Цигарите — дали ти ги отхвърляш?

Нацията, която допринесе за това светът да познае тютюна, застава начело при предупреждаването за опасността от него.

„ТЮТЮНЪТ — писа един историк — няма записана история преди откриването на Америка.“ Местните жители от Карибския басейн го предложили на Колумб. Експортирането му осигурило оцеляването на Джеймстаун, първата постоянна британска колония в Северна Америка. Продажбата му подпомогнала финансирането на Американската революция. А първите президенти на Съединените щати, Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън, били производители на тютюн.

Не толкова отдавна Холивуд използуваше цигарите като символ за романтичност, чар и мъжественост. Американските войници ги даваха на хората, които срещаха в страните, където воюваха. Казва се още, че след Втората световна война цигарите били разменната монета „от Париж до Пекин“.

Но нещата се промениха. На 11 януари 1964 г. министърът на здравеопазването на Съединените щати направи обществено достояние един отчет от 387 страници, който говореше за връзката на пушенето с емфизема, рака на белия дроб и други сериозни болести. Скоро след това федералният закон изискваше предупреждението „Внимание: Тютюнопушенето може да бъде опасно за Вашето здраве“ да бъде изписано на всички кутии с цигари, продавани в Съединените щати. Днес се смята, че пушенето носи вина за приблизително 434 000 смъртни случая за година в Съединените щати. Това е повече от броя на всички убити по време на сражение американци през изминалия век!

Наложени са ограничения

Преди повече от десет години в Аспен (Колорадо), един известен зимен курорт, се забрани пушенето в ресторантите. Оттогава започнаха да се срещат по–често отделения за непушачи в ресторанти, на работните места и на други обществени места. Преди няколко години един калифорниец попитал дъщеря си в един ресторант в щата Вирджиния къде е отделението за непушачи. „Татко — отговорила тя, — това е районът на тютюнопроизводителите!“ Но при следващото му посещение половината от ресторантите били предвидени за непушачи. А наскоро той не видял никой да пуши там.

Но фактът, че има отделения за пушачи и непушачи, не реши проблема. Големи рекламни табла, спонсорирани от щата и разположени покрай главните магистрали в Калифорния, задаваха въпроса: „Мислите ли, че димът знае как да остане в отделенията за пушачи?“

Когато град Ню Йорк забрани пушенето в по–големите си ресторанти, притежателите им протестираха, че това ще отблъсне туристите от Европа, където, както казваха те, малко правила регулират пушенето. Но едно предишно проучване установи, че 56 процента от американците са по–склонни да отидат в ресторант за непушачи, докато само 26 процента са по–малко склонни да направят това.

Един надпис във вагоните в метрото на Ню Йорк гласи: „На всеки език посланието е едно и също: Пушенето е забранено по всяко време и навсякъде, по нашите спирки или в нашите влакове. Благодарим.“ Надписът отправя това послание не само на английски, но и на още 15 други езика.

Дали въпросът относно пушенето е наистина толкова сериозен? Да. Ако 300 души умрат при някаква голяма катастрофа, за това ще се говори в новините в продължение на дни, може би дори седмици. Но в една статия в списанието The Journal of the American Medical Association [„Журнал на Американската медицинска асоциация“] се казва, че е изчислено, че всяка година 53 000 американци умират вследствие на дългогодишното вдишване на дима от цигарите на други хора. Този факт, според списанието, прави вдишването на такъв чужд или заобикалящ ни тютюнев дим „третата водеща, предотвратима причина за смърт след активното пушене и алкохола“.

Децата — беззащитни жертви

Какво да кажем за пушенето в къщи? В публикацията Healthy People 2000 [„Здрави хора през 2000–та година“], издадена от правителството на Съединените щати, в която се поставят цели за намаляването на „преждевременната смърт и болестите и недъзите, които могат да бъдат предотвратени“, се казва: „Употребата на тютюн носи вината за над един на всеки шест смъртни случая в Съединените щати и е най–важната единична, предотвратима причина за смъртта и болестите в нашето общество.“

В публикацията се допълва: „Пушенето на цигари по време на бременността има вина за 20 до 30 процента от случаите на бебета, родени с тегло под нормата, за до 14 процента от преждевременните раждания и за около 10 процента от всички случаи на детска смъртност.“ Още се казва, че майки, които пушат, могат да предадат на детето съставките на тютюневия дим не само като го кърмят или като пушат около него, но също и „като го оставят в стая, в която доскоро е било пушено“.

Бащите също са включени. В същата публикация е даден следният съвет: „Ако хората, които имат контакт с деца, трябва да пушат, би трябвало да пушат навън или на места, където е сигурно, че въздухът няма да достигне до децата.“ Вредата за децата се увеличава с броя на възрастните, които пушат в една и съща стая, и с броя на изпушените цигари. Във връзка с това Джослин Елдърс, бивша министърка на здравеопазването на Съединените щати, каза: „Вашите деца са невинните жертви на вашата пристрастеност.“

Други хора също са изложени на риск. Една спонсорирана от щата телевизионна реклама в Калифорния показва един възрастен мъж, който седи сам. Той казва, че съпругата му винаги ‘го е карала да престане да пуши’. „Тя дори ме заплашваше, че ще престане да ме целува, ако не спра. Аз казвах, че това са си моите дробове и че това си е моят живот. Но се лъжех. Не престанах да пуша. Не осъзнавах, че животът, който ще изгубя, няма да бъде моя . . . Беше нейният.“ Гледайки тъжно снимката ѝ, възрастният мъж добавя: „Съпругата ми беше животът ми.“

Един променен възглед

Подобни предупреждения допринесоха за един голям спад по отношение на пушенето в Съединените щати. Поразителен е фактът, че приблизително 46 милиона американци — 49,6 процента от онези, които някога през живота си са пушили, — престанаха да пушат!

Но тютюнопроизводителните компании имат голям рекламен бюджет и отвръщат на удара. Вследствие на това отливът от пушенето намали скоростта си. Джоузеф А. Калифано, Мл., от Центъра по наркомания и водещи до пристрастяване вещества към Колумбийския университет (Ню Йорк) каза: „Най–голямата заплаха за общественото здраве от страна на тютюневата индустрия е прилагането на реклама и маркетинг, насочени към деца и тийнейджъри, които представляват нова реколта от хора, зависими от смъртоносните ѝ продукти.“

В списанието „Журнал на Американската медицинска асоциация“ се казва следното: „Приблизително 3000 младежи, в по–голямата си част деца и юноши, стават редовни пушачи всеки ден. Това са около 1 милион нови пушачи всяка година, които заместват отчасти тези 2 милиона пушачи, които или престават да пушат, или умират.“

Повече от половината от пушачите в Съединените щати започват да пушат на 14–годишна възраст. Дейвид Кеслър, представител на Дирекцията по храните и лекарствата, каза, че от тези 3000 деца, които всеки ден започват да пушат, почти 1000 евентуално ще умрат от заболявания, свързани с пушенето.

Ако подобни данни те тревожат, ще е добре да помниш, че децата ни следват нашия пример. Ако не искаме те да пушат, то и ние самите не бива да го правим.

Търговия отвъд океана

Въпреки че в Съединените щати консумацията на цигари намаля, пазарът в чужбина расте. Във вестник Los Angeles Times [„Лос Анджелес Таймс“] се съобщава, че „износът се е увеличил повече от три пъти и продажбите на тютюн от Съединените щати в чужбина са се покачили“. В списанието The New England Journal of Medicine [„Медицински журнал на Ню Ингланд“] се казва, че в развиващите се страни „много малко се набляга на вредата от тютюнопушенето“, като по този начин се позволява на тютюнопроизводителните компании „да проникват бързо на чуждия пазар“.

Но Патрик Рейнълдс, син на Р. Дж. Рейнълдс, Мл., и наследник на основателя на компанията, която произвежда цигарите „Кемъл“ и „Уинстън“, каза, че 1 на всеки 5 смъртни случая в Съединените щати се дължи на тютюнопушенето. Също беше казано, че Рейнълдс смята, че всяка година пушенето причинява смъртта на повече хора, отколкото кокаинът, алкохолът, хероинът, пожарите, самоубийствата, убийствата, СПИН–ът и автомобилните злополуки взети заедно, и че това е до най–голяма степен предотвратимата единична причина за смърт, болести и пристрастяване в нашия век.

Не ни ли изглежда странно, че нацията, която допринесе за това светът да се научи да пуши, днес е развила засилващо се общонационално противопоставяне на тютюна? Ако е така, може би ще е добре да се запитаме ‘Кой най–добре знае отговора на този парадокс?’

В списанието Modern Maturity [„Съвременна зрялост“] се разказва за една жена, която е пушила повече от 50 години. Тя казва: „Пристрастиш ли се, си в капана.“ Но тя разбулила мистичния ореол на цигарите, заради който в началото била започнала да пуши, анализирала своите извинения да продължава да пуши и спряла цигарите.

„Опитай и ти — пише тя. — Прекрасно е.“

[Блок/Снимка на страница 21]

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ОТНОСНО РАКА

Следните предупреждения са извлечени от брошурите Facts on Lung Cancer [„Факти относно рака на белия дроб“] и Cancer Facts & Figures—1995 [„Ракът — факти и данни за 1995 г.“], издадени от Американското дружество за изследване на рака:

• „Съпруги, които не пушат, са изложени на 35% по–висок риск да се разболеят от рак на белия дроб, ако техните съпрузи пушат.“

• „Приблизително 90% от случаите на рак на белия дроб при мъжете и 79% при жените се дължат на пушенето на цигари.“

• „За пушач, който е пушил по две кутии цигари на ден в продължение на 40 години, смъртността вследствие на рак на белия дроб е около 22 пъти по–висока отколкото при непушач.“

• „Най–добрата защита против рак на белия дроб е никога да не започнеш да пушиш или незабавно да престанеш да пушиш.“

• „Не съществува цигара, която да е безвредна.“

• „Дъвкането на тютюн увеличава риска за заболяване от рак на устата, ларинкса, гърлото и хранопровода, и е навик, към който човек силно може да се пристрасти.“

• „Допълнителният риск от заболяване от рак на бузата и на венците може да се увеличи приблизително петдесет пъти за хора, които дълги години дъвчат тютюн.“

• „Независимо от възрастта, хора, които престават да пушат, живеят по–дълго от хора, които продължават да пушат. За пушачите, които престават да пушат преди да са навършили 50–годишна възраст, рискът да умрат през следващите 15 години е с 50 процента по–малък в сравнение с онези, които продължават да пушат.“

[Блок/Снимка на страница 22]

ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ТЮТЮН — ТЯХНАТА ДИЛЕМА

Поколения наред тютюнът е бил средството, с което са се издържали семейства, чиито ферми са били прекалено малки, за да осигурят необходимите средства за живот, ако биват засявани с други култури. Този факт явно представлява проблем за съвестта на много хора. Стенли Хаурвъс, професор по теологическа етика към Дюкския университет — университет, който е бил основан от тютюнев барон, — сподели: „Смятам, че най–голямата мъка за хората, които отглеждат тютюн, е . . . , че по времето, когато са започнали, те не са знаели, че това може да убива хора.“