наркотиците, могат да я получат. Обсъдих с мама онова, което бях видяла, и тя ме изпрати в един от техните центрове в Ню Йорк. Този център осигурява семейна атмосфера, в която хората получават насърчение да променят целия си начин на живот. Живях там около две години и половина.
Въпреки че имах полза от осигурената помощ, бях дълбоко разочарована, когато научих, че някои членове от персонала, на които имах доверие и които уважавах — и за които се смяташе, че трябва да са престанали да вземат наркотици, — отново се бяха върнали към тях. Почувствувах се измамена и глупава. Бяха ни учили, че старата поговорка „Веднъж наркоман, завинаги наркоман“ е лъжа. Но сега за мен членовете от персонала бяха живо доказателство, че не е лъжа.
Все пак на 17 години се върнах в къщи, без да съм пристрастена към наркотици, и бях решена да направя всичко възможно да не употребявам отново хероин. Междувременно майка ми и сестра ми бяха започнали да изучават Библията със Свидетели на Йехова.
Все още черната овца в семейството
Въпреки че бях спряла да употребявам наркотици, аз все още се чувствувах като черната овца на семейството. Това беше така, защото не бях готова да живея според новите правила в дома, които включваха да не се пуши, да не се ходи по дискотеки и т.н. Не след дълго мама ме накара да се изнеса от жилището, защото отказвах да сменя другарите си и светската си нагласа. Наистина я мразех за това, но всъщност то беше най–доброто нещо, което тя можеше да направи за мен. Тя не наруши праведните принципи и не направи компромис с тях.
Така че напуснах дома, за да си осигуря един нов и по–добър живот. Върнах се в училище, за да науча занаят, с който да финансирам ученето си в колежа. Справях се доста добре и отново бях пълноценен член на обществото. Имах добра работа и мой собствен апартамент. После започнах една романтична връзка, когато срещнах мой стар приятел. Ние подновихме връзката си и възнамерявахме да постъпим както е правилно, като се оженим.
Но в края на краищата приятелят ми започна да взема наркотици и нещата започнаха да се влошават и за двама ни. Тъй като не бях в състояние да понеса емоционалната болка, направих това, което най–добре знаех — използувах наркотици, за да притъпя чувствата си. Започнах да вземам кокаин, който пораждаше чувство, наречено „еуфорията на богатите“. По това време кокаинът беше на мода, защото много хора не смятаха, че води до пристрастяване. Но за мен се оказа по–лош и от хероина.
В средата на 70–те години вземах кокаин в продължение на три години. Накрая започнах да виждам порочния кръг, в който се намирах, и започнах да се питам: ‘Това ли е всичко, което може да предложи животът?’ Стигнах до извода, че ако това е всичко, тогава то ми беше омръзнало. Върнах се при мама и ѝ казах, че не искам повече да живея така и че се връщам във възстановителния център. След още година и половина там отново бях излекувана от пристрастеността към наркотици.
Почти намерих истината
Отново имах добра работа и бях намерила приятен апартамент, и приятел. Ние се сгодихме. Междувременно мама редовно поддържаше връзка с мен. Тя ми говореше за Библията и ми изпращаше списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, но аз никога не ги поглеждах. Казах на мама за плановете си да се омъжа и да създам семейство. Затова тя ми изпрати една книга, която завинаги промени живота ми — Making Your Family Life Happy [„Направи семейния си живот щастлив“].
Когато прочетох тази книга, аз знаех какво искам и знаех, че съм се опитвала да го постигна по неправилен начин. Най–после някой разбираше как се чувствувам и какво всъщност имаше в моето сърце. Не беше ненормално да изпитвам чувствата, които изпитвах — бях нормална! Но човекът, с когото живеехме заедно, ми се изсмя, когато се опитах да му покажа книгата Family Life [„Семейният живот“] и Библията. Той не искаше да предприеме промените, необходими, за да се радваме на щастлив семеен живот. И така аз трябваше да взема едно много трудно решение — да остана при него, или да го напусна. Реших, че беше време да се махна.
Приятелят ми беше вбесен. Когато един ден се прибрах в къщи, установих, че той беше нарязал всичките ми дрехи на ленти с бръснач. Почти всичко, което притежавах, беше изчезнало — обувки, палта, мебели — нещата или бяха съсипани, или продадени. Всичко, което ми беше останало, бяха дрехите на гърба ми. Искаше ми се да легна и да умра. Понякога има моменти в живота, когато ти омръзва да се бориш. И така човек прибягва към онова, което винаги е правил, за да се пребори — притъпява чувствата. Реших, че ми оставаше или това, или самоубийство.
Въпреки че отново се върнах към наркотиците, мама не се отказа от мен. Тя ме посещаваше и ми носеше екземпляри от „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Една вечер, разговаряйки с нея, ѝ казах как се чувствувах — че бях изморена от това да се опитвам да се променя и че съм накрая на силите си. Тя просто каза: „Ти опита всичко възможно, защо не опиташ сега с Йехова?“
Спасена чрез истината
През 1982 г. се съгласих да направя онова, което тя с години ме беше карала да направя. Започнах да изучавам Библията сериозно. Скоро бях възхитена от нещата, които научавах. Започнах да разбирам, че животът ми е много ценен за Йехова и че животът има истинска цел. Но осъзнах, че ако искам да служа на Йехова, ще трябва да направя много промени, и че се нуждаех както от емоционална, така и от духовна подкрепа. Така че попитах мама дали не мога да се върна отново в къщи.
Мама беше предпазлива, тъй като толкова често я бях разочаровала. Тя разговаряла с един християнски старейшина относно молбата ми да се преместя отново при нея. Когато усетил, че мама смята, че има голяма вероятност този път наистина да се променя, той настоял: „Защо не ѝ дадеш още една възможност?“
За щастие този път не разочаровах мама. Продължих да изучавам Библията и започнах редовно да посещавам християнските събрания. С помощта на Йехова коренно промених живота си. Съветите, осигурени от Библията — божието Слово на истината, — ми помогнаха да се справям с трудните моменти. (Йоан 17:17) Дори престанах да пуша цигари — пристрастеност, с която ми беше по–трудно да се преборя, отколкото с хероина и кокаина. За пръв път бях щастлива, че съм жива.
Няколко месеца по–късно, на 24 декември 1983 г., символизирах своето отдаване на Йехова чрез покръстване във вода. През април следващата година започнах служба като помощен пионер — един вид по–активна проповедна служба. В началото моите предишни приятели ми се присмиваха, когато ме виждаха да проповядвам. Беше точно така, както предупредил апостол Петър: „Относно това те се и чудят, и ви хулят, загдето не тичате с тях в същата крайност на разврата.“ — 1 Петър 4:4.
През септември 1984 г. започнах редовна пионерска служба и скоро водех десет библейски изучавания седмично. Някои от тези изучавания бяха с хора, които ми се бяха присмивали, когато в началото започнах да проповядвам. Това беше един много вълнуващ период в моя живот, защото имах възможността да помогна на редица младежи да приемат библейската истина. Аз винаги исках да имам деца, и да бъда майка на духовни деца, образно казано, беше източник на постоянна радост за мен. — Сравни 1 Коринтяни 4:15.
През годините аз виждах по улиците близо до нашия дом някогашни приятели, с които по–рано бях употребявала наркотици. Тъй като бяха употребявали общи игли със заразени хора, те се бяха заразили със СПИН и изглеждаха ужасно. Оттогава много от тях умряха. Зная, че вероятно и аз щях да съм мъртва, ако не беше библейската истина. Всъщност, тя ми възвърна живота.
Да избегнеш болката
Често ми се иска да бях познавала истината от дете и да бях избегнала един живот, изпълнен с болка и страдание. Сега Йехова ми помага да се справям със страданията, които са следствие от пропилените младежки години, но ще трябва да чакам новата система, за да се излекувам напълно от емоционалните рани. (Откровение 21:3, 4) Днес искрено се опитвам да казвам на младите колко са благословени, че познават Йехова и имат помощта на неговата организация относно прилагането на онова, което той ни учи.
Светът може да изглежда бляскав и привлекателен. И иска да те накара да повярваш, че можеш да се забавляваш по неговия начин, без да си причиниш болка. Но това просто не е възможно. Светът ще те използува и накрая ще те изхвърли. Вярно казва Библията, че Дяволът управлява света — всъщност той е неговият бог — и че не бива да обичаме нито света, нито нещата в него. (Йоан 12:31; 14:30; 16:11; 2 Коринтяни 4:4; 1 Йоан 2:15–17; 5:19) Тъй като светските хора съществуват като роби на покварата, общуването с тях не може да ти донесе истинско щастие. — 2 Петър 2:19.
Надявам се, че като разказвам тези неща за себе си, ще помогна на други да разберат, че ‘истинският живот’ — вечният живот в божия нов свят — е единственият живот, за който си струва да се борим. Каквито и неща да преживеем, вървейки в истината — хубави или лоши, — не бива да мислим, че тревата от другата страна на оградата, в Сатановия свят, е по–зелена. Сатан просто се опитва да направи да изглежда така. Моля се заедно с всички свои християнски братя и сестри да запазя погледа си устремен към истинския живот, да, към вечния живот на райската земя. (1 Тимотей 6:19) — Разказано от Доли Хори.
[Снимка на страница 15]
С майка ми, на проповядване в Томпкинс Скуеър Парк